Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Георги Господинов: Как най-тъжното място на света стана най-смъртоносното

КРИЗА НА ФОКУС

Георги Господинов: Как най-тъжното място на света стана най-смъртоносното

Изстреляхме се до първите места по смъртност от Ковид в света. Ние, които рядко сме били колективно първи по нещо. Всъщност не, били сме. Бяхме "най-тъжното място на света"

Снимка: BulFoto

Литературата винаги го е знаела, знаела го е философията, знаела го е културата, цивилизацията го е знаела - човекът е мярата. Не икономиката, не магистралите, не ресторантите, не дискотеките, не джиповете, не стадионите, не дълговете и лихвите, не дори брутният вътрешен продукт. Всичко това идва после. Човекът тъкмо в неговата смъртност и ранимост, в неговите страсти и тъги. И животът в цялата му нетрайност.

Още

Разговор онлайн с Георги Господинов на "Книжен фестивал"

Разговор онлайн с Георги Господинов на "Книжен фестивал"

Само в безпросветни общества и системи човешкият живот не струва пукнат грош. В страни, където маршируващи хора поздравяват махащи от трибуни. Или в страни, където преследването на хора първо се толерира, после се забравя, накрая се награждава с ордени. В страни, през които е минал пожарът на някоя диктатура, за да изпепели ценността на човешкия живот. И още - в страни хаотични, корумпирани, симулиращи демокрация.

Оттук е тръгнала цялата верига от смърти

Има всякакви възможни обяснения за днешния провал и хаос в несправянето с коронавируса. Може да е от глупост, безхаберие и бездарие на управляващите тази система. Защото изведнъж се оказа, че втората вълна ни е изненадала. През пролетта твърдяхме, че ще използваме лятото и спечеленото време, за да се подготвим. Но някой някъде е казал по веригата онова просветлено българско "а бе, я зарежи, и така може". Или днешното "Брат, то и без това си е таковало...". От такива реплики е тръгнала предизвестената смърт на няколко човека по стълбищата пред болници. Човек има право да умира с достойнство, дори когато това достойнство непрекъснато му е отказвано приживе. Оттук е тръгнала и цялата верига от смърти, изстрелваща ни до първите места по смъртност. 

Ние, които рядко сме били колективно първи по нещо в света. Всъщност не, били сме. Бяхме "най-тъжното място на света". Така ни нарече "Економист" през 2010 година в едно свое изследване. Сега сме шампиони по смърт. От най-тъжното до най-смъртоносното място крачката всъщност не е голяма.

Още

Думи от Георги Господинов: Вирусът на миналото

Думи от Георги Господинов: Вирусът на миналото

Не може да си сред първите в Европа или в света по бедност, корупция, мръсен въздух, убити по пътищата, конспиративни теории, а в една пандемия да не си пръв по смъртност. Няма как да лъжеш смъртта - тя не е евроинституция, на която да ѝ замажеш очите. Вероятно прекалено заострям и преувеличавам, нека е така. Макар че: кое не е вярно? Странното е, че тези неща не ни стряскат, изгубили сме обикновената реакция, в която след подобни "постижения" човек би трябвало да изпита сложен, не, прост регистър от емоции - срам, най-напред срам, болка, размисъл, мобилизация, някакъв ход към справяне.

А ние ще потулим, ще се подсмихнем или ще извадим бабаитското "аре марш оттука бе, светът ще ми каже на мен какъв съм". И ще влезем в опиума на най-древния народ, нация, цивилизация, на хайдушките копнения и македонския въпрос... Това винаги се харчи добре.

Но какво да търсим обяснение, когато провалът идва по спешност, по-бърз от линейка. В такъв момент да се размахват графики с празни легла и обмислени планове като в късния социализъм, едро и напосоки, е цинично. Въпросът не е в леглата - ако беше до това, легла има и в ИКЕА. Къде са графиците и местата за ваксиниране, зали, покрити пространства. Къде са обясненията на министъра за тази свръхвисока смъртност? Защо закъсняхме? Къде е нашето просветено разбиране като общество, в което половината не вярват във вируса, в маските, във ваксините.

Човекът, глупако. Животът, глупако.

През 1992 година Клинтън изковава фразата "Икономиката, глупако!". Но 1992-ра вече е безкрайно далеч и светът е в съвсем друга криза и драма. До голяма степен и заради това, че беше хипнотизиран единствено от икономически растеж на всяка цена. Думите сега са съвсем други: "Човекът, глупако!". Дори и това вече е минало, след като гледаме репортажи за убити с газ милиони норки, за изчезващи видове и топящи се ледове, за да ни се даде урок, че всичко е едно. Затова думите следва да са: "Животът, глупако!".

Още

Елена Алексиева, Георги Господинов, Емил Андреев, Иво Сиромахов и Радослав Парушев - гости в "Перото" през ноември

Елена Алексиева, Георги Господинов, Емил Андреев, Иво Сиромахов и Радослав Парушев - гости в "Перото" през ноември

Преди десетина години в разгара на икономическата криза се опитах да кажа, че не сме направени само от икономика и политика, че има едни други, невидими кризи, които дебнат, но никога не говорим за тях, защото правителствата и медиите са чувствителни най-вече финансово. Екзистенциалното, както и културата, те смятат за дреболия. Ако властта и обществото ни (и двете заедно) имаха друга чувствителност, нямаше да сме свидетели на това, което се случва тук и сега. Не в това безсилие, не в този хаос. Апатия или емпатия - това е въпросът.

Автор: Георги Господинов, DW

Още

Георги Господинов: Благодаря ти за тази акварелна памет, Иване!

Георги Господинов: Благодаря ти за тази акварелна памет, Иване!

Още

Думи от Георги Господинов: А ако след карантината стане още по-страшно?

Думи от Георги Господинов: А ако след карантината стане още по-страшно?

Още

Георги Господинов: Светът е затворил

Георги Господинов: Светът е затворил

Още

Георги Господинов ни даде "времеубежище" за криза

Георги Господинов ни даде "времеубежище" за криза

Още

Писателят Георги Господинов: Махам от моята стая. Аз сме

Писателят Георги Господинов: Махам от моята стая. Аз сме

Още

Емоционално от Георги Господинов: Когато се събудим в свят без коронавирус

Емоционално от Георги Господинов: Когато се събудим в свят без коронавирус

Коментирай 44

Календар

Препоръчваме ви

Дейвид Сайдлър, сценаристът на "Речта на краля", почина 86-годишна възраст

Роденият в Лондон сценарист, който заеква, пренася на големия екран истинската история за това как крал Джордж VI преодолява говорния си недостатък

Какво пише в писмата на легендарния модел от 60-те Пати Бойд, муза на Джордж Харисън и Ерик Клептън

Сред 111-те предмети, обявени на търг в Лондон, са писма от Харисън и Клептън, дрехи, бижута, рисунки, снимки. Бойд, която е на 79 години, не казва дали й е мъчно да се раздели с тях

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

Маргарете фон Трота пред Dir.bg: Историческата вина на германците не може да бъде изличена

Режисьорката е възприета за водеща сила от поколението на движението на Новото немско кино от 60-те и 70-те

Германският композитор Ариберт Райман почина на 88-годишна възраст

С повече от 70 произведения той е смятан за един от най-важните и най-често изпълнявани творци на съвременна музика