Поетът Недялко Йорданов иронизира в стихове фалшивата новина за собствената си смърт, която снощи заля и шокира интернет пространството и социалните медии.

Късно снощи първо във Фейсбук, а впоследствие и в няколко сайта, беше публикувана "вестта" за неговата кончина. "Големият поет Недялко Йорданов е починал тази нощ, съобщиха негови близки", гласеше информацията, която медии и потребители на социалната мрежа разпространиха.

Фалшивата новина за смъртта на поета бе опровергана първо от единия му син - Недялко Недялков. "Това е престъпление, да си измисляте, че жив човек е мъртъв. Все едно кой - известен, неизвестен... Знаете ли какъв шок е за близките?", написа собственикът на агенция "Пик" в социалните мрежи.

Другият му син - издателят на сайта "Биволъ" Асен Йорданов, също избухна гневно в социалната мрежа: "Профил с името Виктория Джендова е публикувал фалшивата новина, че баща ми Недялко Йорданов е починал. Новината се разпространява безкритично и мълниеносно. Само за минути постът бе споделен стотици пъти, появи се и по сайтовете. Подобна злоупотреба е престъпление и може да се приеме по много начини, но не е случайна! Фактът, че постът стои на стената на въпросния профил, въпреки че беше опровергана категорично, доказва неговата зла и жестока умисъл. Подобна гавра, може да се появи явно за всеки безнаказано във Фейсбук. Профилът е фалшив. Лице с такова име не съществува! Моля всички приятели да го докладват, за да не могат троловете да издават смъртни присъди и да сеят зловещи фалшиви новини, които действително могат реално да причинят нечия смърт", написа Асен Йорданов.

Днес и самият поет коментира случилото се на официалната си Фейсбук страница: "Ами стават такива работи... Да се смееш ли, да плачеш ли..."

Недялко Йорданов и съпругата му се лекуват от COVID-19 и са настанени във ВМА. Поетът не спира да публикува свои творби ежедневно от болничната стая.

Ето и днешното стихотворение, "вдъхновено" от фалшивата новина за неговата смърт:

ПЕСНИЧКАТА

Песничка имаше... Смешна... Ужасна.
Май беше част от стихотворение.
Свако я пееше вечер на масата:
"Весело бе на мойто погребение".

С ритъм неправилен... Но със мелодия
шлагерна... влиза ти право в главата.
"Весело бе..." И не ще да си ходи...
И тананиках я във махалата.

Ето, че днес след толкоз години
си я припомних и стана ми весело...
Само че мойте най-близки роднини
вместо мене си го отнесоха.

Някой написал... И всички научиха...
Вдигнал за мене предсмъртна наздравица.
Двата ми сина и трите ми внучета
Фейсбук е по-бърз и от светкавица.

И се ядосах тогава... Признавам...
Как така... Имам си сума ти време...
Колкото толкова... Но ми остава...
Никой не може да ми го отнеме...

Жив съм си... Гневна сълза ще избърша...
Някой засмя се... А друг заплака...
Толкова работа имам да върша...
А тази песничка нека почака.

6 януари 2021 г.
8 ч. 5 м. сутринта