Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Човекът - Аскеер Милен Миланов: Истинската любов е прекрасно мрачно чувство

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Човекът - Аскеер Милен Миланов: Истинската любов е прекрасно мрачно чувство

Трудно е да обичаш, но това е нещото, което носи щастие, добавя още създателят на театралните награди

Снимки: BulFoto, Личен архив/Колаж: Юлиян Илиев

Милен Миланов е български актьор, меценат, съосновател и председател на Фондация "А`Аскеер". Завършва Актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски, ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1977); Икономика, организация и управление на културата, УНСС (1992). Изиграл е десетки роли в легендарни спектакли на режисьорите Любен Гройс, на когото е асистент-режисьор на постановката "Медея" и с когото работи до преждевременната му кончина над ролята на Хамлет по уникалния Гройсов превод на едноименната Шекспирова драма; Иван Добчев, Юлия Огнянова, Леон Даниел, Крикор Азарян, Асен Шопов, Маргарита Младенова, Красимир Спасов, Николай Ламбрев-Михайловски, Диана Добрева и др.

В "Антихрист" от Емилиян Станев, постановка Иван Добчев, Драматичен театър "Н. О. Масалитинов" - Пловдив "(Снимка: Личен архив)

Започва творческата си биография на сцената на "Н. О. Масалитинов" - Пловдив (1977-1979), където се е превъплъщавал в ролите на: Поетът, Лекар, Анархист, Пожарникар и др. в "Дървеница" от В. Маяковски, постановка Иван Добчев, 1977 г., Братът в "Ти, който си в мен" от Б. Жечкова, постановка Любен Гройс, 1977 г., Учителят в "Разбойник" от К. Чапек, постановка Иван Добчев,1978 г. Антанас Шатас в "Прашинка в окото" от С. Шалтянис, постановка Юлия Огнянова, 1978 г., Еньо-Теофил монахът в "Антихрист" по Ем. Станев, постановка Иван Добчев, 1978 г., Вестителят в "Медея" от Еврипид, постановка Любен Гройс, 1979 г.

"Антихрист" от Емилиян Станев, постановка Иван Добчев, Драматичен театър "Н. О. Масалитинов" - Пловдив "(Снимка: Личен архив)

От 1979 г. е в трупата на Театър "Българска армия", на чиято сцена създава неповторими образи, сред които: Капитанът в "Криминална песен" от Ив. Радоев, постановка Асен Шопов, 1979 г., Съдията в "Щастливецът иде" от Р. Божанов, постановка Асен Шопов, 1979 г., Якоб VI Шотландски в "Мария Стюарт" от Фр. Шилер, постановка Асен Шопов, 1980 г, постановка Иван Добчев, 1980 г.,Лейтенантът в "Избраник на съдбата" от Б. Шоу, постановка Веселина Ганева, 1981 г., Леоне в "Мадам Бовари" по Г. Флобер, постановка Леонтина Ардити, 1981 г.,Хоров в "На гости у министъра" от Ив. Вазов, постановка Иван Добчев, 1981 г., Принц Астолфо в "Животът е сън" от Калдерон де ла Барка, постановка Иван Добчев, 1982, Княз Фредерик в "Както ви харесва" от У. Шекспир, постановка Леон Даниел, 1993 г.г., AA в "Емигранти" от Сл. Мрожек, постановка Диана Добрева, 2014 г., Капитанът в "Да играеш жертвата" от Братя Преснякови, постановка Диана Добрева, 2015 г., Анастас Попхинов в "Тайната вечеря на дякона Левски" от Ст. Цанев, постановка Асен Шопов, 2016 г., Ирод в "Саломе" от О. Уайлд, постановка Диана Добрева, 2017 г.

С Васил Михайлов и актриси от ТБА на галаспектакъл "Аскеер" (Снимка: БулФото

Участия в Телевизионния театър: Михаил II Асен в "Ирина Комнина" от И. Торнин, реж. Асен Траянов, Шампиона в "Шампионатът продължава" от Терънс, реж. Любен Гройс, и др.

Роли в Радиотеатъра: Носорого в "Еднорози" от Митко Новков, реж. Тамара Янков, 2014 г., и др.

