Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ректорът на НАТФИЗ: Имаме умни кандидати, а не знаят кой е Чаплин

СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРСКИ ТВОРЦИ

Ректорът на НАТФИЗ: Имаме умни кандидати, а не знаят кой е Чаплин

Проф. д-р Станислав Семерджиев оглави за четвърти мандат Академията

Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

В средата на януари т.г. проф. д-р Станислав Семерджиев бе избран за ректор на НАТФИЗ за четвърти мандат. Това е безпрецедентен факт, който няма аналог в историята на висшето ни образование, и зад него определено се крият обективни причини. Проф. д-р Семерджиев издигна престижа на Академията с редица реформи в методологията на образованието и участието на студенти в международни форуми и програми; бе обновен сградният и материалният фонд на учебното заведение, като усилията в тази посока продължават - ще бъдат ремонтирани и сградите на студентските общежития; въведени бяха креативни форми за изява на младите надежди на родното кино и театър.

Проф. д-р Семерджиев е създател и ръководител на специалността "Драматургия" (от 1991). Самият той е творец със забележителна биография и голям международен авторитет. От 2011-а година е Изпълнителен директор на Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища (CILECT), след като двукратно (2002-2010) е избиран за неин вицепрезидент.

Станислав Семерджиев / Източник: НАТФИЗ

Още

Проф. Д-р Станислав Семерджиев - ректор на НАТФИЗ за четвърти мандат

Проф. Д-р Станислав Семерджиев - ректор на НАТФИЗ за четвърти мандат

Неотдавна Impressio обеща на своите читатели интервю с проф. д-р Станислав Семерджиев, което предоставяме на вашето внимание:

- Проф. Семерджиев, за четвърти мандат ще бъдете ректор на НАТФИЗ - висшето учебно заведение, което е било и продължава да бъде мечта на много млади хора в България. Това е отговорност, която не всеки успява да защити така, че да го преизберат, и в това отношение вие сте един истински "прецедент". На какво, според вас, се дължи безпрекословният ви почти 100-процентов успех да бъдете преизбран на този пост?
- Вярвам, че това се дължи предимно на обективни факти, а не защото съм симпатичен. Обратното, дори си мисля, че за мен са гласували хора, които иначе не ме харесват особено. Дали някой ме харесва, или не ме харесва, обаче, в този конкретен случай според мен няма особено значение, защото може би дори тези, които не ме харесват, са видяли, че от работата ми има добри резултати. Тези резултати, на фона на бурните времена, в които живеем, очевидно са били убедителни.

Доказах, че с усилия могат да се постигнат много неща, независимо от пречките.

В последния си мандат успях да направя един ремонт на сградата на "Стефан Караджа", който започна през 2018-а. Бяха реновирани Кукленият театър, аулата, цял нов етаж с работни ателиета, направиха се вътрешни реконструкции на друга част от залите - всичко това мисля, че се вижда и се оценява от хората. Една нова и модернизирана среда за работа няма как да не бъде оценена. Успяхме да поразширим и салона за Куклен театър с 20 места, колкото бе допустимо за параметрите му. В другия салон имаме 430 места, които за момента са достатъчни. Аулата вече е пригодена и за прожекции, т.е тя ще се превърне в едно интересно място от обществено значение. Ние досега правехме много панорами - на японското кино, на израелското кино, на грузинското кино и т.н., в нашата кинозала, която имаше само 60 места. Сега аулата има 160.

Със студенти от НАТФИЗ / Снимка: Личен архив

- Какво реформирахте в учебния процес?
- Направихме много промени в учебните планове, в стратегията за завършване, оценяване и реализация на нашите студенти. Това са неща, които изключително много повишиха интереса към Академията и количеството кандидат-студенти. Всяка година отчитаме прираст на кандидат-студенти. Преди две години сме имали 480 кандидати, за тази учебна година имахме 560. Един прираст от порядъка на 15-20 % за две години. На фона на общия срив на кандидат-студенти, поради демографски срив, емиграция и прочее причини, това е забележително постижение.

