На 8-и октомври тази година доайенът на Народния театър "Иван Вазов" - актьорът Михаил Петров навърши 70. Той е един от малкото актьори, които остават активни на тази възраст и работят там, където е минала почти цялата им кариера. В това отношение е истински феномен. Вече 47 години Михаил Петров играе едновременно в театъра, в киното, прави записи в радиото и телевизията като озвучаващ актьор. Има стотици театрални роли, а на 20 от постановките е и режисьор.

 

Юбилеят на Михаил Петров ще бъде отбелязан от Народния театър с истински маратон от емблематични постановки с участието на актьора, които стартират от 16-и октомври вечерта на сцената на театъра - неговия втори дом.

Отново ще го видим в култовия спектакъл "Един безумен ден" по "Сватбата на Фигаро" на Бомарше. Репортер на Impressio проведе интересен разговор с актьора в гримьорната му, няколко дни преди 70-годишнината му.

Снимка: Архив на Народния театър

- Г-н Петров, изглеждате много жизнен, но няма как да скрием от вашите почитатели, че ставате на 70. Издаде ви страница във фейсбук "Юбилей на Михаил Петров". При това положение не ми остава нищо друго, освен да попитам: Кой от юбилеите ви е по-ценен за вас - 70-годишнината, или 47 години на сцената?

- Интересен въпрос...Тези 47 сезона са наистина една респектираща цифра, и то на едно място, което не е от най-лесните. Реализацията, успехът и ако щете - и оцеляването в този театър, никога не са били лесни. Аз имах привилегията да постъпя на работа в Народния театър във време, в което тук нямаше млади актьори. Години наред не бяха назначавали.

Даже имаше една черна шега - наричаха Народния театър "Крепостта на мъртвите".

Просто такава беше политиката. Последният преди мен, беше Николай Николаев - на 34. И след него около 10 години мъж не бяха назначавали - ни млад, ни стар. Четири години след мен вече дойдоха Константин Цанев, Юри Ангелов, Емил Джамджиев, Георги Мамалев и др.

Михаил Петров и Таня Масалитинова /Снимка: Архив на Народния театър /

Сега пък е другата крайност - доста е "открехната вратата", което пак не е добре, защото води до някои грешки. Но да не се впускам в обяснения по този въпрос...Привилегията, за която тръгнах да говоря, е че аз дойдох и попаднах сред един много силен колектив от актьори - няколко много силни поколения актьори в театъра. Не говоря за спектаклите, а за актьорите.

Аз бях малък, а те - в буквалния и преносния смисъл на думата - големи! Големи актьори и големи личности!

В гримьорната /Снимка: Еми Мариянска/

- Споменахте Емил Джамджиев - той беше много талантлив, но днес вече малцина го помнят на сцената...

- Ами, той много малко живя!... София, дъщеря му, е много интересно момиче. Взела е много от него. Генът си е ген. Емо беше страхотно момче.

- Не ви ли беше трудно да се впишете сред тези легенди на театъра, като ГЕЦ, Славка Славова, Андрей Чапразов, Таня Масалитинова, и да не ги изреждам - истинска плеада колоси на актьорската игра?

- Постъпих на 24 години в Народния театър, а те вече бяха повечето зрели професионалисти на 50 и кусур.

Но аз се събирах с тези хора и бях с тях на "ти" от самото начало.

С чиста съвест мога да кажа, че ме посрещнаха много добре - тези хора ме обичаха. Дето се казва, пиехме си заедно ракията. А това бяха много интересни хора. Не само професионалисти, а и интересни човеци.

Младите Михаил Петров и Виолета Гиндева /Снимка: Архив на Народния театър /

- Но част от тези хора ги прогониха в един момент...

- Така се случи, да. Това е безспорен факт. Но честно да ви кажа - да, знам кого упрекват непрекъснато за това нещо, но за нас тогава това остана малко като енигма - така и не се разбра от Горе ли дойде "депешата" да бъдат махнати?... Имаше наред с гореспоменатите от вас, и други куриозни случаи: да махнеш актриси на по 52 години, ами та те имат още много да дадат на сцената...

