СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Борис Панкин и рок бунтът "Коса" - за свободата, предразсъдъците, любовта и цветята
"Аз не искам да създавам артисти, актьори и танцьори, а да създавам доживотни любители на изкуствата", казва именитият ни режисьор
Автор : / 4681 Прочита 0 Коментара
Режисьорът Борис Панкин на премиерата на мюзикъла "Коса" в Летния театър във Варна това лято (Снимка: Росен Донев/Държавна опера Варна)
"Това е една любовна история. Един човек дава живота си, за да може неговият приятел да изживее любовта на живота си. Това е вечен сюжет.
Това е бунт срещу лицемерието, срещу това да обличаш с красиви думи, с патриотични послания нещо, което е конкретно с търговска или политическа изгода.
Същото е и в нашия свят. Ние враждуваме с различни "фамилии", било то етнически или религиозни, но на фона на този глобален конфликт хората продължават да живеят, да ядат и да се целуват.
Да приемеш хората според сърдечната си оценъчна система, а не заради това, което някой е казал или лепнал на челото на един или друг. Предразсъдъците са най-важните неща, които тези хора не изпитват и неслучайно пълното заглавие е "Коса" - любовен, племенен, рок мюзикъл", това казва режисьорът Борис Панкин за последния си мюзикъл "Коса", който ще гостува и в зала 1 на НДК на 7 декември.
Разговаряме с Борис Панкин за блясъка и силата на българския Бродуей, за мисията, посланието, професионалното изучаване на мюзикъла като изкуство, както и защо за менталното здраве най-силният "бустер" е перспективата.
Какво ни очаква в култовия "Коса" и как ще се възроди отново "Оркестър без име"?
- Хората на изкуството преминават през изключително труден период. Какво мислите, как се чувствате вие?
- Нашата пандемия - тук имам предвид мен и екипа на спектаклите, които се случиха през този период, екипът на Държавна опера Варна, беше твърде заета. По време на първия локдаун започнахме мюзикъла "Чаплин" и го реализирахме преди една година. А по време на втория локдаун, тази зима, направихме "Човекът от Ла Манча" с Орлин Горанов и Мариан Бачев, отново във Варненска опера на закрито, а ето това лято и "Коса".
Така че за нас, за една група от около 150 човека - артисти, музиканти, балетисти, административен и технически екип, всъщност, затваряне нямаше. Беше едно златно време, в което половината онлайн, половината присъствено, ние поддържахме това, от което публиката има най-много нужда, и не само тя, а всички ние - от живия контакт. Да, спазвайки всички мерки, на 30 или на 50 процента, сега вече на 100 със зелен сертификат, ние продължаваме да играем при пълни салони, според предписанията.
Последният път на 26 ноември, имахме "Чикаго" отново във Варна и салонът бе пълен с хора, доказали, че са ваксинирани, или имащи имунната защита.
Беше един изключителен празник и ще цитирам любимия си актьор Мариан Бачев: "Нормалността се завръща".
Това е краткото обобщение на тези почти две години, в които хората понесоха много щети.
Не казвам, че всичко е цветя и рози, но в професионален план, това което ни осигури Даниела Димова и нейният екип като адекватни условия на работа и това, от което човек има нужда да прави, да общува с другите и най-вече с нашата публика е факт. Факт е, че ще се видим и на 7 декември в Зала 1 на НДК, мюзикълът "Коса", който зрителите видяха на открито във Варна през лятото.
- Виждате ли промяна в публиката сега и през годините в театъра?
- Моите години са твърде много в театъра, вече 38-ма година съм професионален режисьор. Работил съм в 29 театри, опери и частни театрални формации.
Публиката сега в тези 2 години стана по-петимна за това, което се случва. В периода, в който бяхме с маски, все едно очите им ставаха по-големи. Особено покрай смеха.
Моите спектакли са общо взето в т.нар. лек жанр, развлекателната индустрия, те са комедии и мюзикъли, въпреки че са страшно сериозни заглавия. Например политическата сатира "Да, господин премиер!" в Сатиричния театър, въпреки че се играеше при тежките условия на 30 процента, публиката реагираше като за 400 души, а бяха 120.
Те компенсираха липсата на пълна общност и искаха да предадат на актьорите своята подкрепа. Парите не са причината един човек да се занимава с изкуство, нито публиката прави сметка колко струва, за да отиде. Те са заедно там, за да могат да общуват, да разменят своите енергии, да починат, да се заредят, да се развълнуват! Просто всичко хубаво ще продължи да съществува, разбира се, в някакви ограничения.