Нашите обновени планове и програми очевидно са забелязани от младите хора и привличат кандидати.

В голяма степен Академията запази и увеличи и международния си авторитет. Миналата година станахме членове на още две международни структури - едната е Световната организация на училищата по дизайн, а другата е Международната организация на училищата по мениджмънт. В НАТФИЗ вече от две години освен театрална Сценография имаме и специалност Филмов и телевизионен дизайн. Академията е представена навсякъде на международно равнище. И най-важното - навсякъде сме желани партньори.

В кабинета на ректора / Снимка: НАТФИЗ

- Можете ли да лансирате студенти за участия в чужди продукции?
- Ами те участват непрекъснато. Аз даже имам много сериозни проблеми с това - особено със студенти трети и четвърти курс, заради отсъствието им от занятия поради ангажименти. Много наши студенти играят в българското кино, участват в американски филми, други имат участия в чужди частни театрални проекти.

- Вие сте възпитаник на тази Академия. Като се връщате назад в миналото, към вашите студентски години, как преценявате интелектуалното ниво на кандидатитеза НАТФИЗ?
- Интелектуалното ниво на кандидатите е високо. Не по-малко от това, което е било по мое време, да речем. Това, което е ниско, по моя преценка, е информационното ниво на кандидатите. Предишните поколения сякаш се интересуваха от информация в по-широк спектър. Сегашните поколения не се интересуват от никаква информация. Сигурно защото тя е лесно достъпна поради развитите технологии. Смятат, че не им е необходимо да помнят онази информация, която винаги могат да "извадят", при нужда. Но те не си дават сметка, че натрупаната информация има предимства - тя дава възможности за бързи асоциативни връзки и за изграждане на различни нива на възприемане на всичко, което научаваш в даден момент.

Студенти от НАТФИЗ, на сцената на Учебния театър / Снимка: НАТФИЗ

Ако човек е добре информиран предварително, той няма защо да рови в Гугъл, за да натрупа знание, като тръгне от нещо първично и често пъти - невярно.

Още

Проф. д-р Станислав Семерджиев: Прочетох за пръв път "Хамлет" на 7 години

Проф. д-р Станислав Семерджиев: Прочетох за пръв път "Хамлет" на 7 години

Знаещият човек по-лесно отсява новата информация - доколко тя му е необходима, за да направи връзка с вече натрупаното знание. Това се нарича надграждане, което не е възможно при липсата на достатъчно запомнена информация. В това е проблемът на новото поколение.

- Знаете ли, за мен бе драстичен сблъсъкът с реални случаи, в които студенти по актьорско майсторство и режисура не знаят нищо за големи актьори от историята дори на родните театър и кино...
- Аз ще ви кажа нещо още по-драстично: има кандидат-студенти, които не знаят кой е Чарли Чаплин!...Имаме студенти, които не знаят къде е Охрид и такива, които не правят разлика между кораба "Радецки" и ген. Радецки. Ето това е големият проблем, който се наблюдава от години в нашето общество и причините за това са дискутирани - знаем ги всички. Иначе нашите деца имат висок интелектуален потенциал - бързо се учат, бързо "включват" и са много интересни като характери. Просто нямат базата - изпуснато е нещо базисно в усвояването на знания, което пречи да бъдат пълноценно заредени с интелекта, за който говорим. И затова, разбира се, не са виновни тези няколко поколения, които обсъждаме. Искам да ви кажа, че това се оказва и една пречка голяма част от тях да се реализират в живота.

Една голяма част от нашите деца се оказват житейски неподготвени да се справят с трудности и препятствия, които всъщност днес са нещо естествено в нашия живот. Но те нямат опита, а нямат и информацията, която да замести тази липса на опит, и благодарение на нея да потърсят изход.