Участва във филмите: Банкерът в "Под прикритие", реж. Димитър Митовски, 2011 г., Борис Верон в "Столичани в повече", реж. Виктор Божинов, Александър Косев, 2011 г., Шамраев в "Чайка", пост. Кр. Азарян, реж. Лили Абаджиева, 2012 г., Атанас Димитров в "Отплата", реж. Иво Симеонов, 2012 г., Бизнесмен нихилист в "Още една мечта", реж. Николай Мутафчиев, 2012 г., Пастора в "Слънчево", реж. Илия Костов, 2013 г. Климент Божков в "Стъклен дом", реж. Виктор Божинов, 2014 г. и др.

Носител на национални и международни награди и отличия, между които: Награда за актьорско майсторство от VI-я Национален преглед на българската драма и театър - за ролята на Еньо-Теофил монахът в "Антихрист" по Емилиян Станев, постановка Иван Добчев (1979), Почетен знак на град София за принос в развитието на културата (1989), Най-високото отличие на Съюза на артистите в България - Златна значка за цялостен принос в развитието на театралното изкуство (2000), Специална награда Почетен плакет на ТБА за цялостен принос в театралното изкуство (2000), Златен плакет и Почетна грамота от папа Йоан-Павел Втори за принос към международното културно и духовно развитие (2002), Награда "МАКСИМ 2015" за постижения в театралното изкуство - Категория "Водеща мъжка роля.

Милен Миланов в едно интервю за Impressio за предстоящите театрални награди "Аскеер", за срещите си с Любен Гройс, Коко Азарян, Папа Павел Йоан II, за любовта, за толерантността, за дефицита на справедливост.

Снимка: БулФото

- Нащрек съм. Как се формулира въпрос на човек с IQ 166? Кога си направихте този тест?
- Въпрос на човек с високо IQ се задава свободно и безотговорно. Значи може да отговаря на всякакви въпроси. (Усмихва се.)

Сертификат IQ (Снимка: Павлин Даскалов)

С Петър Слабаков (Снимка: Личен архив)

- Освен това Вие демонстрирате стил... Мислите ли, че в общуването си с другите имате свръх очаквания или стилът налага толерантност?
- О, не! Има една френска максима "Стилът прави човека.", но аз не демонстрирам стил. Това съм аз, това е моето поведение. Има граници, които не пристъпвам. Може би, това е стил.

С Чочо Попйорданов (Снимка: Личен архив)

- Вероятно има въпроси, които никога не задавате?
- Сто на сто. Има въпроси, които не бива да се задават. Първо е неделикатно. Второ е невъзпитано, трето - може да бъде нечовешко и четвърто - може да бъде просташко.

С последния Главнокомандващ Въоръжените сили на Варшавския договор маршал Куликов (Снимка: Личен архив)

С Елена Поптодорова (Снимка: Личен архив)

- В живота си имате интересни срещи. Инициирате събития, които имат широк обществен отзвук - като посещението на Папа Йоан Павел Втори през 2001, на което сте национален координатор. Какво си спомняте от контактите си с тази изключителна личност?
- Бяхме с Атлантическия клуб на аудиенция при Папата през 1995 г. С нас бяха Йордан Радичков, Светлин Русев, Тончо Жечев, Христо Стоичков, Георги Иванов - първият български космонавт - летяхме с негов самолет.

Със Светлин Русев и Тончо Жечев (Снимка: Личен архив)

- Истински представителна група...
- Да. Аз съм убеден републиканец по философски разбирания. Естественото право на човека предполага, че всички хора се раждат равни - това е основният постулат на Просвещението - и в развитието си те се разграничават. Едни се извисяват, други не чак толкова. Самата идея на Монархизма предполага лишаване от едно право на развитие. Ако ти не си се родил цар, не можеш да станеш цар. И от тази гледна точка аз винаги съм бил убеден републиканец. А Папата е единственият човек, а може би и Далай Лама, който се подвизава в две битности - той е и държавен, и духовен глава на държавата Ватикана.

При това наше посещение той за първи път оневини Сергей Антонов, оневини България. След това го заяви тук през 2003 г. по време на въпросната визита.

Но не изпитах никакво вълнение, когато се видях с него във Ватикана. Подадохме си ръцете. Дистанция. Не ме развълнува. Изпитах само уважение към човек на преклонна възраст, значима световна фигура.

