ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ
Да предадеш Левски. Конспирации, издайници, пари
"Предаването на Левски не е предателство на един човек, а предателство на едно свято дело – борбата за национално освобождение", казва доктор Искрен Красимиров в новото си историческо разследване
Редактор : / 5073 Прочита 38 Коментара
Снимки: "Изгубената България" / Колаж: Impressio
Два въпроса висят със страшна сила в нашата история: "Кой предаде Левски?" и "Кой уби Ботев?". Тези въпроси, дали тласък на дълголетни полемики, и днес продължават да тревожат историческата ни памет.
Искрен Красимиров ни предлага още едно интригуващо и отлично аргументирано четиво, което се включва в дебата за историческата съдба на националните ни герои. Както подсказва заглавието, "Да предадеш Левски. Конспирации, издайници, пари" (184 стр., цена: 15 лв.) е своеобразно историческо разследване, в което са представени проучванията на автора върху истината както за физическите, така и за идейните предатели на Апостола на свободата.
Книгата излезе от печат на 17 февруари и е посветена на 150-ата годишнина от обесването на Апостола.
Чрез анализ на наличните свидетелства, на събитията, случили се в далечната 1872 г., и на личните взаимоотношения на Левски е направен опит за различен прочит на известните досега факти; изказани са смели хипотези за конфликтите в Ловчанския революционен комитет, "схемата" на предателството, разгрома на Вътрешната революционна организация.
Трябва да си дадем сметка, отбелязва авторът, че предаването на Левски не е предателство на един човек, а предателство на едно свято дело - борбата за национално освобождение. На този фон фразата "Фанете тогоз!" губи своята мрачна сила на магическо заклинание за сметка на сериозния въпрос: доколко са желаели българите своята свобода и каква цена са били готови да платят за нея?
Този въпрос е тревожил и Левски в последните дни преди смъртта му и той е намерил краткия и ясен отговор, протоколиран от Извънредната комисия, а именно: Нашите българи желаят свободата, но ако им се поднесе в къщите на тепсия.
Искрен Красимиров е доктор по кинознание и киноизкуство (НБУ) и магистър по история (Софийски университет). Основател е на проекта "Незабравимата България". Автор е на над 20 исторически художествено-документални филма. Провел е уроци по родолюбие в множество училища и читалища в страната и чужбина. "Да убиеш Ботев. Мистерии, спомени, лъжи" е дебютната му книга. Един смел и провокативен опит за разгадаване на мистериите около трагичната съдба на Ботевата чета във Врачанския балкан, за реконструкция и интерпретация на събитията чрез средствата на истинско криминално разследване.
Премиерата на книгата "Да предадеш Левски" ще се състои на 20 февруари, понеделник, от 18:30 ч. в Casa Libri на ул. "Цар Асен" 64.
Из "Да предадеш Левски. Конспирации, издайници, пари" на Искрен Красимиров:
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
Да се пише за предателството и гибелта на най-великия българин на всички времена, е съдбоносен избор, който със страшна сила тежи върху перото на автора и го кара, подобно на митичния Сизиф, да търкаля нагоре по склона на Историята всяка идея, факт или съждение. И да не губи вяра, когато те се сгромолясат в пропастта на съмненията.
И да не пада духом, а да продължава да се катери по нагорнището на Историята към върха на истината. Защото такава е участта на човека на словото, който трябва да изпълни своя дълг. И да помни крилатата фраза, че за Отечеството и неговите герои не е направено достатъчно, ако не е направено всичко.
Жечко Попов. Апостолът на свободата, 1958 г.
В настоящото историческо разследване ще представя моите проучвания върху истината както за физическото предателство на Апостола на свободата, така и за неговите идейни предатели - хората, които предават делото на Васил Левски, а него довеждат до състояние да прави грешка след грешка както през цялото време на своето апостолство, така и най-вече в последните си дни преди залавянето.
Аргументирано ще се опитам да докажа, че предатели на Апостола са членовете на фамилия Поплуканови (по-специално поп Лукан, синът му Марин Поплуканов и дъщеря му Величка Поплуканова-Хашнова), както и "въвлечените" в схемата придружители на Апостола в последните му часове на свобода: Николчо Цвятков - Бакърджията (втори съпруг на укривателката на Апостола Мария Сиркова) и Христо Цонев - Латинеца, които са братовчеди помежду си, а също така са братовчеди и с мъжа на Величка Поплуканова-Хашнова - Гечо Хашнов.
