НА ФОКУС
Гейм, секс, мач
Новият филм на Лука Гуаданино „Претендентите“ показва, че връзките приличат на тениса, а тенисът е идентичен с любовните отношения – повече отколкото сме си представяли до сега
Автор : / 18262 Прочита 4 Коментара
Източник: MGM
"Претендентите", новият филм на италианския режисьор Лука Гуаданино ("Призови ме с твоето име", "Голямото плискане", "Bones and All", "Суспирия"), може да бъде спокойно наречен филм за тенис, но също толкова и филм за елегантните, забавни, но понякога груби подавания на топката в човешките отношения, били те по двама или по трима, както е в историята на филма.
Да, любювните триъгълници изглеждат твърде тривиална тема в киното, но уменията на Гуаданино стигат много по-далеч и от тениса, и от тъй познатите ни и не свръх оригинални сюжети за любовта между трима.
Любовният триъгълник в "Претендентите" включва актьорите Зендая, Джош О" Конър и Майк Фейст.
Арт Доналдсън (Майк Фейст) се намира в криза в своята професионална тенис кариера, а съпругата му, бивша тенисистка, която в момента е и негова треньорка, Таши Дънкан (Зендая), има високи изисквания към неговите резултати, от които никак не е доволна, което от своя страна води до тежък психически натиск върху Доналдсън и рязка загуба на самочувствието.
Филмът започва с важния тенис мач между Арт Доналдсън и неговия съперник Патрик Цвайг (Джош О" Конър), с когото добре се познават, защото...и двамата са били влюбени едновременно в Таши като по-млади.
С началото на тази история, Лука Гуаданино ни връща назад във времето, нареждайки едновременно пъзела на миналото и представяйки сегашното.
Виждаме, че тримата са били любовници в началото на тенис кариерите си, но с разнищването на над двучасовата драма, разбираме, че троичната им любов, която преминава често и в омраза, все още съществува.
Режисьорът си играе на котка и мишка с миналото и настоящето - двете непрекъснато се прекъсват и се събират в една точка.
Филмът е непоследователен, а изграждащата основа е не просто двубоят в спорта, а двубоят в живота.
Тенисът е черупката, в която се разпростира лавата на любовните отношения между трима и тя има своите пикове и спадове, но, оказва се, е постоянно активна.
Красотата на съперничеството на корта, снимана по изключителен начин от оператора Сайомбху Мукдипрум, е огледална на драматичността на личните отношения между тримата главни герои.
Лука Гуаданино много умело използва структурата на тенис мача, като всяка част от него съответства на една от трите части на филма.
В същото време самият мач е необходимата форма, за да се изследват сложните взаимоотношения между главните герои.
И колкото по-нататък гледаме фрагменти от двубоя между Арт и Патрик, толкова повече разбираме какво всъщност е заложено в този мач и че повърхностните мотивации започват да избледняват все повече, резултататът на мача да ни интересува все по-малко, а междувременно заливащата ни лава от емоции, еротика, секс и напрежение взема превес.
Драмата на любовните отношения във филма подсказва още повече колко тенисът като спорт е близък до живота и човешките отношения, както и до секса.
В една от лекциите си Владимир Набоков описва приключенията на Дон Кихот като тенис мач, създавайки убеждението, че всеки художествен сюжет може да бъде представен като спортно състезание.
Киното познава добре сюжетите, които могат да се родят през тениса и го използват за отправна точка - от "Непознати във влака" на Алфред Хичкок, през "Градината на Финци-Контини" на Виторио Де Сика до "Мач пойнт" на Уди Алън.
Конкуренцията е сериозна, но филмът на Гуаданино е сред най-дорбите от поредицата "за тениса и хората".
Съперниците на корта, без да подозираме, се оказват с опит в съперничеството в живота.
Героинята на Зендая няколко пъти споменава във филма, че сексът и любовта са всъщност тенис и обратно.
Неспокойната камера на оператора Сайомбху Мукдипрум се отклонява драматично в движения, които дори понякога трудно проследяваме, те водят до различни точки и перспективи на корта, сменят се ъгли, понякога хоризонтите са деформирани.
Такава е и играта в един ожесточен тенис сблъсък - губиш фокус, отчавайваш се, търсиш мотивация по ъглите на корта или в някой поглед на близък, често сякаш отсъстваш от мача.
Филмът внася напрежение в зрителя - а то идва в двойна доза, освен, че следим битката между двамата съперници в един спорт, проследяваме и ескалациите, които протичат по вените на любовната тройка.
Макар филмът да представя динамиката на отношенията между героите, той не действа поучително със сериозен морален прочит на ситуациите, нито се стреми да ни убеждава в това кой е добър и кой лош.
Гуаданино по-скоро предлага изследване на темата за влюбването и динамиката на отношенията през доминация, болка, конкуренция, отчаяние и несигурност.
Във време, в което филмовото производство е затруднено да изработи оригинални любовни сюжети и се стреми те да бъдат по възможност по-вегетариански, в които едновременно чувствата на различни категории групи да не са засегнати, в същото време те да провокират и да създават митове около себе си, в опит да се говори за тях повече от една седмица, Гуаданино е направил наистина оригинална и добре построена романтична драма/ комедия.
Филмът на Гуаданино избягва тривиалността на темата за любовните триъгълници, пресичайки ги през неконвенционален прочит и образ (камерата) и през метаразказа на спорта.
Освен това е изградил филма си с нестандартен хумор, невероятно операторско майсторство и отлични актьорски изпълнения с хармония помежду си.
Не на последно място, саундтрака на Трент Резнър (Nine Inch Nails) влудява точно толкова, колкото ожесточените битки както на корта, така и в хотелските стаи на тенисистите.
Ако напоследък бяха залипсвали романтични тенис драми от времето на "Мач Пойнт" (който минава повече за трилър), то със задоволство можем да кажем, че Гуаданино направи тениса в киното велик отново.
ЮЛИЯ ВЛАДИМИРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}