Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Марияна Арсенова: Когато човекът на изкуството обича, той прави чудеса!

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Марияна Арсенова: Когато човекът на изкуството обича, той прави чудеса!

"Най-желаният мюзикъл "Фантомът на операта" е само част от програмата, с която ви очаква Музикалния театър за своя 100-годишен юбилей", разкрива оперната прима и директор на институцията

Снимка: Павлин Даскалов

Ако магията и блясъкът на оперетното изкуство могат да се превъплътят в нежен дамски персонаж с твърд характер, то това със сигурност ще е очарователната Марияна Арсенова. Оперната ни прима вече 20 години е водеща солистка в Музикалния театър "Стефан Македонски", а през последните две години и негов директор. Дали на сцената или на директорския стол, театърът е нейният живот, мисия и вдъхновение.

Срещаме се с нея малко преди на началото на дългоочаквания нов сезон, с който Музикалния ще посрещне 100-тния юбилей на професионалната оперета в България:

Снимка: Павлин Даскалов

- Успяхте ли да си починете това лято, предстои ви изключително грандиозен сезон, 100-годишен юбилей... Задачите сигурно са много?
- Почивката за културните институти въобще стана доста трудна. Преди си знаеха хората - почиваш си два месеца, никой не те пипа. Сега, с тази система на финансиране почивките станаха по-разкъсани. Когато имаш и такава административна натовареност, както казвам аз за директорския пост, почивката съвсем не се очертава като почивка. Но, да, физически успях да си почина. Главата ми - не напълно.

Снимка: Павлин Даскалов

- Готови ли сте за новия сезон?
- Винаги има какво да се желае, още и още. Но упорито, определено вървим към програмата, която сме набелязали. Много се надявам да бъде и оценена и от публиката, която до този момент не сме разочаровали.

Снимка: Павлин Даскалов

- Тежка роля имате. Да сте на сцена, да сте администратор, да отговаряте за всичко, свързано с театъра?
- 20 години съм солистка в този театър. И както обичам да казвам - театърът ми е дал всичко. Така че вече е време, аз каквото мога да направя за театъра. Изиграла съм всички централни роли на сцената. Била съм графини, царици, принцеси и мащехи, зли, добри, циганки. Благодаря на Господ - само това мога да кажа, защото, когато талантът намери своята реализация е удовлетворен и това се вижда от аплодисментите на публиката. Човек не може да каже друго, освен благодаря Господи!

Марияна Арсенова (Снимка: Павлин Даскалов)

Да натоварих се с тази задача и се осмелих да го направя, поради простата причина, че преди време аз бях заместник директор, познавам системата на делегираните бюджети. Това беше труден период, театърът бе в много тежко финансово състояние, заради което аз с доста плахост пристъпих към вземането на този административен пост.

Година и половина след неговото заемане и когато обявиха конкурса за театъра, имах смелостта да се явя, защото резултатите след тази година и половина на моето директорстване, така да го кажа, бяха оптимистични. Това ми даде увереността, че мога да се справя и с подобен вид административни задачи.

Никога не бих казала, че съм директор, който се е справил блестящо с нещата, не. По-скоро, ако мога да изтъкна нещо, което съм свършила като директор, това е, че успях да мобилизирам хората, в това, че има смисъл да се борим, да положим усилия и лишения, за да осъществим този добър резултат за театъра. Излязохме от едно много неприятна финансова дупка.

Но това, което ми се иска, използвайки юбилея, който театърът ще чества през новия сезон, е, че нещата трябва коренно да се променят по отношение на заплатите в театъра, по отношение на това, че националните институти трябва да бъдат отличени по някакъв начин от всички останали в страната.

Държавата знае какви са механизмите това да се случи и това е моето желание.

Снимка: Павлин Даскалов

- Само за две години сте постигнали толкова резултати?
- Да. На 11 септември станаха 2. Хората проявиха много старание и усилия, но въпреки всичко те работят за едни смешни заплати, особено за София, като столичен град с най-висок стандарт в държавата. Каквото и да направим, както и да се мобилизираме, както и да тръгнат нещата в театъра, не можем да постигнем такива заплати, не и за толкова кратко време, за колкото биха искали хората, работещи в театъра.

А за съжаление, все повече добри и качествени кадри търсят друга реализация, дори и тя да не е в областта на изкуството. От това ми става много болно, защото всеки ден губим ценните си кадри, които трябва да останат в държавата. Иначе няма да успеем да спрем всичко ценностно и качествено да се пръсне по света.

