СВЕТОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ
Неговите "университети" са болниците, затворите, бардаците, алкохолът, комарът и жените
Необикновеният живот на идола на бийт-поколението Чарлс Буковски
Автор : / 22624 Прочита 18 Коментара
4 ноември 1987 г. Чарлс Буковски и Фей Дънауей на прожекцията на филма "Муха на бара" (Barfly) в Century City, Лос Анджелис. Сценарият е написан от самия Буковски и разказва биографични мотиви от неговия живот, а Дънауей изпълнява главната роля.
Снимка: Donaldson Collection/Getty Images
Почитателите му го обожават заради неприличния му език. И то, не защото харесват такъв език по принцип, а защото на него му отива да бъде безкомпромисен бунтар дори срещу лъскавото слово.
Чарлс Буковски (1920-1994) е емблематичен представител на пишещите битници, които имат собствен стил на изразяване и безапелационно си позволяват не само да пишат остро, а да живеят смело.
Чарлз Буковски: Повече ми допадат развратниците, отколкото светците
Този нестандартен "тип" е роден в Германия и рожденото му име е Хайнрих Карл Буковски. Когато е на две, семейството му се премества да живее в Америка, в Лос Анджелис. През 1952 година, на 32, Буковски започва работа в пощите и неслучайно първият му роман носи заглавието "Поща". Ще се изненадате, но този "хулиган на словото", комарджия и алкохолик, бил страстен почитател на класическата музика, и по-специално - на творчеството на Густав Малер. От писателите любимци му били Достоевски, Чехов, Хемингуей и Кафка. Определено е имал интелигентен вкус. Сам твори в жанровете трилър, романс и научна фантастика. По свой начин. Критиците го причисляват към така нареченото направление "мръсен реализъм". Защо? - Защото творбите му отразяват живота в обществените низини, там където никак не е "розово" и всеки ден е предизвикателство за оцеляване.
"Всичко на масата" по Чарлз Буковски - в "Сфумато"
Роден е на 16 август 1920 години в Андернах, в семейството на американския военен от полски произход Хенри Буковски и германката Катерина Фет. В Америка бащата изпаднал до положението на разносвач на мляко и семейството живеело бедно. Житейската неудовлетвореност на бащата се пренасяла върху сина под формата на ежедневен бой и психически тормоз.
Детството на малкия Хайнрих било повече от лошо. Баща му го ползвал за боксова круша. От стрес момчето се затваряло където може, за да остане само и да избегне боя, а в пуберитета го сполетяло още едно зло - цялото му лице и дори тялото му се обсипали с пъпките на силно акне. Състоянието му било не само комплексиращо, но болезнено. Наложило се да пропусне една година в училище.
21 септември 1978 г., Париж. Чарлс Буковски по време на скандалното си участие във френското културно токшоу "Апострофи". Буковски влиза в студиото пиян и по-късно признава, че не помни нищо от участието си. Снимка: Ulf Andersen/Getty Images
Когато отминава този ужасен период, младият Буковски се записал да следва журналистика. Още като студент се пробвал в писането, но без особен успех. Лошото детство и неудачите взели връх над психическата му устойчивост и започнал да пие. Стига се дотам, че дори лежи в затвора и го лекуват в психиатрия. През 1943 година го обявяват за негоден за военна служба.
През 1947-а се запознава с Джейн Бейкър и в продължение на няколко години живее с нея. Започва работа в Американските пощи като пощальон. Живеел като бродяга и след един инцидент бил закаран в болница с тежък кръвоизлив. Любопитното е, че излизайки от болницата, бил обзет от някакво вдъхновение да пише. Започнал да пише стихове.
В края на 1955 година сключва брак с Барбара Фрай, която произхождала от заможно семейство и била освен писателка и издател на литературно списание с малък тираж - "Harlequin". Добра основа за щастлив брак и творческо сътрудничество, но не и за човек като него. Бракът изтраял само три години и приключил с развод. Буковски отново започнал работа в пощите, този път - като сортировчик на писмата. Тогава се зародила идеята за първата му книга - романа "Поща" (оригинално заглавие: "Post Office").
Това е автобиографичен мемоар за годините на работа в пощенската служба, публикуван чак през 1971 година.
Маргьорит Дюрас - между любовта, алкохола и писането
60-те години на миналия век били успешни за Буковски - той публикувал много стихотворения в различни списания и дори започнал да води седмична колонка в "Open City". Една част от разказите, които публикувал там, по-късно излизат в книга, озаглавена "Записките на стария мръсник". След като дълги години мизерствал в неизвестност, през 1967 година Чарлс Буковски изведнъж станал популярен с автобиографичната си вестникарска колонка "Записки на стария мръсник" и с едноименната книга от 1969-а. Той продължил да списва колонката до средата на 80-те.