Но това наистина е дар на съдбата, че успяхме да работим. Варненската опера не е спирала, а там освен мюзикъли, се направиха много сериозни оперни, балетни спектакли, оперети, симфонични концерти от най-високо качество.
През тази година и половина, през личните си наблюдения, тъй като започнахме седми спектакъл в Държавна опера - Варна, без никого да обиждаме, всъщност се превърна в малкия Дворец на културата - между културните, театрални и оперни такива.
- Натъжава ли ви все пак нещо, знаете колко много се коментира незавидното финансово състояние в този сектор.
- Покрай общия подем да продължим промяната към добро за всички, се чуха експертните групи, излъчени от парламентарно представените партии, по темата култура, на аз не чух нито един човек, който да се занимава с колективно изкуство.
Да, имаме индивидуални изпълнители, имаме сценаристи, но няма нито един човек, представител на индустрията. Казвам индустрия, за да си дадем сметка какви пари идват от държавните театрални, оперни и филхармонични формати. Индустрия, която създава допълнителен вътрешен финансов продукт и хората, които го създават са не повече от Зала 1 на НДК, където ще видим "Коса" на 7 декември. Около 5 000 хиляди души се занимават.
Струва ми се изключително абсурдно, дори не мога да кажа тъжно, да се търсят други варианти за финансиране, освен единствения най-логичен. Всички български театри се издържат от данъците ни. От вашите, от моите, от тези на читателите. Те са всъщност продуцентите на спектаклите.
Моите най-големи уважения към хората, които са на свободна практика и към това, което те създават, но това трябва да бъде на държавата отделна грижа на държавата. Не по-малко, отколкото за останалото, но държавната политика и както е записано в Конституцията - всеки български гражданин има право на образование и култура.
Следователно няма никакъв проблем пълното държавно финансиране до реалистични размери, които не зависят само от приходите от продадените билети. Съжалявам, но ние не можем да очакваме пиеса на Ибсен да напълни Зала 1 на НДК. Нали? И не защото Ибсен е лош драматург, просто защото всяко нещо си има място в природата.
Нашите очи изглеждат малки на тялото, в сравнение с нашия гръб, но ние особено ценим очите си. И гърба, разбира се, защото той понася всичко (смее се). Така че, кое е малко, кое голяма е много относително.
И то трябва да бъде абсолютно подкрепено. Няма никакво съмнение, доказано е отвсякъде, че най-добрият антистрес, независещ от медикаменти и от химически съставки е общуването с красивото и вълнуващото. Дали това ще е природа, дали изкуство, образование, няма никакво значение. Дано това разберат новите хора, които разбрах са постигнали съгласие около увеличаване на бюджета за култура, който беше абсурден.
Сега се говори за 1 и половина процента от брутния вътрешен продукт, но въпросът е по какъв начин тези средства ще бъдат инвестирани. Защото, ако аз ви дам 1000 лв. и вие ги изсипете на пътя, вие ще сте ги получили, но никой няма да получи нещо от действието ви. Това трябва да се процедира и аз дълбоко се надявам, че не министрите ще решават какво да се случва, защото те са политически лица, а екипите, тези които действително правят. Въпросът е че няма как да не знаеш как се осъществяване този процес и как тези хора с тези средства реализират тези спектакли, за които говорим.
Такива мащабни спектакли не се правят само във Варна, вижте Народния театър, вижте Пловдивската опера. Как тези хора се справят? Те се справят, но не могат непрекъснато да са в някаква Шипченска епопея.
Нека да се сложи минимална работна заплата за сектора, както има навсякъде. В Музикалната академия например, където се приемат класическите музиканти, защото за мен класическата музика е най-важната, ние в скоро време ще останем без цигулари, без тромпетисти, без валдхорнисти и т.н. Замислете се кой родител, ще започне да занимава с детето си още от 5-6 годишно, когато започват балетисти и музиканти, за да го обрече после на минималната работна заплата. Кай родител садист, мазохист ще причини това?
Менталното здраве е наше основна право, а най-силният бустер за него е перспективата. Когато ни е най-трудно, когато ни е най-тежко, когато ни е най-тъжно - единственият начин, по който може да излезем от таза депресия, не е с медикаменти, а с перспектива.