Но, когато дойде в България с Коко Азарян, Светла му памет, направихме концерта за посрещането на Папата в зала 1 на НДК. Концертът беше предимно с наши чисто български неща. Много силен! Това - Ансамбъл "Филип Кутев", Стоте гайди,... Изумително. И не звучеше провинциално. Беше много прочувствено. А преди това с Мони Паси, с Коко и с Вени Гочева отидохме на гости при, Светла му памет бай Йордан Радичков - да го поканим да поднесе приветствието към Папата. Това е отделен разговор за бай Йордан Радичков. По това време, Папата беше много болен, почти не говореше, почти не се движеше. Той беше живи мощи, аз не знам как беше жив. Стоеше приведен, притихнал, но когато започна концертът, този човек надигна глава, погледът му светна и започна да си тактува с ръка в ритъма на музиката - изумителна работа.

С първия български космонавт Георги Иванов и футболната легенда Христо Стоичков (Снимка: Личен архив)

С Юлия Кръстева на концерта при посрещане на Папа Йоан Павел Втори, зала 1 на НДК (Снимка: Личен архив)

Изумителна работа на духа да можеш в такова физическо състояние да си общуваш с ..изкуство, с духовност. Когато излезе Йордан Радичков да поднесе прочувственото си слово, (Замисля се.)  между другото има два екземпляра от него - единият е в мен, а другият Ватикана го взе.

Те двамата, на тая огромна сцена седяха като някакви самотни, крехки, беззащитни нещетни тръстики.  Чувствах, че от полъха на дишането на някой човек, могат да се срутят. В мига, в който се погледнаха,  изведнъж виждаш как всичко изчезва. Остава само духовна мощ. Невероятно. Това ми е всъщност истинският спомен от Папата.

- Обичате ли да пътешествате?
- Много съм обикалял, макар че не обичам да пътувам. Има градове, в които помня ... "парче тротоар". Да кажем от Прадо. Художникът на моето юношество беше Йеронимос Бош, разбира се и Дали.  Нещо като съпротива на Соца в края на 60-те.  В Прадо има зала на Бош. Отидох да я видя и бях убеден, че това ще е големия ми спомен, но големият ми спомен се оказа Веласкес. Не обичах този художник, дотогава. Влязохме в залата, където се намираше знаменитото негово платно с кралската фамилия. Свръхшедьовър. А там, забутана зад вратата виси една картина с размери 70 х 50 - дори не знаех, че той е рисувал такива малки картини.  В жълто пепеляво, по диагонал един хълм - жълтопепеляв хълм, над който има жълто пепеляво небе и зад тоя хълм се показва наполовина главата на жълто пепеляво куче. Това е картината. И това ми е споменът. За какво го казвам? Защото, няма никакво значение какво си видял, колко си видял, въпросът е какво те е впечатлило, какво те е променило. Казвам всичко това, за да обясня механизмите, по които съществувам.

Снимка: Личен архив

С Николай Свинаров и Георги Петканов - министри от кабинета на НДСВ и Бойко Борисов като Главен секретар на МВР (Снимка: Личен архив)

- А най-често с кого пътувате?
- Обичам да пътешествам с жена ми, с колата. А също да ходим на пазар и да си говорим.

- И после?
- И после, да се върнем в къщи да готвим... (Усмихва се.)

- Заедно?
- Разбира се.

- Всичко ли можете да правите?
- Как да Ви отговоря. То е много самомнително. Мога да пера, да мия чинии, да мия прозорци, мога да гладя. Мога да правя много неща.

Само, че номерът не е в това да можеш да ги правиш, а да ги правиш с удоволствие. И това е от самочувствие. Аз имам самочувствието и винаги съм го имал, че не мога да се оженя за слугиня. И не може моята принцеса да ми е слугиня. Ние сме едно.

- Това от уважение към жените?
- Не, това от обич към моята съпруга, а не въобще към жените, при цялото ми уважение към всички дами.

Със съпругата си Виолета Миланова - литератор, преводач испанист, издател (Снимка: Личен архив)

- Цял живот на една жена ли казвахте "Обичам те!"?

- Любовта е много изтощително и всеобемващо чувство. Любовта е безпощадно чувство. Не може човек да събере сили за две любови в живота си. Не може...

