Китаристът Цветан Недялков, известен като част от "Ку-ку бенд", от години е професор и преподавател в НМА "Проф. П. Владигеров", а от миналата година е и завеждащ катедра "Поп и джаз изкуство".

Грифът му се е завъртял по всички посоки на земното кълбо - концертирал е в Лондон, Мадрид, Солун, Бостън, Чикаго, Лос Анджелис, Лас Вегас, Маями, Торонто, Орладно, Атланта. Като класически китарист е бил солист на Софийска филхармония, както и на симфоничните оркестри в Пловдив, Варна, Стара Загора, Бургас, Видин, Враца, Ямбол и др. Той е част от "Акустично трио 3000", заедно с Иван Лечев и Веселин Койчев.

Сега е член в журито на конкурса "Sounds like You", проект на Националната музикалната академия, която чества вековен юбилей тази година, и Huawei Consumer Business Group в България, подкрепен от радио Classic FM.

Снимка: © Huawei

- Г-н Недялков, разкажете за конкурса "Sounds like you", в който Академията и Huawei си партнират?
- Идеята е на Музикалната академия и с подкрепата на Huawei България.

Целта на музикалния проект "Sounds like You" е да провокираме младите хора - студенти на Академията и всички, които обичат не само да слушат, но и да композират музика, да изразят себе си чрез нея. Тоест конкурсът не е само за възпитаници на Академията, а за всички, които искат да се изразят с музика и са до 30-годишна възраст.

Участието е с композиция, създадена от 1 септември до 22 септември, която да не е била изпълнявана другаде и да е с дължина от 60 до 120 секунди. Очакваме желаещите да изпратят кратка биография и аудио файл с творбата си.

В журито сме аз, колегата ми проф. д-р Кремена Ангелова, композиторът Петър Дундаков, певицата Михаела Филева и Радостина Узунова от Classic FM.

С тях ще прослушваме записите на open-fit TWS слушалките с активно шумопотискане - Huawei FreeBuds 4, които са и наградите за 2 и 3 място. Победителят освен слушалките, печели и майсторски клас при композитора Петър Дундаков.

- На какво ще държите като член на журито, какво би ви впечатлило?
- Аз нямам претенция към жанра - композицията може да бъде рок, поп, джаз, класика. Ние ще оценяваме по определени професионални критерии, но аз ще държа произведението да ме грабне, да личи, че в него е вложено сърце.

Да е стойностна творба. Ще се впечатля от достатъчно сложна музика, която да ме радва и съответно да е пълна със силна емоция. Да не е повърхностна или комерсиална работа.

Снимка: Личен архив на Цветан Недялков

- Разкажете как се запознахте с китарата?
- Родителите ми нямат нищо общо с музиката. Баща ми, Бог да го прости, беше строителен инженер, а майка ми - икономист. Щастлив съм, че не ме спряха от пътя ми на музикант.

Човекът и групата, които ме накараха да се запиша първо на ударни инструменти и малко по-късно на китара, това са Данчо Караджов и "Сигнал". Той живееше на нашата улица. Бяха в период, в който бяха като "наказани", защото имаха някакъв проблем с властта. Нямаха къде да репетират и се събираха в една стая у тях. Племенникът му ми беше приятел и ме заведе веднъж, а аз като видях китарите, барабаните, изпитах такова силно вълнение! Сам се записах на уроци.

Първата китара я намери един братовчед на тавана, но беше разчленена - грифа на една страна, корпусът на друга и баща ми с болт я събра. А то не бива, тя се лепи, но ние не знаехме. После ми купи китара "Кремона".

Първият ми учител беше Стефан Владимиров, той запали пламъка в нас. Свирили сме и "Бийтълс", "Дийп Пърпъл", "Стикс" "Лед Цепелин", "Сигнал". За няколко години се подготвих и кандидатствах в музикалното училище и ме приеха.

