IN MEMORIAM
Да ти оправи ревера Джина Лолобриджида - припадаш! А на мен ми се случи
Актьорът Георги Златарев имал честта да участва във филм с нея, сниман тук, в Бояна
Джина Лолобриджида на финалната сцена от "Боксофис 3D" (Снимка: Личен архив на Георги Златарев)
Да живее Джина Лолобриджида! Да живее киното! С тези думи завършва филмът "Боксофис 3 D", сниман у нас в студиата в Бояна, в който участва макар и като черешка на тортата на финала, кралицата на големия екран. В главната роля, а и продуцент е Ецио Греджо, голяма звезда в Италия, създател и водещ на "Господари на ефира".
Българският актьор Георги Златарев, част от трупата на театър "Възраждане", където играе в хитови заглавия от афиша, често е канен да снима в чужди продукции, а една от многото е и "Боксофис 3D" - така се случва незабравимата творческа среща с вечната и святата, Джина.
Георги Златарев в "Последната тайна на Фреди Меркюри" (Снимка: Театър "Възраждане")
- Разкажете за филма, когато освен всичко друго се насладихте и на момента да срещнете самата Джина Лолобриджида?
- Беше тук, в София, преди десетина години. Това беше първият италиански 3D филм - заглавието е "Боксофис 3D", в главната роля е комикът Ецио Греджо, създателят на "Господари на ефира".
Джина Лолобриджида не се беше появявала в киното много отдавна, примерно от 20 години дотогава. Филмът е комедия, пародия на известни боксофис заглавия. Правим си майтап с 10 американски филми. Аз участвах в три: "Шифърът на Леонардо", "Гладиатор" и "Кръстникът". Другите са "Аватар", "Маската на Зоро", "Хари Потър".
А тя пристигаше след последната част. Появява се накрая на филма и казва на Ецио нещо от сорта: "С какви глупости се занимаваш?". Тя играеше себе си. След това двамата се качват в една ретро открита кола и всички ние, след тях обикаляхме улиците на Ню Йорк - известният декор в Бояна, като на грандиозен парад. Както всички големи имена, и тя беше естествена, земна, дойде и ни поздрави.
Джина Лолобриджида и Ецио Греджо на финалната сцена от "Боксофис 3D"
С нея пътуваше и асистентът ѝ, с когото се заприказвахме и той ми показа на телефона си снимки на нейните последни скулптури. Тя работи много на едро, не става въпрос за малки пластики и тогава точно двамата бяха много развълнувани от някакъв предстоящ проект.
Ние обаче, на снимачната площадка, се вълнувахме много повече, защото Джина Лолобриджида е част от историята на киното, на света. С нейните познанства и влиятелност, казват, че ако е решала да прекрои света, всички са щели да ѝ козируват. И връзката с Кастро, и не само.
Тя е изключителна жена! Когато говорихме ми трепереше гласът, краката, подгъваха ми се колената. Да ти оправи ревера и яката Джина Лолобриджида - припадаш! А това ми се случи на мен.
Тя идваше и си говореше с колегите съвсем нормално и естествено.
- Толкова магнетична ли беше и на живо?
- Трудно ми е да кажа доколко самият човек или образът, който ти си си създал в своята глава, знаейки коя е. Гледал съм я в какво ли не.
Тя дълги години е била най-влиятелната жена в света - така че не зная дали имаше точно магия около нея, но смешното беше да гледаш как самият Ецио Греджо, който приковава 20 млн. пред телевизора в праймтайма на най-гледаната телевизия Канал 5 всяка вечер, подскачаше около нея, заекваше, как и неговият глас трепереше от вълнение! Всички си глътнахме биографията, както се казва. Искахме само да й се покланяме!
А във филма участваха и много големи италиански звезди, които се бяха сгърчили повече и от нас.
Изненадах се, че ми позволиха да направя няколко кадъра с фотоапарата, когато тръгнахме да снимаме сцената с кортежа.
Очаквах да ми забранят, но и самата тя даже каза накрая: "Хайде да се снимаме заедно, всички". Човек когато си знае цената и тя е висока, няма нужда да показва нищо. Когато знаеш че си добър в нещо, нямаш нужда да го демонстрираш.
Джина Лолобриджида и Ецио Греджо на финалната сцена от "Боксофис 3D"
- На италиански ли си говорихте?
- Да, аз и играех на италиански, но режисьорът беше англичанин и говорехме и на английски, и на италиански.
Когато е мешана компанията, предпочитаме на английски. Аз си говоря с италианците на италиански, с англичаните на английски, и става лудница в един момент. Обикновено превключвам и не усещам на кой език дрънкам, а по оглупелия поглед на човека отсреща разбирам, че не говоря правилния език.
Лолобриджида е отказвала много филми преди този, но някак си се е съгласила. Главният герой циркулира в много истории и накрая попада на нея - еманация на киното, която му казва един вид "Я, се успокой". Тя беше тук за два дни. От летището я докараха директно на снимки и асистентът ѝ се притесняваше, че няма време да си почине.
Джина Лолобриджида навърши 95, огорчена от най-близките си
- Как бихте описал мястото ѝ в киното?
- Истината е, че винаги когато стане въпрос за "Парижката Света Богородица" и Есмералда, винаги си представям Джина без абсолютно никакво съмнение.
Нейното лице, нейната игра - дори когато гледам анимацията на "Дисни" пак някак си представям нея. От там нататък за самите италианци, тя е икона. Тя е много отвъд киното.
- За това Тик Ток поколение, европейското кино загубено ли е, дали биха полюбопитствали да гледат тези филмови образци?
- Когато някои хора мърморят в България за нещо, им казвам, че няма проблем, който да го няма другаде, в Италия например, в по-малка или по-голяма степен. Преди време изхвърлиха декорите на Фелини от студио, за да правят шоу вътре девойки с пера забодени отзад.
Старите филми са изключителни за времето си! И никое кино отвъд италианското не е успяло да достигне холивудското като известност, говоря за Фелини, Висконти, но това е било за тогава.
Много режисьори и артисти правят грешката да снимат филми като онези тогава. Темпото, символите, средствата, метафорите, са били силно актуални за 70-те, 80-те години на миналия век. И са гениални - всички тези филми, които са изперeварили времето си. Но не бива да се забравя, че сме 21 век.
Да, имаше повърхностни Марвел филми в последните години, но се родиха много ценни неща. И в Холивуд.
В италианското кино имаше затишие, но ето че се появиха Сорентино, Дженовезе. Появиха се фантастични испански режисьори. Както и мексиканци - Гийермо дел Торо, Алехандро Иняриту, Алфонсо Куарон. В "Рома" има всички съставки на старите филми и въпреки това е заснет модерно, и е черно-бял. В него действието е действено.
Харесвам Тарковски, но ако сега някой направи кадър примерно 15 минути как една кана пада и се строшава, надали ще ме впечатли.
Интервю на Боряна КОЛЧАГОВА
5 филма на Лукино Висконти
Граф Лукино Висконти -"Гепардът" на италианското кино
Нов музей на Фелини отваря врати в Римини
Федерико Фелини и Джулиета Мазина: Маестрото и птицата
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}