IN MEMORIAM
Макрон: С кончината на Годар загубихме национално богатство
В Туитър той определи Годар като явление във френската кинематография, създал съвременно, свободно изкуство
Редактор : / 677 Прочита 0 Коментара

Франция губи "национално богатство" със смъртта на режисьора Жан-Люк Годар, кръстникът на "новата вълна" във френското кино, каза президентът на страната Еманюел Макрон, цитиран от Ройтерс, предава БТА.
В Туитър той определи Годар като явление във френската кинематография, създал съвременно, свободно изкуство.
Режисьорът бе един от най-ярките представители на "новата вълна", който през 60-те години да се отдели от общоприетите канони в киното. Годар, който имаше френско и швейцарско гражданство, е автор на над сто продукции. Сред най-известните филми на Жан-Люк Годар са "До последен дъх", "Жената си е жена", "Презрението".
Жан-Люк Годар, известен като "лошото дете" на френската "Нова вълна" в киното през 60-те години, почина на 91 години, предадоха по-рано днес световните информационни агенции.
Новината бе съобщена от семейството на режисьора във вторник.
Филмите на Годар проправиха пътя на актьора Жан-Пол Белмондо към голямото кино.
През 60-те години големият френски режисьор Жан-Люк Годар преобърна завинаги границите и начина на разказване в седмото изкуство, припомнят "Монд" и АП.
Великият творец ни остави повече от сто филма. Кариерата му продължи почти шест десетилетия.
Годар и френската актриса Изабел Юпер в Ню Йорк, 1980 г. (Снимка: Getty Images)
Роден на 3 декември 1930 г. в Париж, режисьорът от френско-швейцарски произход почина на 13 септември. Така светът загуби един от най-значимите творци в киното.
Творчеството му напомня на електрошок, който провокира съзнанието на зрителя. Влиянието му върху световното кино е изключително - нещо, което не може да се каже за много френски режисьори.
Френската "Нова вълна" в киното до голяма степен се определя от неговото присъствие. Този нов стил в кинематографията, подобно на италианския неореализъм, е роден след ужаса на Втората световна война. Годар е сочен като най-страстния, най-безкомпромисния, най-провокативния от режисьорите на своето поколение.
След 60-те години френският режисьор се ангажира все повече политически, продължавайки темата темата за буржоазното лицемерие на френското общество. Известен е с левите си възгледи, защитава палестинската кауза в Близкия изток и не се бои от неприемането на политическите си възгледи от широката общественост.
През декември 2007 г. получава Награда за цялостно творчество от Европейската филмова академия.
Последните си години Годар изживя в Швейцария, близо до Женевското езеро - там, където е израснал.