Ако си помислим какво ни чака в личен, в професионален, в семеен, в обществен план, то това ни помага да се изтеглим, както Мюнхаузен се изтегля сам за косата от морето, така и ние. Само перспективата дава това лечение на духа. Това не е български, а световен феномен.
- В последните години основно работите в сферата на мюзикъла, "Коса" кой подред се пада?
- Специално със Страцимир Павлов, който е диригент на "Коса" и когато наричам шеговито "бащата мюзикъла" и който е виновник Варна да се превърне в негова столица на мюзикъла. С него за последните шест години сме реализирали: "Да пееш под дъжда", "Кабаре", "Чикаго", "Чаплин", "Човекът от Ла Манча", "Коса" и сега започнахме мюзикълната версия на "Оркестър без име" по филмовия сценарий на Светослав Стратиев.
Варненската опера реализира още с други режисьори "Цар лъв", "Парижката Света богородица", "Любовта никога не умира", продължението на "Фантомът на операта" от Андрю Лойд Уебър, сега се готви "Красавицата и звярът" по оригиналната версия на Дисни. Националната опера реализира "Клетниците", "Шрек", "Баща ми бояджията", "Mамма Mia!", в Музикалния театър също реализира няколко мюзикъла освен хитовия на академик Карталов "Фантомът на операта", сега там се играе нов български мюзикъл по "Великият Гетсби", класическия мюзикъл от 60-те "Цигулар на покрива", в Пловдив излезе "Исус Христо супер звезда", а преди това "Евита" и със сигурност пропускам още, но както виждаме България, която е по-малка от един Ню Йорк, има бродуейски афиш на мюзикълите.
Един абсолютен Бродуей, който е разпрострян на по-малка територия и по-малко население от Ню Йорк. Това е страхотно! Този тон се зададе именно от Даниела Димова в нейния първи мандат като директор на Държавна опера Варна, както и на Театрално-музикалния продуцентски център - Врана, и фактически тя започна там с "Котки" и с "Йосиф и неговата пъстра дреха", "Граф Монте Кристо", "Маската на Зоро", "Тримата мускетари" и други.
Там всяка година има по два световни мюзикъла. Много се радваме, че сега в навечерието на 75-годишнината на Варненската опера ние правим и български мюзикъл. Това се случва у нас, въпреки че хората не си дават сметка, защото имат по-важни неща, но ние предлагаме най-висока класа заглавия, разбира се в нашите бюджетни и продуцентски възможности.
- Как реагирате на вечно критикуващата българска народопсихология, и има ли въобще критики?
- Не съм чул зрител, който е гледал от този ранг мюзикъл да бъде разочарован.
И тъй като повечето от тези мюзикъли в България са известни от киноверсиите им, масово съм чувал, че всъщност сценичната версия повече им допада. Може би, заради живия контакт, или че е на български, но не мога в никакъв случай да кажа, че прочутият български синдром се появява в тази насока.
Да, идват скептични хора, със съмнения и подозрения, и това е нормално, само глупакът не се съмнява, както са казали древните гърци.
Въпросът е след това какво се случва, когато един мюзикъл живее 5-6 години и направи над 200 000 зрители, тогава няма как да кажеш, че публиката мръхлее. Напротив публиката все повече се доверява, все повече желае и сравнява и тук идва ролята на държавата. Да подпомогне тези хора, които могат и знаят и на които това им е професията, да подпомогне тази индустрията. Както е и в киното, същото е при нас.
Това, което хората желаят трябва да бъде подкрепяно, а с това, с което не са запознати, трябва да бъде промотирано.
- Ще ни запознаете ли с екипа на "Коса"?
- С Мариан Бачев работим вече заедно повече от 20 години, започнахме с "Уестсайдска история" в Младежкия театър преди доста време, като част от масовката, но тази история е с хепиенд, защото той сега е изключително популярен, ценен и обичан актьор и личност. Аз съм възхитен от неговите позиции в живота. От това, че той е страхотен баща на две прекрасни момичета, от това, че с неговата съпруга откриха, може би, най-добрата театрална школа за деца в последните 15 години. Мариан е институция и сбъдната мечта. Хората го спират навсякъде и го обичат.
Но "Коса" е сбъдване на една моя теза, че човек, когато има възможности трябва да ги споделя. Ние не сме много склонни да споделяме имането си. Да имаме в историята много такива примери и не става дума за имане, а за възможности.
