Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Кеворк Кеворкян: Дори соцът не успя да оскоти така българина, както Новата Свобода

ПАНТЕОН НА БЪЛГАРСКАТА ПАМЕТ

Кеворк Кеворкян: Дори соцът не успя да оскоти така българина, както Новата Свобода

Щрихи към портретите на част от персонажа на неговата последна книга "ИСТОРИИ ЗА ЛИЧНОСТИ и буболечки" /ОТКЪСИ/

Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Една книга на Кеворк Кеворкян привлича вниманието на читателите не само защото е негова и всички сме наясно какво перо я е сътворило, а може би защото още със самото си заглавие импонира на чувствата и настроенията на обществото ни в момента. Оглеждаме се назад във времето и в реалността, в която за няколко месеца изгубихме ценни личности на България, и сякаш няма по-точна фраза, която да охарактеризира това наше съвременно общество, от тази, че то е амбивалентно съставено от две крайно противоположни "касти" - от личности и "буболечки". Тази равносметка е плашеща на фона на Пира на "буболечките" и невъзвратимата загуба на личности.

И сигурно неслучайно самият автор на книгата "В мътилката на прехода. ИСТОРИИ ЗА ЛИЧНОСТИ и буболечки" - Кеворк Кеворкян, изпрати 400 екземпляра от нея за Новогодишните празници на свои приятели. С този жест, сякаш той иска да възкреси паметта ни за онези, които бяха и остават, за да не закърняват сетивата ни за оценката на онова, което е, но със сигурност няма да остане. Защото времето винаги възкресява само ценното и отсява плявата. А навечерието на всяка Нова година е най-доброто време за равносметка. Ето защо е любопитно да надникнем в книгата "Истории за ЛИЧНОСТИ и буболечки" на "обградения с възкръснали" Кеворк Кеворкян.

"В тази книга ще намерите истории за неколцина бележити наши съвременници. Това са кратки "портрети на чувствата" - породени от конкретен факт, несъгласие или дори потресение. В тях ще се натъкнете на въздигания, но понякога и на пропадания - най-накрая и в неумолимата паст на Забравата. Тези портрети са и опит да се изплати един дълг към някои хора - и всъщност един дълг към Общата ни Памет, която все повече е наскърбявана и унижавана. А след тях ще откриете и подбрани текстове за Пира на Буболечките. Забавлявайте се. Това поне не са ви отнели", е написал самият автор на корицата на книгата, а още във въведението ни съветва "да не се оставяме на чакалите".

Кои са личностите в тази книга: Радой Ралин, Блага Димитрова, Стефан Димитров, Богомил Райнов, Генко Генков, Боян Радев, Димитър Казаков, Стефан Данаилов, Невена Коканова, Юлиян Вучков, Иван Славков, Павел Писарев, Димитър Бербатов, Борис Димовски, Христо Стоичков, Лили Иванова, Емил Димитров, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Никола Анастасов, Любомир Левчев, Светлин Русев, Стоянка Мутафова и Нешка Робева и мн. др. Личности - живи и мъртви, които ще възкръснат в паметта ни чрез спомените на автора им за тях; с живите мисли, излезли от душата им в срещите на Кеворкян с тях; съпоставени с нашите лични впечатления от тези хора, част от които загубихме съвсем наскоро...А за "звездните буболечки" - струва ли си да ги назоваваме, щом времето е не само призвано, но длъжно да изтрие имената им в пантеона на възкръсналите?! Времето, в което живеем, действително е, както го нарича Кеворкян - "клане над истината", но именно на бъдещето и бъдещите хора, принадлежи дълга да я възкресят.

