Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Александър Мутафчийски: Най-голямата ми любов е... сцената

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Александър Мутафчийски: Най-голямата ми любов е... сцената

"Сцената за мен е свобода... Там мога да бъда какъвто си пожелая.", споделя звездата на Музикалния театър

Александър Мутафчийски, баритон/Сн. Личен архив

Александър Мутафчийски (баритон) е съвременният символ на оперетната музика в България. Бляскав солист в трупата на Националния музикален театър "Стефан Македонски", той се нуждае само от миг, за да отвлече публиката в непознати вълнуващи светове. След неговите спектакли публиката не пита "Кой е той?" - за нея той е образа, който вълнува и живее на сцената, в море от страсти и любов и след падането на завесата отлита заедно с тайнството и възторзите на спектакъла... 

Александър Мутафчийски е роден във Варна. Завършва Националната музикална академия  "Проф. Панчо Владигеров", спец. "Оперно пеене" в класовете на проф. Лили Стефанова и проф. Павел Герджиков. Носител е на престижната Първа награда за млади оперетни и мюзикълни артисти "Мими Балканска", две "Кристални лири" и "Златно перо" за принос към българската култура. През 2015 г. представя Националния музикален театър и България на Международния музикален фестивал "О-Fest" в Киев, Украйна и получава отличие за високи изпълнителски умения и за личния си принос в популяризирането на музикално-сценичните изкуства.

Сн. Личен архив

Репертоарът му включва роли от класически оперети: Кайетан в "Циганска любов", Брисар в "Граф фон Люксембург" - Лехар; Коломан Жупан в "Графиня Марица", Граф Бони в "Царицата на Чардаша", Наполеон в "Баядерка" - Имре Калман;  Папакода в "Една нощ във Венеция", Граф Хомонай в "Цигански барон", Йозеф във "Виенска кръв", Блинд и Франк в "Прилепът" - Щраус; Калхас и Менелай в "Хубавата Елена" - Офенбах; Иван в "Българи от старо време" - Асен Карастоянов и други.

Ярки негови постижения в мюзикъла са ролите на: Барнаби в "Хелоу, Доли!" - Хърман; конферансието от "Кабаре" - Кандер; Джери в "Някои го предпочитат горещо" - Жул Стайн; Джон от "Мис Сайгон" - Шонберг;  Пилат и Ирод от "Исус Христос - Суперзвезда", Че от "Евита", Манкъстрап от "Котки" - Уебър;  Бебс от "Лелята на Чарли" - Фелцман;  Еймъс от "Чикаго" и др.

Още

100 години професионална оперета в България

Освен богатия си музикално сценичен репертоар, изпълнява и много камерна музика. Предпочитани композитори са Шуберт, Шуман, Черкин, Добри Христов, Вера Баева, Румяна Мартон, Любомир  Денев и др. Има множество участия на прегледите на "Нова българска музика".

Тази година честваме 100 години професионална оперета в България.  Продължаваме да представяме най-ярките имена на Националния музикален театър "Стефан Македонски".

Звездата на Музикалния театър - Александър Мутафчийски в едно специално интервю за Impressio:

- Защо избрахте оперетата? Все пак стартирате кариерата си с опера..?
- С оперетата, като че ли се открихме взаимно. Имам чувство, че всичко, което ми се е случвало, всичко, с каквото съм се занимавал преди да дойда в Музикалния театър, е било в някакъв друг живот. Винаги казвам, че детската ми мечта не е била да бъда певец или актьор, но съдбата ме преведе през различни пътища в миналото за да открия Музикалния театър. Не съжалявам за нищо - особено за операта... сигурен съм, че не сбърках с това , че се посветих на оперетата и мюзикъла. Но това не означава, че съм обърнал гръб на операта. Само преди месеци пях Граф Алмавива в "Сватбата на Фигаро" от Моцарт, в една студентска продукция. Беше ми забавно. В Музикалния театър преди две години поставихме "Вълшебната флейта", аз играх Папагено... но категорично искам да подчертая, че нямам никакви амбиции те първа да се доказвам и развивам в операта. Моето място, моят наистина втори дом е Музикалния театър.

Александър Мутафчийски, баритон/Сн. Личен архив

- Не мога да не Ви попитам.. Някога съизмервал ли сте се с Видин Даскалов? Вие сте баритонът, влязъл в неговите роли...
- Това е също една от случайностите в живота и кариерата ми... Но никога не съм си и помислял да се съизмервам с когото и да е, най-малкото с Видин Даскалов. Той е велик артист, символ на една епоха. Познавах го много бегло, никога не съм бил близък с него, никога не сме играли заедно на една и съща сцена, дори не съм го гледал на живо. Но съм щастлив и даже горд, че той беше в журито, когато се явих на Конкурса за млади оперетни и мюзикълни артисти "Мими Балканска" и получих първа награда. Членове на журито бяха и други емблематични имена за Музикалния театър като Лили Кисьова, Лиляна Кошлукова, Арон Аронов, Руслан Райчев... Веднага след този конкурс тогавашният директор на Театъра, проф. Светозар Донев ме назначи за щатен солист и се заредиха роля след роля... и така вече двайсет години...