В "Още записки на стария мръсник" са събрани бисери от нейното двайсетгодишно съществуване. Изпълнена със секс, алкохол и хазарт, книгата представя нестандартните възгледи на автора за политиката и литературата, бурните му връзки с жени и потресаващите му авантюри по време на поетични четения.
Вижте любимия ресторант на Хемингуей
През 1964 година Буковски става баща - ражда се дъщеря му Марина Луиза Буковски. Момиченцето е родено като извънбрачно дете от жена на име Франсис Смит, но Буковски го признава и му дава фамилията си. Преди четвърт век, в едно интервю, Марина Буковски Стоун го описва като любящ родител. Може би той наистина се е постарал единствената му наследничка да изпита детство, различно от неговото.
През 1969 година Буковски напуска пощите, надявайки се, че ще може да се издържа само от писателска дейност. Бохемството и връзките с жени пречели да поддържа постоянно стабилно финансово положение, но той някакси се справял. В началото на 70-те започнал връзка с Линда Кинг, благодарение на която му хрумнала идеята за романа "Жени".
Откриваме чудесна анотация за романа на родно издателство със следния текст: "Хенри Чинаски, непоправим пияница, любител на женската плът, неукротим бунтар и неуморен в потребността и стръвта си да пише въпреки хладното отношение на издателите, е вече на петдесет. И звездата му най-сетне изгрява. Край на досадните, унизителни и зле платени длъжности, край на мизерията и несретата. Канят го на партита, на премиери, затрупват го с предложения за авторски четения. Успехът го връхлита — а с него и жените, върволица от жени, защото е всеизвестно, че славата е мощен афродизиак...Безкомпромисна равносметка за живота на ръба, романът "Жени" носи запазената марка на Буковски — сурова откровеност и мрачен хумор, с които са описани не само похожденията му, но и съпътстващите ги неща от живота."
Хемингуей и Марлене Дитрих изживели платоническа любов
Връзката на писателя с Линда Кинг ражда шедьовър. Седем години по-късно в живота на Буковски идва "нова Линда" - Линда Лий. С нея връзката му била изпълнена с постоянни скарвания и раздели, но се оказва силна и продължава до края на живота му. Двамата сключват брак през 1985 година и се пренасят да живеят в Сан Педро. Буковски умира от левкемия на 73 години през март 1994 година там - в Сан Педро, Калифорния.
Историите на Чарлс Буковски, както казва един критик, "са като живота му - автобиографични и сатирични". Буковски умее да се самоиронизира по най-безпощадния начин, откровен до цинизъм. Такъв е и в прозата, и в поезията си - директен, лаконичен и твърд. Именно заради това става флагман на битническото поколение не само в Америка, но и в Европа.
Жан-Пол Сартр казва за Буковски, че той е "най-големият поет на Америка". Хемингуей пък проклина заради него, а може би и заради себе си, "проклетата гениалност...". Очевидно контекстът е онази болезнена чувствителност на творците, скрита под черупката, която ги раздира отвътре през целия им живот; нещо необяснимо и недоизказано, което съпътства таланта с постоянни изпитания на волята.
Вестник "Обзървър" прави опит да обясни феномена Буковски така: "Във времена на конформизъм, Буковски пише за онези хора, чието съществуване никой не желае: грозните, самотните, лудите."
Не е изненадващо, че творчеството му не остава незабелязано и от киното. По негов сценарий на "Муха на бара" е заснет филмът "Barfly" с Мики Рурк и Фей Дънауей. Режисьор е Барбе Шрьодер, за когото да снима филм по сценарий на Буковски е било сбъдната мечта. Продуцент на филма е Франсис Форд Копола. Все имена, които красноречиво говорят, че Буковски вече е бил признат за голяма фигура.
Самият той участва във филма в добре усвоената си житейска "роля" - клиент на бара. Филмът "Barfly" излиза на екран през 1987 година и донася още по-голяма известност на Буковски сред широката публика в САЩ.
Когато веднъж го питат, какво е мнението му за филма по негов сценарий, Буковски отговаря в типичния си неглижарски стил: "Barfly" не е велик филм, но те хваща за гърлото. Гледал съм го два-три пъти и винаги след това ми се е приисквало да се напия." Е, това определено се схваща като комплимент в негов стил към филмовия екип.
През 2005 излиза и филмът по едноименната книга на Буковски "Factotum", с Мат Дилън и Лили Тейлър в главните роли.
Сред книгите на Буковски добре познати на българския читател са "Любовни истории на обикновената лудост", "Момче за всичко", "Поща", "Жени", "Холивуд", "Криминале", "Записки на стария мръсник", "Всичко на масата", "Пиянска амнезия", "Камбаната не бие за никого", "Любовта е куче от ада" и др.