- А не ви ли се струва, че пък този типаж млади хора, който обрисувахте, в известна степен могат да бъдат и по-смели, дори самонадеяни в ситуации, в които много информираният човек би проявил предпазливост? По-старите поколения, преценявайки риска, не бяха ли по-плахи и неуверени към всякакъв вид промяна, което също не е добър пример?
- Може би сте права, да. Незнанието очевидно има и положителна страна. Всяко нещо си има своя плюс и минус. Аз може би също съм човек, по-консервативно настроен, но това не променя схващането ми, че информацията е важен елемент във всяка интелектуална дейност.

В този огромен поток от информация в съвремието ни, е много трудно човек да не се "изгуби". Липсата на знание те лишава от способността да мислиш широкоспектърно, да разсъждаваш компетентно.

- Днешните поколения младежи може би не четат достатъчно...
- Четат, ама със зор. Трябват усилия, за да ги накараш да четат.

- Има ли положителна страна тази "характеропатия" на днешните поколения?
- Положителната страна е, че този типаж младежи са като "бяла книга" - върху нея можеш да "пишеш". Можеш да ги учиш лесно. И ако попаднат в ръцете на добър педагог - всеотдаен, добронамерен и енергичен, такъв преподавател може да им помогне те много бързо и лесно да наваксат пропуските си и да постигнат много. Ако обаче не попаднат на такъв креативен тип преподавател, който да ги стимулира, тогава са обречени на половинчата и неперспективна реализация.

Студенти от НАТФИЗ по време на занятия / Снимка: НАТФИЗ

- Защо, според вас, толкова много обичаха студентите Стефан Данаилов?
- Стефан Данаилов запази в себе си до края на живота си две качества - детинското учудване от света и рицарския си дух и замах. Той винаги възприемаше света като нещо ново и непознато, и в много голяма степен всеки ден за него беше откривателство - беше готов да откривателства постоянно хубавото, новото и предизвикателното. А от друга страна запази един рицарски дух на галантност и чар, едно мачовско излъчване и поведение, в готовност винаги да се пожертва в името на някаква кауза - било то на справедливостта, на жената, или на любовта...

2008 г. Със Стефан Данаилов, по времето когато Данаилов е министър на културата / Снимка: Личен архив

Стефан Данаилов общуваше непосредствено и в същото време всички усещаха енергичния му замах.

Беше харизматичен. Освен това беше лоялен човек - хората ценят това. Той остана докрай лоялен към партията си, към приятелите си, към жените си, към студентите си. Никога не си позволи да неглижира някого от студентите си, или да го забрави - опитваше се да помага на всеки. Човек, който притежава горните качества, няма как да не бъде обичан.

-А сега може ли да обърнем малко разговора към вас лично? Ще ви задам един въпрос след кратко предисловие: Да вземем за пример филма ви "Авантюрата Хамлет" - първо един важен човек от екипа си счупва крака, после друг разковава сцената и ви лишава от снимачна площадка, после се изгубва заснетият с толкова труд материал - случват се едно след друго различни сакатлъци. Всичко това Юнг би окачествил като "синхронична случайност" - т.е. случки, които нямат видима външна причина да се случат, а се провокират от някаква вътрешна, невидима причинност, която несъмнено преследва някаква цел. Дали пък тази цел не е била да провокира израстването ви, па било то и по толкова стресиращ начин?
- Естествено. Категорично вярвам в това. Провокацията е била несъмнено да преосмисля не само представата си за Хамлет, а моите собствени представи за мен самия. И този филм в крайна сметка е като някакъв катарзис, който премина през едно вглъбяване в самия мен - през собствените ми представи за света и за моето място в този свят.

Едва след всичко преживяно аз получих откровение за Шекспир, за Хамлет, за България, за киното и т.н.

- Ако тогава всичко беше минало по мед и масло, дали това щеше да се случи? Преди това вие сте един млад човек, който вече е завидно ценен - поканен за сценарист в Америка и т.н. Т.е. човек, който има всички основания да се възгордее и дори да се самозабрави...

- Най-вероятно другояче щеше да се стече съдбата ми. Мислил съм върху това. Смятам, че е трябвало да преживея всичко онова, което не беше приятно и не беше лесно за преодоляване.

Винаги съм вярвал, че няма Случайност, и това го казвам и на студентите си.

