КУЛТУРОЛОГИЧНИ ФЕНОМЕНИ
Древната каста на хидржите
Според една от версиите общността е наследник на някогашните евнуси в Индия
Автор : / 6075 Прочита 7 Коментара
Хидржи наричат двуполовите в Индия, Бангладеш и Пакистан. Според поверията, те били "синове на двуполовото божество Ардханари". Хидржите са една от най-древните касти на Изтока.
И днес срещата с тях буди любопитството на туристите и събужда съчувствие. В обществата на Изтока, обаче, често ги възприемат с неприязън, за съществуването на кастата се водят разгорещени дискусии.
Едно е важно да се отбележи: хидржите, твърдят културолози, нямат аналог в света и съвсем не са само онова, което нашият западен свят нарича "трети пол".
Кои са хидржите?
На пръв поглед това са мъже, които искат да бъдат жени. Някои от тях са кастрати, други природни хермафродити, а трети - обикновени..."мъжки проститутки". Днешното общество на хидржите не е еднородно, но от културологична гледна точка това е общност, която брани традицията на древна каста.
Много от хидржите в Индия, Пакистан и Бангладеш, имат семейства - имат жени и дъщери, които са принудени да приемат традициите на клана. Съвременните хидржи привидно живеят като всички останали, но вътре в общността има строги закони и всички са приковани в оковите на кастата. Това, че съвременните хидржи не държат непременно да носят женски дрехи, не променя някои съществени характеристики на клана, като практикуването на проституция. Причината е, че хидржите нямат друга кариера, освен тази, която им осигурява пребиваване в кастата.
На индийското правителство му е трудно да се справи с вековната традиция, която често излиза извън закона.
Хидржите в Индия напр., често са обвинявани в кражба на деца. Някога са търгували с деца, но днес това е забранено. Престъплението е продиктувано от традиционния стремеж на клана да се запази.
Хидржите също така често прибягват до принуда, част от подрастващите им да приемат хормонални препарати.
Според една от версиите за възникването на кастата, хидржите са наследници на някогашните евнуси, които останали без господари, когато индусите изгонват мюсюлманите от страната си.
В мюсюлманските хареми наистина е имало много евнуси, които изпълнявали най-разнообразни роли - прислужвали на жените от харема, развличали и тях и мъжете с песни и танци, съхранявали ритуалите за сватба и погребение и пр.
След изгонването на поробителите, индусите започват да се отнасят много жестоко към евнусите от бившите мюсюлмански хареми.
В крайна сметка тези евнуси, които останали в Индия, първоначално опитали да се препитават с песни и танци - това, което най-вече умеели, но поради лошото отношение към тях и невъзможността да се препитават по друг начин, били принудени да почнат да проституират.
Първите хидржи-евнуси, не могли да възпроизведат такава численост на общините си, че да станат силни като образуват каста. За да сторят това им били нужни наследници. Започнали да оглеждат новородените по тържествата, където ги канели, и като забележели, че някои от тях имат недоразвити гениталии, преговаряли с роднините им да ги купят.
Често купували и хубави момченца от бедни родители, които кастрирали, за да превърнат в хидржи.
От онова време е останало, че всички хидржи са посветени в традиционния мюсюлмански танц муджра, наречен от англичаните "танц на куртизанките".
Съвременните хидржи в Индия, дори да не са облечени в женски дрехи, са разпознаваеми по походката и езика. За да не изглежда, че просят милостиня, те постоянно ръсят благопожелания на минувачите и туристите. Така привличат вниманието. Това е тяхната работа. Вътре в клана се спазва традицията по-младите хидржи да се грижат за по-старите си родственици и за наставниците си.
По традиция, хидржите в Индия са считани за орисници и са канени на много семейни тържества за благословия на дома. Съществуват и множество суеверия в обратната посока - че не бива да гневиш хидржа, за да не те прокълне.
Много хидржи са успели да достигнат доста добър стандарт на живот, но това не им разрешава да се откъснат от кастата.
Как се отнася към хидржите индийското правителство? - То теоретично е въвело за тях понятието "трети пол", макар това да е само външен белег на клана. Хиджрите създават проблеми, но властите предпочитат да не ги закачат.
Според един американски журналист правителството на Индия си затваря очите пред традиционното принуждаване на малолетни от кастата към проституция и лишаването на тези младежи от възможността да получат някакво образование, или занаят за прехрана, и по този начин да си отвоюват независимост - да не бъдат зависими от клана.
Що се отнася до принудителната кастрация, от клана на хиджрите контрират критиците си, че смяната на пола днес може да бъде временна, и дават пример с друга източна традиция - в Афганистан се практикува т.нар "бача пош", която може да изразим като: "Нека дъщерята бъде син, но не завинаги!"
Хидржите твърдят, че вече не използват древните методи за кастрация, а химическата кастрация - чрез инжектирането на хормонален препарат, блокиращ производството на тестостерон.
Според тях тази кастрация не е антиуманна, защото процесът е обратим - ако човек престане да приема тези вещества, сексуалните му функции се възстановяват.
Исторически факт е, че за пръв път се споменава за кастрация още в китайските хроники. На скопяване са били подлагани васалите на императора, с цел да се снижи тяхната агресивност и да ги направят безпрекословно лоялни и подчинени на господаря им.
Пик на кастрациите има и в Средновековна Европа. В Испания и Англия насилствено са кастрирали момчета с ангелски гласове, за да ги предпазят от мутиране. По време на подобни операции някога, от инфекция умирало всяко трето дете.
Ето защо на химическата кастрация се гледа като на нещо безопасно. Нещо повече, тя се използва за борба с педофилията в цивилизования свят. Медикаментозна профилактика срещу престъпления на сексуална основа отдавна се провежда в Германия, Франция, Дания, Канада, САЩ, Великобритания и Швеция, също и в Израел.
В качеството на наказание, химическа кастрация е използвана за пръв път в щата Калифорния, САЩ през 1996 г. Днес се използва с превантивна цел и в други американски щати.
Хидржите в Индия, обаче, използват кастрацията със съвсем други цели - запазване на кастата и числеността на клана. Те не искат да изчезнат от лицето на земята.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}