ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ТЕАТЪРА
Шон О'Кейси: Светът е сцена, и на повечето от нас отчайващо много им личи, че са пропускали репетициите...
Парите не ви правят щастливи, но успокояват нервите
Автор : / 3527 Прочита 3 Коментара
Шон О'Кейси / Източник: seanocasey.co.uk/images
В известния роман "Улис" ("Одисей") от Джеймс Джойс, един от героите коментира, че няма как да прекосите Дъблин, без да влезете в кръчма. Преди 140 години в този град се ражда едно момче, което с ирония ще разказва за ирландците в своите комедии, с болка ще описва в драмите си живота на работниците, и ще се нареди с творбите си в авангарда на световните драматурзи. Това е Шон О'Кейси, роден като Джон Кейси в Дъблин на 30 март 1880-а година - точно преди 140 години.
Шон О'Кейси / Източник: seanocasey.co.uk/images
Малкият Джон се ражда в голямо и бедно ирландско протестантско семейство. Той е третото дете в семейството. Има брат и сестра, и починали още в ранна възраст други братя и сестри.
Бащата на Шон работи като чиновник на англиканските ирландски църковни мисии. Майкъл Кейси е грамотен мъж с добра библиотека с книги на английските класици и добра жена, която се грижи за децата му. И когато умира, именно тя е тази, която окуражава Шон да следва мечтите си; "когато има някаква тъга в едното ухо, в другото да чува песен".
Бащата - Майкъл Кейси умира след продължително боледуване на 6 септември 1886 г., когато Джон е едва на 6.
Малкият Джон учи до 14-годишна възраст в Националното училище "Света Мария", където преподава сестра му Изабела, и напуска училище, за да работи. В свободното си време обича да чете Шекспиир и ирландския драматург Дион Буко.
На 17 се включва в помощ на църквата. С брат си играе в импровизирани постановки на едно абатство.
На 20 се оформя като националист. По тази причина променя и името си с келтската му версия - Шон О'Катасо (произнася се O'Casey). През 1902 г. Шон О'Кейси започва работа като работник на Голямата северна железница на Ирландия, където остава през следващите десет години.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Затвърждава своята идентичност като ирландски националист, работник и политически активист. Присъединява се към клуба "Св. Лорънс О"Тул", местно литературно дружество. Същевременно става член на Съюза на транспортните и общинските работници в Ирландия. През 1909 г. е уволнен, защото отказва да подпише отказ от участие в железопътната стачка. Остава безработен, но не се отчайва. Затвърждават се социалистическите му възгледи - открито критикува британското икономическо господство в Ирландия.
През 1918 г. умират майка му и сестра му, и Шон трябва да се грижи за брат си Майкъл. Принуден е за кратко да приеме милосърдието на църквата, за да бъде полезен на брат си.
Започва да пише стихотворения и памфлети срещу буржоазната класа. Със слово изразява и солидарността си към ирландската националистическа кауза. През 1921-ва година написва пиесите си "Сянката на оръжейника", " Юнона и Пайкок " и "Плугът и звездите" . През 1923-а година, когато е на 43, започва кариерата на О'Кейси като драматург.
"Плугът и звездите" представя въстанието във Великденската седмица от 1916 г.. Играна в Дъблин през 1926-а, пиесата е посрещната враждебно от властите и О'Кейси е принуден да напусне Ирландия.
През 1926 г. печели наградата Хоторнден за "Юнона и Пайкок" и заминава за Лондон, за да приеме наградата лично. Там се запознава с Джордж Бърнард Шоу и актрисата Айлийн Рейнолдс, за която се жени. Двамата живеят в щастлив брак в продължение на тридесет и седем години. Раждат им се три деца - Бреон, Найл и Шиваун.
Бракът и животът в Лондон имат благотворно въздействие върху творчеството на О'Кейси - той работи усилено. В Лондон написва и една експресионистична пиеса - "Сребърната Тасие", което доста се различава от тематиката на предишните му творби.
По време на Втората световна война драматургът става още по-ляв в убежденята си и все по-антиклерикален по отношение на Ирландия, гледайки на католическия прелат като потисник на ирландския народ. След Втората световна война O'Кейси се изказва публично със симпатия към Съветския съюз. Обявява се и против надпреварата с оръжие и призовава за ядрено разоръжаване.
През 1954 г. О'Кейси се премества със семейството си от Лондон в курортното градче Сейнт Меричърч, Торки, в Девън. Там през 1956 г. семейството претърпява огромна трагедия - най-малкият син Найл умира от левкемия.
По онова време О'Кейси вече прогресивно губи зрението си, но написва трогателно послание до сина си: "Когато беше тъмно, ти винаги носеше слънцето в ръка за мен". То остава като една от най-трогателните фрази, които сякаш той завещава на цялото човечество.
Книгата е издадена у нас през 1972 г.
Последното десетилетие от живота на О'Кейси показва нарастващ интерес на САЩ към неговата работа и му донася множество награди и отличия, повечето от които той отказва. 80-ят му рожден ден е отбелязан тържествено, но той не обиича "фанфарите". Умира на 84 след сърдечен удар, в Торки на 18 септември 1964-а година.
Знаменити цитати на Шон О'Кейси:
Ако Англия има някакво достойнство, останало по пътя на литературата, тя ще забрави завинаги жалките измислици на английската литература.
Смехът е вино за душата - смехът е мек, силен и дълбок, обагрен със сериозност - той е веселата декларация на човека, че си струва да живееш живота.
Това е ирландският народ навсякъде - ирландците се отнасят към нещо сериозно като на шега, а към шегата - като към нещо сериозно.
Политиците не знам защо, но изглежда имат тенденция да ни разделят, да ни пазят един от друг, докато природата винаги и всеки път полага усилия да ни събере.
За мен животът е просто покана за живот.
Тайната на щастието е да намериш някаква способност за монотонност.
Парите не ви правят щастливи, но успокояват нервите.
Смехът е силното ехо на въздишката; въздишката - слабото ехо на смеха.
Когато преминах от усилена физическа работа към писане, просто преминах от един вид упорит труд към друг.
Правилото ми е никога да не губя самообладание, докато не стане пагубно да го запазя.
Никой човек не е толкова стар, че да не вярва, че може да поживее още една година.
Всяко действие от нашия живот докосва някакъв акорд, който ще вибрира във вечността.
Светът е сцена, и на повечето от нас отчайващо много им личи, че са пропускали репетициите...
Източник: seanocasey.co.uk/images
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}