Общо взето се сблъсквам с това всекидневно. Независимо на какво ниво са изпитанията. Но те държат човека нащрек - буден да приема предизвикателствата и да проверява себе си. Човек има някакви цели, които не винаги постига; има изпитания във взаимоотношенията си с хората - всеки ден се случва нещо. Но всяко от тези неща разкрива нова посока, нова информация за нещо друго. Понякога изобщо не си подозирал онова, което може да последва от даден "сблъсък".

Изпитанията съпътстват човека. Всеки един човек, независимо в каква степен - по-голяма, или по малка, но те са една всекидневна инициация, която прави човека да "узрява", да го развива и все повече да го сближава с космическия разум.

- Знаейки някои неща за детството ви, няма как да не се забележат и някои предопределености. Ще се съгласите, че не всяко дете на 3 години се вълнува от Хамлет и после, още хлапак да харесва Вагнер - най-драматичният от много други композитори. Вие сте бил "особено" дете...
- Да, имате право. Музиката на Вагнер ме докосваше дълбоко от съвсем малък. Неговият драматизъм и трагизъм по някакъв начин пасваха на светоусещането ми. И е много вероятно това, което казвате, да е по някакъв начин свързано с драматичните събития, които по-нататък ми се случиха да преживея.

И в крайна сметка, може би ми е помогнало да ги надживея.

Вероятно подсъзнателно съм бил донякъде "подготвен" да премина през тях и да не се огъна. Последният творчески проект, който създадох - "Българска мистерия", също танцов проект като онзи с Хамлет, в голяма степен съдържа това, за което говорим.

- Една малка поанта: Казвате "пак танцов". Танцът ви привлича...
- Танцът и музиката за мен са универсални способи за изразяване. А аз винаги съм търсел пътищата към глобална комуникация. Винаги съм искал да стигна до колкото се може повече хора, с разбирането, че човечеството е едно цяло."Българска мистерия" е една модерна версия на легендата за вграждането на сянката на любимата жена. Не съм позиционирал случващото се в някакво конкретно време, защото то може да се случи винаги - Времето е едно. Но, защо започнах да ви говоря за "Българска мистерия": Там също има трагичен финал. Постановката е трагедия - започва със саможертва и завършва със смърт. Такава е житейската същност. Не исках да я променям с някакъв художествен хепи енд.

Защото такива са реалиите на живота - ние всеки ден губим по нещо в живота си.

В Австралия / Снимка: Личен архив

Още

 "Българска мистерия" на сцената на НАТФИЗ

"Българска мистерия" на сцената на НАТФИЗ

Това, което говорихме за изпитанията: Да, всяко изпитание ни носи познание, носи ни мъдрост, но ние в същото време губим по нещо от себе си.

Губим невинност!

Затова казваме за децата, че те са невинни и чисти, и колкото повече се превръщат във възрастни, губят тази невинност и чистота. Това е и причината, поради която няма как да избягаме от трагедията. Спектакълът очевидно отговаря на тази потребност на хората да разберат причините за своята неудовлетвореност, защото виждам, че се гледа от хора на различна възраст и с огромен интерес, независимо от възрастта. Напоследък дори идват много майки с малки деца. Децата, които няма как да разберат философията на сюжета, очевидно съвсем интуитивно усещат смисъла. Допада им и битовия реализъм на сцената, както и темпоритъма на този спектакъл. Децата го възприемат като друг тип "приказка", различна от куклените спектакли. А ако забелязвате, куклените спектакли вече са предимно за възрастни.

С плакета "Св. св. Кирил и Методий", връчен на НАТФИЗ от президента Румен Радев / Снимка: НАТФИЗ

- Навремето вие се отказвате от предложението да станете сценарист на "Метро Голдуин Майер" с мотива, че чужденец, който не познава диалектите и жаргона в една голяма страна като Америка, не би бил пълноценен в диалога, например. Но защо, кажете ми, на нас все още ни куца родното сценарно изкуство в новите сериали, да речем?
- Не съм съгласен. Смятам, че в момента имаме много добро ниво на сериалите. "Отраднат живот" е на много добро равнище. "Дяволското гърло" също. "Столичани вповече", в жанра си - също. Май говоря все за сериали на Евтим Милошев. Явно че Евтим успя да намери вярната формула и добрите сценаристи, които могат да я въплътят.