В "Коса", както и всеки спектакъл на Държавна опера Варна се реализира чрез прослушване. Всичко му викат кастинг, защото звучи по-разбираемо, както е в киното, но при нас е прослушване, защото за да влязат хората в професионалната си позиция, трябва да се представят във вокалната, хореографската и в актьорската си светлина. Разбира се и като култура.
При нас се явиха 106 души на прослушването, независимо че бяхме в локдаун. Избрахме 64 на онлайн прослушване и започнахме да ги каним по 6 човека в групи, заедно с постановъчния екип - диригентът Страцимир Павлов, Анастасия Неделчева, танцуващ, пеещ и играещ хореограф, аз и помощник режисьорът ни.
Направихме го на живо и така излязоха 26-те души, които нашите зрители ще видят на сцената. Това е мое верую и всичките ми мюзикъли така са вървели. Няма нито един избран, защото ми е приятел, защото е любовник или любовница на някой от постановъчния екип или защото е име, и е мечка, която ще привлече хора. Всички, включително и Мариан са минавали през прослушване, а дойдоха талантливи хора от цялата страна.
Така имаме 5 дебюта, петима млади актьори излязоха на професионална сцена с "Коса", плюс една голяма група от завършващи театралната Академия и колежа "Любен Гройс".
Това е най-младежкият ни проект, като добавим и балетната трупа на Варненска опера, която интернационална - имаме италианки, испанки, англичани, холандки, руснаци, може да допълним, че се получи един международен проект.
Но в тази група звездата не съм аз, звездата е Страцимир Павлов. Неговата интерпретация на музиката звучи като филмовата, но има един ъпгрейд в цялото звучене, с включването на музикантите на живо. Другата звезда е Анастасия Неделчева - единственият танцуващ хореограф у нас. Тя е в позицията на водещия на актьорите на сцената. Тя дебютира като хореограф в "Чаплин" и "Чикаго" и това й е трета работа във Варна, като в тази продукция тя и пропя.
Маестро Страцимир Павлов във вихъра на мюзикъла "Коса" (Снимка: Росен Донев/Държавна опера Варна)
В мюзикъла има и много богата мултимедия с изключителни, невиждани кадри, например празните улици на Ню Йорк от локдауна там тази година. И разбира се, звездите които ще бъдат обект на аплодисментите и това са актьорите. За Мариан това е един от редките истории в мюзикълите, един актьор да е играл през годините двете главни роли в едно заглавие. Играл преди години Буковски, сега той е лидерът на хипарското племе Джордж Бъргър.
А пък Виктор Ибришимов, който сега влиза в ролята на Клод Буковски, е завършен мюзикълен актьор, защото неговото образование идва от Лондон. Той дебютира при нас в "Кабаре", после "Евита" в Пловдив, след това отново там в "Компания", той е гласът на Аладин в мегапродукцията на "Дисни", където изпя Уил Смит на български.
В главните женски роли виждаме Нора Караиванова, която е страхотна певица и актриса и успява във всичко да събуди духа. Разбира се, Волена Апостолова, която стигна доста високо в "Гласът на България" и прави дебют при нас. Разбира се и много млади актриси, за които ще се говори много. Едната е Моника Иванова и естествено златното сърце на компанията Джийни, където гледаме Калина Костова и Ирен Лазарова. Калина е студентка по мюзикъл в Лондон първа година, а Ирен е в централния Куклен театър.
От мъжете имаме един прекрасен Ууф - Йоан Попов, който е също млад, дебютиращ актьор. Другият централен мъжки персонаж Хъд, където гледаме Боян Стоянов и Явор Костов. И в последните три години нашият път със Страцимир и с Анастасия се свърза с една изключителна актриса, солистка в Музикалния театър в София, играла е в "Чикаго", в "Чаплин", но сега е нейната супер главна роя на Шийла, момичето от висшето общество, което преминава в хипи племето - това е Десислава Николова.
И ако съдбата беше решила да се роди, не в родината на киселото мляко, а в родината на Музикалния театър - Англия, около нея щеше да има индустрия. Изключителна певица, актриса, танцьорка, както и свестен човек. Деси, напред!