Александър Мутафчийски, баритон/Сн. Личен архив

- Как се чувствате в една от най-емблематичните роли в оперетата - тази на Бони от "Царицата на Чардаша" от Калман?

- Това е една от любимите ми роли! Тя ми донесе доста популярност. Не съм броил, но като Бони със сигурност имам над сто спектакъла, ако не и повече, в пет различни постановки, както в София, така и в провинцията.

Десет години бях Граф Бони в родния ми град Варна, там се играеше постановка на Видин Даскалов, много обичах този вариант и ми е все още мъчно за него. В Музикалния театър само преди седмица изиграхме последния спектакъл на "Царицата на чардаша" и сега през февруари предстои премиера на нова постановка. Дали отново ще съм Бони... това все още и аз не знам... надявам се да се даде шанс и на по-млади колеги, защото Театърът, за да върви напред, трябва да има приемственост. Аз съм готов да помагам, с каквото мога.

- Със сопраното Катерина Тупарова сте неизменните Бони и Щаси. Тя ли е Вашият предпочитан сценичен партньор?
- Партньорството ни с Катя е вече двайсет години, както на сцената в Театъра, така и на безброй участия, къде ли не... Ние сме много близки с нея, чувствам я като сестра. Освен Бони и Щаси, ние сме Иван и Янка, Жулиета и Брисар, Жупан и Лиза, Мариета и Наполеон... все герои, с които сме дарявали на публиката много оптимизъм, жизнерадост и смях.

В „Българи от старо време” от Асен Карастоянов с Катерина Тупарова/Сн. Държавна опера - Варна

- Всеки спектакъл в оперетата има щастлив край. Когато завесата падне напуска ли Ви това състояние? Остава ли еуфорията? Страстта?
- Обикновено след края на спектакъла, дълго време се усеща адреналина... Ние изразходваме страшно много енергия. Изпълнители сме на най-трудния жанр. Артистите в оперетата и мюзикъла трябва да владеят добре както пеенето, така и словото, говора, и танца... За да се случи всичко това, са нужни много репетиции, много, много труд. Няма как да се пропусне този етап, защото само с много себеотдаване и труд, се постига лекота в изпълненията. Публиката трябва да усеща лекота в играта ни.

- Вероятно това помага да гледате на живота с усмивка, със самоирония, с чувство с за хумор?
- Хората, които ме познават и общуват с мен, знаят, че обичам да се самоиронизирам. Всеки човек има слабост, има недостатъци... няма как да сме идеални, но не бива и да допускаме нещо такова да ни създава комплекси. Самоиронията, в нормални граници, е чудесно средство против комплексарщината.

Като Менелай в оперетата "Хубавата Елена" от Офенбах/Сн. Музикален театър

- Разкажете ми за любовта - онази, истинската? Къде я срещнахте?
- О, ако ме питате за любовта в личния ми живот... това беше отдавна..., и не желая да се връщам назад. Не бих казал, че съм от най-влюбчивите, в момента нямам сърдечни трепети, личния ми живот не е много интересен. Не допускам хора близо до себе си. Щастлив съм, че имам няколко истински приятели, доказани през годините.

- Застрахован ли е един артист това да се случи на сцената? Да бъдеш "прострелян" от нея?
- На мен лично не ми се е случвало... Но пък със сигурност мога да кажа, че най-голямата ми любов е СЦЕНАТА! Обичам да съм на сцената, имам нужда да съм на сцената... В живота съм изключително притеснителен, затворен, трудно общувам с непознати хора... Но на сцената всички бариери и прегради падат пред мен, сцената за мен е свобода... Там мога да бъда какъвто си пожелая.

С Катерина Тупарова, вляво/Сн. Личен архив

- Какво е усещането да раздаваш щастие от сцената като оперетен артист?
- Аз имам нужда да се раздавам, защото колкото повече давам, толкова повече и получавам. Оперетата зарежда, и нас артистите, и публиката с позитивизъм, с веселие и радост, и с много любов, защото всяка една оперета е история за Любовта.

- Ако животът е песен, коя е песента?

- Бих цитирал припева от един Терцет от "Царицата на чардаша":

"...Ех, майко, майчице, щастлив съм сега!

Пусти пари, защо сте ми вий сега?!

Кой знай животът може утре да спре,

Затова днес живей добре!"

Сн. Личен архив

- След 20 години като водещ солист на най-голямата оперетна сцена, нещо натъжава ли ви?