И затова моята вяра, а и моята практика е, че човек може да обича само една жена в живота си. (Прави пауза.. Замисля се...) Ако това е истинска любов. За жалост, истинската любов не може да се случи на всеки. Говоря за тази любов, която те изчерпва, която не оставя нищо за друг. Това е любовта, истинската любов. Другото може да бъде влюбване, тръпка и т.н. Може да има такива неща, които да се повтарят многократно. Истинската любов е прекрасно мрачно чувство. Дълбоко. Бездна. Красива работа. Красива.

С Камен Донев в "Глава на медуза" от Борис Виас, постановка Крикор Азарян, ТБА (Снимка: Личен архив)

- Какви бяха шансовете Ви през годините като актьор?
- Аз имам повече от 100 роли. Ако започна да ги изброявам ще пропусна нещо. Особено напоследък доста станаха значимите, еталонни роли, които са ми били доверявани.

Връчване на плакет "Аскеер" "За творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство" на актьора Велко Кънев (Снимка: Личен архив)

- Това правеше ли Ви щастлив на сцената?
- Да, това е толкова нормално, когато получаваш роли да си щастлив от това. Ние за това живеем.

Още първата година започнах с една от много важните си роли - това беше в "Антихрист" на Емилиян Станев в Пловдивския театър. Нещо много специално и то не само заради колегите в Пловдивския театър и режисурата на Иван Добчев, но и Емилиян Станев... Той е такава фигура в българската литература като личност и като характер. Аз съм имал шанса да работя почти с всички големи. В Пловдив имах великолепна среща с Юлия Огнянова и това е в годините, в които тя още не беше станала Юлия Огнянова, въпреки, че беше след нейния знаменит бургарски период. След това тук съм се срещал с Асен Шопов, с Леон и Коко Азарян. С Коко бяхме и близки приятели. С Леон Даниел имам 13 постановки, да не бъркам, но са някъде там. Срещата ми с Любен Гройс в Пловдивския театър беше изключително важна. Много важна.

С Цветана Манева в "Медея" от Еврипид, постановка Любен Гройс, спектакъл на Драматичен театър "Н.О.Масалитинов" - Пловдив (Снимка: Личен архив)

- Там се срещате и с Цветана Манева в "Медея"?
- Да, партнирал съм си с нея на пловдивска сцена. Трупата беше изумителна. Любен Гройс постави "Медея" в театъра. Между другото аз бях асистент-режисьор, пишеше го на плаката (смее се) и играх Вестителя. Тя се състои в един монолог, дълъг 5 страници. 1979 г. Излезе премиерата, а същата година ме поканиха във Военния театър и аз дойдох в София.

С Невена Симеонова и Наум Шопов в "Животът е сън" от Калдерон де Ла Барка, постановка Иван Добчев, ТБА (Снимка: Личен архив)

Краси Спасов, Ники Ламбрев, Диана Добрева, Маргарита Младенова. Срещал съм се не с всички, но с огромната част от важните режисьори и съм имал щастието да играя в постановки, които са променяли българския театър.

Ще се сетя за някои... Това са "Животът е сън" на Калдерон де ла Барка на Иван Добчев, "Господин Пунтила и неговият слуга Мати" и "В очакване на Гудо" на Леон Даниел. Цяла плеяда от големи артисти бяха в нашия театър. Коко Азарян беше поставил тук спектакъл, където участваха 40 артисти. "Чайка" на Коко. Това, с което започна неговата трилогия по Чехов. Нямаше друга трупа, която можеше да извади толкова актьори. И Народният не беше такъв. Сега, последните години е срещата ми с Диана Добрева в много важни неща. Важни като театър...

С Бинка Пеева, генерал Любен Гоцев, Ани и Олег Недялкови (Снимка: Личен архив)

Със Симеон Сакскобурготски (Снимка: Личен архив)

- Заедно със Сашо Дойнов играете в "Емигранти", постановка на Диана Добрева. Великолепна игра и Награда МаксИм. С тази пиеса обикаляте Европа. Срещали сте с българи, напуснали страната. Какъв човек е емигрантът? Пречупен, свободен по дух, носталгичен?
- Емигрантът е всякакъв. Емигрантът може да бъде и успешен, може да бъде и неуспешен, всякакъв. Аз съм емигрант. Аз, Милен, от една страна съм вътрешен емигрант, защото искам да се съхраня от нещата в обществото, които не ми харесват, от друга страна съм емигрант от родното си място. Живея в София, роден съм във Варна, където е бащината ми къща. Това не ме прави обаче нещастен, просто си казвам: "О, кога ще дойде лятото да си отида във Варна! 

