ПРАЗНИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ

45 години панорама "Плевенска епопея 1877 г."

Строителството на един от символите на Плевен започва на 19 януари 1977 г. и приключва за по-малко от година

Редактор : Impressio / 8 декември 2022 / 16:18 4414 Прочита 4 Коментара

Една от залите представя последното сражение за Плевен на 10 декември 1877 г. в долината на река Вит край града

Навършват се 45 години от откриването на панорама "Плевенска епопея 1877 г." - един от символите на Плевен.

Тя се издига в Скобелевия парк. Строителството й започва на 19 януари 1977 г. и за по-малко от година приключва. Панорамата отваря врати и посреща първите посетители на 10 декември 1977 г. - за стогодишната от Освобождението на Плевен от османско иго.

Навършват се 45 години от откриването на Панорама "Плевенска епопея 1877 г.". Тя се издига в Скобелев парк. Отваря врати на 10 декември 1977 г. Изградена е по повод 100-годишната от освобождението на Плевен от османско иго. На най-кръвопролитния трети щурм за града (11 септември 1877 г.) е посветена панорамната зала. В отделна зала е представен последният бой за Плевен в долината на р. Вит на 10 декември 1877 г. В другите две зали са показани живописни платна, които отразяват моменти от българската история и Руско-турската война от 1877-78 г., капитулацията на Осман паша и зимното преминаване на Балкана от руската армия, както и униформи, оръжия, лични вещи на войниците. Снимка: БТА

Идеята за подобно изобразяване на боевете за Плевен възниква още след Освобождението на България, каза в интервю за БТА Богомил Стоев, екскурзовод в панорама "Плевенска епопея 1877 г.". По различни причини идеята не се реализира, но отново е на дневен ред по повод отбелязване на стогодишнината от Освобождението на Плевен.

Екскурзоводът Богомил Стоев припомни факти около строежа на панорамата и историческите събития, разиграли се преди 145 години край Плевен. Снимка: БТА

Още

С "Разказ за войната" Националния исторически музей отбелязва 110 години от Балканската война

В града пристига художникът Николай Василиевич Овечкин (Военно студио М. Греков, Москва). Той разглежда мястото, запознава се с историята на боевете, с историята на цялата война, за стратегията на Руската империя, кои са главнокомандващите, как се развиват битките след Плевен.

Овечкин е автор на живописната част, главен изпълнител и ръководител на колектива от 13 руски и български художници, сред които и плевенските живописци Дионисий Дончев и Христо Бояджиев.

Автори на проекта са архитектите Иво Петров и Пламена Цачева. Те развиват една идея, която цели визуално да покаже на посетителите, гледайки отвън музея, какво се е случвало тук.

"Както е известно, при Плевен има три неуспешни атаки за превземането на града и последвалата блокада, която завършва с капитулацията на Осман паша. Точно това може да бъде видяно отвън. Панорамата има три пръстена, които символизират трите неуспешни щурма, а четвъртият пръстен е фриз, дело на плевенския скулптор проф. Кирил Мескин, който символизира блокадата на Плевен. Щиковете, които се забелязват отвън, показват посоката на боевете - те сочат към двата редута Кованлък и Иса-ага", добави Стоев.

"В боевете за Плевен загиват повече от половината убити войници в цялата война. Най-кръвопролитната битка е именно край Плевен", припомни той. Затова и местността, където се издига панорамата, е наречена Мъртвата долина. През петте месеца на боевете за града загиват около 30 000 руски войници, 5000 румънски, над 26 000 османски войници. Градът е почти обезлюден в следствие на сраженията и последвалата блокада.

На най-кръвопролитния трети щурм за Плевен (11 септември 1877 г.) е посветена панорамната зала. "Рисунката е правена на място. Художниците работят на три смени заедно с екипите, които изграждат музея като само за четири месеца е направена панорамната зала", отбеляза екскурзоводът.

В отделна зала е представено последното сражение за Плевен в долината на р. Вит на 10 декември 1877 г. В другите две зали са показани живописни платна, които отразяват моменти от българската история и Руско-турската война от 1877-78 г., капитулацията на Осман паша и зимното преминаване на Балкана от руската армия, както и униформи, оръжия, лични вещи на войниците.

"Плевенската панорама е уникална", твърди Богомил Стоев. Тя е разположена в парк-музей Скобелев, създаден много преди построяването на панорамата и цели да запознае гостите на града с бойното поле. "Понеже паркът вече е съществувал като мемориален и тук не се е строило нищо, е решено панорамата да бъде изградена на това място. По този начин посетителите, които разглеждат платното в музея, излизайки навън, могат да преминат по местата, където са се водили сраженията и са минавали войниците. Те излизат на самото бойно поле. При другите панорами по света това не е възможно, защото са изградени в градска среда", допълни Стоев.

Още

Мащабна изложба "140 години Плевенска епопея 1877 г."

Панорама "Плевенска епопея 1877 г." е един от най-посещаваните обекти в България. Тук идват много организирани групи туристи от всички възрасти. Освен от България, тя е посещавана често от туристи от Германия, Румъния, Англия, САЩ и други държави.

С поредица от събития ще бъдат отбелязани 45 години от откриването на Панорама "Плевенска епопея 1877 г." и 145 години от освобождението на града. Днес от 13:30 часа в панорамата започна празнична презентация, в която ще бъдат представени моменти от построяването й. В 16:00 часа ще бъде открита и изложба на същата тема.

Утре от 14:30 часа ще бъде представен том 4 от "Сборник Военноисторически музеи", а в 16:00 часа е изложбата "Руско-турската война 1877-1878 г. в литографии и ксилографии".

На годишнината от Освобождението на Плевен е посветена и Националната филателна изложба "ПЛЕВЕН ФИЛА 2022", която ще отвори врати на 9 декември в 11:00 часа в изложбената зала на Регионалния исторически музей.

Тържественият ритуал по повод годишнината от освобождението на Плевен ще се състои на 10 декември, събота, от 11:00 часа на площад "Възраждане" пред параклис-мавзолей "Свети Георги Победоносец".

Още
Синът на чеха Мърквичка загива като български офицер на фронта