Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Диана Андреева-Попйорданова: Знае ли Министерството на културата кого управлява?

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

Диана Андреева-Попйорданова: Знае ли Министерството на културата кого управлява?

"Трябва да използваме кризата като възможност за по-нататъшното обновяване и промяна на културната политика", казва директорката на Обсерваторията по икономика на културата

Диана Андреева-Попйорданова (Снимки: BulFoto и iStock by Getty Images/Guliver Photos)

Закъсняха ли мерките, с които Министерство на културата трябваше да подпомогне българските независими артисти и защо? Какво Министерството прави и какво не за българските артисти и техния труд? Гърция отпусна 100 милиона евро, които ще бъдат насочени към сферата на културата, който е един от най-засегнатите сектори от COVID-19 в световен мащаб.

Последната седмица председателят на Комисията по култура и медии г-н Вежди Рашидов направи остри и груби изявления, с които не само обиди свои колеги, но и демонстрира и дълбоки липси на познания за това, какво се случва в българската културна среда. След което атакува собствения си избраник Боил Банов, но за съжаление не по градивния начин, по който трябва да бъде критикувано Министерството на културата за липсата на каквато и да е политика към българските културни индустрии и творци и непознаването на важни статистики от неговия ресор.

В разговора ни с Диана Андреева-Попйорданова, директорка на Обсерваторията по икономика на културата и преподавателка в УНСС, ще се фокусираме върху въпросите за това защо културните пространства се продават на свободния пазар и каква в такъв случай ще е последвалата им съдба (става дума конкретно за случая с Червената къща).

Говорим за добрите и не дотам добрите страни на мерките на Министерство на културата и каква е причината да му липсва модел за провеждане на адекватна културна политика най-вече във финансово отношение:

Диана Андреева-Попйорданова (Снимка: Личен архив)

- Г-жо Андреева, Вие как гледате на престрелките между Вежди Рашидов и Боил Банов, на които вторият реално не обърна внимание. Изобщо казват ли нещо те?
- Обвинението от Вежди Рашидов беше конкретно свързано с Червената къща. За мен Червената къща е доста пристрастен елемент от живота ми, 4 години от трудовия ми стаж са преминали там. Самият акт, с който дейността на ЧК беше спряна и беше отнета толкова важна институция от сърцето на българската политика, беше недопустим. Последните 15 години тръгнаха много инициативи, случиха се важни дебати и къщата на Андрей Николов служеше като пристан за алтернативната гледна точка в културната политика.

Служеше като място, където свободно можеш да изложиш своите разсъждения.

Вежди Рашидов реши, че не му импонира в културата ни да съществува такова пространство и се водеше една доста дълга битка да бъде отнета Къщата, която частично е собственост на МК. Рашидов си беше наумил да превърне това място в музей на Андрей Николов. В сегашния момент този разговор ми изглежда безсмислен, а дори звучи отблъскващо за аудиторията доколкото моментът изисква усилията да се обедини артистичната общност.

Хубаво е да има критичен тон, но той да не минава добрите нрави. Особено когато политици си позволяват да реагират остро спрямо хора. Неприятен ми е този диспут, който се води между тях. Грозен е за настоящата ситуация. Един министър на културата винаги има поводи да бъде критикуван, но зависи каква е критиката, дали тя е градивна, дали с факти, числа и инструменти се показва грешната посока, оборваш тезите му или просто го нападаш. Нека не забравяме, че Боил Банов беше зам. министър на Вежди Рашидов доста дълго време.

Самото заклеймяване, което прави Вежди Рашидов към ЧК също не е коректно, защото ЧК свърши своята задача и беше изключително важно пространство, в което се преплитаха дебати. Към тях е насочена неговата критика. Там се чуваха различни гледни точки. Сега звучи екзотично, но ние сме правили дебати за културната политика и сме настоявали да има поне един представител на гражданското общество, призовавали сме МК да публикува бюджетите си за култура. ЧК се превръщаше в поле на дискусия, идваха колеги от МК, бяха обругавани публично, случваха се граждански дебати и тя има достойно място в развитието на съвременния модел на културна политика.

Политиците винаги предпочитат ласкателите отколкото активините критици. Демокрациите, които имат по-стари устои и по-развити форми във държавното устройство приемат критиката като нещо градивно, приемат различното мнение без да го наказват. Това в България трябва да мине на една нова основа и политиците трябва да са благодарни, когато има критичен тон към тях.

"Червената къща "Андрей Николов"

- В настоящата ситуация с кое точно МК се оказа тотално незапознато?
- В случая МК пренебрегва научните познания за културните политики и това е довело до не особено позитивни резултати.

България се оказа неподготвена в културната си политика за тази криза, министърът на културата за пореден път изложи едно невярно твърдение, че за разлика от Германия, където 98% са свободните артисти и независими хора, при нас е обратното - това не е вярно. Това означава, че не знае какво управлява в културната политика. Мъчно ми е, защото ние от 10 години правим изследването заедно със Столична община за икономическия принос и разрез на заетите в културните и творчески индустрии. Каним ги всяка година, това означава за мен, че те просто не четат.