Ще бъде интересно на читателите ви, че костюмите, които ще видят са общо 175. Техен автор е костюмографът Петър Митев. Имам щастието в последните години да се радвам, че наложих добрата практика да работя с художник по осветлението - лайт дизайнер, нашият професор, както го наричаме - Лальо Христов - най-дългогодишният шеф осветление на Първия ни театър, а именно Народен театър "Иван Вазов". Той се радва на заслужена почивка, но поработва с малцина режисьори още и аз имам щастието да съм един от тях.
Сценографията е на Иван Токаджиев, той, както и Петър Митев са вечно годишни партньори в работата ми. Те са и художниците на първата "Коса" в театър "София". Иван е майстор на мащаба, на сценографията, която е еднакво мощна и на Античен театър и в Зала 1 на НДК. Петьо Митев е виртуозен в детайла, в епохата, в това да създаде всичко от скиците на костюмите върху телата на актьорите.
Мултимедията се прави от една троица, която се затвърди последните 8-9 години - Калоян Божилов (оператор на филмите "Ага" и "Отчуждение", два пъти носител на "Златна роза" за операторско майсторство), Константин Гарнизов (сценограф и художник) и неговата партньорка Ирина Радованова. Всички те ще зарадват публиката с този широкоформатен филм, който върви успоредно с действието.
И, разбира се, оркестърът на "Коса", семейството на Страцимир Павлов. Както казах, той е нашата звезда и спазва бродуейската традиция диригентът да е и пианист. Публиката ще се увери в изключителната му виртуозност и като инструменталист. Неговото дирижиране се превръща в отделен спектакъл - удивителен, удивителен човек.
Това е най-големият подарък, който ми е правил животът. И ако спектаклите, които съм правил са станали известни и харесвани е защото съм полетял на неговите криле. Страцимир е единственият диригент, който аз познавам, който така работи с певци и то от жанра на мюзикълното пеене, което не е нито оперно, нито оперетно, нито класическо, нито полукласическо.
Маестро Страцимир Павлов във вихъра на мюзикъла "Коса" (Снимка: Росен Донев/Държавна опера Варна)
Той успява да направи тази хармония в ансамблите, защото силата на "Коса" са те. 26 души на 4 гласа изпълняват шлагери, познати и известни на всички, дори и да не знаят че са от "Коса", те са толкова популярни, защото музиката живее и без да се знае кой авторът й.
Страцимир е суперменът в мюзикъла, и в това, което зрителите ще видят в Зала 1 на НДК.
Това е нашата компания, а аз работя по почина - режисьорът слуга на актьора и за мен всичко е важно.
Важни са тези наши колеги, защото всичките ни въжделения, намерения, желания, чисти и нечисти, те ги оживяват, въплъщават и няма по-голяма награда за мен да чуя, че хората като излизат, че никога не казват: Ох, гледахме страхотна постановка на еди кой си, а излизат и казват: Ей, това беше страхотен театър, гледах един хубав театър! И даже институцията е на заден план, пред емоцията.
Това е най-хубавото, което може да се случи на един режисьор според мен. Хубаво да вземеш награда, но в крайна сметка те са за малцина, а пък ние продължаваме да пълним летните театри и големите зали.
Ние работим за общността и това е начинът да се получи онова съединение, за което твърдят, че е сила. Това е мисията на нашия екип, с допълнения, естествено, но с който основно работя последните 25 години.
- Комплексните качества, които се изискват от един артист в мюзикълите и след толкова години работа в тях, може ли да говорим за изграждането на школа и обучение за мюзикъл?
- В новата календарна година такава специалност вече съществува и тя се нарича Актьорско майсторство за мюзикъл. Ще предлага бакалавърска и магистърска степен на български и на английски и за чуждестранни студенти.
Художествен ръководител на тази специалност е Орлин Горанов, а Страцимир Павлов, Анастасия Неделчева и аз сме преподаватели, съответно по актьорско майсторство, музика и хореография.
Тя ще бъде част от академичната програма на Театралния колеж "Любен Гройс" в копродукция с Варненския университет по мениджмънт, университет с над 900 чуждестранни студенти. Седалището на програмата ще бъде във Варна, а институционален партньор на програмата, ще бъде Варненска опера в областта на мюзикъла. Вече имаме страшно много запитвания и от България и от чужбина. Главно от Азиатския свят и Корея.