-Да, за съжаление доста неща ме натъжават... На първо място усещането за липса на перспектива....! Доста недомислени неща се случиха последните години под формата на театрална реформа. Стигна се до там, едва ли не на няколко пъти да се поставя под въпрос съществуването ни... Ние сме културен институт с национално значение, а на няколко пъти се борихме за оцеляването си. Кому беше нужно това?!

Натъжава ме това, че трудно може да задържиш млади хора в трупата, заплатите не са високи,... а отделно като проблем мога да отбележа и все по голямата липса на качествено подготвени млади артисти. Мое лично мнение е, че нивото на музикално и сценично образование е вече доста ниско. Има още много неща, които и ме натъжават, и ме ядосват... но ще спра до тук, предпочитам да си говорим за хубави неща, особено преди Коледа и Нова година.

- Оперетата в България празнува юбилей. Какво знаем и какво не знаем за нея?
- Аз самият всеки ден в Музикалния театър научавам все нови и непознати за мен неща и факти. Този юбилей, според мен, е с едно основно послание -  да знаем, че жанрът оперета е любим на българите, и че имаме нужда той да съществува и да се развива.

Все повече трябва да търсим начини как да събуждаме интереса на младата публика към класическата оперета.

Още

Марияна Арсенова: Когато човекът на изкуството обича, той прави чудеса!

- Помнят се старите звезди на жанра. Съвременните като че ли остават на заден план?
- Преди малко ми зададохте въпрос: Какво ме натъжава? - Ето, това е едно от нещата, които също ме натъжават. Какво означава, че се помнят старите звезди на жанра?! Нима мислите, че младите хора ги помнят... та те не ги познават. Редовно питам млади мои колеги, певци и студенти, които идват в Театъра, дали познават конкретни имена от миналото на оперетата..., не искам да навлизам в подробности, защото знам че доста от по- възрастните ми колеги или техни близки ще се обидят. А аз наистина имам, и респект, и уважение към всеки един артист, който е оставил душата си на сцената. В същото време никой, като че ли няма интерес да популяризира сегашните артисти на Театъра..., когато става въпрос в медиите за оперета и Музикален театър, в пространството се въртят едни и същи имена, от едно време..., не ме разбирайте криво, не казвам, че те трябва да потънат в забрава..,

НО ако искаме да влиза нова публика в салона ни, трябва да има интерес към артистите от трупата, да са популярни. Аз не съм особен привърженик на привличането за оперетни и мюзикълни постановки на популярни лица от телевизионния екран със съмнителни певчески и лоши актьорски качества.

Александър Мутафчийски, баритон/Сн. Личен архив

- Кои са личностите, които са ви вдъхновявали?
- Моето вдъхновение са моите родители. Те са най-важните личности в живота ми, подкрепяли са ме във всичко, винаги са ми пример и опора във всичко. Пожелавам им да са живи и здрави, безкрайно ги обичам.

- Най-красивият и драматичен жанр сякаш остава малко непознат?
- Това зависи изцяло от нас, хората, които трябва да го направим познат, обичан и желан. Не е лесно, но не е и непосилно, просто трябва да се мисли в нужната посока и много да се работи!

- Казвате, че оперетата е за млади хора. Какво бихте им казал за нея?
- Бих им казал, че това е приказка за възрастни, приказка за любовта. Нека да отворят сърцата си и да се потопят в света на оперетата. Този свят е красив, леко наивен, много позитивен и изпълнен с любов!

Сн. Личен архив

- Остана ли роля, която очаквате?
- Да, разбира се! Тепърва очаквам нови и интересни роли. Навлизам в една друга възраст, в която все по-трудно ще съм убедителен като младо момче, но в оперетата и мюзикъла има за мъжете актьори от всички възрасти много интересни и предизвикателни роли.

- Оценен сте високо в чужбина. Чувствате ли се така в родината?
- Преди всичко се чувствам високо ценен, или по-скоро много обичан точно тук, в България. Няма нищо по важно за мен от оценката на нашата публика. Никога не съм си позволявал да подценявам или да омаловажавам публиката. Тя, публиката, е най-важна, защото без нея нищо няма смисъл. Длъжници сме на нашата публика, защото допуснахме последните години, в гоненето на печалби, брой билетчета, брой левчета, само и само да оцелеем..., да се представят спектакли с не много висока художествена и възпитателна стойност - говоря като цяло за България и българския театър, не конкретно за Музикалния театър.

- Очакваме от Музикалния театър най-големия мюзикъл "Фантомът на операта"...
- Очакваме го и ние, артистите... Това е наистина сериозно предизвикателство пред нас, но те първа ще имаме поводи да говорим за "Фантомът на операта", за сега е малко рано... преди това ни предстоят Коледно-новогодишните концерти на Театъра на 23-ти и 29-ти,

както и Новогодишната оперетна Гала в НДК на 28-ми декември.