В "Емигранти" от Мрожек, постановка: Диана Добрева, ТБА (Снимка: Личен архив)

- Пиесата ("Емигранти") е написана през 1974 г. С какво е актуална и днес?
- Една добра пиеса винаги съдържа много послания. В пиесата на Мрожек има послание на времето. Освен, че е социална, тя е и силно политическа. Но в тази пиеса имам свое личностно послание. За жалост то е малко драматично. И за жалост - точно!

Битката между интелигентния и духовния човек и ... ще се опитам да бъда мек и неинтелигентния и недуховния - е загубена. За жалост, хората, които притежават по-малко човешки качества са по-силни в тоя живот. Но това е илюзорно, защото в крайна сметка има време, история, бъдеще. На интелигентния човек е дадена възможността да прави послания, да прави история. Така, че надеждата на интелигентните хора не е в настоящето, за голямо съжаление. Аз така мисля, но може да не съм прав.

В "Емигранти" от Мрожек, постановка: Диана Добрева, ТБА (Снимка: Личен архив)

- Понеже говорим за емиграцията като форма на физическо и духовно оцеляване, няма как да не Ви попитам за моралната и духовна атмосфера в света, в който живеем сега?
- Нашият свят днес не се различава много от света, в който са живели преди нас - в човешките му измерения. Човекът не се е променил. Той е все толкова подъл. Все толкова извисен. Все толкова човек. В човека са и дявола, и Бога.

Проблемът на сегашното време - векът на комуникацията, в който ние се намираме - е че си въобразяваме, че сме отворени към света,  въобразяваме си, че моделираме света, а то е точно обратното. Светът с все по-голяма сила започва да ни моделира и да се намесва там, където не му е работа.

Светът няма никаква работа в моя личен живот, а той го прави вече по всякакъв начин. Та времето, в което живеем, поне с мен е така и професията ми, и нагонът ми е такъв, че аз съм много комуникативен човек. Длъжен съм да бъда такъв и съм такъв, но никога не позволявам на новите технологии и на новите начини на общуване нито да ме променят, нито да ме моделират като човек. Други неща ме променят.

С актьорите Иван Радоев и Васил Михайлов на Аскеерите (Снимка: Личен архив)

Важните неща за всеки човек са професия, семейство и най-важното нещо е чистата съвест. Да запазиш чиста съвестта си. Това е също много особен въпрос - за чистата съвест. Има хора, които вършат страшни безобразия, обаче имат чиста съвест, защото те нямат съвест. Има праведници, които изпитват гузна съвест от малки прегрешения.

С актьора Васил Михайлов на Аскеерите (Снимка: Личен архив)

Проблемът за виновността е чувството за справедливост. Когато няма виновни, виновност, когато няма критерии за виновност и за морал, тогава се разрушава надеждата и упованието в справедливостта.

Чувството за справедливост, що се отнася до нашето време - нормално, аз мисля, че и в Средновековието е имало такива хора като нас. И в бъдещето ще има такива хора като нас. Така е. Въпросът не е в това да се усъвършенстваме като човечество, като народ - въпросът е да се усъвършенстваме като личности. За мен няма никакво значение дали човечеството е съвършено, моята отговорност е Милен Миланов да се стреми към съвършенство, което е недостижимо, разбира се. Но да се стремиш! Стреми се!

С директора на ТБА Мирослав Пашов, Розалия Радичкова и Вили Дечева на официалната пресконференция на Фондация "А'Аскеер" (Снимка: Фондация "А'Аскеер")

- Вие сте председател на Фондация "А`Аскеер" и тъй като разговаряме непосредствено преди официалната церемония на 28-то издание, ще разкриете ли какво ще видим тази година?
- Ще кажа само, че тази година слоганът на Аскеерите е "Страстта - театър!" или "Театърът - моята страст!"

С Татяна Лолова на галаспектакъла на Аскеерите, 2017 (Снимка: БулФото)

С драматурга Константин Илиев и Васил Михайлов на церемонията по връчването на Аскеерите, 2017 (Снимка: БулФото))

- 2017-а мотото беше "Театърът - моята любов"..
- Да, но страстта е друго нещо.