Снимка: bulFoto

"Държава на Ремонтите сме. Особено се стараят да ремонтират Миналото, да го натъкмят по днешните си вкусове. Щипват онова, което им е нужно, останалото - в крематориума на безпаметството. Както казваше Кончаловски - "Живеем във време на стремително скъсяваща се памет". Така трябва да прикрият Големия Провал - и да сложат усмирителна риза на Паметта. Джон Банвил казваше, че ако не осъзнаем докрай нещата от Миналото, тогава започваме произволно да го изобретяваме. Докъде ще я докараме, ако толкова сервилно "изобретяваме" Миналото за текущите си нужди? Направо газят Истината, изнасилват я като кърджалии - и даже дънят тъпаните. Лудост е Историята да бъде оставена в ръцете на хора, които се държат като леки жени с фактите. Хора, чийто единствен шанс е окончателно да бъдат лумпенизирани младите, за да им продават спокойно лъжите си. Признавам си, че понякога ми минава еретичната мисъл да сложат някъде - "в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка..." - да скрият в някакъв специален Рай най-ценните достижения на Българската Духовност. И до тях да имат достъп само ония, които не знаят какво е силикон, какво е миска, какво е рекламист, и пр. Иначе ще посегнат на всичко, ще го овъртолят окончателно в търговската си Паст. Публиката вече вярва на последния драскач.

Идва времето на "новите разказвачи", които ще бъдат безжалостни като диви зверове. Трябвали им "нови хора" - някои все това дуднат.

Не им трябват нови хора, а нови крадци - които да разравят Миналото, и всеки да вади някаква мръсотийка и да замеря онзи, когото недолюбва.

Eдна от основните повели на Прехода беше: "Кради - и гледай да не те хванат". В началото осъдителна бе не самата кражба, а изобличаването ти. Сетне и това изискване отпадна, краде се поголовно всичко - накрая порядъчно окрадоха и Миналото, превърнаха го в някаква дрипа, в някакъв сиротник, за когото дори и в центровете за приютяване на бездомници няма място. И точно сега - когато властниците ни, без дори да си дават сметка, подритват черепа на Съдбата ни. Няма нищо фатално да харесваш нещо, а след това да разбереш, че си се лъгал. И най-големите световни личности са преминавали през подобни метаморфози - и са били дори благодарни за заблудите си. Лъвовете сами трябва да описват заблудите или терзанията си - защото в противен случай това ще го направят чакалите. Да не говорим, каква касапница ще настане, когато лъвовете вече няма да ги има.

В посмъртно издадената книга на Богомил Райнов "Париж" има една история с Андре Малро. Французинът казва на Богомил, че върху старите географски карти непознатите територии са били отбелязвани с надпис "Тук има лъвове". "Не ми е известно дали в някогашна България е имало лъвове - допълнил министърът на културата на Дьо Гол - но вие сте в правото си да покажете, че там е имало автентично изкуство.

"Да допълним Малро: ако си траете, най-накрая върху днешните карти ще има бели полета, от които ще се чува само воят на чакалите. Тъй че, не се оставайте на чакалите", е написал Кеворк Кеворкян в последната си книга.

И още:

"Всички сме били обект на агресия, на несправедливи обвинения, на користни ухапвания, това е същността на новото време. Днес никой не гори от желание искрено да похвали някого, да му каже нещо смислено. Последните рицари на това трудно изкуство вече си отиват. Трябва да ти е дадено много от самия Господ, за да се радваш на другия. И когато ги няма подобни хора, тогава ще видите каква свирепост ще настъпи, каква сеч, колко кръв ще бъде пролята.

Има и кадърни хора, които са прекалено чувствителни - и една критична думица не могат да понесат. Стават подвластни на чужди преувеличения. И по този начин се превръщат в палачи, макар и мимолетни, на самите себе си.

Има и мерзавци, които само чакат нечия смърт, за да сложат в устата на покойника удобни за тях измислици. Напълно недоказуеми, обаче полезни за някаква спекулация".

И понеже живите личности, отразени в тази книга могат сами да изказват мненията си за всичко това, нека сложим "усмирителната риза" на онези, "които се държат като леки жени с фактите", като им припомним за покойните личности от книгата на Кеворкян. Защото тази книга е успяла да запечата по един удивителен начин спомените за тях, живата им реч, вълненията им, и с помощта на словото да ги предаде на идните поколения. За някои от тези хора Кеворкян е написал честното си мнение приживе на тях - Вучков, Данаилов и Мутафова починаха наскоро. Така че написаното вдъхва доверие в достоверността си, а честно предадената истина пребъдва.