Снимка: Павлин Даскалов

- Знаем, че културното ни министерство от години търси най-точния закон за театрите и всичките ни културните ни институти. Какво бихте предложили, вие сте най-наясно с проблемите в тях?
- Винаги съм твърдяла, че човек трябва да дава акъл дотам, докъдето се чувства експерт, а не самоцелно. Държавата ни се напълни с едни не особено компетентни хора, с високо самочувствие, които още повече объркват нещата. Затова ако поискат от мен мнение или съвет, бих го дала от практиката, която съм натрупала към момента. Делегираните бюджети в областта на културата имат много хубава основа, но за съжаление се дава възможност за една спекула, от която могат да се възползват някои културни институти. Това как могат те да се регулират зависи от съвестта на управляващите тези културни институти. Въобще нещата могат да се доизпипат още. Зная, че има желание от страна министерството да се оптимизира тази методика след Нова година.

Дай Боже! Ще има разговори и ще видим какво ще се предложи.

Снимка: Павлин Даскалов

Заради делегираните бюджети и принципа да се привлича колкото се може повече публика, културните институти прибегнаха до доста разширени жанрове. Почти всички музикални институти в страната поставят оперета и мюзикъл. Министерството на културата би трябвало да упражнява малко по-строг контрол кой какво прави, иначе цяла България ще прави само оперети и мюзикъли. Това е така, защото този жанр е безспорно по-посещаван, по-интересен, по-популярен, по-достъпен.

Преди няколко години, ние твърдяхме, че сме единствените на Балканския полуостров със жанровата си политика на класическата оперета и мюзикъла в неговата голяма драматургична форма.

Да, оперетата е малка форма на операта, да предметът на дейност го разрешава, но колко е голяма държавата ни, та да се правят в нея само оперети и мюзикъли?

Снимка: Павлин Даскалов

- Пада ли нивото на операта и мюзикъла?
- За другите театри не мога да коментирам, но в нашия театър държим на нивото, дори стените ни са пропити с традицията на това, което се прави и което ще празнуваме. Аз мога да говоря за нас. Нивото, кадрите ги държим ние, мога смело да кажа. Оперетата и мюзикъла са жанровете на пищността, красотата, богатството, блясъка, светлините. Всичко това става с много пари. За да мога да възродя жанра в този му вид трябват пари.

- И как се справяте?
- Досега със спонсори. Точно тук трябва да кажа, че когато предметът на дейност се размива и повечето музикални институти правят мюзикъли и оперети, държавата трябва да каже: "Да, може всеки да го прави, но Оперетата е национален културен институт". Националният музикален театър трябва да бъде отличен по някакъв начин.

Дали финансирането ще бъде по-специално като национален културен институт, дали ще се намери друга форма, но да сме отличени, просто защото тук пръст и регулация трябва да има и държавата в лицето на Културното министерство.

- Традицията и историята на Музикалния театър са впечатляващи. Предстои ви 100-годишен юбилей. Как ще го посрещнете и какви нови неща готвите за този празничен сезон?
- 100 години професионален оперетен театър в България. Преди 100 години е било първото оперетно представление от професионална трупа на "Маркиз Бонели". 100 години де факто се навършват през февруари 2018 г., но тъй като сезонът започва сега ние го откриваме с един много голям тържествен концерт на 1 октомври от 17 часа. Заради огромния зрителски интерес ще направим и втора дата на 15 октомври отново от 17 часа.

Още

100 години професионална оперета в България

100 години професионална оперета в България

Това няма да е един обикновен концерт, който публиката идва да гледа в нашия театър. Това ще е голям, тържествен концерт, историческо проследяване през всички музикални произведения и не толкова известни на нашата публика, които са били през тези 100 години на професионално оперетно творчество в България, чиито наследник е нашият театър. Държа да подчертая, че този концерт е под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова. Концертът е под режисурата на един от най-дългогодишните директори на Музикалния театър професор Светозар Донев, под диригентската палка на главния диригент на театъра Юли Дамянов. Така тържествено ще открием сезона, а първото ни заглавие през годината, в която се навършват 160 години от световната му премиера, е "Орфей в Ада" на 27 и 28 октомври. Това е съвсем нова постановка на "Орфей в Ада" от Жак Офенбах, с режисьор Явор Радованов и диригент Огнян Митонов.

Готвим голям новогодишен концерт, който ще бъде в Зала 1 на НДК. Миналата година имахме невероятен успех с новогодишния ни оперетен бал, тази година също бихме искали да зарадваме нашите почитатели с някаква новогодишна изненада в стила на оперетата.

