ПАМЕТНИ ДАТИ ЗА РОДНОТО ИЗКУСТВО
Драгомир Драганов: Престъплението на предишната власт спрямо българския цирк е не палежът, а че не построява нов
36 години от опожаряването на Софийския държавен цирк
Редактор : / 4927 Прочита 24 Коментара
Снимка: Иван Григоров
На днешния ден през 1983 г. пламва Софийският държавен цирк. Изгаря до основи за 3 часа. Пожарникарите закъсняват с 40 минути и не могат да овладеят огъня. В задната част на сградата се намира ведомственото общежитие на много циркови актьори. Пред очите им изгаря техният дом - в прекия и в преносния смисъл на думата. Защото загубват не само покрив над главите си, но и работата си - скоро след пожара са уволнени.
И до ден-днешен България няма стационарен цирк, въпреки успехите на цирковите ни артисти по света. И до днес не са известни нито причините за пожара, нито причините за безхаберието на държавата - както на предишната, така и на днешната власт.
Версиите за пожара са много, в диапазона между умишлен палеж и нехайство от запалена цигара или от факлите на еквилибрист чужденец. Поради липсата на доказателства и официално оповестена информация по този въпрос, години наред болшинството българи бяха склонни да хвърлят вината за палежа върху предишната власт. В обществото ни още върви митът, че циркът е бил опожарен нарочно, за да може на негово място да бъде построена сградата на Профсъюзите.
В този мит, обаче, с течение на времето, все повече не вярват и най-пострадалите от пожара - самите циркови артисти.
В него не вярва и и човекът, който проучи много факти, изследва архива и разговаря с живи свидетели на онзи фатален ден - сценаристът на излезлия през миналата година филм "Мокър от дъжд не се бои" и запален почитател на цирковото изкуство Драгомир Драганов. Ето какво каза той пред репортер на Impressio с днешна дата:
- Най-страшното в тази история е това, че хората - цирковите артисти, изгубват в един и същи ден и дома си и местоработата си. Една от героините във филма - Юлия Халаджова - моя близка приятелка, е по онова време едно малко момиче - ученичка. Връща се от гостуване при приятели и заварва огнения ад. Нейният баща е бил режисьор в цирка, майка й - гимнастичка, но по онова време те били някъде на гастроли. И Юлия се изправя пред онази огнена гледка, която буквално я заковава на място от ужас - тя е едно дете, което не знае какво да прави... В това състояние са били всички пострадали от пожара. Никога няма да се изтрият от паметта ми емоционалните разкази на тези хора. Аз самият изпитах техния ужас от разговорите си с тях.
За мен това е най-голямата трагедия - шокът, който са изпитали тези хора, когато виждат с очите си опожарения си дом. Много от героите в нашия филм никога до филма не бяха говорили за пожара, но той се беше запечатал в спомените им като някакъв кошмар, който беше разделил живота им на две половини - Преди и След!... Каква е истината за мен, избистрена от дистанцията на времето. Тя е жестока и болезнена. Вижте, ако тогавашната власт е искала да махне цирка, нямало е нужда да го пали. Тя просто е щяла да стори това без всякакъв проблем. И второ, ако предишната власт е имала волята да построи отново цирк, тя е можела да го направи. От 1983-а до 89-а е имало много време. Да, обявявани са конкурси, протакали са ги, променяли са срокове, но цирк не е бил построен. Това е вината на предишната власт и голямото престъпление на държавата спрямо българския цирк - това, че не е построила нов дом за българското цирково изкуство. За жалост то няма дом и до ден-днешен!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}