Такава специалност не се предлага никъде на Балканите, включително и в част от Югоизточна Европа - това ще бъде единствената такава програма. И тя ще бъде насочена, към това за което си говорим, към наличието на индустрия, а всяка една такава се нуждае от кадри, които да бъдат обучавани.
Автор на тези програми съм аз, базирани на най-добрия опит от американското и английското образование в сферата на musical theater.
Практики, с много широко образователна програма, защото актьор, артист, не може да бъде синоним на прост човек. Това е човек, който знае история на музиката, история на балета, история на танца, история на театъра, киното, литературата. Да познаваш прочутите сцени и имена. Абсолютно задължителен образователен ценз трябва за този вид актьор, защото той борави с една изключителна традиция в три изкуства - на театъра, на музиката и на танца.
Това е нашият начин, да подпомогнем всички, които искат да се отдадат на това. Трябва да сме смели, защото както казва Булгаков: "Проблемът не е това, че човек е смъртен, проблемът е, че е неочаквано смъртен." Никога не знаем какво ни чака. За съжаление, животът ни показва тъжни примери и доказателства.
Затова трябва повече да се обичаме, да сме по-толерантни. Трябва първо да помислим, кое е доброто в хората около нас и ако можем да им помогнем, като им покажем кривиците да им ги кажем, ако не можем ще си останат криви, но няма значение.
Светът върви напред, а не назад и това е хубавото!
- Много години работите на сцена, мюзикълът ли се оказа вашето място и мисия?
- Всичко идва от детството, както е казал Фройд (смее се), но тук не става дума за влечение към роднина, просто детската ми мечта беше да стана музикант. Аз не можах да стана, защото едно дете ако не е Моцарт, без насилие няма как да го накараш да свири на пиано от 6 години. И като се има предвид, че първо исках да стана боклукчия, после футболист, нормално е да се корени в детството ми.
Винаги адски съм се възхищавал на актьорите и на музикантите в най-широк смисъл и тъй като не можах по друг начин да реализирам тази мечта, си я перифразирах в желание да се занимавам с музика и театър едновременно.
За това моят дипломен спектакъл е "Опера за три гроша" - мюзикълът на Бертолд Брехт и Курт Вайл в Родопския драматичен театър в Смолян. Това сложи и трасира пътя ми напред.
И преди да попадна по обява в Американския колеж преди 14 години, че се търси директор на програмата за мюзикъли, аз поставях "Ах, този джаз" в Народния театър, а от тогава работя с тийнейджъри от 8-ми до 12-ти клас и фактически това стана по-важно от професията ми и се превърна в мисия.
Не да създавам артисти, актьори и танцьори, а да създавам доживотни любители на изкуствата. Хора, които ще предадат тази си любов, защото са я правили самите те и знаят как става и доколко е и предизвикателно, и трудно, и възнаграждаващо да си на сцена в мюзикъл.
Това ще го предадат и на своите деца, те на своите и ще създадем публика у нас.
Много е впечатляващо, когато чух преди 10-на години, че се говори за създаването и възпитаването на публика за театри и за опери от академик Карталов, който го каза за първи път тогава и го прави в Националната ни опера вече от години.
А моята голяма мечта е и това го има в практиката на Американския колеж, децата да се занимават в следучилищната си практика с изпълнителски изкуства, които да се водят от професионалисти, а не от учителя по музика или литература. Това го има в момента в колежа, защото имаме и Департамент по сценични изкуства, където програмите се водят от Мариан Бачев, Анастасия Неделчева, диригентът ни е Кристиян Попов (най-младият диригент на прочутия хор "Йоан Кукузел-Ангелогласният"), има и инструментална програма.
Искам това да се въведе и в нашето образование и да се поеме от държавата, която да инвестира и да създава зрители. Образование чрез култура.
Когато се занимаваш с една пиеса или песен, танц, можеш да научиш много неща и за епохата, и за нравите, за други творци от независимо кое време и държава. Изключително нещо, което по най-приятния начин дава възможност на децата, да се изправят и да изразят чувствата си, да не се притесняват да говорят пред други, да се изправят пред големи аудитории, нещо с което животът неминуемо те среща.
Да можеш да изкараш своя теза, която да защитаваш, независимо дали е в одобрение или не.
Всичко това е в сценичните изкуства.
- Ако се върнем към "Коса" и вечните теми за свободата, протеста и бунтарството против статуквото, има ли значение дали младите хора познават сюжета й и доколко е актуална и днес?
