СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Йоана Буковска за универсалния език на душата и орисията да го владееш
"Не можеш да работиш като актьор с хладно сърце или барикадирана душа", казва актрисата за енигмата да се разтваряш пред другите
Автор : / 4844 Прочита 0 Коментара
Йоана Буковска в моноспектакъла "Променяне" (Снимки: Здравко Йончев/Колаж: Юлиян Илиев)
"Сега се чувствам много по-добре в кожата си отколкото като бях по-млада. Йоана днес се чувства много по-сигурна в себе си и в мястото си в света. Наясно съм къде са силните ми страни и съм спряла да се притеснявам за всичко и всички. Докато разбереш, че трябва да си адекватен единствено на себе си, минава време", споделя с усмивка актрисата Йоана Буковска, ден преди представянето на моноспектакъла й "Променяне" на открито под звездите в Парка на Военната Академия в София.
Заповядайте в светлия и мъдър свят на актрисата, понесъл емоционалния товар на всички нейни героини:
- Какво се случва с първия ви моноспектакъл "Променяне", който се играе със страхотен успех, а сега на 1 юни ще открие деветото издание на "София Моно" в парка на Военната Академия в София, в който среща си дават някои от най-качествените моноспектакли и любопитни театрални постановки от българския афиш.
- На 1 юни реално ще бъде 15-ото представление на моноспектакъла ми "Променяне". След официалната премиера през март месец на камерна сцена на драматичен театър Пловдив, се роди спектакълът такъв, какъвто беше замислен да бъде. Покрай безсънните нощи в продължение на 9 месеца и усилията ми за организация и менажиране на целия проект до осъществяването му на сцена, собствената ми енергия достигна до критично ниски нива. А на сцената, особено когато си сам, трябва да разполагаш с пълния си капацитет, за да издържиш моноспектакъл, който при мен варира от 1 час и 35 до час и 40 минути.
Всеки моноспектакъл има свой уникален екип, който партнира на привидно единствения участник - актьор на сцената. Моят екип включва, осветител, музикален оформител и човека, който изгражда различната среда около мен на сцената чрез мултимедията - Момчил Алексиев, който е единият от моите сценографи - пряк участник в създаването на визуалната среда на спектакъла, заедно с Никола Налбантов. Хората виждат мен на сцената, но реално без тези мои невидими партньори партитурата на представлението няма как да се изсвири.
Аз изцяло съм зависима от тях и всички заедно трябва да работим заедно като скачени съдове в добре сработена машина. Екипът на Пловдивския театър ми е любим от 5 години, откакто играя "Чиста къща" там. Оттогава колегите от пловдивския театър са съществена част от моето голямо театрално семейство. Затова сигурно толкова спонтанно и органично се почувствах все едно си дойдохме у дома с "Променяне" на Камерна сцена. След изключително успешния старт на първите представления в София и Пловдив, а и като проект на "Пловдив 2019 - европейска столица на културата", негов постоянен домакин наесен ще продължи да бъде Камерната сцена на Пловдивския драматичен театър.
Моето усещане от реакциите, коментарите и споделянията на публиката след представление, както и във фейсбук страницата на "Променяне" е че едни от най - смелите ми фантазии и актьорски търсения се сбъднаха в този спектакъл - хибрид между театър и кино.
А думите на Лив Улман, успяват да превърнат като заклинание на фея, всяка история с вселенски мащаб в частен случай. Защото в частния случай на една актриса, от световна величина,чрез който тя ни споделя открито и чистосърдечно собствените си вътрешни конфликти, страхове, пропадания, вътрешни победи и външни успехи, е като мини - модел на всяка една друга човешка вселена, със своите обременявания, надежди, пропадания и въжделения...
И всяко едно същество дошло в театъра да сподели с мен пътешествието, наречено "Променяне", открива в нейния свят частица от самия себе си. Да, най-вече жените, но и мъжете излизат не по-малко развълнувани и променени от залата. Лив Улман владее универсалния език на душата, не само защото е актриса и режисьор, за мен тя е сред избраниците, които се раждат с орисията да притежават този талант.
Както самата тя казва: "Актьорството, играенето е вид комуникация. Чрез мен хората преживяват реални неща". Аз изповядвам същото като мисията на актьорството. Смятам, че то е вид разтваряне пред другите, чрез и през съдби на други хора, така че зрителите да припознаят в тях и себе си. Лив Улман, за мен, е истински "воин на светлината", които успява чрез личностно проникновение и озарение отвътре да те зарази с усещането да се чувстваш щастлив и благодарен от факта, че си тук и сега.
В "Променяне" (Снимка: Здравко Йончев)
- Спектакълът оставя в теб едно особено спокойствие, въпреки очакванията за драматични търсения на главната героиня.
- Говориш за онова Светло усещане, което не знаеш дори защо и откъде точно произтича. Аз обичам точно тази енигма в театъра, който те променя отвътре, без да осъзнаваш как точно се случва, но силно го чувстваш. Съвместното творчество на Бергман и Улман бърка в тъмните слоеве на човешкото подсъзнанието. Но женската сила и енергия на Лив Улман е майчински уютна, всеотдайна и заразяваща със светлина щедрост.
Искам това да споделя със зрителите, защото усещам, че днес хората в България са тъжни и угаснали, обградени от прекалено много тъмнина и несигурност, насаждана и вменявана от медиите. А когато споделяш емоция, трвога, страх или радост, виждаш, че твоите проблеми са проблеми и на всички хора, и някой те вдъхновява да се осмелиш да се справиш с тях. Споделянето е задължителното условие, за да започнеш да забелязваш отново светлите страни в живота.
В "Променяне" (Снимка: Здравко Йончев)
- Значи намирате баланса между професионалиста, жената, майката, човека?
- Опитвам се, подобно на Лив Улман. Винаги е било трудно, се оказва. Проблемът при всяка работеща жена е, че енергията, която е нужна, за да се отглеждат деца, да си съпруга и домакиня, и да си добър професионалист, е една и съща. Въпросът е как да съумееш да разпределиш тази енергия, така че да не си в дефицит в нито една от тези отговорни роли...
- Актьорът не е ли обикновено тъжен човек извън сцената?
- Не е тъжен. Твърде изморен е, за да бъде забавен и след работа...
Отдаването на толкова енергия от сцената всяка вечер изтощава много, когато работиш с емоционалната палитра. Страхувам се, че вкъщи се превръщаш в един голям темерут. Просто защото няма къде другаде да си отдъхнеш и починеш от изискванията и очакванията към теб.
Вече съм убедена, че най-потърпевши от избора да станеш актьор, са най-близките ти същества вкъщи, които те разбират, когато искаш за малко поне да останеш в покой, вътре в себе си.
В "Променяне" (Снимка: Здравко Йончев)
- Вие намерихте ли това "островче" за вас?
- Имам го, да. То е вкъщи, при моето семейство. При Иван и при децата.
- След 15-ото представление на "Променяне" има ли промяна при вас и надгражда ли се тя?
- Промяната в "Променяне", за мен като актриса, е как представлението се уголемява и доразвива, в споделения му живот с публиката. Вече се наслаждавам на усещането аз да владея спектакъла, а не той мен, както беше в началото. Това се случи около седмото - осмото представление, на премиерата в Пловдивския театър. Сега имах една дълга Великденска почивка и тя възвърна енергията ми на сцената. Дори на последното представление в Пловдив май месец, водена от потока на вътрешния си темпоритъм, съкратих времетраенето на спектакъла с 15 минути. Това е много за моноспектакъл.
Да владея тази материя е изключително приятно преживяване, защото вече се докосвам до всичките пластове на спектакъла. Въпросът беше да ги опитомя като им се доверя като актьор и това вече се случва.
В "Променяне" (Снимка: Здравко Йончев)
- Моноспектакълът започва с "Моля включете мобилните си телефони, представлението започва!" Имате ли вече концепция как се възприема тази иновация между кино и театър на сцената?
- Младите зрители са упорити с телефоните и любопитни за разработката на приложението до края на представлението... И, слава Богу, защото аз много разчитам на участието на телефоните във финала на моноспектакъла ми (усмихва се).
Емоционалният човешки контакт, който е най-силното оръжие на актьора от сцената, особено с текста на Улман за интерпретация, толкова силно се усеща между сцената и залата, че телефонът в даден момент става неодушевен предмет, който застава като преграда на пътя на потока на тази енергия. Усещам го от сцената и това бе моят капан, който си заложих като в представите си тези моменти аз ги виждах от гледната точка на зрителя, без да предполагам за този мой дискомфорт като актриса от сцената.
И когато по-голяма част от публиката си вдигнат телефоните за моментите с AR, аз се опитвам да ги възприемам като камери. Нещо, което имам изградено като настройка за работа в киното.
Твърдя, че моят спектакъл е хибрид между кино и театър не само защото използва изразните средства на киното - с 5 екрана, мултимедия, проектори, приложения. Като актриса знам, че в театъра нямаш този едър план от екрана в киното, при който може да въздействаш само със зеницата на окото си. Докато театърът разчита на съвсем други средства на сцената, а в "Променяне" опитахме дали може да се съчетаят. И се получи.
Експресивността на визията, музикалните акцентите, емоционалният заряд на драматизацията силно взаимодействат с публиката в този спектакъл. Досега не съм гледала роля на Лив Улман в театъра, но тя е и изключителна, ненадмината драматична актриса в киното. Една от великите живи кинолегенди. Малко са европейските актриси от нейната величина. До човешката същност именно на това същество се докосваме в спектакъла, по нейната книга "Changing".
Спектакълът "Променяне" (Снимка: Здравко Йончев)
- Имената на Улман и Бергман заедно неминуемо навеждат на мисълта история за нещо тежко и драматично. Предстои ви и скандинавско турне със спектакъла.
- Обичта, която са отгледали помежду си, след краха на любовта им - в това е тяхната силна и непоклатима духовна и човешка връзка, която те въплъщават в общите си филми. В "Променяне" великият Ингмар Бергман освен като режисьор е представен и като бащата на Лин, и като партньор на Лив Улман.
Те двамата, според мен, са най-добрият пример как мъж и жена, но двама от великите творци в съвременното ни изкуство, проявяват достатъчно съзнание, за да надскочат битийното ниво на връзка, изтъкана от скандали, творчески егоцентризъм, ревност и единоборство.
Те използват духовното си единение, за да създадат своите шедьоври в киното, все още недостижими като дълбочина и проникновение на въздействието. Запечатали са го вдъхновяващо красиво върху кино лента, за да създадат едни от най-добрите филми в човешката история. Общовалидни. Без време, народност и географски параметри...
Скандинавското ми турне е планирано за седмицата около 1 ноември и може би ще се запознаем с Лив Улман в Осло, защото разбрахме, че по същото време и тя ще бъде на театрално турне там. Имаме вече и субтитри на "Променяне", преведени на английски от Матей Тодоров, така че представлението ще бъде достъпно не само за публиката от българската общност, а за всички зрители на Скандинавия, почитатели на Лив Улман и Ингмар Бергаман.
Йоана Буковска в моноспектакъла "Променяне" (Снимки: Здравко Йончев/Колаж: Юлиян Илиев)
- Лив Улман казва, че си остава драматична личност и дори и сега, на 80, които ще навърши през декември, че само да й предложат, веднага е готова отново да играе. Така ли се виждате и вие за в бъдеще, актьорът винаги ли си остава актьор?
- Постепенно, с годините практикуване на професията, то се превръща в емоционална потребност - да споделяш преживявания. Улман само казва, че има все още енергията да играе, дори днес, на 80.
Докато си млад актьор имаш ентусиазъм и неизчерпаема енергия, но нямаш житейско познание и опит в професията. В актьорството, докато си изградиш собствен стил и професионален стереотип със собствени способи на работа - на влизането, изграждането и излизането от една роля, минават много години и роли. И в тази връзка, неочаквано и за мен самата, се оказа, че последната ми премиера - на Меги Котката в "Котка върху горещ ламаринен покрив" от Тенеси Уилямс, е моята 85-а роля от 1991 година досега.
Така че, Котката, която винаги ми е била мечтана роля, отбелязва този мой своеобразен юбилей - 85 роли в киното, телевизията и театъра.
- Разкажете ни повече за тази премиера.
- Представлението "Котка върху горещ ламаринен покрив" го направихме в Ямболския театър по повод два други юбилея, обединени от цифрата 70. 70 години от написването й от Тенеси Уилямс и 70 години професионален театър "Невена Коканова" - Ямбол. Изключително щастлива и благодарна съм на Ямболския театър, че за юбилея си, заедно с режисьора Бойко Илиев, ни събраха с Янина Кашева да си партнираме отново, след работата ни заедно в "Срещи в сряда" и "Откраднат живот". За мен тя е невероятен колега и актьор, от когото винаги имам какво още да науча за актьорството. Получи се много въздействащ спектакъл, благодарение на трупата на Михаил Лазаров - директора на Ямболския театър, който играе Бащата в представлението. Събрал е изключително силна, млада трупа - Мария Панайотова, Яна Бобева, Анатолий Ставрев, Радослав Владимиров и Галина Иванова, с която правим заедно вече втори спектакъл.
Отговорни, заредени, ентусиазирани млади актьори, вдъхновяващи ме с ясното си съзнание каква и цената да правиш днес театър в България, но твърдо решени да не се отказват и това си личи в отговорността, с която подхождат към работата си на сцената.
"Котка върху горещ ламаринен покрив" го играем на 5 юни и 5 юли в Нов Театър НДК от 19.30 часа, а на 6 юни сме в театъра в Бургас. На 21-ви юни пък ще играем в Панагюрище.
- Имате и още една премиера между моноспектакъла "Променяне" и "Котка върху горещ ламаринен покрив"?
Това е друга моя сбъдната мечта, откакто напуснах снимачната площадка на "Откраднат живот". Искаше ми се да направим театрален проект с колеги от сериала. И така март месец с Димо Алексиев и Емил Марков направихме френската комедия "Една седмица не повече" от Клеман Мишел. Силен комедиен текст, който не разчита на естрадния тип стилистика.
"Една седмица не повече" е стойностна комедия под шапката на Пазарджишкия театър, с която пътуваме из цялата страна. Радваме се на пълни салони и хора, които като излизат казват, че отдавна не са се смели толкова много от сърце.
- Въпреки очакването, комедията е един от най-сложните жанрове на сцената.
- Комедията всъщност е изключително труден жанр. В "Една седмица не повече" сме се постарали да уважим мислещата публика и да задоволим по-фините вкусове на зрителя. Не разчитаме толкова на първичните страсти (смее се).
Щастлива съм, че от този театрален сезон участвам в две нови комедии. Когато комедията действа разтоварващо на актьорите, докато я преживяват, както на публиката, значи комедията се е получила.
Комедиите са важни за мен като актьор, за да ме балансират вътрешно спрямо драматичните ми роли.
- Осъждате ли комерсиалните представления?
- Не. Не ги осъждам. Просто смятам, че трябва да се прави категорична разлика между театъра, който се е зародил като висше духовно преживяване, занимаващо се с душевните потребности на човека; и естрадата от пазарния площад, където всеки сюжет или субект е представен на доста по-първично, забавно-развлекателно ниво.
През последните 25 години естрадата навлезе като стилистика в театъра. И днес вече и естрадата, и комедията са под общия знаменател на театъра. Комерсиалния тип театър аз го наричам дъвка. Дъвчеш докато има сладък сок, после го изплюеш и на другия ден дори не си спомняш, че си дъвкал дъвка. За мен комедията е изключително сложен жанр - и за поставяне, и за играене, и за възприемане.
Обичам когато излизам от театъра, да премислям дълго и дори малко трудно комуникирам... Това са пост - ефекти, които наистина те променят отвътре след добро театрално представление, което си гледал.
- Драматична или комедийна роля - имате ли предпочитание?
- И двете ме изкушават еднакво. Единствено съм безпрекословна в това да не приемам роля, която вече съм играла като типаж. А обикновено когато изиграеш силно даден характерен образ, започват да ти предлагат само такива роли. И в това е привилегията да си актьор на свободна практика - можеш да си избираш ролите, които да те развиват като професионалист, а ти сам да ги подбираш като стъпала, които да изкачваш. Налага ми се да отказвам, само защото и продуцентите, и режисьорите предпочитат да работят със стереотипите си за даден актьор. Напъхват те в определена кутийка, казват си - това му стои много добре като типаж , и само за това се сещат да те поканят.
Ама повечето актьори знаят, че могат и повече и трябва да са упорити по овнешки, като мен, за да си отвоюват или дочакат ролята, която да е изненада и за тях, и за публиката.
- 85 роли, а има ли персонаж, който остана неизигран?
- Простих се завинаги с една роля, която ми беше мечта - Скарлет О`Хара от "Отнесени от вихъра". Както винаги съм чувствала, че Котката от Тенеси Уилямс е много моя роля като женска природа, така беше и със Скарлет О`Хара, откакто съм прочела книгата. Много бих искала да премина през нея емоционално, но тя е твърде млада жена и има съвсем други познания и пориви за живота от моя гледна точка днес.
Скарлет е вдъхновяваща личност, с която много исках да се срещна, независимо дали в театъра или киното. Но се разминахме (смее се).
И въпреки това,сега в театъра аз играя две героини, които държат будно младото момиче в мен. Едната е Елена Патрашева от "Поручик Бенц", представление, което играем много успешно с Любо Ковачев и Ивайло Захариев, вече 3та година и то не само в България. Нашите международни турнета тепърва предстоят с този изключително силен текст на Димитър Димов, който заставя актьора да бъде верен на автора. Или, както казва режисьора Бойко Илиев: "Просто го изиграйте този текст,той авторът го е написал както трябва". То няма какво повече да се каже - при добрите драматурзи и автори наистина ти се дава платформа, в която ако им се довериш и успееш да се потопиш, тя те повежда сама.
Другата роля е на госпожица Юлия от едноименната пиеса, също много моя чувствителност героиня, но в драматичния спектър на Стриндберг.
Скарлет, Елена и Юлия са героини съответно на 19, 21 и 26 години, и въпреки че аз самата не се чувствам на толкова, колкото наброяват рождените ми дни, бих казала че съм прехвърлила 26 в световъзприятието си.
И в интерес на истината сега се чувствам много по-добре в кожата си отколкото като бях по-млада. Йоана днес се чувства много по-сигурна в себе си и в мястото си в света. Наясно съм къде са силните ми страни и съм спряла да се притеснявам за всичко и всички. (усмихва се) Докато разбереш, че трябва да си адекватен единствено на себе си, минава време.
Това, което не е лесно в пресъздаването на тези млади момичета, е съществуването "ва банк", което го имаш само на младини. С възрастта то изчезва, а тези героини го носят като задължително условие.
- Режисурата привлича ли ви?
- Мога да се справям в пълнокръвното изграждане само на собствените ми роли - като предподготовка, аргументация и крива на поведението на персонажа ми. Но това да се наема да правя цял спектакъл или филм ми се вижда гигантско и непосилно като отговорност Истински се възхищавам на хората, които могат да го правят добре, защото това е съвсем друга специфика на концентрация, организация и нагласа в работата ни.
На мен все още ми е много интересно да съм актриса, да създавам различни роли - пълнокръвни, реални, възможни, крайни. На това съм посветила цялата си творческа енергия. За да станеш добър режисьор, независимо дали в театъра или киното, трябва да си изключително ерудиран, човеколюбив, с устойчива духовна сила и необятно въображение. Най-добрите режисьори, с които съм работила са били точно такива.
Може би по-нататък в годините ще се изкуша да преподавам на на млади хора, които искат да стават актьори, за да им споделя какви са моите основни принципи и прозрения за актьорството, ако това е интересно и любопитно за следващото поколение в професията.
В "Променяне" (Снимка: Здравко Йончев)
- Говорейки за актьорската професия, как опазвате творческата си сензитивност, за да не се наруши балансът извън нея?
- Чрез емоционалния опит на всяка една от моите героини се обогатява и доразвива моята персонална емоционална интелигентност. Неща, които Йоана е смятала за себе си недопустими като избори, реакции или поведение спрямо другите хора, ми се е налагало да ги прилагам от името на дадена героиня. И емоционално съм преминала през това. Отпечатала съм върху душата си и този емоционален товар.
Но както казвам в моя моноспектакъл: "Даровете не носят само щастие..". Героините, които играя, обикновено са много ярки, крайни, обикновено тъмни личности, явно идващи при мен и заради моя привидно твърд и устойчив характер. Повечето ми роли са на много силни жени. Няма да ги нарека с народното нарицателно "кучки" или "гаднярки" (смее се). Това са истински силни жени, които са се превърнали в безчувствени същества, защото това е бронята и образът, с който са станали оцеляващ индивид. Т.е. те са станали такива под някакво въздействие отвън - дали от семейство, общество, обстоятелства, детство, предателства, дефицити, страхове....
За мен винаги е любопитно да открия къде е меката сърцевина на едно такова твърдо същество, откъде и защо е тръгнало да се променя това същество. И във всеки удобен момент се опитвам да показвам тази сърцевина, за да се види, че това е реален човек, а не просто формат на отрицателен персонаж. Последната ми такава роля бе на Виолета Захариева от "Откраднат живот", която тръгна от едно място и стигна до съвсем друго в съзнанието и възприятието на зрителя. Тогава знаеш, че си си свършил работата, защото си създал реален, абсолютно възможен човек.
Тази сензитивност се опитваш да я съхраниш и развиваш всеки ден като си по детски истински, спонтанен доверчив в отреагирането на всяка житейска ситуация. Трябва винаги да си реактивен емоционално.
Актьорът работи с реакция на момента. Като се опитваш да останеш уязвим и чувствителен, въпреки ударите, които получаваш. Не можеш да работиш като актьор с хладно сърце или барикадирана душа. Не става. Ако си сложиш тези ограничения, няма как да се отваряш към зрителите.
- Следващото ви представление?
- Отново една сбъдната мечта и вече не само моя, а и на моите колежки Радина Думанян и Елена Атанасова. Няма да забравя как, след представление на "Чиста къща" в Пловдив, под един дъжд от зведи на магистралата и трите хванати за ръце, силно си пожелахме, да играем много скоро заедно в друго представление. По това време и с двете си партнирахме много силно в сериала "Откраднат живот".
И така, сега ни предстои работа в Театър 199 с режисьора Марий Росен върху пиеса със заглавие "Хаус". Написана е за три актриси, които играят всички персонажи в пиесата. Много приятно творческо предизвикателство, с тези мои добри приятелки и страхотни актриси и заедно с Марий - чувствителен, ерудиран, освободен и артистичен режисьор, с когото отдавна искам да се срещнем.
Радвам се, че намерихме текста, в който Ани Монова - директорът на Театър 199, ни видя като творческа комбинация. Планира се да излезе като първа премиера на театъра през октомври месец.
- Ако можете с една ръка да промените нещо в българския театър?
- Условията ни на труд. Ледените зали през 2/3 от театралния сезон и мръсотията навсякъде, особено в неремонтираните още от соца театри и читалища. Но най-вече студът в неотопляваните салони, където играем. Аз съм непрекъснато болна, защото навсякъде се пести от парно или отопление. Зимата, когато е активният театрален сезон, почти не се играе в големите салони, защото там е кучешки студ, непосилен не само за актьорите, но и за публиката. Мечтаем си за нормални условия на работа - за чисти и топли гримьорни, с огледала, в които да се виждаш като се погледнеш. И температурата на сцената над 20 градуса, а не под 15.
Моята професорка Снежина Танковска все ни казваше: Актьорът няма право да боледува. Да, така е. Ако обаче му се осигуряват нормалните условия за работа.
В "Променяне" (Снимка: Здравко Йончев)
- Да завършим отново с "Променяне" и промяната, която казвате е кръговрат, който следваш. Точно в Деня на детето и на открито под дърветата в парка на Военната академия. Ще има ли разлика?
- Със сигурност ще има - на "София Моно" , "Променяне" ще промени своя заряд, който ще резонира различно в целия спектакъл, поради присъствието на живата природа. Ще е сред дърветата и истинските звезди, за които става дума неведнъж в представлението - Природата, еднакво важна както за мен, така и за Лив Улман. Тя на "София МОНО" ще бъде реален, магичен участник в представлението. А това, че е на 1 юни, за мен е щастлив знак, защото най-светлата част от живота на човека обикновено е детството.
Този моноспектакъл е като приказка за възрастни. А всички знаем, че през каквито и страшни неща да минава една приказка, тя винаги свършва добре и винаги излизаш от нея озарен. Няма по-подходяща дата от 1 юни вечерта, в 21 часа, за да си спомним кои сме всъщност и да почувстваме в парка на Военната академия,че този свят е едно светло и прекрасно място за живеене.
Йоана Буковска в моноспектакъла "Променяне" (Снимки: Здравко Йончев/Колаж: Юлиян Илиев)
Интервю на Тина Философова
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}