Над 50 години след емблематичната ѝ роля като Холи Голайтли в "Закуска в Тифани", стилът на Одри Хепбърн привлича вниманието на всички поколения заради непреходната изисканост и красота на елегантния ѝ стил и по детски невинните ѝ очи.

Одри Хепбърн през 1959 г. позира със своето куче (Снимка: Getty Images)

Преди няколко години в галерията на Christie's в централен Лондон беше изложена голяма колекция с костюми, които са определили вечната характеристика на това, което вече наричаме класика в акцентите от нейния външен вид.

Любопитното след тази изложба беше, че публиката, която бе заинтригувана от тези тоалети беше родена предимно след смъртта на британската актриса, която си отива от този свят от рак на 63 години през 1993 г.

Посланията, които събира в себе си като семплост, елегантност, нежност и крехко тяло на балерина, работят не по-малко днес и са я превърнали в икона за изисканост и връщане към времето на киното, когато неговия блясък не бе нашарен с толкова кич и "предозиране" в търсене на внимание по червените килими.

Одри Хепбърн през 60-те години (Снимка: Getty Images)

Одри Хепбърн е особено явление и за своето време. Когато тя се появява, света на киното толерира образите на актрисите-секс бомби, предизвикващи бурни емоции и еротични фантазии като Мерилин Монро, София Лорен, Урсула Андрес, Ракел Уелч, Бриджит Бардо.

Одри Хепбърн е вечният пример, че когато природата (и произхода) са те дарили с определени маниери, очарование и изтънченост в поведението, външната добавка към тази красота, облеклото, аксесоарите, могат единствено да придадат смисъл на всичко това, което действително си.

Одри Хепбърн позира за фотосесия през 1963 г. (Снимка: Getty Images)

Само преди няколко седмици стана ясно, че американската актриса Руни Мара ще изиграе Одри Хепбърн в нов биографичен филм за модната икона, режисиран от италианския режисьор Лука Гуаданино.

Истинското ѝ име е Одри Катлийн Ръстън, появява се на този свят на 4 май 1929 г. В Брюксел в семейството на неслучайни хора. Майка ѝ е холандска баронеса, а баща ѝ е британски банкер. 

Между 1935 г. и 1938 г. Хепбърн посещава частна девическа академия в Кент, съвсем скоро след развода на родителите ѝ и заминаването на баща ѝ, симпатизант на фашистките идеи. По-късно тя самата назовава този момент като "един от най-трагичните и травмиращи в живота ѝ".

Одри Хепбърн като тийнейджърка със своята майка (Снимка: Getty Images)

Години по-късно, чрез Червения кръст тя успява да го намери в Дъблин и връзката между тях се възстановява и поддържа, а самата Одри го издържа финансово до смъртта му.

През 1939 г. майка ѝ и полубратята ѝ се преместват в дома на дядо им в Арнем, Нидерландия. Елла вярвала, че именно "ниската земя" може да се разчита за предпазване от немските атаки.

По същото време Хепбърн вече посещава консерваторията в Арнем, където се занимава с балет.

През 1940 г. германците нападат Холандия.

По време на войната Хепбърн приема псевдонима Едда ван Хеемстра, сменяйки документите си заради "английското звучене на името", което тогава се считало за опасно. 

През 1944 г. Хепбърн вече е станала професионална балерина. Тя тайно танцувала пред групи от хора, за да събира пари за Холандската съпротива.

По-късно тя ще каже, че "най-добрата публика, която някога съм имала, не издаде и звук в края на представлението ми".

Одри Хепбърн в средата на 50-те години със слънчева шапка около басейн (Снимка: Getty Images)

След пристигането на Съюзническите сили и началото на битката за Нормандия, положението на окупираните от Германия се влошава. По време на Холандската криза в мразовитата зима на 1944 г. германците конфискуват дори крайно ограниченото количество храна и топливо за собствени нужди.

Без топлина в домовете си и храна, хората гладували и измирали по улиците от режещия студ. Хепбърн, както и много други, прибегнала към приготвянето на брашно от луковици на лалета, за да пече сладкиши и бисквити.

Арнем е опустошен по време на Съюзническите бомбардировки, част от военната операция Маркет Гардън. Чичото и братовчедът на майка ѝ са застреляни пред самата Хепбърн като участници в местната съпротива.

Полубратът ѝ, Иън ван Ъфорд, прекарва известно време в германски трудови лагери.

Страдаща от недохранване, Хепбърн развива остра анемия, дихателни проблеми и множество отоци.

Одри Хепбърн провежда телефонно обаждане около 1953 г. (Снимка: Getty Images)

През 1991 Хепбърн споделя:

"Имам спомени от това време. Не веднъж бях на гарата и виждах вагоните с евреи, които щяха да депортират, гледайки всички тези лица, подаващи се отгоре. Спомням си много ясно, едно малко момче, което стоеше с родителите си на перона, много бледо, с много светла кожа и коса...То носеше палто, което беше твърде голямо за него, и се качи на влака. Бях дете, наблюдаващо друго дете."