А първото заглавие през новата година ще бъде новата премиера на "Царицата на чардаша".

- Забравихме ли великите български постановки?
- Вижте, нищо не е вечно, а и хората много бързо забравят. Забравят се и велики постановки, и велики артисти... живото изкуство има доста кратък живот, докато е на сцената. Аз по-скоро гледам в бъдещето и се надявам да се появят нови велики постановки, нови велики актьори, които да са вдъхновение за сегашните млади хора.

- От какво се нуждае оперетното изкуство у нас?
- Може би очаквате да отговоря "пари"... Бих казал от нормални, съвременни условия за съществуване и развитие,

от търсене на нови и нестандартни художествени изразни средства, ...нуждае се от млади артисти, млада публика.

- Кои са другите музикални жанрове, които обичате?
- Обичам операта, балета, обичам киното...

- Работите като режисьор. Какво да очакваме?
- Режисурата е нещо все още твърде ново за мен, но имах щастието да направя няколко неща в Театъра, предимно концерти, както и мюзикъла "Бягство" по песни на Дует "Авеню". Всичко това ми донесе невероятни емоции. Благодарен съм на колегите ми, че ми се доверяват, и че работим страхотно. Сега подготвяме коледно-новогодишния концерт на Музикалния театър, който се казва "Зимно пътешествие" и е по моя идея, сценарий и режисура, а програмата сме подбрали заедно с Главния диригент на Театъра Юли Дамянов и хореографа Татяна Янева.

Александър Мутафчийски/Сн. МОДО

- Къде ще Ви видим преди Коледа?
- Имам доста участия, и в София, и в провинцията, но бих отбелязал Коледния концерт Мотив с Доротея Доротеева и Венета Нейнска в Къщата на София, Коледно-новогодишните концерти на Музикалния театър, както и Оперетния бал в НДК.

Със сопраното Доротея Доротеева, концерт от цикъла "Мотив"/Сн. МОДО

- Разговаряме непосредствено преди концерта Ви от цикъла "Мотив" в Къщата на София. Разкажете повече за него и партньорството Ви с Венета Нейнска?
- Заедно с Венета и Доротея мисля, че ще представим поредния концерт с доста интересна програма. За мен е винаги удоволствие общата ни работа, защото са професионалисти, много всеотдайни и много отворени за по-нестандартни идеи за нашите общи концерти.

Венета Нейнска, Доротея Доротеева и Александър Мутафчийски/Сн. МОДО

Изключително се възхищавам на организаторските способности на Венета, често се чудя как успява да свърши толкова много задачи и същевременно да се подготви за концерт. Така че, сигурен съм, че организацията отново ще е перфектна, програмата ни наистина е много богата и изцяло нова, като този път сме включили и няколко популярни коледни песни за повече празнично настроение! Очакваме ви!

-Благодаря Ви за това интервю! Весели Коледни и Новогодишни празници!

Интервю на Мая ФИЛИПОВА

1/1

Александър Мутафчийски, баритон/Сн. Личен архив

Със сопраното Доротея Доротеева, концерт от цикъла "Мотив"/Сн. МОДО

Като Менелай в оперетата "Хубавата Елена" от Офенбах/Сн. Музикален театър

Александър Мутафчийски, баритон/Сн. Личен архив

Сн. Личен архив

Сн. Личен архив

Александър Мутафчийски, баритон/Сн. Личен архив

Александър Мутафчийски, баритон/Сн. Личен архив

Сн. Личен архив

Александър Мутафчийски/Сн. МОДО

В „Българи от старо време” от Асен Карастоянов с Катерина Тупарова/Сн. Държавна опера - Варна

С Катерина Тупарова, вляво/Сн. Личен архив

Венета Нейнска, Доротея Доротеева и Александър Мутафчийски/Сн. МОДО

Сн. Личен архив

Концерт "Мотив" с Венета Нейнска, пиано/Сн. МОДО

Календар

Препоръчваме ви

Диригентът Димитър Христов: БНР е най-големият продуцент на българска музика

"Управляващите ни от последните няколко години извършват истински геноцид над културата", добавя музикантът

Ясен Григоров: Лили Рибката изплува, когато прецени, че има слушатели за приказката й

"Допускаме грешка с децата си, когато мразим себе си", споделя режисьорът

Джон Ленън: Дишай!

Луд фен отне живота му, но не и посланията, които ни остави Джон

Възторг и гузност с името Вапцаров

У кого са "заключените стихове" на поета?

Благой Бойчев: Изгубено е само онова поколение, което е загубило споделените ценности

"Скандално е, защото онова време се замита под килима", споделя пред Impressio режисьорът на "Задочните репортажи"