И ако все още трудно се ориентирате в родословието и семейните връзки на ловешките съзаклятници, съвсем скоро те ще ви се изяснят и ще видите като на длан логическите връзки, събития и личностни взаимоотношения, които са подпечатали смъртната присъда на Апостола на свободата.
С физическите предатели ще се занимая в първата част на повествованието, а във втората част ще насоча вниманието си към хората, които са предали делото и идеите на Васил Левски - неговите идейни предатели: Анастас Попхинов, Данаил Хр. Попов, Любен Каравелов, Тодор Пеев, Христо Иванов - Големия, всички букурещки дейци, "ловчанските труженици" и прочие.
В третата част ще отделя специална глава, посветена на издайниците на Левски пред Извънредната (Нарочна) комисия в София от 1872-1873 г.: даскал Иван Фурнаджиев, Димитър Общи, Вутьо Ветов, Дидьо Пеев - Пощата, тетевенските чорбаджии и прочие, които разказват пред комисията и това, "за което не ги питат"...
Жечко Попов. Апостолът на свободата, 1958 г.
На по-наблюдателните читатели може би ще им направи впечатление, че по-горе отсъства името на "архипредателя" поп Кръстьо. Това е така, защото попът е абсолютно невинен до доказване на противното, а аз ще направя опит да докажа, че той е бил набеден, като решението за неговото посочване като предател е взето още ПРЕДИ фактическото предаване на Апостола. Накрая ще предложа и една екстравагантна, но много правдоподобна хипотеза за разбиването на Вътрешната революционна организация (ВРО), в дъното на която стои един плевенски чорбаджия, чието име засега ще запазя в тайна.
Хипотезата е подкрепена със солидно доказателство, написано от самия Левски в неговото тефтерче.
Както в случая с войводата Христо Ботев, така и с Апостола нямаме никакви официални документи, които да ни посочват категорично КОЙ е убиецът или предателят. И затова всички изследователи по темата досега ни дават своите виждания за историята около Ботев и Левски, тълкувайки по различен начин наличните архиви.
Има ли герой, има и предатели - сюжет, известен още от библейските времена: месия, спасител, който не може да бъде спасен, защото неговата мисия е да спасява другите, и цял сонм от предатели, които го сочат с пръст, продават го за шепа сребърници, заклеймяват го или просто се отричат от него. Има предизвестен, но в известен смисъл и неочакван край на сюжета.
И за да не излезе така, че хвърлям безразборни обвинения на вятъра или, както казва Левски, тръгвам "с хвалби по-много", веднага ще започна да привеждам доказателствата в подкрепа на моята теза. Целта ми е да въвлека читателите като съучастници в историческото ми разследване. И нека заедно открием истината за това кой предаде Апостола.
Искрен Красимиров
20.12.2022 г.
Из първа част
"Фанете тогоз!", или как ловчанци погубиха Апостола
(Как два обира и две убийства слагат началото на края на делото на Левски и ВРО)
Васил Иванов Кунчев, наричан от съвременниците си Дякона или Лъвский, титулуван посмъртно Апостола на свободата, коронован за най-великия българин на всички времена - една монолитна фасада от героизъм и святост, зад която обаче удобно потулваме човешкия му образ.
И не се замисляме, че преди да стане герой, той е бил просто човек като всички нас. Както и какво ще видим, ако свалим бляскавия ореол, ако смело надникнем в бездната от вълнения и съмнения, оцелели чрез документалното му наследство.
Историци като проф. Иван Стоянов казват, че Левски е предаван многократно, но не в смисъла на "Фанете тогоз!", а в идейно отношение. Смело мога да твърдя, че в кореспонденцията си той ни е оставил доказателства за една мрачна и разтърсваща истина - бил е доведен почти до умопомрачение от делата и думите на най-близките си съратници.
Всъщност истината за предателството на Апостола едва ли някога ще излезе наяве, но по-интересно е какво откриваме, докато я търсим сред документите и спомените за миналото, какво научаваме за хората и епохата и как наученото ни дава необходимите поуки за настоящето и бъдещето.
Моята теза се крепи на две основни опорни точки.
Никола Кожухаров. Залавянето на Левски, 1952 г.