Труман Капоти: Аз съм алкохолик, аз съм наркоман, аз съм хомосексуалист, аз съм гений
Читателите, докоснали се до творбите му, или ще го заобичат, или ще го намразят завинаги. Такъв е той - краен, и предизвикващ крайности. Провокативна личност, която те кара да го възприемаш едновременно като "циничен простак" и "абсолютен гений". Важното е, че Буковски не може да те остави безразличен.
Неведнъж е бил отхвърлян и от критиците. Неговата откровеност, обаче, е това, което не може да се подмине равнодушно. Буковски не захаросва действителността, не харесва илюзиите и не ви ги предлага само, за да ви се хареса. Той непрекъснато сякаш се дуелира със самия себе си. Във всеки момент, в който усети, че може да се поддаде на някаква илюзия, е готов дори да се самонарани душевно, но да остане верен на истината.
Умира в приют за бездомници като алкохолик самоубиец
Действителността е грозна и болезнена понякога, и мнозина избират да избягат от нея в илюзорен свят, но Буковски буквално мазохистично се рови в нея. Бърка в най-миризливите й рани и не ни щади - иска да съпреживеем ужаса от реалността заедно с него. Вероятно затова е пиел, ако това може да мине за някакво оправдание на алкохолизма му. В един негов цитат откриваме болезнена реминисценция на екзистенциалния въпрос, как да се спасиш да не полудееш в такъв свят: "Някои хора никога не полудяват. Що за наистина ужасен живот трябва да живеят?", пита риторично писателят.
И в допълнение: "Разберете ме. Не съм от този обикновен свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа."
Чарлс Буковски - цитати
Винаги ще се намери нещо, което да разруши живота ни. Зависи само кое или какво ще ни открие първо. Човек винаги е готов да бъде отнесен.
Болката е странно нещо. Котка убива птица, блъскат се коли, запалва се къща... Болката пристига изведнъж. Бам, и вече не можеш да се отървеш от нея. Болката е истинска. А в очите на останалите ти си глупак. Все едно изведнъж си се превърнал в идиот. Болката не се лекува, освен ако не познаваш някой, който знае как се чувстваш и как да ти помогне.
И все пак жените - свестните жени - ме плашеха, защото те в крайна сметка искат душата ти, а аз исках да си запазя онова, което ми бе останало от моята.
Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински.
Никога не съм бил самотен. Стоял съм в една стая, изпитвайки самоубийствени пориви. Бил съм депресиран. Чувствал съм се ужасно - ама ужасно извън всякакви общоприети представи - но никога не съм чувствал, че другият човек би могъл да влезе в тази стая и да излекува това, което ме мъчи. Или че определен брой хора могат да влязат в тази стая и да променят нещо. С други думи, самотата е нещо, което никога не ме е притеснявало, защото аз винаги съм имал онази особена краста да бъда сам. Случвало се е на партита или на стадиони, пълни с ликуващи хора, да изпитам самота. Тук ще цитирам Ибсен, "Най-силните хора са най-самотни". Никога не съм си мислил, "Ех сега ако дойде една красива блондинка и ме изчука, да потърка топките ми и ще се почувствам много добре". Не, това няма да помогне. Знаете как мисли масата "Уау, днес е петък вечер, какво ще правим. Няма просто да стоим тук, нали?" Всъщност, да, ще стоя. Защото навън реално няма нищо. Това е пълна глупост. Глупави хора се смесват с други глупави хора. Да ги оставим да глупеят заедно. Никога не ме е тормозела нуждата да се хвърля във вечерта. Аз се криех в баровете, защото не исках да се крия във фабриките. Това е всичко. Съжалявам за всички тези милиони хора, но аз никога не съм бил самотен. Аз харесвам себе си. Аз съм най-добрата форма за развлечение, с която разполагам. Да пием още вино!
Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка? Болката е също толкова важна, колкото и пишещата машина.
Кога свършва любовта, знаеш ли? Тогава, когато кажеш "свърши", а в сърцето не почувстваш болка.
Намери това, което обичаш и го остави да те убие.
Накъдето и да отива тълпата - ти тръгни в обратната посока.
Страшна е не самата смърт, а начинът, по който хората живеят преди нея.
След като жената се обърне срещу теб, всичко е загубено. Понякога наистина те обичат, но после нещо се обръща в тях. Тогава могат да те видят как умираш в канавката, блъснат от някоя кола, и няма да ти помогнат, а ще се изплюят върху теб.
