СПОРТНИ ДРАМИ
"Методът Уилямс": От гетото до световния тенис
Филмът е биографична винтидж драма за семейството на Винъс и Серена Уилямс и пътя, по който покоряват възвишения тенис свят на белите
Автор : / 8168 Прочита 2 Коментара

Биографичната драма "Методът Уилямс" ("King Richard"), която разказва за големия план на Ричард Уилямс да направи двете си дъщери Винъс и Серина най-добрите тенисистки в света, донесе на Уил Смит награда "Златен глобус" за най-добра мъжка роля в драматичен филм, възможно с тази роля актьорът да получи и първия си "Оскар".
"Методът Уилямс", който можем да гледаме и на платформата HBO ни предлага драматичен разказ на трудностите, през които бащата на едни от най-великите състезателки по тенис в историята, е трябвало да премине, за да последва единствената цел.
Още когато дъщерите му са около 4-годишни, Уилямс изготвя план от 85 страници за техните професионални кариери в тениса. Той започва да тренира момичетата на кортове в Комптън и те бързо загатват за таланта си на различни турнири. Сестрите Уилямс са сред най-големите имена в историята на женския тенис, като Серина е с 23 победи в турнирите от Големия шлем.
Винъс е спечелила 49 титли на сингъл през кариерата си, а Серина 73. Сестрите Уилямс са единствените две жени по време на Откритата ера, които играят помежду си в четири поредни финала от Големия шлем: от Ролан Гарос през 2002 г. до Откритото първенство на Австралия през 2003 г. Серена печели и четирите финала.
Още със замисъла на историята от режисьора Рейналдо Маркъс Грийн и продуцентите, основатели на Star Thrower Entertainment Тим и Тревър Уайт, те искат да въвлекат семейство Уилямс във визуалното ѝ представяне на екрана. Разработването трае години, а сестрите Уилямс и техните родителите работят активно в развитието на филма.
Екипа на филма е изпитвал огромен страх какви чувства ще предизвика все пак финалния вариант на филма във Винъс и Серина. Когато те излизат от премиерната прожекция и двете са с насълзени очи, защото не могат да повярват колко точно Уил Смит е пресъздал баща им Ричард.
И Винъс, и Серина са изпълнителни продуцентки на филма и са дали пълното си съгласие той да се разпространява.
Според Серина Уилямс "публиката има страхотна възможност с този филм да види колко невероятни са афроамериканските бащи, защото много черни мъже по света не са гледани в такава светлина. Най-важното за мен в този филм е, че показва как баща ни искаше преди всичко да се забавляваме. Това е нещото, което обичах най-много".
"Методът Уилямс" е добре направен биографичен филм, създаден заедно със Серина и Винъс Уилямс като продуцентки, който не се плаши да разкаже и за по-мрачните черти от характера на баща им Ричард.
Филмът съумява да балансира между това колко повече сила се изисква да минеш отвъд гетото, когато си чернокож и когато в скъп спорт за бели, искаш да реализираш на всяка цена своя план.
Ричард Уилямс преминава в различни образи, понякога викаме "Ура!" в подкрепа на самоувереността и инатливия характер, с които е готов да смаже всичко по пътя си, за да прокара пътя към тениса на дъщерите си. Калифорнийското градче, в което са израстнали, е едно от най-опасните и гангстерски места в САЩ.
Понякога виждаме Ричард като и техен спасител, човек, който е пребиван от чернокожи гангстери на провинциалните публични кортове на Комптън. Виждаме го и като човек, живеещ без съня си, разполовявайки денонощието на две - за тренировките на малките Винъс и Серина денем, а нощем - работа като пазач. Виждаме го и като досаден дървен философ, ужасно твърдоглав и неподатлив на други освен неговите идеи човек, както и като безмилостен, егоцентричен патриархален тиран.
Почти невъзможно е да излезеш от гетото
"Методът Ричард" е добра история за затворения свят на чернокожите и неуспешните опити да се впишат в света на белите, какъвто свят е именно тенисът.
Виждаме Ричард Уилямс в образа на борец за права на чернокожите от провинцията, без милиони за инвестиции, който иска да покаже на света, че двете му дъщери могат да нокаутират всеки по пътя си.
Единственото, което той им казва винаги, когато се чувстват неуверени е, че в крайна сметка "трябва да се забавляват".
Филмът ни превежда през трудностите в намирането на треньор, който да ги забележи и да се съгласи да тренира двете момичета безплатно, Ричард буквално в комична светлина раздава собственоръчно изработени брошури, с които да "зариби" белите богаташи, които релаксират около тузарските тенис комплекси.
Защо Ричард е Крал? Освен, че е трудно да преброим от колко жени има деца Крал Ричард в действителния си живот, също така е пределно ясно, че почти никой не може да го понася. Нравоучителен, всезнайко и егоцентричен, понякога на човек му иде да му удари шамар. Но ако Ричард беше богатият крал с имения и луксозни тенис кортове, които за разкош е направил дъщерите си съзтезателки, нямаше да ни е толкова интересен.
Това, което все пак привлича в неговата личност е безскрупулното желание да постигне плана си от 85 страници. За да го изпълни, именно той, гордият, егоцентрикът, се сблъсква с всевъзможни унижения от бели богаташи с пижамени костюми, крале в тенис бизнеса.
Ричард изглежда ясно знае кога трябва да бъдеш крал и кога не, за да имат действията му някакъв резултат.
Две бедни момичета от гетото, живеещи с още няколко свои сестри, возени от баща им в микробус, са абсолютно убедени, че ще играят на финал на Уимбълдън.
В крайна сметка, гледайки филма, накрая имаме подкрепящо Ричард възприятие, макар за някои неща да сме му много ядосани. На втори план решенията му излизат правилни. Всъщност Ричард се противоставя на света на медийните манипулации и скъпи рекламни договори, които донякъде могат да развалят състезателя. Спортистът трябва да мисли преди всичко за своята игра, а не за милиони и апетитни рекламни предложения на спортните фирми. Затова той катализира енергията си в победите на дъщерите, а не в изкушението от кетъринга около тях.
"Методът Ричард" показва и друго много важно: това, че светът на тениса е безмилостен, а апетитът за превръщането на спортистите в стока е действително кръвожаден. До голяма степен тенисът днес е движен от медийни гиганти и корпорации, чиито образи спортистите трябва да затвърждават и репрезентират.
Можем да гледаме на филма от по-клиширана гледна точка като своеобразен "триумф на вярата в себе си и мечтите", което обаче е доста банално заключение.
Филмът е по-скоро важен урок за излизането от калифорнийското гето на две чернокожи момичета в един скъпоструващ свят на бели хора с много пари, но и много предрасъдъци и как ако някой никога не може да излезе от гетото, няма кой да отбележи факта, че този някой би имал потенциалните качества да бъде един от най-великите атлети на всички времена, каквато е Серина Уилямс.