- Историята има много голяма значение и неслучайно в стиховете в песента "Let the Sunshine In", което всички знаят, независимо дали им е известно, че е от "Коса", там има стихове от "Ромео и Жулиета" на Шекспир.
Това е една любовна история. Един човек дава живота си, за да може неговият приятел да изживее любовта на живота си. Това е вечен сюжет.
То не е на фона на Верона и на враждата между две фамилии, които толкова дълго враждуват, че вече са забравили за какво.
Същото е и в нашия свят. Ние враждуваме с различни "фамилии", било то етнически или религиозни, но на фона на този глобален конфликт хората продължават да живеят, да ядат и да се целуват. И всъщност хората, които не са гледали филма нямат никакъв проблем да "купят" този сюжет, тази история.
Тя първо е много добре структурирана и това идва от сценарната структура на повествованието, и те ще я проследят за първи път, а тези които я познават, ще вървят паралелно във филмовите си спомени, за да открият как това се случва и с други средства. Така че няма никакъв проблем да гледаш спектакъла, съвсем наново или отново.
Това е бунт срещу лицемерието, срещу това да обличаш с красиви думи, с патриотични послания нещо, което е конкретно с търговска или политическа изгода.
Слава Богу, това върви в контекст и не е проблем. Темата е, че хората откъдето и да идват и колкото и да са млади или стари, те искат свобода, братско отношение между хората и цветя.
Които не искат това или са хора с големи дефицити, или са клинични случаи. Това, което в момента става навсякъде, събуждането на хората към опазването на природата, към хората които хронично гладуват, при съвременното свръхпроизводство и огромното количество храна, което изхвърляме, това няма как да не се родее с "Коса", защото там е същото.
Не агитирам, разбира се, като в някоя секта, че трябва да живеем в Борисовата градина и да се храним с ядливи цветя, но усещането за достойнство и затова да си свободен от предразсъдъци е изключително важно послание.
Да приемеш хората според сърдечната си оценъчна система, а не заради това, което някой е казал или лепнал на челото на един или друг. Предразсъдъците, са най-важните неща, които тези хора не изпитват и неслучайно пълното заглавие е "Коса" - любовен, племенен, рокмюзикъл.
А авторите са двама безработни актьори, които се сервирали на половин работен ден и пишат този мюзикъл за себе си, за да могат да се изявят. Джеръм Рагни и Джеймс Радо, които нищо друго не написват през живота си и това е още едно доказателство, че Господ дава мисията на някакви хора и като те я изпълнят добре, той повече не ги закача или наказва. Остават завинаги с това, което са направили.
А да не говорим и колко интересно се завъртя модата. Целият този лайфстайл и фешън код от 60-те и 70-те, който през пет години отново се завръща.
Просто има възраждане от една страхотна епоха.
- И следващият мюзикъл кой ще бъде?
- Ние вече го започнахме - това е сценичната адаптация на филмовия сценарий на "Оркестър без име".
Той ще бъде джубокс мюзикъл, както "Мамма миа!", т.е. има песни като са шлагери, хитове, които са вкарани в сюжета, но сме добавили още 14 златни български хита и фактически нашият сюжет на този "Оркестър без име" е всъщност, прародителят на всичките риалити шоута - "България търси талант", "Х фактор", "Гласът на България" - мечтата да полетиш на крилете на музиката и да стигнеш до най-високата земя в музиката. До Сан Ремо, Америка, Англия, "Карнеги хол" например.
И всичко е в епоха, разбира се, както и всички персонажи от филма. От прочутата "О, Пепи" в чието образ ще бъде Анастасия Неделчева, до всички станали култови реплики от филма - приет за царя на българската комедия. Затова и държа да бъде представен на всяко следващо поколение в най-добрия му вид, да не говорим, че той е любимият филм на българите за всички времена (в класация от миналата година). Сценарият е специално оторизиран от наследниците на Стратиев и това е голяма гордост за трупата ни. Ще имаме вече познати имена като Виктор Ибришимов, Йоан Попов, Борислав Вежинов, Волена Атанасова, Моника Иванова и със специалното участие на Михаил Петров - доайена на Народния театър, в неочаквана комедийна роля - тази на Миташки.
Хората имат нужда да виждат такива театрални легенди в друга светлина. Чудесна компания в чудесен театър. Премиерата е на 4 и 5 февруари 2022 г. във Варненска опера, а през лятото в Летен театър.
