МИТОВЕ, ЗВЕЗДИ, КИНО
Неугасващата блондинка: Пет от най-великите превъплъщения на Мерилин Монро
Преди 60 години на 4 август най-съблазнителната платинено руса жена в историята на поп културата напуска трагично този свят
Автор : / 5249 Прочита 10 Коментара
Снимка: Getty Images
До голяма степен медийният образ и внушението за безкомпромисната "секс бомба" в поп културата ни, са превърнали Мерилин Монро в безкрайно клише - от Анди Уорхол до чаши и ключодържатели с нейния лик.
60 години след мистериозната смърт на най-известната блондинка в света си струва да потърсим един по-различен образ, който може да привлече вниманието ни - това е образът на Норма Джийн. Момичето с брутално минало, което е съумяло да направи възможно най-доброто със и от себе си. Момичето, което цял живот си е мечтаело да бъде обичано и да бъде избрано от другите.
Тя е само на 12 дни, когато майка й я изоставя и обиколката й през приемни семейства и сиропиталища започва.
Истинската й баба се опитва да я удуши, докато Мерилин е бебе и спи в креватчето си. Всички случки от детството й са травмиращи. Един от пресните й спомени е как се прибира от болница, по пътя вижда кварталното куче и се заиграва с него. Съседът, който се дразни от лаенето на животното, излиза и го разрязва на две с косата си пред очите й.
В момента най-скъпото пиано в света е собственост на Марая Кери, това е същото бяло мечтано пиано, на което Мерилин за кратко свири, но прекъсва, тъй като майка й се хвърля по стълбите (има параноична шизфорения) и ги гонят от жилището. Много по-късно Мерилин успява да намери пианото и да го купи, а след смъртта й всички се избиват за него.
Американският драматург и писател Артър Милър и Мерилин Монро (Снимка: Getty Images)
Тя и една от първите публични личности, които открито говорят за сексуалното насилие. Преживява го още на девет години. Има няколко такива случки и в приемните домове, и в сиропиталищата. За онези години е било нормално да пазиш в тайна, че някога си бил малтретиран.
Мерилин Монро винаги ще остане русата сексбомба, която мигновено привлича погледите на мъжете, където и да се появи, озарявайки всички пространства с платинено русата коса. Въпреки това, образът ѝ на мъжемелачка често затъмнява освен тежките травни от детството и трудностите, през които е преминала, така и таланта ѝ на певица и актриса.
Мерилин Монро никога не е печелила "Оскар", а критиката е била доста вяла по отношение на комедийните ѝ и актьорски умения. Легендата за Монро идва едва след като тя вече не е жива и тогава светът ще си даде сметка за характеристиките, с които е заела една значима част от историята на Холивуд.
Решихме да отбележим 60-ата годишнина от смъртта ѝ с пет от най-добрите нейни филми. Вижте кои са, а междувременно очакваме съвсем скоро и превъплъщението на испано-кубинската актриса Ана Де Армас като Мерилин Монро във филма "Blonde".
1. "Не се притеснявайте да чукате" (Don't bother to knock", 1952)
Нел Форбс (Мерилин Монро) e красива, но депресирана млада жена, която започва работа като детегледачка в луксозен хотел, след като е освободена от психиатрично заведение. Нел започва връзка с един от гостите на хотела Джед Тауърс (Ричард Уидмарк). Детето, за което Нел трябва да се грижи, ги хваща, а това смазва психически Нел и тя е на прага да извърши нещо ужасяващо. Тогава Джед се опитва да попречи на Нел да убие както себе си, така и детето.
2. "Всичко за Ийв", ("All about Eve", 1950)
Кадър от "Всичко за Ийв", ("All about Eve", 1950)
"Всичко за Ийв" може да има сцена или две с участието на Мерилин Монро в образа на наскоро завършила колежанка, но този филм разказва предимно историята на амбициозната актриса Ив Харингтън (Ан Бакстър) и звездата на Бродуей Марго Чанинг (Бет Дейвис). След като Чанинг прави така, че да изглежда, че Ийв е нейна лична асистентка, тя скоро открива, че Харингтън все пак не е толкова наивна и е организирала план да надмине Чанинг като най-голямата звезда в града.
3. "Джентълмените предпочитат блондинки" ("Gentlemen prefer blondes", 1953)
Кадър от "Джентълмените предпочитат блондинки" ("Gentlemen prefer blondes", 1953)
Актрисата Лорелай Лий (Мерилин Монро) е сгодена за богатия Гюс Езмънд (Томи Нунан). Връзката им се радва на откритото неодобрение на бащата на Гюс, който е сигурен, че тя преследва само парите му.
Когато Лорелай и нейната колежка Дороти Шоу (Джейн Ръсел) отплават на круизен кораб, Лорелай се опитва да уреди приятелката си с "подходящ", което автоматично означава богат партньор. Междувременно Езмънд-старши е наел частен детектив, който да следи Лорелай и да докладва за всички действия, които биха я дисквалифицирали, с което да не се омъжи за Гюс.
4. "Асфалтовата джунгла" ("The Asphalt Jungle", 1950)
Кадър от "Асфалтовата джунгла" ("The Asphalt Jungle", 1950)
"Асфалтовата джунгла" е филм ноар. Режисьор е Джон Хюстън, a сценарият е по едноименния роман на У. Р. Бърнет от 1949 година.
Престъпникът Ервин "Док" Риденшнайдер, адвокатът Емерих (Луис Калхерн) и крадецът на сейфове на име Луи Чавели (Антъни Карузо) са сред онези, които измислят план за кражба на бижута на стойност 1 милион долара, план, който първоначално се реализира успешно.
Обирът на бижута обаче се обърква, след като нощен пазач стреля и убива Чавели. Скоро групата се обръща една срещу друга. Ролята на Мерилин Монро като секси племенница на Емерих е малка, но въпреки това филмът я превръща в безспорна звезда.
5. "Непригодните" ("The Misfits", 1961)
Кадър от "Непригодните" ("The Misfits", 1961) по сценарий на Артър Милър
Сценарият на "Непригодните" е написан от Артър Милър, а режисьор е Джон Хюстън.
Филмът разказва историята на наскоро разведена бивша стриптизьорка (Мерилин Монро), която започва връзка едновременно с каубой, превърнал се в комарджия (Кларк Гейбъл) и ветеран от Втората световна война на име Гуидо Раканели (Ели Уолах). И двамата мъже скоро се влюбват в нея.
След като срещат бившия ездач на родео Пърс Хауланд (Монтгомъри Клифт), четиримата започват бизнес за лов на диви коне.
Според рецензиите на критиците "Гейбъл никога не е правил нещо по-добро на екрана, нито пък госпожица Монро. Играта на Гейбъл е жизнена и похотлива, а нейната героиня е реалистична и убедителна, както е написана от самия Милър", пише Кейт Камерън от New York Daily News.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}