Моето огромно желание е да кажа фиксирани дати за премиера през февруари 2018 година, но все още съм реалист. Всичко опира до финанси.

И все пак, през февруари месец ще направим царицата на оперетите - "Царицата на Чардаша". Тя е направена в България три години след световната премиера във Виена, където има невероятен успех. Казват, че аплодисментите от премиерата са заглушили топовните гърмежи от Първата световна война.

Още

Концертът-спектакъл "100 години оперета" ще бъде повторен заради големия интерес

Концертът-спектакъл "100 години оперета" ще бъде повторен заради големия интерес

В новата постановка "Царицата на Чардаша" много ми се иска да има всичката онази красота, заради която, като се вдигне завесата, хората да започват да аплодират още при вида на самата картина, която се открива като декорация, костюми, сценография. Затова и проектът ми е международен, но не само заради председателството на България в Европейския съюз. Любка Биаджони ще бъде диригент, режисьор е Адриан Холендер от Виена, Иван Савов е художник на костюмите.

Другото голямо заглавие, което сме запланували за следващия сезон е "Фантомът на операта". Щастлива съм, защото вече имаме и правата, платихме ги и ги взехме.

"Фантомът на операта" е най-лелеяното заглавие от областта на световния мюзикъл. Имаме и най-традиционното и най-силно заглавие "Царицата на Чардаша". Какво по-добро от това?

Не мога да си изкривя душата, това не е грандомански проект. Амбицията ми е да направя 100 години професионално оперетно творчество в България. Музикалният театър е този, който държи традициите в ръцете си, който разполага с трупата, ателиетата, хората, оркестъра, балета, които могат да го направят на нивото, на което да можем да кажем, че на целия Балкански полуостров, жанровият институт сме ние.

По никакъв начин не искам да подценявам професионализма на колегите в другите градове и другите културни институти, но както казах аз, ако влезете в склада с костюмите, имате чувството, че просто хиляди души, които са оставили живота си, сърцето си, любовта си, витаят из този театър. Отвсякъде се говори за оперета, стените са пропити с любовта към този жанр.

Аз смятам, че това трябва да бъде оценено и с подкрепата от държавата. България е малка страна, няма традиции в пазара и финансирането на изкуството, затова и тя е все още тази, която трябва да намери точния механизъм и да ни отличи от всички останали, защото сме уникални.

Хората стоят тук от любов към театъра.

- И това е магия, която те държи цял живот?
- Има я тази магия. Ако тръгнете из театъра, в склада, на местата с костюмите, на сцената, когато няма никой, ако постоите на тъмно, ще усетите как всичко е пропито със страхопочитание и преклонение. Тук са се вили опашки за билети с месеци. Казвали са, че балетът на Музикалния театър е бил един от най-желаните от всичките новогодишни програми едно време. Най-красивите жени са били солистките на Музикалния театър. В тях са били влюбени царе, принцове, министър-председатели, търговци. Затваряли са театри, трупата е играла на затворени врати само на един верен почитател на определена примадона и т. н. Никъде го няма това.

Затова имам огромното желание, а и вече текат разговори с Министерството на културата и министър Банов за голям ремонт на театъра и на сцената, който да се припокрие идната година с всичките ни амбициозни планове. Бих се радвала да се осъществи този ремонт, защото какво по-добро от това стопанинът да направи нещо, което ще остане за поколенията.

Ще направим "Царицата на Чардаша", "Фантомът на операта", но ако се направи един ремонт на сценичната механизация, на рушащите се основи на сградата, на оркестрината, това ще остане за години напред. Това е нещото, което много искам да се случи, наред със спектаклите и ще направя всичко възможно то да се случи.

- Имате много административни ангажименти. Липсва ли ви сцената?
- Много ми липсва. Играя много рядко.

Сърцето и душата ми е на сцената.

Аз съм от лекарско семейство, самата аз съм била акушерка, преди да стана оперна певица. Не съм от артистично семейство. Този театър ми е дал всичко.

- Ще участвате ли в предстоящите спектакли?
- Ще участвам в тържествения концерт на 1 и на 15 октомври. Имам няколко спектакъла, но те са много малко, много рядко. Това е така, защото натоварването като директор е огромно, трябва да се координират много неща, да не се пропусне нещо. Спектаклите имат нужда от ведрост, свобода на мисълта и спокойствие на духа. Стъпиш ли на сцената с куп грижи, никой няма да ти повярва. Не можеш да излезеш просто така, да си поиграеш малко.

