ФОТОАРХИВ
Сталоун стана на 76, а ето го в София на 62
През 2008-а холивудската звезда разреши единствено на фотографа Иван Григоров да заснеме обиколката му в Киноцентъра
Автор : / 14559 Прочита 4 Коментара
Септември 2008 г. Силвестър Сталоун - в София / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Роки, Рамбо, Слай - такъв ще остане завинаги в историята на киното легендата на екшъна Силвестър Сталоун, който на 6-и този месец навърши 76. Той е пример за подражание във всяко едно отношение - и като физика, и като професионална дисциплина, и като морал.
Ето защо решихме да ви припомним със снимки от архива на фотографа Иван Григоров, какъв бе Сталоун по време на посещението му у нас през далечната 2008-а година.
"Всичко е въпрос на дисциплина и воля!" / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Тогава той беше на 62 и вече се смяташе за "стар". За да не допусне болките в ставите и мускулите да го надвият, сподели че продължава да спазва строгата си диета - препечена филийка и 10 яйчени белтъка на ден.
Енергията на този мъж в истинския смисъл на думата, и до днес буди завист у мнозина. Слай не само пресъздава герои със сложни характери, но пише сценарии и продуцира филми.
Той продължава да е една от неостаряващите "стихии" на Холивуд.
Роден е на 6-и юли 1946-а година в Ню Йорк, в семейството на италиански емигранти. Бунтар е от дете. Всъщност, още от новородено. Ще попитате защо? - Ами защото още с раждането си получава лицево нараняване от форцепс, който трайно уврежда едната половина на лицето му.
От малък той се бори с парализата на лицевите мускули, за да не му се подиграват в училище. Воюва с комплексите си, и кове характер. Така се справя с проблема на отхвърлянето. Съзнава, че е различен, но също че може да превърне това в преимущество.
Вторият житейски удар е разводът на родителите му. Точно когато е тийнеджър. В най-трудната възраст семейството му се разпада. Той и по-малкият му брат заминават с майка си във Филаделфия. Там той отново е изправен пред предизвикателството, да накара новите си съученици и приятели да свикнат с вида му, със "странното" му лице.
"Харесвам това, с което разполагате тук!" / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Спортът го привлича и първоначално Сталоун се насочва към тежестите. Всъщност, запалва се по тях заради Стив Рийвс, в ролята на Херкулес. Мечтае да извае такава фигура като него. А още е едва 13-годишно момче.
Липсата на много приятели пък го прави мечтателен. Привлича го музиката. Започва да свири на саксофон. И се случва чудото - инструментът му помага да раздвижи лицевите мускули - те започват да работят. "Изкривеният" му образ все повече започва да се "изправя".
Изправя се и самочувствието на момчето, което мечтае да стане силен мъж.
С част от колектива на работещите в "Ню Имидж Бояна" / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Киното го привлича, защото там са визуализирани мечтите му. Героите, които харесва на екрана са силни мъже. И решава не само да тренира, но и да учи актьорско майсторство. За да се издържа, пише малки сценарии за пиеси и кратки филмчета, от които изкарва не повече от стотина долара на "парче".
Започва да се снима в едноминутни филми и чака да го забележат.
"Добър арсенал!" / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Така идва времето на Роки. На героя и филма, които променят живота му. Но нещата не стават лесно, като с магическа пръчка. Сценарият бил отхвърлян няколко пъти - от различни компании, докато най-сетне е харесан от самата "Метро Голдуин Майер".
Компанията му предлага 100 000 долара за сценария, но можете ли да си представите - вместо да подскочи от радост, защото в онзи момент изпитвал огромни финансови проблеми, Сталоун отказал да продаде творбата си.
Той е само на 30 и вече е имал толкова твърд характер, че си позволил да откаже на най-големите в бранша, с риск да изгуби всичко - и парите, и ролята. Сталоун не се интересувал от парите - искал ролята на своя герой. И я получава.
Сталоун, в компанията на Дейвид Варод и Ави Лернер / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Филмът е номиниран с 11 "Оскар"-а, включително за най-добър филм, за най-добър сценарий и за най-добър актьор. Годината е 1976-а.
Губи битката за актьорски "Оскар", но вече е прочут. Много прочут. Следва зашеметяваща кариера, белязана от няколко продължения с Роки. По-късно се появява и Рамбо.