- Как, според вас, е по-добре да се прави един сценарий, или един диалог - в екип, или индивидуално?
- Сценарий за телевизионен сериал е невъзможно да се напише от един човек. За игрален филм има различни варианти. Американците често практикуват екипното творчество, но не винаги. Това е въпрос на методология.

По мое мнение е по-добре да се работи в екип, защото хората, когато са заедно, се провокират взаимно.

Атина, Гърция / Снимка: Личен архив

- В НАТФИЗ учите студентите на говор и правоговор, но аз пак ще ви провокирам - още не можем да излекуваме визуалните си форми от изкуственото, от неубедителното говорене...
- Има го, да. Не можем да се "излекуваме", както казвате от него, но това по-скоро и по-често е индивидуален проблем на актьорското майсторство.

- В този смисъл искам да ви споделя моето лично мнение, че аз съм изумена от майсторството на актьорите в някои турски сериали. И не само от тях, а и от сценарното изкуство и режисурата им...
- И аз съм изумен. Но поначало аз никога не съм подценявал турското кино. Още от 60-те години на миналия век то започва да се развива във вярната посока. А вече през 70-те и 80-те години турските филми започнаха да завладяват световните екрани и да печелят големи награди по фестивали. Турските сериали започнаха да се развиват едва през 90-те години - към края на 90-те, като турците първо започнаха да създават масирано голяма продукция, с цел да намерят добрите сценаристи и режисьори, способни да направят добри сериали.

Това е една цялостна политика, която е замислена да изведе турския сериал извън Турция - на големия пазар.

Техните сериали, ако забелязвате са направени не само за турската публика. Следя някои от тях, доколкото ми позволява времето за това, и смятам че те много добре са усвоили подхода на американските сериали. Успели са да прехвърлят в средата си много удачно този подход и да го реализират по начин, който да е конвертируем на световния пазар. Моделирали са турските сериали в голяма степен върху един световен модел. Там дори няма да чуете да се казва Аллах - назовават го Бог.

Сюжетите, взаимоотношенията между хората са замислени такива, че да бъдат универсални. И са го постигнали.

При предишен мандат като ректор на Академията / Снимка: BulFoto

- А ние конвертируеми ли сме на световния филмов пазар - най-общо казано?
- В някаква степен през последните 7-8 години доказахме, че можем да бъдем на световно ниво. "Под прикритие" не е единственият пример за това. Навремето "7 часа разлика" беше също един добър пример. Т.е. и при нас започна да се вдига нивото на сериалите, но ние сме малка държава и нямаме чак толкова сценаристи, режисьори и актьори, които да захранят толкова много сериали. В момента се произвеждат дори повече от това, което може да поеме местният пазар.

Въпреки че пазарът не е толкова малък - българският зрител иска да гледа български сериали. Дори може би повече, отколкото иска да гледа български филми.

Но както казах, ние нямаме чак толкова много голям творчески капацитет, за да задоволим тези очаквания. В момента "Скъпи наследници" например, има находки в драматургията, има находки в персонажите, във взаимоотношенията между тях, но общият резултат е средноват. Сериалът не е изграден така цялостно като структура, както "Откраднат живот".

В Шанхай, Китай / Снимка: Личен архив

- Вие много пътувате и следите отблизо световните тенденции. Бъдещето, от гледна точка на вкуса на масовия зрител, в сериала ли е, или в игралния филм?
- Бъдещето е в сериала. Но защо не и в игралното кино във всичките му форми и жанрове?! Ние, като говорим за игрално кино, незнайно защо разбираме основно драма, или главно - пълнометражен филм.

Игралното кино не е в криза, както твърдят някои. Няма такова нещо. Хората са готови да гледат кино.