Хепбърн забелязва и доста прилики между себе си и Ане Франк:

"Бях на същата възраст като Ане Франк. И двете бяхме на по 10 години, когато войната избухна, и на 15, когато тя свърши. Получих от приятел копие на книгата на холандски през 1946. Прочетох я - и тя ме съсипа. Способна е да стори това на много хора при първия си прочит, но аз не я четях просто като книга, просто като напечатани страници. Това беше моят живот. Не знаех какво точно ще прочета. Никога вече не бях същата - толкова много ми повлия тази книга."

Одри Хепбърн през 1985 г. (Снимка: Getty Images)

Като един от начините да прекарва времето си в тези тежки условия, Одри Хепбърн рисува.

В едно интервю Хепбърн казва, че изяла цяла кутийка консервирано мляко, но ѝ прилошало от тези първи "подкрепителни порции", защото сложила твърде много захар в овесената си каша.

Именно този опит я довежда до дългогодишната ѝ работа в УНИЦЕФ през следващите години от живота ѝ.

Документалният филм на младата британска режисьорка Хелена Кон "Одри", създаден преди 3 години и номиниран за награда "БАФТА", разкри много за разминаването между модната икона и излъчването на екрана на Хепбърн с реалния живот и травмите й.

Хелена Кон прави изключително подробно проучване за живота й като във филма Одри Хепбърн споделя много за момента, в който баща й напуска семейството и не се връща никога, което създава в нея несигурност, която ще я съпътства през целия й живот - не само по отношение на външния й вид, но и по отношение на връзките й с мъже.

Одри Хепбърн с втория си съпруг, италианският психиатър Андреа Доти, Швейцария, 1969 г. (Снимка: Getty Images)

Създаването на модната икона

Стилът Одри Хепбърн е вероятно най-подражаваният в света. И до ден днешен актриси дефилират по червените килими на бляскави кино фестивали с акценти, които напомнят за този специфичен и семпъл чар.

Тя успява да балансира семплото с комфорта и елегантността, за да създаде вечна, френска изтънченост, която определя личността ѝ.

Привлекателността на Одри Хепбърн е свързана с финес и непринудена грациозност, а не с крещящия сексапил, който трябва да олицетворяват повечето съвременнни на нея звезди като Мерилин Монро.

Стилът Хепбърн призовава към скромна елегантност, която съвпада добре и с произхода и възпитанието ѝ, така и дългите години репетиции по балет, които повлияват на физическото й излъчване.

Одри Хепбърн с първия си съпруг Мел Ферер на летището в Лондон, 1964 г. (Снимка: Getty Images)

Одри Хепбърн в киното

Когато Одри Хепбърн се появява във филма "Римска ваканция" на Уилям Уилър през 1953 г., тя е само на 23 години. Тъкмо пристигнала в Америка от Европа, образът на "звездата в киното" е в процес на трансформация. От една страна имаме Марлон Брандо, отвличайки блясъка на холивудския актьор, въвеждайки по-скоро грубия, почти вулгарен натурализъм в актьорската игра.

В Кеймбридж театър в Лондон, момичетата от хора на представлението "Сос Тартар", 1949 г.(Снимка: Getty Images)

Моделите за женственост в киното също се променят, от една страна имаме Мерилин Монро, пищна, апетитна и сексапилна бомба на екрана. И Хепбърн: стройна, пъргава и жизнена. Класичеки обучена танцьорка с елегантни и фини движения дори при най-обикновено обръщане на главата.

Въпреки, че няма силен талант в пеенето, което до голяма степен ограничава ролите ѝ, Хепбърн със сигурност е родена звезда - красива, модерна и някак готова за харесване веднага. Едва ли има човек, който да не симпатизира на Хепбърн. Нейният образ не е наситен с претенции, които да ни ограничат.

Гари Купър и Одри Хепбърн на пикник по време на снимките на "Love in the afternoon", 1956 г. (Снимка: Getty Images)

Холивудските пиари на 50-те са имали нюх в създаването на образа на може би последната класическа актриса, която е била в ръцете им.

Историята на филмовата кариера на Одри Хепбърн е като на актриса, която често е избирана за неправилната роля или често е присвоявана от Холивуд като символ на нещо друго, която самата поп култура иска от нея.

Хепбърн например винаги настоятелно е канена да играе невинната, принцесата, или своенравната млада жена, нуждаеща се от по-зрял и възрастен мъж, който да я спаси от самата нея.

Джордж Пепърд и Одри Хепбърн по време на снимките на "Закуска в Тифани", юни, 1961 г. (Снимка: Getty Images)

Тя играе срещу почти всички застаряващи актьори, които шоубизнесът е могъл да ѝ предложи: Грегъри Пек, Фред Астер, Гари Купър, Хенри Фонда, Хъмфри Богарт, Рекс Харисън, Уилям Холдън, Бърт Ланкастър и Кари Грант.