Аз лично смятам, че няма възраст при актьорската професия. И изобщо при професиите, свързани с изкуство.

Не биологичната възраст е определяща. В цял свят е така. Вие помните ли Катрин Хепбърн в "На златното езеро"? - Ами тя взе Оскар за тази роля! И дори треморите й "отиваха"! Защото изглеждаха истински, напълно реалистично. Ами Хенри Фонда?! Не може да има такава "присъда" като "Ти си вече стар!" в театъра и киното. И не само - в изкуствата изобщо.

- Съгласна съм с вас, още повече че вие сега ще играете една от "младите" си роли - в "Един безумен ден" по Бомарше...

- 35 години по-късно аз ще играя тази роля. Но той и персонажът е такъв - Фигаро е вечен.

- Имате ли си любима фраза на Бомарше от "Сватбата на Фигаро"?

- "Как ми се иска да ми падне в ръцете поне един от тези негодници, които с такава лекота подписват най-неприятните присъди!"- И на мен ми се иска, да ви кажа честно!...

"Един безумен ден" по Бомарше, сценична адаптация Михаил Петров (Снимка: Божидар Марков/Народен театър)

- Всъщност, Бомарше е бил жестоко осъден за това, но пък записва името си със златни букви до имената на героите от Френската революция...

- Струвало си е, нали?!

"Един безумен ден" по Бомарше, сценична адаптация Михаил Петров (Снимка: Божидар Марков/Народен театър)

- Казахте ми, че сте дописвал някои роли в "Един безумен ден". Защо го направихте, какво го наложи - направихте ги по-актуални към съвремието, или по друга причина?...

- Нямам самочувствието, че мога да "дописвам" Бомарше. Направих това по една чисто прагматична причина - да дам "повече думи" на колегите си. Повече "роля"! Защото всеки актьор иска и трябва да има по-голяма възможност да се изяви. Разбира се, че съм искал да потърся и някакъв по-съвременен контекст на пиесата, защото като гражданин аз също се вълнувам от много неща. Например, как в родината на Бомарше, където избухва Френската революция, нещата сега съвсем не са такива, каквито им се иска на самите французи.

Целият свят днес живее в някакъв хаос, на който е трудно да му се "хване" края.

И понякога човек се пита, струвала ли си е саможертвата на онези хора, които са дали живота си за свободата, как "употребяваме", или "злоупотребяваме" с тази свобода. Много парадокси има в нашето съвремие. Свободата се превърна в слободия.

"Един безумен ден" по Бомарше, сценична адаптация Михаил Петров (Снимка: Божидар Марков/Народен театър)

Бомарше е един велик автор. Някои текстове от творбата са "пипнати" така да се каже, но без да излизат от контекста на оригинала. Ама, вижте, той и без да се "пипа" е вечен този контекст. В един откъс от текста вече са уведомили автора, че има свобода, но в същото време - че не може да се пише срещу властта, религията, оперния театър и т.н. "За всичко останало можех да пиша напълно свободно, казва Бомарше, но под надзора на двама цензори"! Аз имам малък принос към тази фраза... /б.а. /

- Какъв?

- Ами направих го "...под надзора на 22-ма цензори"! /б.а. смях/

"Един безумен ден" по Бомарше, сценична адаптация Михаил Петров (Снимка: Божидар Марков/Народен театър)

- Вие сте и театрален, и филмов актьор и имате поглед върху родната сцена и родното кино от Преди, и Сега. Ако позволите едно скромно мнение: И преди имаше цензура, но имаше също така един драматург като Станислав Стратиев, едно "лошо момиче" на българското кино като Бинка Желязкова. Произволно давам за пример по едно име, а те бяха много повече... Защо, според вас, сега няма такава силна драматургия? Така ли съвременната действителност не провокира с нищо острото перо на творците?

- Ами, за това се изисква да го умееш. Как да се изразя, да си виртуоз - да направиш един професионален "слалом", без да се пребиеш. И да, права сте - няма такива образци в момента. Нашето време не можа да роди мащабни драматурзи. И аз съм се питал защо?... Формално погледнато, в момента няма такава драстична цензура, каквато беше преди - няма теми "табу" - че за еди-какво си не може да се пише.

