ПАМЕТНИТЕ ЗНАЦИ НА МИНАЛОТО
Протест срещу надстрояването на Къщата със зеления воал
Живущите на бул. "Македония" припомнят и за съборената къща на известна българска художничка
Автор : / 5789 Прочита 7 Коментара
От години къщата на братя Славееви е "под воал"
Живущи в кооперация на бул. "Македония" 40 в столицата се обърнаха към екипа ни със зов за помощ срещу надстрояването на къща, находяща се в съседство до тяхната - на бул. "Македония" 42 - къща-паметник на културата. Всъщност, проблемът с тази къща съвсем не е нов - тя от години е забулена под воал и много сполучливо Невена Германова от сайта "Изчезващата София" http://fadingsofia.rcss.eu/index.php я нарича "Къщата със зеления воал". Увлекателно авторката на материала разказва историята на къщата. Въпросът днес е, обаче, дали старата къща-паметник най-сетне ще свали "булото" си, за да бъде надстроена, а зад нея да извиси снага поредният столичен мол?
"Ако това се случи, тук ще ни затворят като в затворническо каре!", оплакват се съседите.
Работен устройствен план на община "Крастно село", София
Те са направили поредната подписка срещу плана за строителство на адреса на къщата, както и нов Сигнал-жалба до президента на РБългария. Старият е от времето на Плевнелиев - още от 2013-а.
И в двата сигнала се изразява безпокойството от факта, че разрешителното било за надстрояване на къщата с 3-4 етажа, с което тя ще надвиши височината на 6-етажната съседна сграда откъм западната й страна, с което изцяло щяло да отнеме светлината нв апартаментите, успоредни на границата с Къщата със зеления воал.
Подписката на живущите в района
Не е без значение и фактът, че надстроената къща ще загуби своя архитектурен облик, благодарение на който е била обявена за паметник на културата. В тази връзка хората посочват, че именно таванът й, който ще бъде съборен заради надстройката, е всъщност елементът, който придава характерност и стил на фасадата на старата сграда.
Живущите в района припомнят, че в близост друга къща-паметник на културата е имала нерадостна съдба в миналото, но очевидно никой не си е взел поука от това. Става дума за къща на бул. "Македония" 36 - къщата на една известна в миналото художничка, която била разрушена заради строежа на Четвърта градска болница, въпреки възраженията на хората.
"Сега на парцела на №36 има три скамейки, на които никой не сяда!", пишат протестиращите, като припомнят, че някога в къщата на художничката са идвали хора на изкуството и литературата, сред които били и колосите Иван Вазов и Пенчо Славейков...
В писмо до кмета на София - г-жа Йорданка Фандъкова и до главния архитект на столицата - Здравко Здравков, протестиращите недоволстват и срещу предвидената в плана "задънена улица", чиято роля била да "заобиколи изискванията на закона".
В свое становище архитектите проф. Валери Иванов и доц. Йордан Търсанков твърдят, че с предложения проект за изграждането на такава улица и на надстройка на старинната къща, се променя предназначението на имота с нови функции - за "нежилищна многофункционална сграда, трафопост и подземни паркинги". Те питат общинарите, с каква цел се планира прокарването на т.нар. "обслужваща улица" в имота? Според двамата архитекти предложените промени са "недопустими и безпрецедентни за градоустройствената практика, както и негативни за гражданите, живущи в района".
В историята на София това не е първият скандален случай със сгради, обявени за паметници на културата. Като повечето от тях и Къщата със зеления воал има интересна история, части от която препечатваме от сайта "Изчезващата София":
"Това е историята на Къщата с зеления воал. Започнах да я наричам така, защото цялата е опакована в зелена мрежа, зад която обаче ясно се очертава силуетът на изкорубена сграда, празна, необитаема, без прозорци. Под воала прозират изисканите форми на фасадата, богато украсена с геометрични и растителни елементи в стила на сецесиона.
Сградата е строена през 1912 година. Историята на строителството също е обвита в тайна. Според паспорта на къщата тя е построена за жилище на двама братя; единият бил лекар и затова първият етаж си имал съвсем самостоятелен вход за пациенти. Според други сведения къщата е на предприемача строител М. Славеев. М и С са инициалите, запазени на еркера до днес. Друга обаче е историята на една от старите й обитателки, разказвана от баба й - къщата била строена за двама братя, казаци, които преди да си заминат за Русия я продават в груб строеж на Славееви. След като довършили къщата, те веднага започнали да я дават под наем.
През 1948 г. сградата става държавна собственост и в нея продължават да се настаняват наематели. Къщата е на три етажа, има две стълбища - главното е каменно, а второстепенното - дървено. Към настоящия момент тя е обявена за архитектурен паметник на културата от местно значение, с писмо от 1976 година.
След 1948 г. къщата станала собственост на Софжилфонд. Първо дошъл един офицер от Трънско, заедно с двете си сестри. На тях дали едната стаичка. После, около 1952 г., настанили друг офицер, този път от полицията. Той пък решил, че трябва да преустройва къщата. Бил настанен на първия етаж и искал да си направи отделен вход, откъм банята, която била просторна. Заявил, че не му трябва вана, защото това било буржоазна придобивка и на своя глава отрязал тръбите в банята, а така унищожил и останлите вани нагоре по етажите.
Лека-полека започнала трансформацията на къщата - къщата трябвало да се модернизира. М. разказва как в началото на 1960-те години попитала майка си защо у тях стоят с тези копринени тапети, по другите къщи били други. Така решили да направят ремонт - махнали копринените тапети, а на стените отдолу се показали изрисувани библейски сюжети и цветя. После се появили нафтовите печки и те си казали, че трябва да бъдат практични - разрушили огромните камини, които влизали цял метър навътре в стаите. И така, лека-полека, къщата се променяла отвътре, заедно със своите обитатели, чак до 1989 г., когато наследниците на Славееви си върнали къщата. Те изгонили всички наематели и започнали да кроят нови планове.
От 1992 г. в община "Красно село" и НИПК започват да се внасят проектни предложения за реконструкция на къщата. Оттогава е и първият проект за надстрояване на сградата до седем етажа, така че да се изравни с кота корнизите на съседните кооперации. През 2001 г. е внесен нов проект за адаптиране на сградата, този път за хотелски нужди, като се предвиждат само вътрешни реконструкции. Последният проект е от 2006 г. - за надстрояване до девет етажа, като се запази южната фасада, а нагоре се остъкли. Архитектът казва, че предлага историчеки контраст между "стъкло" и "плът", за да подчертае достойнствата на паметника на културата.
През 2006 г., след жалби на живущи в съседните кооперации, общината издава заповед "с оглед на изискванията по сигурността, чистотата и здравеопазването и естетиката", която задължава собственика на къщата незабавно да обезопаси триетажната сграда. Как? Със зелен воал!"/ Автор: Невена Германова, "Изчезваща София/
Какво ще се случи с Къщата, предстои да разберем. Тъжно е когато се разделяме с миналото си, и още по-тъжно - когато не проявяваме уважение нито към него, нито към съвременниците си.
Снимки на Къщата със зеления воал - в Галерията на "Изчезваща София" - ТУК: http://fadingsofia.rcss.eu/gallery.php
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}