Междувременно филмовите списания и клюкарските колонки от 50-те и 60-те години на миналия век са били пълни с цитати от Хепбърн за това как тя предпочита да си е у дома, да готви за съпруга си Мел Ферер и да отглежда сина им Шон.

С момичетата от постановката "Сос Тартар" в Кеймбридж театър (Снимка: Getty Images)

Но зад кулисите Хепбърн имала свои собствени идеи и посоки за себе си: за това каква кариера трябва да има, как трябва да се облича и какво означава да бъдеш елегантен.

Хепбърн е имала достатъчно контрол върху избора си, за да последва съветите на италианската актриса Валентина Кортезе, която я предупреждавала, че обществото се уморява да гледа едни и същи знаменитости отново и отново и че най-добрият начин да остане желана за дълго е ... да бъде оскъдна.

Хепбърн говори за желанието си да бъде щастлива домакиня, но когато изчезвала от бизнеса на киното за месеци или дори години, има елемент на "пресмятане на отсъствията й" отвъд просто опитите й (и в крайна сметка неуспеха) да запази брака си с Ферер.

Одри Хепбърн в Етиопия през 1988 г. като посланик на УНИЦЕФ (Снимка: Getty Images)

Когато Хепбърн едва ли не изчезва в разгара на кариерата си през 1967 г., тя само засилва мистиката около себе си. Тя е любезна, но дистанцирана жена, приятелски настроена към всички, но близо до малцина.

В крайна сметка Хепбърн спомага за облекчаване на прехода между стария холивудски консерватизъм и "по-свободната" ера, която започва точно когато тя се оттегля.

И тя оставя след себе си поредица от филми - добри и лошитакива - които казват по нещо за това какво е мислила популярната култура за жените в средата на 20-ти век и разкриват как Хепбърн е успяла да използва тези чувства за собствените си цели.

За кратко в Копенхаген - между два полета между Рим и Лос Анджелис, 28 октомври 1955 г. (Снимка: Getty Images)

Въпреки много пропуски в нейната филмография, на всеки няколко години Хепбърн намира точната роля за себе си и участва в класика.

Ето някои от филмите, с които ще запомним обаянието и чарa на вечната модна икона Одри Хепбърн.

"Римска ваканция", 1953

"Римска ваканция", който носи "Оскар" за главна женска роля на Одри Хепбърн

Това е филмът, който носи "Оскар" за най-добра актриса на Одри Хепбърн, която играе фикционалната принцеса Ан, която е на екскурзионна обиколка в Рим. Пътуването ѝ е широко отразявано от медиите и следва стриктна програма за посещения и срещи. Една вечер отегчената принцеса решава да се измъкне от протокола и се впуска инкогнито из улиците на нощен Рим, където обстоятелствата я срещат с американския журналист Джо Брадли (Грегъри Пек).

"Сабрина", 1954

Кадър от филма на Били Уайлдър "Сабрина"

Дъщерята на шофьора на богато семейство Сабрина (Одри Хепбърн) се завръща у дома след две години в Париж. Прибира се като елегантна и красива млада жена и веднага привлича вниманието на Дейвид (Уилям Холдън), синът-плейбой на богатите работодатели на баща й. Дейвид ухажва и печели Сабрина, която винаги е била влюбена в него, но романтиката им е застрашена от по-големия брат на Дейвид, Линус (Хъмфри Богарт), който управлява семейния бизнес и разчита на Дейвид да се ожени за богата наследница, за да може да се осъществят бизнес мечтите.

"Война и мир", 1956

"Война и мир" от 1956 г. на американския режисьор Кинг Видор

С Одри Хепбърн като Наташа, Хенри Фонда като Пьотр Безухов и Мел Ферер като Андрей Болконски, тази екранизация по американски на Кинг Видор по романа на Лев Толстой, е приета със смесени чувства от критиката тогава, макар филмът да е номиниран за цели три награди "Оскар".

"Закуска в Тифани", 1961

Кадър от филма "Закуска в Тифани"

Да, няма как да не признаем факта, че това е най-запомнящата се и дефинираща цялостната филмова кариера на Одри Хепбърн роля. Роля, превърнала се в символ на вечна класика, стил и усещане за живот. Холи Голайтли е млада, наивна, лекомислена и ексцентрична жена, която обича събиранията и се опитва да се впише в живота на богатото общество в Ню Йорк.

Тя мечтае да се омъжи за богат мъж и да има спокоен живот, както тя се изразява, като в бижутерийния магазин Тифани. Понякога тя закусва замечтана пред неговата витрина. В сградата, където тя живее се нанася млад писател, с когото по стечение на обстоятелствата те завързват странно приятелство.

"Историята на една монахиня", 1959

"Историята на една монахиня" от Фред Зинеман

Филмът на Фред Зинеман, заснет от Уорнър Брос, е по мотиви от едноименния роман на Катрин Хюлм.

След като напуска богатото си белгийско семейство, за да стане монахиня, сестра Люк (Одри Хепърн) се бори с предаността си към обетите си по време на криза, разочарованията, които е натрупала и емоциите от Втората световна война.