Те не знаят какво се управлява в рамките на културната политика. Над 90 000 са заетите в изкуствата, културните и творчески индустрии, културно наследство и културен туризъм, а повече от 80 000 от тях са заети в частни неправителствени организации или са свободни артисти. Това, което се случва е основа на културната политика - да знаеш каква е спецификата на труда.

Връщам към казуса с Червената къща, защото ми се струва важен и симптоматичен. Старите кина в София се трансформираха в хипермаркети, ЧК се отдаваше под наем като "апетитно място за ивенти". Свободният пазар има право на всичко, включително да се освобождава от местата за култура, нали?

Грешката с културните пространства е още в началото на прехода, когато решихме, че приватизацията в културата е панацея. Там, където държавата се одръпва, задължително идва частната инициатива и пазарът от само себе си решава проблемите. Оказа се, че в българският случай не е точно така. Затова и приватизацията на кино салоните е изключително крещящ пример за недалновидна държавна политика. Държави с изключително развита пазарна икономика, където либералният модел властва, като Великобритания, че културните активи не се пипат.

Ние имаме сгрешена политика на раздържавяване в българската култура. Киното е един от най-тъжните ни примери за раздържавяване на активи. Освен кино салоните, на тезгяха за продан сложихме и киноцентъра СИФ "Бояна". Това, което се случи в ЧК е, че 90-те години са влезли във владение част от наследниците, процесът на реституции в реални граници. Липсвала е реалната намеса на държавата, за да обезщети собствениците, защото в крайна сметка има активи, които са национално богатство и не могат да бъдат в частни ръце.

Държавата трябва да пази културните си активи. Преди около 10 години имаше идея театрите да се превърнат в търговски дружества, така както е ситуацията с болниците. Това е безумна идея, да превръщаш един духовен храм в търговско дружество. Това не се прави и в най-развитите икономики в света. Ако няма активна държавна политика, може да очакваме ситуация, в която културната инфраструктура може да загуби предназначението си, защото е пазарно нефективна, което и в теория и практика не е валидно.

Боил Банов и Вежди Рашидов (Снимка: BulFoto)

- Защо Министерство на културата закъсня с мерките в кризата с пандемията?
- До голяма степен това се дължи на липсата на добра подготовка. МК няма информация кои са хората, които управлява.

Колко са тези хора, какви са, кои имат необходимост от директна подкрепа, къде трябва да бъдат въведени социални мерки, каква е структурата на организациите в областта на културата и разбира се - какви механизми трябва да се подготвят. Групата, която се нарече "Независим сектор" и още една група, която се нарече "Визуални изкуства", активни в социалните мрежи, активни в своите искания, направиха анкетно проучване с конкретни изследвания на базата на европейския опит и предложиха на Боил Банов готови наблюдения на сектора.

Едва след това той направи първата мярка, която беше за много малка част от сектора, за около 1000 човека, които да получат т.нар. творчески стипендии към фонд "Култура" в рамките на 3 минимални работни заплати със социалните осигуровки. Разбира се, като финансист, работещ в сферата на културата ще кажа, че това е недостатъчно и засяга една малка част.

Тук е редно да кажем, че държавата се погрижи за държавните и общински културни институти и това беше добра мярка в правилната посока. Защото особено в една екзистенциална здравна криза, когато кажеш на заетите в културата, съжалявам, по време на карантината няма да получавате нищо или освободиш хора - това е крайно непопулярна мярка и реално изхвърляш тези хора на улицата.

Илюстрация: Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

- Как са разпределени тези 5 милиона лева, които Банов обяви, че ще отпусне за културния сектор?
- България е единствената държава в ЕС, която няма алтернативни източници на финансиране, затова и по време на криза ние се оказваме без буфери и възможности за допълнителни източници. Гледайки бюджета на МК, сумарно има 6 100 000 за проектно финансиране, в това число 2 000 000 са за фонд "Култура".

Но има 1 950 000 за сценичните изкуства - музика, танц, разпространение на сценичен продукт. Тоест, защо говорим за 5 млн. лева, разпределени по програми, и какво се случва с тези 6 млн. лева, съгласувани по републиканския бюджет? Защо няма повече средства, които да отиват в проектни субсидии. Това за мен е едно голямо неизвестно.

Все още бюджетът на МК стои във вида без да е преструктуриран. Аз искрено се надявам, че министерството е осигурило допълнителен финаснов ресурс, който ще дойде като трансфер.Тези 5 милиона могат да бъдат една първа стъпка към подпомагане на огромната част от културата на заети, наети и свободни артисти в частни и неправителствени организации.

Има една особеност. Когато министърът на културата излезе и каже, че повечето артисти са заети в държавни и общински театри. Да, така е, доколкото в последните 30 години така и нямаше воля да се създадат механизми, по които да се изпълни основен член за Закрила и развитие на културата и принцип в националната културна политика за равнопоставеност на творци и организации. Ето защо хората предпочитат да отидат в държавни и общински театри. Макар повечето ми студенти в НАТФИЗ, завършвайки магистърска теза, на въпроса къде искат да работят, по-малко искат да отидат в държавни и общински културни институти.