В момента можеш да напишеш всичко и никой няма да те спре. Но ето че не се получава?!?

Навремето автори като Радичков, например, успяваха да пишат за неща, които уж не биваше да се казват, ама те така ги казваха, че нямаше как да им ги "задраскат". Тези хора имаха талантливо перо. Така че, ако разсъждаваме в тази посока, май проблемът е в липсата на талантливо перо...

Снимка: Архив на Народния театър

- Но сякаш и публиката беше друга - умееше да разчита знаците, скрития смисъл на думите...Сега публиката, в болшинството си, сякаш е някак "еднопланова" - разчита само първия план...

- Сега в нищо няма критерии. Защото малко се чете. За жалост, трябва да си признаем, че народът е опростял...Ами, без да идеализирам миналото, защото е имало извращения - няма какво да си кривим душата, но има неща в него, които трябва да признаем като безспорни. Навремето, например, някога издателствата успяваха да ни запознаят с цялата световна литература - с най-добрите образци от цял свят. Сега комерсиалното не избира най-доброто. Сигурно защото и "потреблението" е ниско. Свързани са нещата, но са пагубни за културата.

В гримьорната /Снимка: Еми Мариянска/

- Тази тема е актуална и доста стресираща, затова ще ви върна към хубавите ви спомени: Вие казахте, че като млад актьор сте бил посрещнат изключително добронамерено от вашите знаменити по-възрастни колеги, някои от които, като кумирите ви Чапразов и ГЕЦ, вече не са между живите.... Вие сега помагате ли на младите?

- Ами, в "Един безумен ден" играят все млади хора, с изключение на трима актьори, които се водят доайени, ама са по-млади доайени от мен - на по 50. /б.а. смях/ Да се създаде добър екип е трудна работа. Например, едно от момичетата, които играеха в спектакъла, замина да си търси късмета в Щатите, и трябваше спешно да я заменим. А това е много сложно. Спектакълът по принцип е много сложен за игра. Смело мога да кажа, че малко актьори могат да играят в такъв спектакъл - да пеят, да танцуват и да правят такава динамична игра.

- Аз се изумих от афиша на юбилейните ви представления - вие четири дни - от 16-и до 19-и ще играете всяка вечер в различна постановка, в различно превъплъщение...

- Фигаро няма да го изиграя целия, а само големия монолог. В ролята на Фигаро играе един млад актьор - Димитър Живков, когото аз много харесвам. Те са две големи роли - на Фигаро и на Графа, и мога да кажа, че и двете момчета, които ги играят - Димитър Живков и Стелиан Радев са перфектни.

Абе, страхотен е целият екип.

Но, на въпроса ви: Да, четири поредни вечери ще играя в различни роли. Ама това не се случва за първи път! Три дни по-късно ще играя в още една роля - в "Аз плащам", която също е водеща роля.

В гримьорната /Снимка: Еми Мариянска/

- Защо не си дадохте малко "въздух"?

- Не за да доказвам нещо, а просто така стана. Приемам го като някаква позитивна авантюра в чест на юбилея ми. Не се страхувам, защото както ви казах, не ми е за първи път - случвало ми се е многократно. Дето се вика, и "неюбилейно" съм играл така - имал съм много напрегнати периоди. Но това те държи нащрек, поддържа ти дисциплината.

Снимка: Архив на Народния театър

- Играл ли сте роли, които не харесвате?

- Разбира се. Някога нямаше как да ги откажеш. Играл съм и такива роли - с едно неприятно усещане. Сега младите актьори са съвсем друго поколение - тях не можеш да ги накараш насила да играят нещо, което не им харесва. И им прави чест, защото ако не изпитваш удоволствие от нещо, което правиш, то не се получава такова, каквото трябва да е.

Актьорската професия е една илюзия - влизаш от образ в образ, от свят в свят, обаче това те прави щастлив.

И затова е хубаво да играеш роли, които те правят щастлив и удовлетворен. И богат. Не материално, разбира се. В нашето съсловие не се говори за пари, защото пари няма.

Снимка: Архив на Народния театър

- Андрей Чапразов ви е любимият актьор...

