В известния роман "Улис" ("Одисей") от Джеймс Джойс, един от героите коментира, че няма как да прекосите Дъблин, без да влезете в кръчма. Преди 140 години в този град се ражда едно момче, което с ирония ще разказва за ирландците в своите комедии, с болка ще описва в драмите си живота на работниците, и ще се нареди с творбите си в авангарда на световните драматурзи. Това е Шон О'Кейси, роден като Джон Кейси в Дъблин на 30 март 1880-а година - точно преди 140 години.

Шон О'Кейси / Източник: seanocasey.co.uk/images

Малкият Джон се ражда в голямо и бедно ирландско протестантско семейство. Той е третото дете в семейството. Има брат и сестра, и починали още в ранна възраст други братя и сестри.

Бащата на Шон работи като чиновник на англиканските ирландски църковни мисии. Майкъл Кейси е грамотен мъж с добра библиотека с книги на  английските класици и добра жена, която се грижи за децата му. И когато умира, именно тя е тази, която окуражава Шон да следва мечтите си; "когато има някаква тъга в едното ухо, в другото да чува песен".

Шон О'Кейси

Бащата - Майкъл Кейси умира след продължително боледуване на 6 септември 1886 г., когато Джон е едва на 6.

Малкият Джон учи до 14-годишна възраст в Националното училище "Света Мария", където преподава сестра му Изабела, и напуска училище, за да работи. В свободното си време обича да чете Шекспиир и ирландския драматург Дион Буко.

На 17 се включва в помощ на църквата. С брат си играе в импровизирани постановки на едно абатство.

Още

Лондонски музей съхранява механична играчка, изразяваща... ненавистта към Англия

На 20 се оформя като националист. По тази причина променя и името си с келтската му версия - Шон О'Катасо (произнася се O'Casey). През 1902 г. Шон О'Кейси започва работа като работник на Голямата северна железница на Ирландия, където остава през следващите десет години.

Затвърждава своята идентичност като ирландски националист, работник и политически активист. Присъединява се към клуба "Св. Лорънс О"Тул", местно литературно дружество. Същевременно става член на Съюза на транспортните и общинските работници в Ирландия. През 1909 г. е уволнен, защото отказва да подпише отказ от участие в железопътната стачка. Остава безработен, но не се отчайва. Затвърждават се социалистическите му възгледи - открито критикува британското икономическо господство в Ирландия.

Сцена от „Плугът и звездите", играна в Дъблин през 2012 г. / Снимка: Рос Кавана / Източник: Официален сайт на Шон О'Кейси

През 1918 г. умират майка му и сестра му, и Шон трябва да се грижи за брат си Майкъл. Принуден е за кратко да приеме милосърдието на църквата, за да бъде полезен на брат си.

Започва да пише стихотворения и памфлети срещу буржоазната класа. Със слово изразява и солидарността си  към ирландската националистическа кауза. През 1921-ва година написва пиесите си "Сянката на оръжейника", " Юнона и Пайкок " и "Плугът и звездите" . През 1923-а година, когато е на 43, започва кариерата на О'Кейси като драматург.

Сцена от "Сянката на оръжейника", играна в Театър на триколките / Снимка: Mark Doubleday / Източник: официален сайт на Шон О'Кейси

Още

"Косвени щети" по книгата "Войната не е с лице на жена" с премиера в Театър Азарян

"Плугът и звездите" представя въстанието във Великденската седмица от 1916 г.. Играна в Дъблин през 1926-а, пиесата е посрещната враждебно от властите и О'Кейси е принуден да напусне Ирландия.

През 1926 г. печели наградата Хоторнден за "Юнона и Пайкок" и заминава за Лондон, за да приеме наградата лично. Там се запознава с Джордж Бърнард Шоу и актрисата Айлийн Рейнолдс, за която се жени. Двамата живеят в щастлив брак в продължение на тридесет и седем години. Раждат им се три деца - Бреон, Найл и Шиваун.

Шон О'Кейси

Още

Брачният живот на Толстой - истинска "война и мир"

Бракът и животът в Лондон имат благотворно въздействие върху творчеството на О'Кейси - той работи усилено. В Лондон написва и една експресионистична пиеса - "Сребърната Тасие", което доста се различава от тематиката на предишните му творби.

По време на Втората световна война драматургът става още по-ляв в убежденята си и все по-антиклерикален по отношение на Ирландия, гледайки на католическия прелат като потисник на ирландския народ. След Втората световна война O'Кейси се изказва публично със симпатия към Съветския съюз. Обявява се и против надпреварата с оръжие и призовава за ядрено разоръжаване.

Шон О'Кейси

През 1954 г. О'Кейси се премества със семейството си от Лондон в курортното градче Сейнт Меричърч, Торки, в Девън. Там през 1956 г. семейството претърпява огромна трагедия - най-малкият син Найл умира от левкемия.

Още

Бърнард Шоу 40 години пише любовни писма

По онова време О'Кейси вече прогресивно губи зрението си, но написва трогателно послание до сина си: "Когато беше тъмно, ти винаги носеше слънцето в ръка за мен". То остава като една от най-трогателните фрази, които сякаш той завещава на цялото човечество. 

Книгата е издадена у нас през 1972 г.

Последното десетилетие от живота на О'Кейси показва нарастващ интерес на САЩ към неговата работа и му донася множество награди и отличия, повечето от които той отказва. 80-ят му рожден ден е отбелязан тържествено, но той не обиича "фанфарите". Умира на 84 след сърдечен удар, в Торки на 18 септември 1964-а година.

Знаменити цитати на Шон О'Кейси:

Ако Англия има някакво достойнство, останало по пътя на литературата, тя ще забрави завинаги жалките измислици на английската литература.

Смехът е вино за душата - смехът е мек, силен и дълбок, обагрен със сериозност - той е веселата декларация на човека, че си струва да живееш живота.

Това е ирландският народ навсякъде - ирландците се отнасят към нещо сериозно като на шега, а към шегата - като към нещо сериозно.

Политиците не знам защо, но изглежда имат тенденция да ни разделят, да ни пазят един от друг, докато природата винаги и всеки път полага усилия да ни събере.

За мен животът е просто покана за живот.

Тайната на щастието е да намериш някаква способност за монотонност.

Парите не ви правят щастливи, но успокояват нервите.

Смехът е силното ехо на въздишката; въздишката - слабото ехо на смеха.

Когато преминах от усилена физическа работа към писане, просто преминах от един вид упорит труд към друг.

Правилото ми е никога да не губя самообладание, докато не стане пагубно да го запазя.

Никой човек не е толкова стар, че да не вярва, че може да поживее още една година.

Всяко действие от нашия живот докосва някакъв акорд, който ще вибрира във вечността.

Светът е сцена, и на повечето от нас отчайващо много им личи, че са пропускали репетициите...

Източник: seanocasey.co.uk/images

Още

Жорж Сьора умира от пневмония на 32

Още

Реймънд Чандлър, който знаеше да доставя удоволствие с думите

Още

Христо Мутафчиев: Този театър ще продължи да живее!

Още

Да гледаш страха с широко отворени очи - урокът на Акира Куросава