На 1 януари тази година фамозната Латинка Петрова навърши 73 години. Родена е в с. Горна Козница, Кюстендилско, където семейството й е евакуирано по време на бомбардировките над столицата. Тя произхожда от стар търговски род, чийто предци идват от гр. Прилеп. Баща ѝ е финансист от София с артистични наклонности, който доживява до 96-годишна възраст. Има по-голяма сестра.

През ученическите си години Латинка Петрова учи акордеон и пиано. По сцените е от 16-годишна възраст като изпълнителка на народни песни. Във ВИТИЗ завършва актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, заедно със Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Илия Добрев, Продан Нончев, Меглена Караламбова, Милен Пенев и други.

Играе първоначално в кюстендилската трупа, където още с първата си роля в "Калпаците" на Панчо Панчев, идва в София на националния преглед на българската драма и театър и получава наградата за най-добра женска роля и тази на комсомола.

Работи в Сатиричния театър в продължение на 29 години, където изпълнява над 100 роли, но не получава големи шансове за изява - почти 9 години е "в резерва". Прави обществения си дебют през 1981 година с "Щръклица", където успешно замества болната по това време Невена Коканова.

Скоро след демократичните промени през 1989 г. напуска Сатирата на 55 години и излиза на свободния пазар. Първо се отдава на обществена дейност - ходи по митинги, заема поста общински съветник към СДС в район "Младост".

По-късно се присъединява към Пътуващия театър и обикаля с него страната. Написва авторски спектакъл "Така не става" и с колежката си Елена Кънева обикалят провинциалните театри, като го играят към 300 пъти. Вторият ий авторски спектакъл е "Надежда има". Моноспектакълът "Връщам парите" е ретроспекция на живота ѝ, в който изпълнява песни от "Златният кос". Тя е и последният сценичен партньор на легендарния Георги Парцалев. Видеото става супер успешно, Латинка добива широка популярност сред по-младото поколение и подписва договор с компанията за участие в рекламите им в следващите години. Следват редица кампании за интернет, мобилни и домашни телефони, мобилни програми и т.н.

Актрисата завладя сцената и в танцовото шоу "Денсинг старс"

Добрата физическа форма й позволява през 2013 г. да участва в танцувалното телевизионно шоу "Dancing Stars", където се изявява като една от най-атрактивните участнички.

Тя е и последният сценичен партньор на легендарния Георги Парцалев.

Латинка представя своите 3 истории за "Impressio".

 I

Получих тежка пареза на лицето

Играх в Бобовдол един моноспектакъл, след това почерпиха малко уиски и ние ха-ха-ха... "Ами сега, трябва да се връщам - ако ме спрат полицаи?!" И отворих прозореца на колата. Понеже бях много запотена, много уморена, а в комбинация на това и уискито... А и ти е хубаво от аплодисментите, които си получил, взел си пари... До София ме надуха вятърът, а и аз карам много яко, и ми се дръпна силно устата настрани, получих пареза... Страшно беше! Викам - край! Оттук нататък какво правим?! Това за артист е трагедия!

С Илия Добрев във "Вражалец"

Но в крайна сметка си казах: "Значи Господ е казал: "Дотук! Трябва да се смириш! Ще си гледам къщата, домакинството, ще започна да пиша... Не ми е дадено повече! Защо трябва да ламтя да изиграя всичко, което е написано, да флиртувам с всички готини мъже, които ми харесват, да съм първа писта на всички партита?! Защо?!" Благодаря на Весел Цанков в този момент, който ми каза: "Не, ти продължаваш!" Водех една рубрика в Радиото. И аз с ръчичка съм си натискала устата настрани, защото микрофонът е много чувствителен, за да продължа да работя... Всичко това за мен беше като един лош сън. Но не рухнах. Вярно, не ставах за телевизия, не можех да се начервя като хората /смях/. Синът ми си дойде от чужбина и много хубаво изигра, че ми няма нищо. Никой не ми каза: "Леле, леле, на какво си заприличала! По-добре да не си жива!

Каква беше, а гле`й каква стана!" По принцип държа хората на една ръка разстояние и никой не дойде да ми се тръшка и да ми каже: "От тебе нищо не става!" Просто това не го позволявам!

 II

Ще отнеса тайните на Жорж със себе си

С незабравимия си приятел Георги Парцалев (Снимка: Личен архив) Парцалев ще остане най-добрият ми приятел от този театър, докато съм жива. Ще отнеса и негови тайни със себе си, защото така съм му обещала. Обади ми се веднъж посред нощ и ми каза: "Лотие, аз щи играя Гинка Станчева!" "Защо, бе?" А той: "Ами конфирансие... Казвам: "Добър вечер" в началото и след това "Лека нощ"! Само тези две явления имам!" Понеже Гинка Станчева конферираше често на разни програми, и той затова вика: "Щи играя Гинка Станчева!" Това за да видят името му хората на афиша, такива хитринки разни имаше...