- Уникален!Толкова ми е любим, че ми е трудно да говоря за него, а и не искам да се връщам към края на дните на този уникален човек. Хора като него, които толкова са дали за българската култура, за българския дух, да си отидат в нищета - това е,.. просто,... не, не искам да говоря! С ГЕЦ сме пътували много. Бяхме се събрали една малка група актьори и пътувахме със "Скъпа Памела" - една американска пиеса. С ГЕЦ и с Таня Масалитинова пътувахме заедно и много забавно. Това бяха едни незабравими дни.

Таня Масалитинова какво беше! Какъв човек, каква ерудиция, какво истинско чудо беше тази жена!

Тя е с аристократично потекло, но не само потеклото предопределяше личността й - тя беше родена духовен аристократ! Тези наши пътувания в провинцията бяха "яка" работа. И си спомням, че с тази постановка "Скъпа Памела", за една година аз успях да си купя автомобил. А това за един артист навремето беше голяма работа.

Михаил Петров и Аня Пенчева /Снимка: Архив на Народния театър /

- Кариерата ви започва в Сливенския театър... Спомените ви от там?

- Аз играх там само сезон и половина - много малко, но пък там се запознах със съпругата си. Беше хубаво време. Събрахме се около десетина млади актьори - Миодраг Иванов, Добринка Станкова, Кристиян Фоков... 

Хубаво време беше!

Миналата година ходих в онази зала, в която играехме някога - на читалище "Зора", с "Аз плащам". Такива мили спомени нахлуха в мен там, на онази сцена - почувствах се като в прегръдка в този читалищен салон - стана ми някак уютно и мило... Абе, младостта е хубаво нещо!

Снимка: Архив на Народния театър

- Киното също се опита да ви привлече, но сякаш по-не е вашето изкуство?

- Не. Въпреки че аз участвах в доста сериали навремето. Имам 40 роли в телевизионния театър. Но знаете ли, сигурно и аз имам вина за по-слабото си участие във филмови роли. Имам една особеност - не обичах да се явявам на кастинги. Смятам, а и до днес смятам така, че кинорежисьорите би трябвало да са те гледали на сцената и сами да преценят дали им трябваш.

Тъй както един добър дегустатор може да прецени "вкуса" на едно, или друго нещо. За съжаление, обаче, нашите кинорежисьори не обичаха много да ходят на театър. Можех да свърша доста повече работа на киното, но не мисля, че съм загубил нещо от това.

Михаил Петров и Георги Мамалев / Снимка: Архив на Народния театър /

- Моноспектакълът ви "Зимата на нашето недоволство" се играе доста години. Смятам, че е много трудно да се задържи вниманието на публиката, когато си "моно" на сцената, и рискуваш всеки един момент на зрителя да му доскучае?

- Има такова предубеждение към моноспектаклите, но аз девет години играя "Зимата на нашето недоволство". Ето че този спектакъл доказва, че когато има нещо интересно на сцената, на публиката не й доскучава. Е, не мога да се похваля, че винаги салонът ми е бил пълен, но е имало достатъчно зрители, за да се играе представлението.

В гримьорната /Снимка: Еми Мариянска/

- И двамата ви родители са били актьори. Те бяха ли доволни от вашия професионализъм? Обикновено, когато са в една професия, родителите са по-критични и взискателни към детето си...

- Те много отдавна починаха моите родители... Ами, те си ме харесваха, но сигурно са били и по родителски пристрастни.

На мен през първите години в театъра никак не ми беше лесно.

Независимо, че колегите ми ме подкрепяха, имаше други "фактори", които ми пречеха... Но не искам да се връщам към това. Родителите ми се радваха, че наследих професията им.

Снимка: Архив на Народния театър

- Има ли нещо, което искате да кажете публично във връзка с юбилея си?

- Искам да благодаря на семейството си, което винаги и много ме е подкрепяло. И да се поклоня на публиката, защото за нея съм работил и на нея посвещавам юбилея си! За нея ще играя и тези дни. Вече 47-и сезон съм на сцена! Какво по-хубаво пожелание от това, да съм здрав и да играя?!

Снимка: Личен архив на актьора

Интервю на Еми МАРИЯНСКА