Тази криза, ситуация на изпитание за здравето, която ще повлече и икономически последици, в крайна сметка ще бъде и ситуация на отрезвяване и вземане на добри решения за развитие на културната политика в бъдеще. Трябва да използваме кризата като възможност за по-нататъшното обновяване и промяна на културната политика.

Време е за поглеждането на културата като хоризонтален приоритет. Културата не е едно блокче, което се нарича МК. Това е модел, който отмина с командно-административната икономика, т.е. с плановата икономика. Тук говорим за хоризонтален процес на управление, който ангажира различни сфери - образование, регионално развитие, Министерство на икономиката.

Министърът на културата Боил Банов (Снимка: BulFoto)

- Действително изглежда така, че кризата, която вирусът предизвика в цял свят, икономическият срив, до голяма степен изостри нефункционалността на някои от икономическите принципи, в които безрезервно сме вярвали. Може би пък наистина вирусът ни съдейства за качествена критика.
- Така е. Чувствителността и емоциите на хората са изострени. Емоциите на самите артисти доведоха до това те да поставят посоките и да осъществят своите искания. Посоката на развитие на българската културна политика зависи от политиците, хората, които управляват в момента Министерство на културата и доколко те ще приемат подадената ръка от сектора за промяна и измение на този нов модел.

Дори да разменяме критични бележки, разговорът оттук нататък трябва да бъде конструктивен. Важно е политическият кабинет на МК да чете критичните бележки от граждани и организации и да разбира какво говорят техните изследвания и наблюдения. Аз искам да видя такава културна политика, която се практикува от десетилетия в развитите държави на базата на този хоризонтален принцип, за който говоря. МК трябва да знае каква е спецификата на различните сфери в сектора и кой от каква конкретна мярка се нуждае.

В момента имам досег до големия проект, в който участваме наречен "Цицерон" - най-големият проект за културни и творчески индустрии на ЕК. Крайната ни цел е да създадем Европейска обсерватория по икономика на културата, която ще има за цел да бъде медиатор между европейските институции, националните правителства, регионалните структури, заетите организации в областта на културната политика. Тоест важно е да има активен диалог и на европейско ниво. Видяхме и че на това ниво има липси. Тази липса трябва да бъде запълнена.

Това, което се случва в ЕС в момента показва кои държави имат своята развита политика и кои не. Искам да отбележа интересния пример с Полша. Там направиха антикризисен "щит" на културата. През последните години Полша превърна културната си политика като ключов приоритет за развитие на полската икономика и национална политика.

Редица държави в последните години също изведоха културната си политика като приоритет. Това трябва да се случи и в България. За съжаление все още я няма културата, за да се извърши тази реформа.

Културата трябва и може да бъде абсолютен национален приоритет и двигател за икономическото развитие.

Интервю на Юлия Владимирова

Още Творци зоват за помощ за българската култура

Творци зоват за помощ за българската култура

Още Министър Боил Банов - до 3 дни с предложения за финансиране на независимите творци

Министър Боил Банов - до 3 дни с предложения за финансиране на независимите творци

Още Известни български творци с видеообръщения в подкрепа на независимите си колеги

Известни български творци с видеообръщения в подкрепа на независимите си колеги

Още Министър Банов: Истинският празник на театъра ще е, когато отново отвори врати

Министър Банов: Истинският празник на театъра ще е, когато отново отвори врати

 

Коментирай31

Календар

Препоръчваме ви

Бояна в Страната на голямото кино, където се сбъдват мечти

"Като се върнах от Лос Анджелис, започнах да работя по първия си независим кино проект в България и имам шанса да го правя с прекрасни млади и талантливи колеги", разкрива младата актриса

Ванина Кондова за "Онзи, другият Ню Йорк", носталгията и търсенето на приндлежност

"Носталгията е адски ирационално чувство - появява се абсолютно неочаквано, в странни моменти. Просто изпълзява от нищото, хваща те за врата", споделя актрисата, сценарист и режисьор

Фронтменът на Група "Хоризонт" Валери Славчев: "Измислените истини", които ни събират

"Нашите песни не са тип "летен хит", нещо което да минава и отминава бързо, а песни, които няма как да те оставят безразличен", разкрива музикантът

Паулина Георгиева: Моделът за успех днес изисква много жертви

Разговор с писателката по повод най-новия ѝ роман "Малки грехове", издаден от издателство "Книгомания"

Режисьорката Нина Найденова: Да се откажеш от любовта в името на любовта...

Тя поставя "Травиата" в Русенска опера в чест на 75 години от създаването й

Кристин Льоненс: Литература, мода и поколения жени, които ни дават уроци

Работила като модел и позирала за Юбер дьо Живанши и Пако Рабан, новозеландско-белгийската писателка е авторка на 4 романа, включително "Caging Skies", адаптиран във филма "Джоджо Заека" от кинорежисьора Тайка Уайтити и спечелил награда "Оскар"