Из книгата "Истории за ЛИЧНОСТИ и буболечки" /изд. "Захарий Стоянов"/, щрихи към портретите на:

Радой Ралин:

Сещам се за една знаменита епиграма на Радой Ралин. Понеже в началото на 90-те години всички бяхме обсебени от политиката, тя красеше корицата на брой 7 на списание "Всяка неделя" и ето какво гласеше: "Но политикът няма ли представа, че тухла от лайно не става". Времето непрекъснато доказва колко пророчески са били тези думи.

Радой Ралин / Снимка: Иван Григоров, Dir.bg

Блага Димитрова:

Някои от най-радикалните идеи през всичките години на така наречения Преход са идвали от Блага - и нямам предвид само прочутата й клетва срещу ония, които се готвеха да подпишат конституцията. Е, и какво, много ли са /сме/ щастливи толкова години по-късно с тази конституция?

Желю Желев и Блага Димитрова полагат клетва, 1992 г. / Снимка: БТА

"Обаче хората от онзи кабинет /б.а. 1989-а/ най-много се стреснаха от една фраза на Блага - "България се превърна от страна на розите, в страна на склерозите".

Димитър Казаков-Нерона:

Това са негови думи: "Скромността краси глупака!"

Повтаряше ги непрекъснато, сякаш за да им повярва и той. Казаков беше един от хората, които най-трудно могат да се опишат. Непрекъснато играеше, казваше ти дори, че играе - с едно бързо, хитро намигване. Но не беше никакъв хитрец, нищо подобно. За нищо не умееше да се пазари истински, макар да правеше такова впечатление. Просто искаше да не го взимат за глупак.

Картина на Димитър Казаков-Нерон / Източник: СГХГ

Цените на картините му днес са неправдоподобни. Разбира се, Нерон щеше да каже, че това е нормално, понеже скромността краси глупака, нали. Но аз го виждам все край оня огън в Божурище, или някъде там - под дъжда, който преминава в сняг, а той е понесъл поредната си картина на гръб през полето към огъня. И тъй нататък.

Стефан Данаилов:

"ВИП БРАДЪР" тъкмо бе стартирал със скандалното намерение да обругае Стефан максимално. Друго не можеше да се очаква, след като в шоуто бяха поканили Ирен Кривошиева и сина й Владимир - от една тайна връзка със Стефан, за която през годините само се шушукаше, докато Кривошиева написа споменатата книга.
                                                                                                 ***
По някое време в разговора / б.а. в студиото на "Всяка неделя"/ той изтърси нещо, което ще бъде запомнено завинаги.

Попита се: "Добър човек ли съм?"

Беше напълно искрен и наистина разтърси публиката. Да си живял десетилетия с убедеността, че си неин "кумир", а накрая да се чудиш какъв си всъщност.

Двете интервюта /б.а. - със съпругата на Стефан Данаилов и с него самия/ пресякоха желанието на авторите на шоуто да въргалят Стефан както им падне. Дори махнаха портрета му от студиото - и се задоволиха с други интриги, все толкова чисти.
                                                                                      ***
И един ден се наложи Стефан публично да се запита: "Добър човек ли съм?"

Никога не бях виждал нещо толкова унизително - унизително за всички нас. Един от най-обичаните ни актьори, несъмнена звезда на всички времена - да се пита публично дали е добър човек. И то след като е повече от ясно, че е добър, доблестен и талантлив човек. Но ние сме толкова оскотели, толкова сме потънали в нечистотиите, които неуморно ни сервират от екрана, че отдавна не правим разлика между добро и зло, между достойно и притворно, наслаждаваме се все по-стръвно на отвратителното и на още по-отвратителното.
                                                                                       ***
Драматургията на "ВИП БРАДЪР" едно към едно следва и копира драматургията на Прехода, който имаше за цел да подмени истинския елит с някакъв нов сбириток, в повечето случаи измислен и несъстоятелен.
                                                                                       ***
Дори соцът не успя да оскоти така българина, както Новата Свобода.
                                                                                        ***
Няма по-страхливо нещо от българския "интелектуалец"., особено от породата на политическите приспособенци: правиха палатков лагер под позорците на президента Младенов, който си беше един тих и безпомощен пияница, спяха в мръсните палатки, пишеха възвания срещу комунизма - пак така бездарно, както го бяха правили в негова възхвала.

