НА КИНОФОКУС
Диана Андреева: Няма логика държавата да подкрепя кинопродукции, които оцеляват на пазара
"Прави се изкуствено противопоставяне между хората във филмовата индустрия - има конфликт единствено в принципите на Закона за филмовата индустрия", споделя тя
Автор : / 7901 Прочита 20 Коментара
Снимка: BulFoto
Разговор с Диана Андреева, директорка на Обсерваторията по икономика на културата и подписала отвореното писмо на филмови дейци, които възразиха срещу внесените законови поправки в Закона за българското кино.
- Последната седмица готвените промени в Закона за филмовата индустрия предизвикаха публична дискусия относно това доколко те са ефективни към своите адресати, а именно хората, които правят филми в България. Кое е проблематичното в неговото съдържание?
- Най-проблематичните части в него са влизането на пазарни субекти в Закона за филмовата индустрия. До този момент законът беше единствено и само насочен като нормативна рамка към българското кино. Ако трябва да сумираме в процентно отношение каква е ситуацията след промените внесени от народните представители, българската филмова индустрия запазва около 30%-35% дял в закона.
Влиза чисто нова схема за телевизионните сериали и текст, който също така е проблематичен, защото в закона не са предвидени контролни и регулаторни механизми, а именно - в текста за финансови стимули. Този закон има нужда от доста преработка, за може да служи на българското кино. Категоричното ни искане е Законът за филмовата индустрия да остане Закон за българското кино във всичките му подпазари. Ако държавата реши да подкрепя финансовите стимули, при спазване на европейските практики, то телевизионни сериали трябва да се изведат в отделен Закон за аудиовизуалните произведени, както посочваме в първото становище.
Опасенията на филмовата общност са изключително големи, защото в Закона за българското кино се вкарват пазарни субекти. Това е съвсем различен начин на финансиране, в който държавната помощ се насочва към комерсиални продукти, а не към високохудожествени.
- Забелязах, че точно заради това отново се получи противопоставянето между комерсиални кинопродукции (и сериали) срещу фестивалното, независимо, некомерсиално кино. Очертава ли се отново старият спор кои филми са по-важни, каква е необходимостта от такъв спор изобщо?
- Логиката на подпомагане в пазарната икономика е за дейности, които не могат да оцеляват на пазара. Българското кино е носител на пазарни и непазарни дефекти и то на практика функционира на квази пазар. Няма ги реалните пазарни отношения, такива, каквито ги има в телевизионните сериали или чуждестранните продукти.
Това е едно много крехко общество, което провежда своите битки от 2003 г. насам. Функционира Закона за филмовата индустрия, който даде сигурност, че ще се създава ритмичен процес на производство. Голямо е безпокойството, че в крайна сметка се измества фокусът - от високохудожествена култура към комерсиална, това, което оцелява на пазара, в пазарната икономика - няма логика да се подкрепя от държавата.
Снимка: iStock by Getty Images
- Тоест този закон ще вкара българската кино индустрия в подчинение на пазара и това, което той иска от нея.
- Да, а логиката на държавното финансиране в културните индустрии е да подкрепи това, което не би могло да оцелее на пазара. Европейската практика и европейското кино функционира на този принцип. Ето защо има множество регламенти, които са насочени към държавна помощ в този квази пазар в европейското кино и защото има изключително сериозен натиск на американското кино.
Разпространението на американски филми на европейския пазар е над 60%. И това е сериозен мотив да продължава субсидирането на филми. Над 2 милиарда е европейското финансиране от публични източници за европейско кино. И това е изключително важно да се знае. Европейските държави насочват публичните финанси именно към тази част от културните дейности, към киното, което не може да оцелее на пазарен принцип.
И тук се направи едно изкуствено противопоставяне на хората, които работят в телевизионните сериали, които на практика са сходни като екипи, режисьори, оператори, актьори и в българското кино. Такъв конфликт няма. Има конфликт във философията и принципите на Закона за филмовата индустрия.
Внасянето на този закон, създаването му, промяната - всичко трябваше да включва чрез широка дискусия телевизионна схема, ако законодателят е решил, че иска да я вложи точно в този закон. Такова нещо няма. Ние атакуваме точно това в отвореното писмо на филмовите организации.
Трябва да има обществено обсъждане, трябва да има публичност. Това за съжаление не беше направено. Самата оценка на въздействие, която пристигна заедно със Закона за филмовата индустрия при внасянето му в Народното събрание е лишена от Анализ на разходи и ползи, а това е висш финансов инструмент, чрез който се дава прогноза и анализ какви са ползите за конкретната културна дейност въз основа на тези разходи.
Много са проблемите на този закон, а още не сме стигнали до основата, която беше дискутирана на първо четене от всички политически сили - липсата на правилник. Правилникът е в насипно състояние и ние депозирахме в наше становище на Асоциацията на филмовите продуценти, Асоциацията на българските оператори, Обсерваторията по икономика на културата и Асоциацията на българските анимационни продуценти приложен правилник и настояхме за спиране на закона, защото този документ, който е подзаконов нормативен акт, не е готов. Това в момента не виждам да се дискутира.