Деян Донков на връчването на Аскеерите (Снимка: Иван Григоров)

- По-силна и по-необуздана?
- По-необуздана - не, но никъде не съм срещал словосъчетанието "слаба страст".

С Илка Зафирова (Снимка: БулФото)

- Какво поставят сега българските режисьори? Има ли някаква тенденция?
- Има разнообразни тенденции. Оставете клишетата.

Снимка: БулФото

Още

Първи номинации за "Аскеер 2018"

Първи номинации за "Аскеер 2018"

- В какви времена се развива комедията? На представянето на тазгодишните номинации беше отбелязано, че този сезон е "сезонът на новите драматурзи и на комедиите"? (доц. Пламен Дойнов, член на журито) Какъв знак е това?
- Той каза, че има повече комедии, що се отнася до съвременна българска драматургия. В театъра - не е така. Като говорим за българския театър, трябва да кажем нещо много важно - има два типа театър, ясно обособени. В този смисъл говорим за един високо професионален театър, който определя репертоарния и той включва преди всичко държавните и общинските театри, където се поставят и комедии, където се поставят високи трагедии и висока класика. Общо взето, това не предполага касовост. И има един друг театър не искам да обвинявам в непрофесионализъм, но където се поставят масови заглавия, леки заглавия. Има и такъв театър. И нека да има. Както е казал Конфуций: "Да цъфтят хиляди цветя!". Нека да има. Друг е въпросът, че все по-малко българи имат капацитета да възприемат изкуство... То е социалистически повей "Изкуство от народа - за народа" - нямаше успех по време на Социализма, сега по време на Демокрацията - има невероятен успех.

Стефан Данаилов получава Аскеер за цялостно творчество, 2015 (Снимка: БулФото)

Георги Черкелов получава Аскеер за цялостно творчество (Снимка: БулФото)

С рeжисьора Асен Шопов и Васил Михайлов на Аскеерите (Снимка: Иван Григоров)

Актьорът Коста Цонев получава голямата награда на Театралната академия "Аскеер" (Снимка: Иван Григоров

- Т.е. театралните зали вече са пълни, но...?
- Залите вече са пълни, но се смеят на неща, които не са театър, в някои случаи! За жалост в много случаи. Не навсякъде, Слава Богу!

Защото тазгодишният Аскеер показва, че тази година в театъра има много добри образци на театрално изкуство и театрално майсторство. Това е добра година за театъра. Всяка година има образци на театрално изкуство и майсторство. И в слабите години. И това е така, защото българският театър е на изключително високо ниво. Искам да Ви кажа, че в Европа на много малко места има театър, като българския. Даже бих казал, че с изключение на Русия, Румъния, Полша донякъде, Германия е специална работа - там е по-особено.

С режисьора Димитър Гочев (Снимка: Личен архив)

Наум Шопов, Петър Слабаков, Митко Тодоров и Милен Миланов на сцената на ТБА на Аскеерите (Снимка: Иван Григоров

С Президента Георги Първанов (Снимка: Личен архив)

- А съвременната българска драматургия? Има ли нови български драматурзи, които впечатляват?
- Не бива, най-малко аз да говоря за отделни имена. Бих отбелязал само, че съвременната българска драматургия среща две неща - прием от театрите, защото се е стигало до 30-33 нови български заглавия на сезон. Тази година са 18! Също много. Нека Вашите читатели да не се объркват, че количествените натрупвания водят до качествени изменения.. (усмихва се) И това не е Марксизъм, това е Хегелова диалектика.

Режисьорът Коко Азарян по време на официална церемония на връчването на Аскеерите (Снимка: Иван Григоров

Големите актьори Стоянка Мутафова и Наум Шопов на Аскеерите (Снимка: Иван Григоров

С режисьора Диана Добрева на Аскеерите (Снимка: Иван Григоров

С Васил Михайлов (Снимка: Личен архив)

Милен Миланов, статуетки Аскеер, автор Чапа (Снимка: Павлин Даскалов)

Авторът на статуетката на Театралните награди Аскеер - Георги Чапкънов-Чапа (Снимка: БулФото)

Още

Васил Михайлов отказва наградата "Икар"

Васил Михайлов отказва наградата "Икар"

- Голямата награда тази година ще получи изключителният български актьор Васил Михайлов. Любовта на публиката към него е огромна...