Успехите не разглезват Сталоун и той продължава със строгата си самодисциплина - за добро тяло, за концентрация и характер. С цената на нечовешки лишения, здрави тренировки и диета, достига перфектна физическа форма - 70 килограма телесно тегло и под 3 процента подкожна мазнина. По-късно покачва мускулното тегло и постоянно усъвършенства тялото си.
На перфектната му форма неведнъж се е възхищавал самият Арнолд Шварценегер.
"Е-ха-а!... Страхотно!" / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Появата на Рамбо е нов грандиозен успех - плод на желязна воля и постоянство.
Сталоун е един от малкото актьори, които постигат ефекта, да ги олицетворяваме с героите им. Ето защо образите му от екрана са така убедително неразделни в съзнанието ни със самия Сталоун. Това е и причината, да продължават да вдъхновяват цели поколения зрители.
През един септемврийски ден на 2008-а Сталоун кацна на летище София с чартърен полет от Швейцария. Черен джип "Порше кайен", "Ауди А8" и лимузина "Крайслер" с четирима охранители поеха звездата в екскорт звездата от летището и единственият, допуснат да заснеме това зрелищно гостуване, бе фотографът Иван Григоров.
Силвестър Сталоун и фотогорафът Иван Григоров
Благодарение на неговия архив днес можем да си припомним онези паметни дни на Сталоун в София.
"Харесвам България и българките!" / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Вече през медиите се носеха слуховете, че е дошъл да преговаря с шефовете на "Милениум" и "Ню Бояна" - Ави Лернер и Дейвид Варод за нов, "български" Рамбо. Срещна се лично и с тогавашния столичен кмет Бойко Борисов, който му подари почетен плакет на София. После двамата обядваха в ресторант "Сомелиери".
Последва обиколка в Киноцентъра - "Ню Имидж Бояна", където Сталоун се запозна с павилионите и кинолабораторията. Спонтанно каза пред служителите там, че е впечатлен от видяното, че всичко е на световно ниво, и той замисля не една, а няколко продукции у нас.
Отбеляза, че имаме чудесни актьори и каскадьори. И... жени. Бързо беше забелязал този безспорен факт. Пошегува се и с възрастта си - че "тя си казва думата". По неговия си откровен начин сподели, че е "ял много бой" по време на снимките на "Роки" и е преживял няколко нокаута.
Разкри и тайната на релефната си фигура: "Тренирам 3-4 пъти седмично и спазвам строга диета. Водете здравословен начин на живот, но не ставайте аскети и от време на време си угаждайте", посъветва ни Сталоун.
"Изядох много бой в "Роки"! / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Това, което не всички знаят за него е, че в тийнеджърските си години е бил в училище за проблемни деца - нещо като ТВУ, и че първият му филм е хард порно - "Италианският жребец" /1976 г./ Славата, изборът на роли и големите пари идват след "Роки".
Щастлив ли е? Личният му живот е бил труден през всички периоди. Включително и в брака. От първата си съпруга Саша Чак има двама синове, единият от които се ражда аутист.
Към фотографа Иван Григоров: "За днес - стига!" / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
След развода с майката на момчетата, Сталоун изпада в депресия. Лекува я в компанията на жени. Казва, че се срамува от "донжуанския" си списък, макар в него да са записани имената на изтъкнати дами като Шер, Синди Кроуфърд, Линда Еванджелиста и Наоми Кемпбъл.
Вторият брак на Сталоун е с топманекенката Бриджит Нилсън, от която няма деца. Третата му съпруга е моделката Дженифър Флавин, с която имат три дъщери - София Роуз Сталоун (28 август 1996 г.), Систин Роуз Сталоун (27 август 1998 г.) и Скарлет Роуз Сталоун (25 май 2002 г.).
Филмите, в които е играл Сталоун са неизброими, "колкото жените в живота му", шегува се той. Наградите му - престижни: "Златен глобус" (2016), "Сатурн", "Сезар" и др.
Да са му честити неговите 76, на които Силвестър Сталоун си остава все така мъж-мечта и един от любимите актьори на много хора по света, в това число и на нас, българите.
През далечната 2008-а той също ни се "обясни в любов", като каза, че "България е като хубава жена, а най-хубавото в нея са българките", и сигурно затова и столицата ни, и Киноцентърът в София носят женски имена.
Текст: Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}