Създаде се изкуствено противопоставяне и от самите вносители на телевизионери-филмови дейци, което не е реално такова. Ние атакуваме принципите и философията на закона. Не хората от телевизионната гилдия, а икономическите и финансовите основания.
- Като финансист и икономист, защо мислиш, че се стига изобщо до поправки на закона в такава посока. Кой е печеливш от него?
- Още с предлагането на промените в закона, на българското кино му се предложи нещо, с което аз в никакъв случай не мога да се съглася - ако искате увеличение на парите за българско кино, трябва да приемете, че с вас ще има схема за възстановяване на разходи или т.нар. финансови стимули. Българското кино е заложник на схемата. За да получи увеличение, което държавата дължи заради многогодишно неизпълнение на Закона за филмовата индустрия, колегите в работните групи бяха принудени да приемат влизането на схемата. Доколкото знам, те са настоявали тя да е в контекста на европейските практики, с контролни механизми - това, което не се вижда в момента. Струва ми се, че законодателят трябваше да направи дълбочинно проучване и анализи по отношение на въздействието на тези инструменти.
Последните 30 години филмовите дейци преживяха изключително големи катаклизми, в това число и с нулеви години, особено през 90-те. Те искат да правят кино, въпросът е да се създадат нормални условия, да имат сигурна субсидия и да не бъдат съпоставяни. Тръгна и такава съпоставка от страна на политици, много некоректна - колко броя зрители имат едните и колко броя имат телевизионните сериали.
Снимка: iStock by Getty Images
Все пак говорим за напълно различен тип продукт. От друга страна киното се наблюдава само през един дистрибуционен канал. Защо? Едно телевизионно излъчване на български филм, без значение дали има 1000, 10 000 или 100 000 зрители в кината, има още няколко стотин хиляди през телевизията. Един български филм се гледа от редица поколения, животът на един филм е много дълъг в годините. Платформеното излъчване липсва, фестивалното излъчване липсва. Трябва да се предвидят дистрибуционни канали, а не да се описват единствено кинопрожекциите и да се правят оценки на базата на тях. Същината на културната индустрия е нейната техническа възпроизводимост, т.е. има множество дистрибуционни канали и именно те трябваше да бъдат описани в закона. Всичко това са пропуски, недогледани неща.
Ние не се противопоставяме, ние настояваме този закон да се свали от Комисията по култура в Народното събрание и да му се даде време, за да се допълнят всички пропуски и законът да се раздели на две части: един Закон за аудиовизуалните произведения с двете схеми към пропазарни субекти, а другата част да остане Закон за българското кино.
- Направи ми впечатление, че хора, които защитават закона и виждат смисъл в него, изтъкват позицията си през възможностите да има български филми на стрийминг платформи като Netflix и HBO, т.е. един вид повече популярни български продукции.
- Не знам какво са имали предвид, че няма български филми на тези платформи, защото специално на HBO има над 20 български филма, които могат да бъдат гледани. Това е голямо постижение, защото освен българска, там тези филми имат и чуждестранна аудитория. Разпространението на българските филми и отчитането на броя на зрителите трябва да се прецизират. Техническата възпроизводимост, освен показването в кино, ни дава много други възможности.
Българските филми много бързо прекосяват границите и се разпространяват в цял свят. Най-голямото разпространение е фестивалното, но за това законодателят също трябва да помисли. В първото ни становище от 18 декември бяхме акцентирали върху една изключително голяма несправедливост - социализацията на продукта - т.нар. разпространение, показ, дистрибуция. Те бяха орязани и бяха сложени за сметка на производството. А социализацията на продукта е изключително важен елемент, толкова важен, колкото производството. Това беше обект на нашето становище, но забелязваме, че то очевидно не е прочетено.
Снимка: iStock by Getty Images
- Какво се случва с киното, ако то премине изцяло на милостта на свободния пазар?
- Получава се т.нар. непълен пазар и това е основен дефект. Тъй като европейският филмов пазар е изключително чувствителен и зависи от държавното подпомагане. Именно, за да не се окаже, че създаваме само комерсиални и развлекателни филми. Не считам, че трябва да има такова противопоставяне, просто трябва да се балансира инструментариума. Няма логика да насочваш държавно субсидиране там, където пазарът функционира.
Държавното субсидиране е за онези дейности, които ако нямат държавна помощ, изчезват от пазара и се появява т.нар. непълен пазар.
- Оттук нататък какво очакваш да се случи? Поканени ли бяхте на срещите, организирани от Боил Банов?
- Да, получихме неформална покана по повод срещата онзи ден, но всички филмови организации и асоциации, които бяхме подписали писмото, без Съюза на филмовите дейци и Българската асоциация на кинорежисьорите, отказахме да присъстваме, защото искането ни в отвореното писмо е много ясно формулирано - изтегляне на закона. Доколкото разбрах, колегите от споменатите две организации са повторили основните тези в отвореното писмо. Българското кино е най-важният елемент в този закон и тези, които го изработват трябва да се съобразят с най-чувствителната част - високохудожествената продукция. Българското кино го заслужава най-малкото заради перипетиите, които това съсловие преживя през последните 30 години.
Интервю на Юлия Владимирова
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}