- Васил е велик. Васил и като личност, и като актьор е велик. Разбира се, че Васил чак сега получава голямата награда, защото досега уставът не позволяваше.

И аз искам да му кажа, че съм съм много щастлив! Много!

С Васил Михайлов на Аскеерите (Снимка: БулФото)

 - Кои са най-големите ви спомоществователи?
-
Нещо уникално - първият спомоществовател, с който ние тръгнахме 1992 г., не е българин, а е Вили Бец - големият немски индустриалец и превозвач. (уточнява: защото 91-ва тръгнахме просто ей така, тогава бях съюзен председател и с профсъюзни пари.) След това се появиха Олег Недялков, Емил Кюлев, Любо Гебински. Ние винаги сме имали много ограничен кръг спонсори. Ако не са били Елена Динева, Бедо Доганян, Петя Славова, Сашо Дончевако не са били тези хора, нямаше да има Аскеер, защото Аскеер се подпомага изключително от частни спомоществователи.

________________________________________

Председателят на Фондация "А'Аскеер" г-н Милен Миланов с поздрав към екипа на първия български уеб портал -  Dir.bg, който на 25 април отпразнува своята 20-годишнина:

Любимият анекдот на Милен Миланов:

Интервю на Мая Филипова

Видео: Павлин Даскалов/Dir.bg

Още

Проф. д-р Станислав Семерджиев: Прочетох за пръв път "Хамлет" на 7 години

Проф. д-р Станислав Семерджиев: Прочетох за пръв път "Хамлет" на 7 години

Още

Бина Харалампиева: Актьорите те усещат, и когато си силен, и когато си слаб

Бина Харалампиева: Актьорите те усещат, и когато си силен, и когато си слаб

Още

Калин Сърменов: Рядко харесвам някого, но ако стане е завинаги

Калин Сърменов: Рядко харесвам някого, но ако стане е завинаги

Още

Димитър Кабаков: В театъра има само две категории - добро и лошо

Димитър Кабаков: В театъра има само две категории - добро и лошо

1/1

Снимки: BulFoto, Личен архив/Колаж: Юлиян Илиев

Снимки: BulFoto, Личен архив/Колаж: Юлиян Илиев

С Васил Михайлов (Снимка: Личен архив)

С режисьора Димитър Гочев (Снимка: Личен архив)

В "Емигранти" от Мрожек, постановка: Диана Добрева, ТБА (Снимка: Личен архив)

В "Емигранти" от Мрожек, постановка: Диана Добрева, ТБА (Снимка: Личен архив)

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

С Татяна Лолова на галаспектакъла на Аскеерите, 2017 (Снимка: БулФото)

Снимки: BulFoto/Колаж: Юлиян Илиев

Снимки: BulFoto/Колаж: Юлиян Илиев

С рeжисьора Асен Шопов и Васил Михайлов на Аскеерите (Снимка: Иван Григоров)

С Васил Михайлов на Аскеерите (Снимка: БулФото)

Авторът на статуетката на Театралните награди Аскеер - Георги Чапкънов-Чапа (Снимка: БулФото)

Милен Миланов, статуетки Аскеер, автор Чапа (Снимка: Павлин Даскалов)

Георги Черкелов получава Аскеер за цялостно творчество (Снимка: БулФото)

Сертификат IQ (Снимка: Павлин Даскалов)

Стефан Данаилов получава Аскеер за цялостно творчество, 2015 (Снимка: БулФото)

С Васил Михайлов и актриси от ТБА на галаспектакъл "Аскеер" (Снимка: БулФото

Снимка: БулФото

Снимка: БулФото

С Илка Зафирова (Снимка: БулФото)

С Камен Донев в "Глава на медуза" от Борис Виас, постановка Крикор Азарян, ТБА (Снимка: Личен архив)

С драматурга Константин Илиев и Васил Михайлов на церемонията по връчването на Аскеерите, 2017 (Снимка: БулФото))

С Чочо Попйорданов (Снимка: Личен архив)

С директора на ТБА Мирослав Пашов, Розалия Радичкова и Вили Дечева на официалната пресконференция на Фондация "А'Аскеер" (Снимка: Фондация "А'Аскеер")

