IN MEMORIAM
Всички му викахме Хачо
Спомени за телевизионната легенда от фото архива на Иван Григоров
Автор : / 15043 Прочита 15 Коментара
7 декември 1993 г. Хачо Бояджиев с колегите си Весела Петрова и Радосвет Радев, който закачливо показва долари над главите им, в самолета от Тел Авив за София (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)
Хачо Бояджиев. Той си остана легендата на забавния телевизионен жанр у нас, и с право може да се каже, че до днес никой не е успял да го надмине.
Беше умен, симпатичен, малко "гаменски" нахакан, но винаги респектиращ с таланта си и с естествения си начин на общуване.
На 23-и април се навършват 10 години от смъртта на Хачо Бояджиев.
20 януари 2012 г. Академик Хачо Бояджиев на 80 години (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)
Малцина знаят истинското му име и го мислят за арменец, а истината е друга - роден е от майка унгарка и баща българин, и е записан с името Имре Соколов.
Като 6-месечно бебе е осиновен, и по документи става "арменеца" Хачадур Крикор Бояджиев, а за всички нас - Хачо. Така си отиде от този свят - всички, не само телевизионерите, а целият български народ го наричаше на малко и на галено - Хачо. Народът нарича така хора, които смята за близки, а на него гледаше така.
Официалното представяне на всеизвестна личност като него дори няма значение, защото по-ценен е фактът, че поколения българи помнят какво е направил. Но, за да спазим протокола, Хачо Бояджиев остава в историята на телевизията и културния ни живот като български телевизионен, театрален и кинорежисьор, за кратък период - генерален директор на Българската национална телевизия, академик от възстановената Българска академия на науките и изкуствата и пр.
На пресконференция през 1995 г. (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)
(Снимка: Иван ГРИГОРОВ)Януари 2001 г. На рожден ден на Драгомир Драганов - Драго Чая
А кога стана "Хачо"? - Когато българите взеха да се питат, кой стои зад режисурата на забавните новогодишни програми, които съпътстваха празничната вечеря във всеки български дом; когато се смяхме до сълзи пред телевизорите на "Криворазбраната цивилизация" по Добри Войников; когато той пръв ни показа какво е мюзикхол - един жанр, който ни беше непознат в онези времена и именно той ни открехна прозорец през Желязната завеса, да видим какво гледат "на запад".
Така, благодарение на Хачо, много български изпълнители на забавна и популярна музика, вариетентни и циркови артисти, достигнаха до широката публика и станаха нейни любимци.
20 януари 2012 г. Режисьорката Адела Пеева поздравява рожденика (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)
Март 1993 г. Заедно с Благовест Сендов в Парламента (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)
Съдбата му, от раждането до смъртта, беше пъстра и достойна за филм: на 12 научава че е осиновен; през 1967-а - след смъртта на баща си, намира документите на новата си самоличност, изготвени в Скопие; открива родната си майка; заминава в Западна Европа и Америка; учи математика в Софийския университет; завършва Театрална режисура в НАТФИЗ; защитава докторат по телевизионна и кинорежисура в Англия; преживява "позора", че е бил агент на бившата ДС и пр.
И между всичкото това, бе успял да се ожени два пъти и да стане баща на седем дъщери.
Екстравагантен, мъжкар, космополит и много талантлив човек - такъв беше Хачо.
Днес едно телевизионно студио носи неговото име, а всички българи го носим в сърцата си със спомена за онова, което той пръв направи за родната телевизия - новаторският му дух и артистичният му талант я превърнаха в желана.
Затова ни липсва Хачо!
Текст: Еми Мариянска
Снимки: Иван Григоров
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}