На днешния ден църквата почита Св. Василий Велики (330 - 378) - знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес; епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия.

Най-известното от неговите произведения е "Шестоднев" (на гръцки: Ἡ Ἑξαήμερος Δημιουργία - "Шестдневното сътворение"). Произведението е библейски разказ за сътворението на света по книгата "Битие".

Икона "Шестоднев"

Заради примерния си живот и висока ерудиция св. Василий Велики е почитан заедно със св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст, като един от тримата велики светители и учители на православната църква.

На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи.

Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След смъртта му църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина.

Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите.

Как словото му достига до нас, българите: През Златния век на старобългарската писменост Йоан Екзарх компилира текст от "Шестоднев" на св. Василий Велики и от шестодневите на други антични и византийски автори, и създава един "Шестоднев", предназначен за българския владетел Симеон и новосъздаващото се българско духовенство.

Княз Симеон, худ. Димитър Гюдженов, Източник: НХГ

Наименованието отразява общото название на 6-те дни, в които според библейската легенда Бог сътворява света. Произведението тълкува философски богословския текст за Сътворението в началните глави на книгата "Битие", и го обяснява от гледна точка на християнското учение. Произведението съдържа беседи с тълковен характер.

Това, което отличава текста е простотата, с която се обяснява богословското учение - по един едновременно философски и много достъпен за хората начин. По същия начин - с притчи, отбелязват богословите, е говорел на хората Исус. В текста се опровергават представите на античните философи и се изтъкват всемогъществото, мъдростта и човеколюбието на Бог като създател на всичко.

Препис от 13-и век, съхраняван в Държавния исторически музей в Москва

Всяко слово е посветено на отделен ден от седмицата на Сътворението: Първо слово - сътворяването на светлината и мрака, небето и земята; Второ слово - водата и твърдта; Трето слово - растенията; Четвърто слово - небесните светила; Пето слово - животните и Шесто слово - човека.

В "Шестоднев" на Йоан Екзарх картината на света е йерархична. Темата за превъзходството на човека над останалите живи твари е застъпена многократно. Човекът заема най-висшето място в творението, защото То е създадено по божи "образ и подобие" и носи частица от божия дух. В "Шестоднев" се разказва за устройството на човешкото тяло, за разните създания, за природните явления. Дават се данни дори и за зодиите. Това е едно изключително напредничаво за времето си описание на вселената и мястото на човека в нея.

В пролога към творбата се прославя българския владетел Симеон:

"Какво е по-красиво, какво е по-сладко за боголюбците, които истински жадуват вечния живот? Нима не е това да не отстъпват от бога в мисълта си и да помнят добрите му дела? Така и ти, господарю мой, княже славни, Симеоне христолюбче, не спираш да търсиш заповедите и творенията му, за да се украсяваш и славиш чрез тях", пише авторът.

Източник: Държавен исторически музей, Москва

По-нататък в пролога се навлиза по-дълбоко във взаимоотношенията между Бог, земния господар и простосмъртните:

"На божията воля е присъща силата и — каквото поиска, това да създава. И онова, което е създадено от него, едно е познаваемо (посредством сетивата), а друго разбираемо посредством разума. Делът на разбираемото са ефирът и небето. Едното е земно, а другото — небесно. Поради това, че беше необходимо, (бог) създаде и живите същества, едни сетивно възприемаеми, а други — познаваеми чрез разума. На познаваемите чрез разума за жилище той (даде) небето и ефира, а на земните — земята и морето. И понеже някои от духовните същества станаха причастни на злото и бяха изгонени от небесните селения, той им заповяда (да обитават) въздуха и земята. И за да не замислят зло на човеците, им пречи ангелската закрила и страж, та чрез това изгнание да разберат колко злини носи гордостта и заблудата.