Надявам се догодина по същото време да дойде и в НДК, благодарение на нашите партньори от "Монте мюзик", чрез които в София зрителите можеха да видят и "Чаплин" и "Чикаго", сега "Коса". Благодарение на тях и в Банско над 20 хиляди човека гледаха и "Човекът от Ла Манча" и "Чаплин". Важни срещи, които без такова партньорство между Варненска опера и "Монте мюзик" не могат да се случат нещата.
С децата от Колежа, тази седмица получихме правата да направим "Котки" на Андрю Лойд Уебър и фактически догодина това са двете най-хубави очаквания - те и "Оркестър без име". А с Английската драма в Колежа правя "Ромео и Жулиета" - пиеса, която винаги съм искал да направя и тя ще бъде в оригиналния език на Шекспир, а не в съвременния.
Удивително е как децата, успяват толкова добре и органично да усетят най-великия драматург на всички времена.
Интервю на Тина Философова
Борис Панкин - режисьор с 35 годишна професионална практика, над 90 постановки.
Специализации в Рим, Берлин, Ню Йорк. Работил в Канада като режисьор и сценичен мениджър. Преподавателска му дейност започва през 1998 като асистент по актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Преподава в Нов Български Университет, Театрален Колеж "Любен Гройс".
От 2007 и в момента е Артистичен директор и ръководител на Програмите за Мюзикъл и Английска драма на Американския Колеж в София, където с учениците от Колежа (8-12 клас) е реализирал мюзикълите: "Chicago", "Hairspray", "Spring Awakening", "Hair", "High School Musical", "Rent", "Fame", "Guys and Dolls", "Singin" in the Rain", "Les Miserables" и пиеси на Шекспир, Питър Шафър, Тенеси Уилямс и други.
Сред постановките му на професионална сцена са мюзикълите "Коса", "Ах, този джаз!", "Човекът от Ла Манча", "Опера за три гроша", "Да пееш под дъжда" "Оркестър без име", "Кабаре", "Чикаго", "Чаплин", както и пиесите "Сако от велур", "Рейс", "Балтиморски валс", "Операцията", "Да, господин Премиер!" и много други.
Преводач на мюзикълите: "Коса", "Ах, този джаз!", "Човекът от Ла Манча", "Да пееш под дъжда", "Кабаре", "Чикаго", "Чаплин" и пиесите: "Тишина, моля!" от Майкъл Фрейн, "Майстора и Маргарита: от Михаил Булгаков, "Да, господин Премиер!" от Сър Антъни Джей и Джонатан Лин.
През 2015 завършва Майсторския клас по кинорежисура на проф. Георги Дюлгеров в Нов Български Университет.
От август 2017 година е член на професионалната Асоциация на преподавателите по музикален театър в колежи и училища в САЩ Broadway Teaching Group.
Отличен е на четвърто по ред място в ТОП класацията за "Най-добрите български режисьори".
Първият мюзикъл, композиран изцяло в стила на рок музиката "Коса", ще бъде поставен на сцената на Зала 1 на НДК на 7 декември, точно 20 години след премиерата му в Източна Европа, а успехът му е предизвестен от триумфалната му премиера на международния музикален фестивал "Варненско лято" тази година.
Към днешна дата "Коса" е сред 10-те най-успешни мюзикъли на всички времена, шест от песните, включени в него са в Топ 100 на "Билборд" за най-великите хитове на 20-ти век.
Създаден от безработните актьори Джеръм Рагни и Джеймс Радо и композитора Галт МакДърмот, "Коса" запленява света с вълнуващото усещане за свобода и вихрещия се бунт срещу статуквото. Животът на мюзикъла започва на сцената на Пъблик Тиътър на Джоузеф Пап. Година по-късно продуцентът Майкъл Бътлър го пренася на Бродуей.
Организаторът на проявата Монте Мюзик съобщава, че цените на билетите са от 30 до 60 лв. и вече са налични в мрежата на EVENTIM и Билетен център НДК.
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Finterview%2Fboris-pankin-i-rok-buntat-kosa-za-svobodata-predrazsadatsite-lyubovta-i-tsvetyata&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2021%2F12%2F05%2F2285406%2F768x432.jpg%3F_%3D1638719443&description=Борис Панкин и рок бунтът "Коса" - за свободата, предразсъдъците, любовта и цветята', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}