И не е задължително първо да го гледат на голям екран, понеже смятат, че това им идва скъпо. Те могат да го гледат и на малкия си екран - на телефона си. В момента късометражното игрално кино се развива изключително бързо. Филми с продължителност 1-2, 10-15 минути, наводниха пазарите. Особено интернет платформите.

Разпространението на игрално кино не е вече задължително обвързано с киносалоните, с големите кинозали.

На о. Корфу, Гърция / Снимка: Личен архив

И в този смисъл не може да се каже, че бъдещето е само на сериалите - бъдещето е на аудио-визията въобще. Тя е средство за комуникация, но и за забавление, за убеждение - за всичко, което може да се сетиш. За разлика от книгата и театъра.

- Приема се единодушно, че киното е скъпо изкуство и крие риск от липсата на възвращаемост...
- Тази възвращаемост вече започна и много скоро ще бъде осезателна. Тя вече се създава с това, че платформите станаха платени - хората стават техни абонати и срещу минимална сума ползват огромни услуги. И когато тази минимална сума я плащат да речем 300 милиона абонати, тази сума става голяма. "Али баба" например вече отиват към 1 милиард абонати. Наскоро се върнах от Китай, където разговарях с хора от компанията и знам това със сигурност. "Амазон", НВО и други - ами те всичките ще имат половин милиард абонати.

Когато плащаш 20 долара, за тебе е нищо, но когато тези 20 долара се платят от половин милиард души, стават много пари.

- Сложни са и въпросите с авторските права на този род интелектуален продукт. Съществува пиратство. У нас дори в съда не е ясно на някои магистрати какво означава авторско право в интелектуалната сфера...
- Ами да, защото ние продължаваме да бъдем в голяма степен аутсайдери на Европейския съюз.

В Белфаст / Снимка: Личен архив

- Как се чувствате след като се върнете от големия свят, в малката ни и объркана родина?
- Аз съм адаптивен човек и знам "и 2, и 200". Така съм се научил от дете. Напоследък гледам да не губя нерви в ядосване за едно или друго нещо, а да влагам енергията си в онова, което мога да постигна.

- Нещо в съвсем личния ви творчески план?
- В момента завършвам един документален филм, свързан с родовата памет. Работното му заглавие е "Почистване". Историята тръгва оттам как един човек се захваща да почисти гробищния парк на селото си и по този начин да разбере къде са гробовете на прадедите му.Това пояснение стига засега, за филма ще говорим по-късно. Още работя по монтажа му. А иначе, що се отнася до работата ми като ректор, след няколко месеца започваме голям ремонт на общежитията в Студентски град.

Желанието ми е да създадем някаква нормална среда за живот в тях и се надявам да го постигнем.

По време на снимките на "Хамлет" / "Авантюрата Хамлет"/, Източник: Личен архив

По отношение на учебната дейност, няма да направим някакви чудеса, но ще продължим линията, по която сме тръгнали и която показа добри резултати през последната година. Миналата година наши студенти бяха за по месец-два-три на обучение в чужбина - от Португалия и Испания, до Китай. По линия на програмата "Еразъм плюс", която дава такива възможности за мобилност и поема разходите.

Тази програма си има своите несъвършенства - примерно, когато дойдат чужденци у нас, които трябва ние да обучаваме, не се отпускат допълнителни средства за превод и прочее, но това е друг въпрос. Малките държави като нас, които не ползват т.нар. световни езици, срещат трудности с това, но пък наши студенти могат да бъдат обучавани на английски, и са доволни от тази възможност да пътуват и да получат подготовка и навън, в големия свят.

Старая се студентите ни да получават всичко, което е по силите ни да им бъде осигурено, за да следват мечтите си в нашата професия и да се чувстват удовлетворени от избора си.

Интервю на Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 16

Календар

Препоръчваме ви

Димитър Маринов пред Dir.bg: Подготвям моноспектакъл, липсва ми сцената

Тази година съм отказал роли в 3 сериала, защото това бяха неща, които вече съм ги правил и не искам да ги правя, разказва актьорът

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър