Какво бихте направили, ако имате пред себе си бял лист или къстче хартия?

Актьорите Велизар Евтимов, Иван-Александър Дойчев, Христо Петев, сценографът Алек Чурчич, режисьорът Димитър Стефанов и композиторът Милен Апостолов разказват човешката история, сътворявайки свят от притчи, митология, фолклор и злободневно намигане, но без думи, защото "думите" са от хартия. 

Това се случва в кукления, невербален спектакъл за възрастни "Хартиени истории", проект на Фондация "Театър Корсар", чиято премиера е в Нощта на театрите - 16 ноември и ви очаква на сцената на Сити Марк Арт Център в София от 19.30 часа.

"Днес ползваме думите все едно ядем салата - три грама "обичам те", пет грама "здравей"... Когато ги махнеш виждаш как можеш дори и с хартията да пресъздадеш дълбокото, което прикриваме с фалшиви думи", казва Милен Апостолов.

Режисьорът Димитър Стефанов и композиторът Милен Апостолов за умението да говориш без думи: 

Милен Апостолов и Димитър Стефанов (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Какво ще видят зрителите в "Хартиени истории"?

Димитър Стефанов: "Хартиени истории" е невербален разказ за едно възможно създаване на света и целия живот на човечеството, както и вероятността за бъдещото му разрушение.

Естествено, с нотка оптимизъм, че все още имаме шанс да го спасим. Оптимизъм, че можем да го създадем отново.

Милен Апостолов: Първото, което ще видят зрителите е искреност. Тя се усеща все по-рядко и мисля, че това е най-ценното. Оттам нататък историите говорят сами за себе си. Искреността на целия екип, като се започне дори от хартийките, и продължим със сценографа, режисьора, композитора, актьорите.

Откровеност пред зрителя - едно от най-стойностните неща в изкуството.

"Хартиени истории" (Снимка: "Театър Корсар")

- Много символи сте заложили в спектакъла, като започнем от хартията и невербалността. Как ги избрахте? Защо хартия?

Димитър Стефанов: Смешният отговор на това е: Защото лесно се намира, по-евтино е! (смее се) Не, разбира се!

Първо идеята за невербален спектакъл отлежава от много дълго време. Отдавна искам да работя точно върху такова представление. И събирайки се с този екип, ние го изградихме на принципа на брейнсторма, на лабораторията, беседвайки какви са ни възможностите. Хартията е закодирана като невербално средство. Казва се: В началото бе словото... И като махнем словото, какъв е символът, който остава? Хартията се появи от само себе си.

Празният лист е отсъствието на слово. Нещото, което те провокира да пишеш, да оставиш нещо върху него, нещо да създадеш. Заиграхме се около тази идея - ако в началото не е било словото, какво е било преди него? Белият лист хартия много ни навяваше асоциации на светлина, на начало.

От чисто утилитарна гледна точка пък хартията е изключително адекватен материал за куклен театър - от нея можеш да направиш всичко. Например в спектакъла имаме миниатюра изцяло от сенки, имаме плоски, обемни кукли, т.е. тя е подходяща за всякакви експерименти и възможности.

Имаме и идея със спектакъла, тъй като е невербален, да пътуваме и в чужбина. Реално цялата тази хартия тежи най-много два килограма и се побира в един куфар, което ни позволява да обикаляме и да го играем навсякъде по света.

Много мислихме и върху това - ако трябва да се напише нещо върху хартията в спектакъла, какво да бъде то? Единственото писано слово в него го има в началото и на финала. Започва с това, че гледате невербален спектакъл на режисьора еди кой си и завършва с: "Ролите озвучиха артистите..." Едно намигване, един виц, че няма какво да напишем, защото всичко останало го правим.

Другото, върху което разсъждавахме, както е миниатюрата с Вавилонската кула, е, че в съвремието ни езикът, говорът спира истинската комуникация. Започнали сме да не употребяваме думите с тяхното същинско значение. Казвам "обичам те", без да те обичам. Казвам "извинявай", без да съжалявам. Всъщност, изчиствайки словото от спектакъла, взаимоотношенията станаха много по-чисти и откровени.

Разрухата на света отново идва поради липса на комуникация. Не само тук, говоря в световен мащаб.

Ние сме спрели да се обичаме като хора. Наскоро водих любопитен разговор с композитора Асен Аврамов и неговата теза бе, че това се случва, защото сме загубили Бог. Сегашният Бог не е този, от който да се страхуваме, нашият Бог е Богът на парите. И ние му се кланяме всеки ден. Обградени сме от страхотен индивидуализъм, с основната концепция да ям, да притежавам, да имам. А не да гледам, обичам, чувствам.

Това сме го заложили и в нашата последна миниатюра от спектакъла.

"Хартиени истории" (Снимка: "Театър Корсар")

- Тъжно...

Димитър Стефанов: Тъжно е, но пък ние не спираме да се борим и смятаме, че има вариант за измъкване от тази ситуация и той е много простичък - честност, откровеност, любов.

Милен Апостолов: За хартията аз мога да обобщя две неща - първо, бидейки човек, който използва листи, пълни с ноти и петолиния и обратното, като пишещ знам много добре какво означава празният лист. Символът на празния лист е най-страшното и най-благодатното нещо за твореца. В спектакъла имаме едни творци, които създават и рушат с празен лист.

Интересна е и другата страна - какво остава от него, когато се махнат думите. Днес ги ползваме все едно ядем салата - три грама "обичам те", пет грама "здравей"... Когато ги махнеш виждаш как можеш с хартията да пресъздадеш дълбокото, което прикриваме с фалшиви думи.

Затова и музиката текна за този спектакъл. На музиката дори и ноти не й трябват, те са някакво средство, а тя работи абсолютно директно, без никакви заобикалки. Когато нещо, в случая хартията, се облъчи с музика, тя става естествената ти емоция и се превръща в история без значение дали ще е "Мома и момък" или "Орфей и Евридика". Изключително любопитен спектакъл се получи. Аз не бях правил досега подобно нещо и съм благодарен за възможността да създам музиката за него.

Асоциацията, която мога да направя за целия този процес е чудото как от един прост лист хартия става планета, от тази планета излиза дърво, от дървото се раждат хора... Странно е. От глина можеш да си го представиш как се случва, защото тя е аморфна, докато хартията си има определена форма и изведнъж... Чудо!

"Хартиени истории" (Снимка: "Театър Корсар")

- Представяте 5 истории - от райската градина и Адам и Ева, през построяването на Вавилонската кула, през трагичната история на Орфей и Евридика, през един човешки живот, погледнат през призмата на любовта между мъжа и жената, до съвременния проблем на малкия човек в глобалния свят. Защо решихте да са точно те и как ги наредихте?

Димитър Стефанов: Не си поставяхме никакви задръжки във въображението. Не сме се питали, това логично ли е тук, или не. На базата на тази реална свобода се родиха тези пет миниатюри, които от само себе си се подредиха в спектакъла.

Историите, които играем са част от нас, част от човешката история. Интерпретирани по коренно различен начин, но закодирани в нас.

Логично беше след като създадем света, да видим Адам и Ева, които в нашите културни натрупвания и разбиране автоматично се появяват, говорейки за начало и край. След това, боравейки с хартия стигнахме неминуемо до Вавилонската кула и символът на говореното, което разрушава.

Митът за Вавилонската кула е точно такъв пример - как хората толкова са си повярвали, че могат да стигнат Господ, а той им срива кулата, не буквално, както е в нашия спектакъл, а разминавайки им езиците, така че те да не могат общуват по между си.

"Хартиени истории" (Снимка: "Театър Корсар")

"Орфей и Евридика" в целия исторически план на света, такъв какъвто го познаваме, е може би една от най-красивите и най-трагични любовни истории.

Миниатюрата с Дървото е другата любовна история в нашия сюжет, която пък е за съвършената любов. Тази, която от люлката до гроба, проследява един човешки живот. И от само себе си се получиха опозити. Едното е трагичната, нещастната любов, която се случва заради неспособността на Орфей да си спази обещанието и да не се обръща назад. Нещо абсолютно човешко, което си стои в нас, винаги да искаме да нарушаваме правилата. Докато другата история е апотеоз на любовта.

Още докато създавахме представлението работихме върху двата принципа - или музиката създава действието, или действието трябва да породи музиката.

В "Орфей и Евридика" Милен има огромна роля, защото тази миниатюра първо той я провидя като музика и музикална драматургия, и ние след това разчитахме неговата интерпретация, за да я пресъздадем.

- Как се пише толкова мащабна музика, за коренно различни истории и същевременно звучаща като едно цяло, като симфония, неразривно превръщаща се в драматичен герой от спектакъла, който говори на фона на крехките образи от хартия?

Милен Апостолов: Гледам като работя да изключвам личните си предпочитания и моменти, защото натурата ми е лирико-драматична и е нормално "Орфей и Евридика" най-много да ми проговори.

Затова се опитах и се надявам да съм успял да направя музика не за спектакъла, а музиката на спектакъла.

Радвам се на такива моменти, както в случая с миниатюрата "Орфей и Евридика", която се изгради на танцов принцип. Движенията и картината са направени по музиката ми.

Димитър Стефанов: В кукления театър това го наричаме по-скоро импресия, тоест - извлечена от музиката драматургия, за която намираме символи и средства, с които да я разкажем.

Милен Апостолов (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

Милен Апостолов: Тези взаимни процеси изключително много обогатяват и правят музиката скрепена с всичко сценично, което се случва реално.

В един спокоен човек може да кипи цял океан от сепии и китове в дълбините и никой да не подозира за тях. Едни големи вълни, които просто се надигат плавничко, без някаква индикация. Музката звучи мощно и драматично на моменти, уж нелогично на малкия и крехък мащаб на куклите, защото мащабът няма значение. Той е емоционален.

Ако искаш разкажи историята за Орфей и Евридика с клечки за зъби, музиката и усещането ще си останат епични и драматични.

Димитър Стефанов: Хиляди пъти сме гледали Орфей и Евридика като хора с батални сцени, а сантиментът в спектакъла е че, тя е една хартиена топка с ленти, той е една хартиена арфа с топка за глава. И пак се обичат. И пак преживяват тези емоции. Това е силата на тези малки кукли, защото правят повече отколкото би могъл живият човек. Те пропадат и стигат в подземния свят, виждат се с Хадес. В драматичния театър това щеше да е твърде буквално, докато тук въображението ти кипи и наблюдаваш всичките им движения и усещания.

"Хартиени истории" (Снимка: "Театър Корсар")

Милен Апостолов: Цялата концепция на музиката в спектакъла е да отвори още повече това въображение и пространство. Хората да не гледат куклите пред тях, а да се усещат като част от целия свят на сцената.

Исках да има много музика и не за да покажа композиторски мускули. Говорим за сътворяване на светове и да, можеш да го направиш и с едно щракване на пръста, можеш и да го кръстосаш по друг начин и резултатът е много интересен.

Димитър Стефанов: Трябва да отбележим, че в момента говорим за финалния постановъчен период, но реално целият спектакъл се работи шест месеца по-рано. Това са десетки срещи на целия екип, за да мислим и да започнем да се усещаме дори и като творци. Актьорите знаят каква музика да очакват, емоционално се усетиха с Милен. Страхотно се сработихме и напаснахме като екип. Затова и в спектакъла няма никакво разминаване.

Важното е да има какво да кажеш. Имаш ли го, нямаш нужди от думи, ти говориш и без тях.

Милен Апостолов: Когато човек обича през музика, обича на всички езици. Както е и в случая, думите изгубват тежестта си, колкото и да уважам словото и прекрасните неща, които се създават с него. Но когато дойде музиката, тя е като лавина, цунами...

Димитър Стефанов: Това е като да говориш и да приказваш. Две коренно различни неща. Словото е там, където има съдържание. Затова и големите автори са големи. Три думи, но достатъчни...

Музиката не е дори и език. Музиката е най-чистото изкуство и съответно и най-голямото. Тя няма материал, през който да прекупува. Всички минават през някаква материя, а музиката е в душата.

Димитър Стефанов (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Куклен театър за възрастни е малко по-непознато при нас. Какво се случва в българската куклена школа?

Димитър Стефанов: Българската куклена школа продължава да бъде една от най-добрите в света. И студентите, които се обучават в Академията, и след това професионалните, които продължават в куклените театри, са друг тип артисти. Там въображението е нескончаемо.

"Хартиени истории" не е моя измислица или на Милен, той е един общ труд заедно с тези хора. Всички сме съавтори в него. Това за мен е най-добрият начин да правиш изкуство - в съавторство. Другото е някак си скучно. Мини вляво, мини вдясно... Марионетка. По-добре да си взема куклата и да се разходя с нея.

Навсякъде по света кукленият театър е най-съвременната форма на театър. Кукленото изкуство няма умре, колкото и да се опитват да го направят. Въобще театърът няма да умре.

Куклените майстори от "Хартиени истории" - Велизар Евтимов, Иван-Александър Дойчев и Христо Петев (Снимка: "Театър Корсар")

- Говорите с послание, а и всяка история оставя такова. Какво се случва след гледането на "Хартиени истории"?

Димитър Стефанов: Всяко нещо, което не е искрено, в изкуството си личи. Няма как да залъжеш или замажеш. Постоянно гледаме неискрени неща, насочени да създадат впечатлението, че сме големи артисти. А не защото имаме какво да кажем.

Това е голямата тема. Имаме ли какво да кажем и за какво правим този спектакъл. Аз твърдя, че ние имаме и целият екип стои зад това.

Ние приемаме работата си насериозно, но самите ние не се взимаме насериозно. Обичаме да се надсмиваме над себе си и да споделяме емоцията от разказаното на сцената. Намигваме, с чувство за хумор. Както се казва: "Светът е оцелял, защото се е смял".

Димитър Стефанов и Милен Апостолов (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Без да разваляме усещането на зрителите, които ще дойдат да гледат "Хартиени истории", ще ни отворите ли малко вратичката към него?

Димитър Стефанов: Мисля, че всеки зрител ще разбере различни неща от това, което казваме. Не мисля, че то е едно и това му е красотата. Искрено се надявам хората да се опитат малко да се замислят какви светове създават и колко лесно ги рушат. Това е асоциация, но дори и създавайки семейство, ти създаваш един свят. Правейки дете, ти създаваш човек, ти си в ролята на Господ, който създава света, ти си негова минипроекция.

Надявам се да се замислят колко крехко е всичко, както е хартията. Как един прекрасен бял лист много лесно може да бъде смачкан и да се превърне в боклук. От нас зависи как го употребяваме, какво ще напишем на празния лист. Това е въпросът за избора.

А концептуално верният отговор на тоза въпрос е - да обичат повече. Ако има едно нещо, което може да ни спаси, това е любовта. Друго няма. Тя е върховната сила и не говоря за любовта между мъжа и жената. Любовта между хората. Ние спряхме да се уважаваме и обичаме като хора. Живеем в свят, в който всеки ти е длъжен. Не искам да е така.

Днес всеки от машината е хванал по една гайка и я завива на грешното място. Тя няма как да тръгне така и да роди нещо прогресивно. Страшно е около нас и нашата работа е да караме хората да бъдат малко от малко по-човечни. Да се обичат повече.

Имаше един такъв израз, че колкото и по-лош да става светът, толкова повече аз ще продължавам да рисувам ангели. Красиво!

Димитър Стефанов (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

Милен Апостолов: Овълчили сме се и светът се е превърнал в кофти комбинация, а всеки гледа да си откъсне парченце.

Отговорността да бъдеш смъртен Бог е много голяма и всеки трябва да го осъзнае. Бидейки Бог, ти носиш божествените си отговорности - едно от които е обичта. На нея трябва да се научаваш и да усъвършенстваш всеки ден. Минавайки в различните етюди от спектакъла, подсъзнателно ми стоеше убеждението - хората са забравили да вярват. Изключвам и религиозния аспект на вярата. Да вярват, че могат да създават, да вярват че могат да разрушават, да вярват в нещо. Загубиш ли вярата, няма особен смисъл в това, което правиш.

Много се надявам това, което правим без претенция, да успее да вдъхнови някой. И той на свой ред да направи нещо такова в неговото ежедневие. Искрено ще ме зарадва. Това е един от големите смисли на изкуството. Да вдъхновиш един човек, двама. Не повече. Наясно сме, че няма как да променим света, колкото и тайничко да се надяваме. Аз съм най-оптимистичният песимист и най-песимистичният оптимист и ще продължавам да рисувам ангели, кацнали върху петолинието, независимо какво говорят за положението в България и в света.

Виждам, че има смисъл, когато си честен, дори и да си чукаш главата.

Милен Апостолов (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Един човек по-важен ли е от 100?

Димитър Стефанов: Винаги е важен, защото точно този един човек променя света.

Не големите революции. Последната голяма промяна е направена от един човек, който са го разпнали. Не говоря за религиозната промяна, а концептуалната. Промяна на мисленето. Да вдъхновиш един човек и от него да дойде промяната. А смисълът на битката, за която говори Милен, е в самата битка.

Смисълът на борбата със злото е не да го победиш, а да не му позволяваш то да те победи.

Димитър Стефанов и Милен Апостолов (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Как ще изглежда поканата ви за "Хартиени истории" към отегчения, съмняващия се зрител?

Милен Апостолов: Хората да си позволят да вярват, да си позволят да обичат, да си позволят да бъдат вдъхновени и да дойдат да видят, дали евентуално, този спектакъл няма да им помогне в тези пориви.

Спектакълът е за хората, които имат такъв порив и той бил станал катализатор за действие, дори и вътрешно.

Димитър Стефанов: Ако човек дойде отегчен, той ще си тръгне отегчен. Затова искрено молим нашите зрители да дойдат с чисти очи и чисти сърца. Така трябва да се ходи на театър и да се гледа, каквато и да била форма на изкуство.

С чисти очи и чисти сърца ще открият един нов, непознат свят, защото масовият зрител няма достъп до то този тип изкуство. А то е очарователно и нежно. В същото време богато на символи и знаци. То може да накара човек да вижда света по друг начин. Това е най-голямото богатство на кукленото изкуство. Да откриеш в материята съкровище.

Каним зрителите да станат наши зрители. Надяваме се да ги забавляваме, вдъхновим, замислим, натъжим. Да разбутаме монотонността на иначе сивичкия на живот. Да помечтаем заедно!

Интервю на Тина Философова 

Заповядайте в любопитния свят на невербалния куклен спектакъл за възрастни "Хартиени истории/Paper stories" на 16 ноември от 19.30 часа на сцената на Сити Марк Арт Център.

Спектакълът проследява човешката история от създаването на света до неговото бъдещо разрушение. Актьорите преминават през 5 истории, изпълнени с много смях и малко тъга. От райската градина и Адам и Ева, през построяването на вавилонската кула, през трагичната история на Орфей и Евридика, през цял един човешки живот, погледнат през призмата на любовта между мъжа и жената, до съвременния проблем на малкия човек в глобалния свят.

С много чувство за хумор и нестандартни средства, представлението първо ще ви разсмее, после малко ще ви натъжи, а накрая ще ви накара да се замислите.

Режисьор: Димитър Стефанов
Сценограф: Алек Чурчич
Композитор: Милен Апостолов
Участват: Велизар Евтимов, Иван-Александър Дойчев, Христо Петев

"Хартиени истории/Paper stories" е спектакъл на Фондация "Театър Корсар", а проектът е финансиран от Програма "Култура" на Столична Община.

Още

Милен Апостолов: Музиката е благословеното проклятие

Още

Тайнството на Шекспир в един двор, под едно дърво и много звезди

Още

Тихо, без излишен шум, "Живак" започна да покорява и Европа

Още

"Договор 2019" - комедиен разказ за модерното време, над което витае сянката на нещо зловещо