Но понеже (бог) раздели на две сетивно-познаваемите същества, едните създаде с разум и език, а другите остави неразумни. И подчини на разумните природата на неразумните. Но едни от неразумните същества се противопоставят и въстават срещу своите господари. (Това те правят), защото и техните господари вършат същото. И макар че са получили разум и език, те се бунтуват срещу своя творец. Затова се надигат и тези неразумни (същества), за да се извлече от това, което те правят, поука — колко лошо е някой да пристъпва своя чин и без страх да прекрачва границите. А може лесно да се види, как бездушните предмети спазват тези граници. Разбунтуваното и надигащо се от бурите море се блъска в сушата, плахо се отдръпва от пясъка и не иска да премине своите граници. И както препускащият кон бива възпиран от юздата, така и морето се връща назад, като види неписания закон, написан на пясъка. И реките текат така, както им е определено изначално. Така бликат изворите, така кладенците даряват на човеците това, от което те се нуждаят. И годините, и часовете се менят поред едни след други. На този закон са подчинени и дните, и нощите. Ако те станат по-дълги — не се хвалят, нито се оплакват, когато накъсяват, а едни от други приемат времето и безропотно изпълняват дълга си. И това показва силата и премъдростта на твореца".

Тримата велики кападокийци: св.св. Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст

Не е трудно да се забележи, че много от тези образи са алегорични, предадени по невероятно образен начин от словото на майстор. Йоан Екзарх постепенно ни въвежда в мъдростта на Божието сътворение, и чрез него ни учи на Любов и Мъдрост:

"Противоположните естества — мокрото и сухото и студеното и топлото — творецът събра заедно в съгласие и любов. И когато виждаме някое от тези неща, слънцето, което се движи понякога по северната страна, понякога по южната, а понякога по средата на небето; и луната как расте и намалява; и звездите как изгряват и залязват в определено време, като показват лятото и есента, и известяват буря и затишие на плаващите по моретата; когато виждаме всичко това, ние, господарю мой, възхваляваме твореца, който е създал такива добрини, та чрез видимите да преминем към невидимите. Но не пътуване ни трябва, а вяра, защото чрез нея можем да го видим. Когато виждаме как се изменят сезоните и дъждът, който се дава на земята, и тя расте, и се покрива с трева, и нивите се вълнуват, и горите се зеленеят, и планините обрастват, и овошките се отрупват с плод, да нагласим за хвала езика си, да кажем заедно с блажения Давид и с него да възпеем така: "Възвеличиха се делата ти, господи! Всичко си направил с премъдрост". Когато слушаме пойните птици да пеят с различни гласове хубави песни — пеещите славеи, косовете и сойките, и чучулигите, и кълвачите, щурците и скакалците, ластовиците и скворци те, и другите птици, които са безчет, — като се радват така, те прославят твореца, който не е като другите творци, които творят с готова вещ, а всичко това той изведе от небитие в битие и даде на несъществуващото битие".

Портрет на Йоан Екзарх / Източник: Авторски портрети на бележити българи Filevart.com

Авторът прави съвсем директни отправки към разума на човека, учи го да отстоява с достойнство и чест даденото му от Бога и му напомня, че държи отговорност за това пред Него:

"Едни мислят, че небето е съвечно на Бога, [69] а други — че небето е самият Бог, който е без начало и без край, и който всичко е създал. [70] И колкото по-изострено бе зрението на суетата, [толкова] по-доброволно те ослепяваха за разума на истината. Други [пък] измерват разстоянията между звездите и [на тези от тях], които се появяват винаги на север, а освен това описват и онези, които са видими на южната страна, но за нас са непознати. Те разделят на много степени и полунощната небесна шир, и зодиакалния кръг. Те внимателно наблюдават издигането на звездите, задържането [им на едно място] и най-вече движението им по небосклона. [71] [Те наблюдават] за колко време всяка от планетите извършва една обиколка. [Но] те не можаха да овладеят единственото от всички изкуства — да познаят Бога, твореца на всичко и справедливия съдия, който за всяко нещо отдава заслуженото. Целият свят по необходимост ще се измени, [ще премине] от временния към вечния живот. И както животът на всяко същество минава бързо, така и човешкият живот е кратък, но той преминава към вечния живот".

Още

Петър Богдан - първият Паисий и първият Раковски

Още

Приключиха разкопките на най-богатата надгробна могила от римската епоха

Още

Константин Иречек за цар Симеон, цар Петър и Богомилите

Още

Елина Гаранча пред Dir.bg: Сякаш стоиш пред Бог, когато слушаш Реквием-а на Верди