21 септември 1978 г., Париж. Чарлс Буковски по време на скандалното си участие във френското културно токшоу "Апострофи". Буковски влиза в студиото пиян и по-късно признава, че не помни нищо от участието си. Снимка: Ulf Andersen/Getty Images
Любовта не трябва да се случва по команда, нито пък вярата да се изразява в няколко сентенции. Аз съм своя господ. Ние сме тук, за да променим влиянието на църквата, на държавата, както и на образователната ни система. Ние сме тук, за да пием бира. Ние сме тук, за да спрем войната. Ние сме тук, за да се смеем на лудостта си и за да живеем животите си толкова добре, че дори Смъртта да потръпне, когато ни прибира при себе си.
Хората без морал често се смятаха за по-свободни, но най-често просто бяха лишени от способността да чувстват и да обичат. Така прегръщаха свободния секс. Мъртви, които чукат други мъртви. В тяхната игра нямаше риск или хумор - бяха трупове, които чукат други трупове.
Когато лъжеш някой човек за таланта му само защото седи срещу теб, това е най-непростимата лъжа от всички, защото така го насърчаваш да продължи и в крайна сметка да провали целия си живот просто защото няма талант. И все пак повечето хора постъпват точно така - най-вече приятелите и роднините.
Докато мъжете гледат футбол, пият бира или играят боулинг, жените са тези, които мислят за нас, съсредоточават се, изучават и решават: дали да ни приемат, да ни изхвърлят, да ни заменят, да ни убият или просто да ни оставят.
Спрях да търся Мечтаното момиче и започнах да се оглеждам за някоя, която поне не е пълен кошмар.
Големият проблем на този свят е, че умните хора винаги са пълни със съмнения.
Не вярвам, че можем да променим света към по-добро. Вярвам, че можем да се постараем да не го правим по-лош, отколкото е.
Смятам, че цинизмът е проява на слабост. Цинизмът е начин да кажеш, че всичко е сбъркано. Всичко е погрешно. Цинизмът е слабост, защото тя не позволява на човека да се адаптира към това, което се случва в момента. Да, цинизмът при всички положения е слабост. Също като оптимизмът.
Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията първо гласуваш и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване.
Каквото и да дадеш на човешкия род, той ще го издере, разкъса и осере.
Никога не пиша през деня. Това е все едно да тичаш из мола със свалени дрехи. Всеки може да те види. През нощта... тогава всичко е в ръцете ти... това е магия.
Бях на петдесет години, а не бях спал с жена от четири. Нямах приятелки. Оглеждах жените, когато се разминавахме на улицата и прочие, но без копнеж и с чувството за нещо повърхностно. Редовно мастурбирах, но представата за нормални отношения с жена — дори не на сексуална основа — ми се струваше невъзможна. Имах шестгодишна дъщеря, родена като извънбрачно дете. Тя живееше с майка си, а аз плащах издръжка. Преди години, когато бях на трийсет и пет, се ожених. Бракът ми продължи две години и половина. Жена ми се разведе с мен. Бях влюбен само веднъж. Жената, в която бях влюбен, умря от остра форма на алкохолизъм. Тогава беше на четирийсет и осем, а аз — на трийсет и осем. Жена ми беше с дванайсет години по-млада от мен. Мисля, че и тя е умряла, но не съм сигурен. В продължение на шест години след развода на всяка Коледа ми изпращаше дълго писмо. Нито веднъж не й отговорих.
...Тази вечер се чувствам отровен, смачкан, употребен, износен до кокал. Не е само заради старостта, но сигурно е свързано с нея. Мисля, че тълпата, онази тълпа, Човечеството, което винаги ми е било трудно да приема, тази тълпа най-накрая ще ме победи. Мисля, че големият проблем е, че при всички тези хора всичко се повтаря. В тях няма нищо свежо. Няма дори малко чудо. Те просто ме изтощават, изтощават. Ако някой ден видя поне ЕДИН човек, който прави или казва нещо необикновено, това ще ми помогне да се спася. Но те са вкиснати, кирливи. Няма живец. Очи, уши, крака, гласове, но... нищо. Те се мумифицират, самозаблуждават се, преструват се на живи...
Най-мръсното е най-вдъхновяващо. Докато се риеш като къртица в недрата на майката - перверзия, беднотия, недоимък, трепереща лудост и умирачка - цапайки се, всъщност градиш.
Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.
Болници, затвори и бардаци - това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.
Еми МАРИЯНСКА
Достоевски: Нахрани ги и тогава искай от тях добродетели!
Достоевски - мрачният ангел на човешката душа
Франц Кафка – модерният, загадъчният, вдъхновяващият
Франц Кафка: За невежия човек всичко изглежда възможно
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('http://pinterest.com/pin/create/link/?url=https://impressio.dir.bg/portret/negovite-universiteti-sa-bolnitsite-zatvorite-bardatsite-alkoholat-komarat-i-zhenite&picture=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2025%2F08%2F23%2F2905329%2F800x480.jpg%3F_%3D1755944556&description=Неговите "университети" са болниците, затворите, бардаците, алкохолът, комарът и жените', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}