Сцената показва всичко, хиперболизира, няма как да убедиш хората, че ти не си царицата, която е накарала композитор да напише оперетата или мюзикъла. Да завладееш хората и да станеш проводник на това, което е искал да изрази авторът. Трябва спокойствие, трябва сън.

Снимка: Павлин Даскалов

- Красива жена, като вас, в разцвета на силите си. Остават ли ви сили и за спектаклите?
- Благодарна на Господ за това, което съм. Аз съм дева със скорпион и обичам да завършвам нещата, които съм почнала и ми се иска да направя, всичко, което е по силите ми като директор. Да, усещам, че ми липсва сцената, тя ме зарежда невероятно, но към момента не мога да отделя много време за нея.

- Как се съхранява този дух и емоционалност след 20 години на сцената?
- Това ни е жанрът. Най-оптимистичният жанр в изкуството! Има хора много далеч от нашата професия, които казват "едвам дойдохме след работа уморени", а излизайки: "Нямаш представа как се заредихме, имаме позитивизма да продължим напред, тук е страхотно!"

Приятели на дъщеря ми дойдоха и ме разсмяха: "Боже колко познати мелодии от джиесемите имало тук!"

Такъв ни е жанрът и когато човек си е намери мястото в него, той се зарежда. Това е Божа работа.

- А за семейството остава ли ви време?
- Да. Мъжът ми проявява безкрайно търпение, за което съм му изключително благодарна. Дъщеря ми е голяма.

Както казвам аз - чакам внучета, а тя - засега имаш кучета.

Много ми се иска, но предполагам няма да бъде първото дете израсло в театъра. Така че, може би директорството ми дойде в момент, в който аз имах времето за такова нещо. Защото Господ си знае работата!

- Остана ли роля, която не изиграхте?
- Да, много ми се искаше да се постави тук "Принцесата на цирка", но не можах да я направя и не знам дали ще я направим. Това е ролята, която не съм изиграла, централната роля в "Принцесата на цирка". Иска ми се да продължа да бъда Силва в "Царицата на Чардаша", но идва един момент, колкото и да ми е трудно, погледът ми е повече към Цилика. Може би е по-добре, докато изглеждаш добре да минеш от страната на другото на другото поколение. Трудно е да направиш тази чупка, но по-добре да я направиш във време, когато публиката те възприема добре и в двете роли.

В момента обаче най-важното е да направя ремонт на театъра, да се променят кардинално заплатите на хората, защото аз трябва да си задържа кадрите.

Това важи и за младите творци, защото младият човек е доста по-голям реалист, в сравнение с нашето поколение. Идват и имат огромно желание, но тяхната любов към театъра се култивира с това да имат желанието да са тук. И ако няма пари, трудно мога да ги задържа.

Снимка: Павлин Даскалов

- Салоните са пълни през последните години?
- На някои спектакли да, на други не толкова, но не може репертоарът да се сменя толкова бързо. Младите хора все повече търсят мюзикълите, но за да бъде една класическа оперета интересна и за младия човек, тя трябва да е направена с много средства и по-съвременен начин. Трудно е, но аз все още съм оптимист. Докато съм на този пост и докато зависи от мен, докато ми се дава, защото аз вярвам, че има една божествена сила, която управлява особено нещата в културата. Защото талантът е нещо, което или го имаш, или го нямаш. От твоята воля и от твоето предназначение на земята, зависи как ще го реализираш и какво ще направиш от него.

Не съм станала директор на всяка цена. Искам да съм полезна и върша работа. Харесва ми да правя неща, в които виждам, че продуктът си заслужава.

Снимка: Павлин Даскалов

- Какво бихте си пожелали?
- Знаете ли, артистът, човекът на изкуството трябва да обича! Когато обича той е вдъхновен и прави чудеса. Любовта на сцената и в живота, разбира се живот и здраве, защото това е първото, да те има и да си здрав, но оттам нататък е любовта във всичките й форми, които ти дават стимул да вървиш напред. И това не важи само за творец, не важи само за изкуството и за театъра. Всеки човек, когато е влюбен е окрилен и така вървят нещата напред.

Така че - здраве, дълъг живот и любов!

Интервю на Тина Философова


Снимка: Павлин Даскалов

Марияна Арсенова е родена в град Пловдив, в лекарско семейство.

Завършва гимназия, в специализирана паралелка по биология.

След това завършва полувисш медицински институт със специалност акушерство.