Емил Димитров:

Някои ходеха край смъртното легло на Емил, само за да се уверят, че си отива и вече няма да има с кого да делят "славата". Виж, него онзи военен министър би трябвало да го произведе в звание генералисимус - но не го направи, понеже Емил нямаше да пее на предизборната му кампания.

Никога няма да забравя един епизод от 25-годишния юбилей на "Всяка неделя". Бях пратил възможно най-хубавата лимузина за Емил. Слязох да го посрещна на входа. Двама души с мъка го извадиха от колата. Държаха го здраво, докато той ситнеше с видими усилия.

Смъртта вече беше край него.

И изведнъж той забеляза камерите. За миг лицето му претърпя неизразимо с думи превъплъщение. Маската на страданието изчезна, заменена от погледа на Краля на естрадата.

Защото той знаеше, че хората го обичат, и не воюваше с тях.

Георги Калоянчев:

Умря Калоянчев и за сетен път ме прониза нещо горчиво. Времето се държи като безмилостно чудовище към актьорската професия, дори към нейните първенци.
                                                                                                ***
Сетне пуснаха фрагмент от скорошно интервю с Калата и някакво гласче, напълно равнодушно при това, попита:

"Страх ли те е от смъртта?"

А теб не те ли е страх бе, момче, да не би да си се абонирал да живееш вечно?

Имаш насреща си човек на пределна възраст, който обаче не може да повярва къде се е изпарила неговата сила - защото Калата беше непоносимо силен и могъщ за околните. А сега трябва да отговори на въпроса страх ли го е от смъртта! Какво да каже, по дяволите, и защо изобщо да отговаря.

Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев / Снимка: Иван Григоров, Dir.bg

У нас, особено когато трябва да се представи нашироко, смъртта винаги поражда някакво направо покъртително формално отношение. Сякаш сме наказани завинаги да не успяваме мъдро да изразим скръбтта и почитта си.
                                                                                ***
Кой помни днес Андрей Чапразов? Ами Славка Славова, ами Маргарита Дупаринова, Наум Шопов и всички останали - какви следи има след тях?

Правим опити да съхраним нещичко от тях поне в някакви интервюта - но това са мизерни трохи от едно пиршество, до което тези хора са ни допускали и сетне са изчезвали - сякаш никога не са съществували.

Още

Андрей Чапразов свирел на цигулка, а учел за... поп

Андрей Чапразов свирел на цигулка, а учел за... поп

Още

Татяна Лолова с приза "Георги Калоянчев" за цялостно творчество

Татяна Лолова с приза "Георги Калоянчев" за цялостно творчество

Още

Стефан Данаилов: Не съм бил ангел

Стефан Данаилов: Не съм бил ангел

Още

Дами и господа, Стоянка Мутафова! Късметлии сме, че бяхме съвременници!

Дами и господа, Стоянка Мутафова! Късметлии сме, че бяхме съвременници!

Коментирай 10

Календар

Препоръчваме ви

Мемоарите на Доналд Съдърланд: Сурова честност и зловещо чувство за хумор

Книгата "Измислено, но все пак вярно" ("Made Up, But Still True") ще бъде публикувана на 12 ноември, когато актьорът ще навърши 89 години

Творби на 25 български илюстратори ще бъдат представени на панаира на детската книга в Болоня

Селекцията е направена специално за форума, който ще се състои от 8 до 11 април

Април отново ще бъде месец на четенето в България с "Походът на книгите"

Тази година Походът включва и националната кампания "Четяща класна стая", проектът е насочен към насърчаване на четенето сред децата

Изложба, посветена на детективския роман, се открива днес в библиотеката на университета в Кеймбридж

Сред експонатите посетителите ще могат да видят пишещата машина на Агата Кристи - "Ремингътн 1937", както и заглавната страница на последния й роман за детектива Еркюл Поаро - "Завеса"

Четирима български автори на Международния панаир на книгата в Лайпциг

На тазгодишното издание на панаира България ще бъде представена от четирима свои известни автори

Пролет на улица "Черешова" от Ротраут Сузане Бернер

В "Пролет на улица "Черешова" хората и животните са в движение навсякъде - в градината и във фермата в покрайнините на града, на пазара и по улиците, в универсалния магазин и в парка