В "Антихрист" от Емилиян Станев, постановка Иван Добчев, Драматичен театър "Н. О. Масалитинов" - Пловдив "(Снимка: Личен архив)

С Николай Свинаров и Георги Петканов - министри от кабинета на НДСВ и Бойко Борисов като Главен секретар на МВР (Снимка: Личен архив)

Със съпругата си Виолета Миланова - литератор, преводач испанист, издател (Снимка: Личен архив)

С актьорите Иван Радоев и Васил Михайлов на Аскеерите (Снимка: Личен архив)

Връчване на плакет "Аскеер" "За творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство" на актьора Велко Кънев (Снимка: Личен архив)

С Елена Поптодорова (Снимка: Личен архив)

Със Симеон Сакскобурготски (Снимка: Личен архив)

С Президента Георги Първанов (Снимка: Личен архив)

С първия български космонавт Георги Иванов и футболната легенда Христо Стоичков (Снимка: Личен архив)

С последния главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на държавите -участнички във Варшавският договор Виктор Георгиевич Куликов (Снимка: Личен архив)

Със Светлин Русев и Тончо Жечев (Снимка: Личен архив)

С актьора Васил Михайлов на Аскеерите (Снимка: Личен архив)

С Бинка Пеева, генерал Любен Гоцев, Ани и Олег Недялкови (Снимка: Личен архив)

С Невена Симеонова и Наум Шопов в "Животът е сън" от Калдерон де Ла Барка, постановка Иван Добчев, ТБА (Снимка: Личен архив)

С Юлия Кръстева на концерта при посрещане на Папа Йоан Павел Втори, зала 1 на НДК (Снимка: Личен архив)

С последния Главнокомандващ Въоръжените сили на Варшавския договор маршал Куликов (Снимка: Личен архив)

С режисьора Диана Добрева на Аскеерите (Снимка: Иван Григоров

Деян Донков на връчването на Аскеерите (Снимка: Иван Григоров)

Актрисите Бойка Велкова, Ирини Жамбонас и Невена Мандаджиева по време на официална церемония на връчването на Аскеерите (Снимка: Иван Григоров)

Режисьорът Коко Азарян по време на официална церемония на връчването на Аскеерите (Снимка: Иван Григоров

Големите актьори Стоянка Мутафова и Наум Шопов на Аскеерите (Снимка: Иван Григоров

Наум Шопов, Петър Слабаков, Митко Тодоров и Милен Миланов на сцената на ТБА на Аскеерите (Снимка: Иван Григоров

Актьорът Коста Цонев получава голямата награда на Театралната академия "Аскеер" (Снимка: Иван Григоров

С Петър Слабаков (Снимка: Личен архив)

"Антихрист" от Емилиян Станев, постановка Иван Добчев, Драматичен театър "Н. О. Масалитинов" - Пловдив "(Снимка: Личен архив)

Като Вестителя от "Медея", спектакъл на Драматичен театър "Н.О.Масалитинов" - Пловдив, реж. Любен Гройс (Снимка: Личен архив)

С Цветана Манева в "Медея" от Еврипид, постановка Любен Гройс, спектакъл на Драматичен театър "Н.О.Масалитинов" - Пловдив (Снимка: Личен архив)

Календар

Препоръчваме ви

Юрий Башмет: Обичам да ми казват, че съм добър, а не лош, пък аз да си знам, че имам трески за дялане

"Когато артистът се прибере и си легне, той се превръща в най-лошия си критик", сподели един от най-великите виолисти на нашето време

Олеся Пантикина: "Нестинарка" e като голямо живописно платно, с много цветове и гласове в него

Този балет е рядък пример за творческо единомислие и е едно щастливо Голямо случване, споделя хореографката и дъщеря на легендарната Маргарита Арнаудова

Теодосий Спасов пред Dir.bg за обидно ниските заплати на музикантите в БНР

Директорът на Музикалната къща на Националното радио за протеста

Малин Кръстев: Ставам на 48, а се чувствам на 16

Ако позволиш на славата да замъгли съзнанието ти, това е най-близката ти творческа смърт, смята един от "господарите на ефира"

Стоян Янкулов-Стунджи: Преди казармата бях част от бенда на Емил Димитров

Годините, в които работех с Вили Казасян са училище за мен, а той - пример, от когото съм се възхищавал, добавя големият музикант