Веднъж ми каза: "Лотие, намерил съм един матириал, двамата с теб да започнем, да изорием..." И започнахме да орем - последните две години, преди да почине, работехме двамата заедно. Казваше ми: "Никога не се унижавай от никой да искаш каквото и да било! За кола, за къща, за каквото искаш, при мен ще дойдеш!" Парцалев никога не позволи никой на неговата маса да си извади портфейла. Винаги той плащаше. Когато виждаше, че ми става неудобно, казваше: "Не, аз пришълци храня - яжте, пийте!" Из цяла България, където сме пътували, беше така.

Казваше ми: "Господ ми е дал всичко, но ей тъй не ми е дал да имам едно Жоржче, едно дете, че да ми продължи рода!

Ей на, утре по хендеците /канавките/ ще умра някъде! Бързаше да се обади на майка си преди всеки концерт: "Еми, вълнувам се, мамо!" След концерта веднага пак й звънеше: "Много `убаво мина, викаха "браво" и ръкопляскаха!" Искрена душичка! Употребяваха го винаги. Но той беше толкова ларж, че не обръщаше внимание на тези неща. Беше посочен свише да зарадва хората, да им донесе малко усмивка, малко надежда и да си отиде... Като комета - блесна и изгасна! Никой не се интересува колко е бил тъжен, колко е плакал, колко е стенал, колко е боледувал...

С Никола Рударов във филма "Адио, Рио" (1989)

Той си отиде от левкемия, кръвоносните му съдове се чупеха. Говорила съм с професора, който го лекуваше. Той ми каза: "Лоти, няма никакъв СПИН, защо говорят глупости?!" Каза ми, че като са отворили корема му, е имало кръв, започнали са да мият, микрохирургът е шиел кръвоносните му съдове - на едно място шиел, а те по-нагоре се пуквали отново... Станали били като стъклени! Нямаше сила, която да го спаси! Мисля си, че Чернобил е в основата на всичко това. Той и не се хранеше. Порцията седеше пред него, а той я побутва, побутва...

Ходех при него всеки ден в Правителствена болница. Той си слагаше чавки за присъствия и отсъствия и ми викаше: "Лотие, ти нямаш един ден отсъствие!" Накрая толкова беше отслабнал, че златните му пръстени падаха и той си ги държеше с едната ръчичка под пижамата. Викаше: "Лотие, в съседната стая е Патриархът! Божи човек, пък и той в болницата, от жлъчка заболял, как е възможно?!" Шегуваше се с всичко до последно.

 III

Купчинка сгур на пътя ме спаси от катастрофа

Ванга ми погледна захарчетата и занарежда: "Глей що си арна, що си веселка, оти не стана учителка да учиш децата, море?! Мани тая въжишка професия! До 30 годин` - нищо!" Аз думата въжишка не я знаех тогава, после разбрах, че било дяволска професия. Накрая като си тръгвах, тя ме спря: "Върни са, мори, върни са!" Помислих, че нещо лошо е видяла. А тя: "Докле си жива, на Атанасовден курбан ке праиш! Св. Атанасий е разперил над тебе едно цървено и те пази де идеш и що работиш!".

Сватбата с Красимир Джонголов. Двамата живеят в пълна хармония и се радват на син, дъщеря и внуци (Снимка: Личен архив)

Като се върнах вкъщи и проверих в тефтера си, видях, че на Атанасовден миналата година съм пътувала за Хасково, голяма поледица беше, и тогава се въртях с колата на осморка - на двете странични гуми, на другите две странични гуми, на двете странични гуми, на другите двете странични гуми! Неуправляема беше станала колата. Гледах в огледалото и си виках: "Край, долу е пропаст, падам, колата се взривява! Господи, да не видя този ужас!" Наистина, в такива моменти животът ти минава пред очите като на филмова лента за секунди. В един момент,

както колата беше станала шейна, спря!

И като слизам, виждам, че колата е спряла в една-единствена замръзнала купчинка сгур! Друго наоколо на пътя нямаше! Сякаш някой я беше сложил там, за да спре колата! Отивах за концерт с "Тоника" в Младежкия дом. Продължих бавно, бавно... Закъснях, разбира се, много. Спирам на центъра на града през хотела, тряскам вратата на колата, тя се заключва, а вътре ми остават ключове, перука, всичко. Успях с един нож и вилица от ресторанта с голяма мъка да смъкна едното стъкло и да отключа, но много се забавих. Бягам към Младежкия театър и чувам: "С това нашата програма завърши!" Аз извиквам: "Не!" И се качвам на сцената...

С колежката си Елена Кънева (вляво)

Усещам как тялото не ме слуша, единият ми крак започва като шевна машина да играе неконтролируемо, просто в коляното ми се движи, бързо, бързо, бързо, бързо... Гледам го само и не мога да издам команда да го спра! Хората започнаха да се смеят, решиха, че правя някакво шоу... А аз се опитвам да изляза от положението: "Ами, така, пеша от София до Хасково - това е резултатът!" Оказва се, че всичко това ми се е случило на Атанасовден. Ванга ми припомни за този случай. Оттогава всяка година правя курбан на св. Атанасий, ходя в църква да ми се чете, коля петел... В трудни моменти винаги му се моля и той ми помага, дава ми сила.

Валерия Калчева