Първо: с какво самият Левски е "помогнал" да бъде заловен? Не е ли това очевидно неадекватното поведение на Апостола, към което той е подтикнат от предателствата на своите най-близки съратници? Убийството на Дякон Паисий и обирът в Арабаконак (дела на Димитър Общи), гнусните обиди, които е трябвало да търпи от някои от най-близките си съратници (като Анастас Попхинов), както и паническият призив за скорошно въстание (от Любен Каравелов) - това са част от събитията, които са произвели такъв емоционален стрес у Апостола, че в един момент той, след като не е могъл да "дигне" комитетските пари от Ловеч, попада в спирала от необмислени, прибързани и погрешни решения и действия.
Второ: кой предаде Левски и какъв е мотивът му да го направи? Отговорът на този въпрос трябва да търсим в очевидно престъпното присвояване и укриване на комитетското злато, събирано от Дякона грош по грош, заровено от поп Лукан и останало сто години скрито от света.
Именно синът на поп Лукан - Марин Поплуканов, който е председател на Ловчанския централен комитет, и дъщерята на попа - Величка Поплуканова, която обявява поп Кръстьо за предател още преди да е предаден и заловен Левски, са в основата на физическото предателство на Апостола, провокирано от желанието им да запазят комитетските пари за лична изгода.
Никола Кожухаров. Залавянето на Левски, 1952 г.
Трябва да си дадем сметка, че предаването на Левски не е предателство на един човек, а предателство на едно свято дело - борбата за национално освобождение. На този фон фразата "Фанете тогоз!" губи своята мрачна сила на магическо заклинание за сметка на сериозния въпрос: доколко са желаели българите своята свобода и каква цена са били готови да платят за нея?
Този въпрос е тревожил и Левски в последните дни преди смъртта му и той е намерил краткия и ясен отговор, протоколиран от Извънредната комисия, а именно: Нашите българи желаят свободата, но ако им се поднесе в къщите на тепсия.
Какво е преживял многострадалният Апостол по своя път из Българско до къкринската Голгота, с какви нашенски типичности се е сблъсквал, с какви демони в себе си и извън себе си се е борил, за да изригне в една само фраза цялата горчилка, натрупана в душата му - НАРОДЕ???? Ето това е въпросът! Позволявам си да уподобя народопсихологията на тогавашната епоха на едно възрожденско театро, или позорище според някогашната терминология.
На сцената, декорирана с домотъкани черги и мъждукащи газеничета, се разиграва изпълнената със страст и драматични епизоди постановка "Многострадална България". На сцената - много емоции, много тупурдия, много кьорфишеци, много театралност, но малко актьори.
Борис Ангелушев. Заловеният Апостол, 1953 г.
В уютната тъмнина на залата - много публика, която страда с действащите лица, съчувства им, смее се или рони сълзи, подвиква окуражително или освирква, но винаги остава като зрител в салона. Разбира се, докато не се появят Левски, Бенковски и другите апостоли да поведат въпросната публика на заколение, плашейки я, че това, което досега е било само на сцената, вече влиза в живота и на зрителите.
Откъде започва предателството, погубило Апостола и причинило разпадането на Вътрешната революционна организация? Длъжен съм в началото да спомена неуспешния обир в дома на етрополския чорбаджия Никола Арнаудов през март 1872 г., както и убийството на ловешкия владишки наместник архидякон Паисий, обявен от организацията за предател, в края на юли 1872 година.
Калина Тасева. Левски пред съда, 1954 г.
И двете произшествия - дело на Димитър Общи. Самият Общи без всякакво притеснение нарича архидякона "ишпионин" и описва как го е нападнал посред нощ насред "Орхането". На смъртния си одър "черната владишка душа" все пак не посочва пред разпитващия го каймакамин своя убиец. Похитителят обаче не спестява премеждието си с коня, който го хвърлил у един гьол, и там ми изпаднаха 9 фишеци от револвера и ми останаха шапка на главата и кесийка с пари: 2 лири турски и 1 пол и 56 гроша дребни пари, и ме преби конят. Тозчас съм болен, боли ме лявата ръка и гърбът, и сега се церим.
От тази екзекуция "на черна глава" стартира и най-черната страница в нашата история: провалът на Левски и Вътрешната революционна организация. Ключовият момент обаче е друг - обирът у ловчанския чорбаджия Денчо Халача, който се превръща в първата фатална грешка на Левски, иначе толкова хрисимия и непогрешим Апостол.
Борис Ангелушев. Обесването на Васил Левски, 1942 г.
Премиерата на книгата "Да предадеш Левски" ще се състои на 20 февруари, понеделник, от 18:30 ч. в Casa Libri на ул. "Цар Асен" 64.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}