През 1991 г. започва обучението си в Музикалната академия "Панчо Владигеров" в класа по оперно пеене на доц. Констанца Вачкова. Като студентка в трети курс печели 3 място на международния студентски конкурс по камерна музика в гр. Енсхеде - Холандия. След завършването на Музикалната академия през 1995 г., след конкурс, е приета за солистка на Държавна опера гр. Стара Загора. Там коронната й роля е Розина от "Севилският бръснар" от Росини. Друга роля е Дорабела от "Така правят всички жени" от Моцарт, под диригентството на хер Нагел.

Снимка: Павлин Даскалов

От 1997 г. след издържан конкурс е приета за солистка на ДМТ "Стефан Македонски". През 2001 г. печели 1 награда на националния конкурс за оперета и мюзикъл "Мими Балканска". От тогава до ден днешен тя изпълнява всички централни роли от репертоара на класическата оперета и немалко такива от мюзикълния репертоар на театъра. Първата й роля е на Елена от "Хубавата Елена" от Жак Офенбах. След това идват Валансиен и Хана Главари от "Веселата вдовица" от Лехар, Вера Лизавета от "Последният Валс" от Оскар Щраус, Силва от неповторимата "Царица на чардаша" от Имре Калман, Марица от "Графиня Марица" от Калман, Зорика от "Циганска любов"от Лехар, Виктория от "Виктория и нейният хусар" от Пал Абрахам, Ким от мюзикълът "Мис Сайгон" от Клод -Мишел Шонберг, Айрини Малой от "Хелоу, Доли" от Джери Хърман, Деметра и Гризабела от "Котки" от А.Л.Уебър и много други.

Най-много изпълняваната от нея роля е тази на Розалинда от "Прилепът" на Й. Щраус, не само на родна сцена, а и на сцените на Германия, Швейцария, Холандия, Австрия, Япония и др., по време на турнетата на театъра.

Не малко роли има и в редица български заглавия за деца, между които са стрина Гена от "Четиримата близнаци" от Г. Костов, "Казанова" от същия композитор, Царицата от "Снежанка и седемте джуджета" от Атанас Косев и др.

Снимка: Павлин Даскалов

През 2004 г. е удостоена с Кристална лира, връчвана от Съюза на българските музикални и танцови дейци, за ролята на Анжел Дидие от оперетата "Граф фон Люксембург" от Лехар.

През 2007г. е поканена за ролята на Валансиен на летният фестивал в Солотурн, Швейцария, а през следващата 2008г. на същия фестивал изпълнява ролята на дона Елвира в Моцартовата опера "Дон Жуан".

От месец август 2010 г. до октомври 2013 г. след обединението на ДМТ "Стефан Македонски" и балет "Арабеск" в Софийски балетен и музикален център, тя е заместник директор на центъра и артистичен директор на Музикалния театър.

В момента се обучава във втора магистърска степен по музикално-сценична режисура.

Коментирай 0

1/1

Снимка: Павлин Даскалов

Марияна Арсенова (Снимка: Павлин Даскалов)

Снимка: Павлин Даскалов

Снимка: Павлин Даскалов

Снимка: Павлин Даскалов

Снимка: Павлин Даскалов

Снимка: Павлин Даскалов

Снимка: Павлин Даскалов

Снимка: Павлин Даскалов

Снимка: Павлин Даскалов

Снимка: Павлин Даскалов

Снимка: Павлин Даскалов

Снимка: Павлин Даскалов

Снимка: Павлин Даскалов

Снимка: Павлин Даскалов

Календар

Препоръчваме ви

Анри Кулев: Свободата е територия за безхаберковците

"Всички сме продукт на времето си. Я си представете моите картинки по време на инквизицията. Сега щяхме да "разговаряме" в гробищата или кожата ми щеше да се вее на съседното дърво", казва творецът-космополит

Велизар Величков между пътешествието, театъра и бизнеса

"На първо място съм щастлив заради свободата, която имам", споделя Визо

Марио Хосен - Българския Паганини: Музиката е мост между световете, измеренията и битието

Тя ни свързва и зарежда енергийно, убеден е артистичният директор на Музикалното "Варненско лято"

Димитър Караниколов на среща с живота с мескал и пушен лют пипер

"Ако искаш да ме накараш да направя нещо, трябва да ми кажеш, че е забранено", казва визуалният артист, който обича да пътува с еднопосочен билет

Пламен Карталов пред Dir.bg: Откриваме сезона с грандиозна гала, посветена на Николай Гяуров

Честваме 90 години от рождението на великия бас, добавя директорът на Софийската опера и балет