- Кои са интересните ви китари?
- Слави Трифонов, когато беше в Америка, ми донесе "Фендер Стратокастер". Тук беше три сутринта, когато ми звънна, за да ме пита за какви характеристики да гледа. И все питаше за цвета, аз му казах, че няма значение. Донесе ми чуден инструмент, зелен на цвят.

Другата, която взехме за бенда е PRS ("Пол Рийд Смит"), цялата инкрустирана със седеф и дърво във формата на дракон.

- Г-н Недялков, какъв е приемът в Академията тази година?
- Въпреки пандемията, приемът е добър като брой приети студенти и като качество. В Академията кандидат-студентските изпити са на три етапа, като по този начин даваме възможност на бъдещите студенти да се подготвят на спокойствие, защото имат и матури.

Катедра "Поп и джаз изкуство" към Вокалния факултет на НМА е сравнително млада, съществува от 1968 година. А Академията тази година навърши 100 години. Радваме се на интерес от страна на младите хора и пътищата, към които те се отправят са инструменталния и вокалния Относно музикалните инструменти, важно е да се отбележи, че те искат посвещаване, не можеш за няколко месеца да се подготвиш.

В известен смисъл музикалното образование е най-скъпото, защото учителят работи и музицира индивидуално с всеки студент. Груповите дисциплини са предимно теоретични. Затова и броят на преподавателите е голям. Около 40 педагози се грижат за обучението на студентите. По традиция, във Вокалния факултет най-много се желаещите да бъдат певци.

Децата искат да са фронтмени, да са известни, да са звезди. Китарата също е харесвана специалност и тази година приетите китаристи са шестима. Когато аз кандидатствах в Консерваторията, 30 души се "борехме" за 2 места.

- Как се учи в условия на пандемия?
- Ясно е, че не е приятно. От миналата година съм завеждащ катедра "Поп и джаз изкуство", отговарях за цялата организация и адаптацията към непознатите за нас условия. Трябваше да "пренасторим инструмента", казано на жаргон. Наред с часовете за дезинфекция, спазвайки противоепидемичните мерки, обучавахме студентите индивидуално и на по-малки групи.

Дистанционното обучение е предизвикателство за музикантите. Децата записваха пиесите на видео и ми ги изпращаха, защото при онлайн връзката се получава забързване и забавяне при трансфера на звука, липсва синхрон Например, свири китаристът гама в едно темпо, а ти я чуваш в пет различни темпа.

Това е практическа дисциплина и общуването също е важно.

- По повод един век Музикална академия, как стоите на световната образователна карта?
- За мен е атестат колко от нашите възпитаници се реализират по света и у нас. Само аз имам между 5 и 10 студенти, които свирят и преподават в чужбина - Лондон, Германия, Холандия.

Много от концерт-майсторите на големите европейски оркестри са българи - Васко Василев, Веско Ешкенази, цигуларят Светлин Русев, на прима виста се сещам за тях. По мое време в Академията приемаха по 20 пианисти и цигулари при сериозна конкуренция .

- Добрата музикантска школа, с която сме известни, на какво се дължи?
- На добрата традиция в класическата музика, назад във времето. Творци като патрона на академията Панчо Владигеров са поставили основата, черпейки вдъхновение от българския фолклор.

- Как отбелязахте юбилея?
- На 23 май с голям концерт в зала "България" с участието на учебните и представителни състави на Академията. Концертът даде начало и на фестивала "Софийски музикални седмици".

Следващият тържествен концерт, посветен на вековния юбилей, ще се състои на 29 септември.

- При вас се изучава и музикотерапия, има ли желаещи?
- Това е ценна и сравнително нова специалност. При нас се изучава от 4-5 години, а на запад от доста време.

Това са бъдещи специалисти, които ще помагат на деца със специализирани нужди, както и на хора със здравословни проблеми. Определен тип вибрации влияят и на определен тип органи - музиката лекува, освен че е удоволствие.

- Има ли история като градска легенда, която да знаят всички в Академията?
- Сещам се за Милчо Левиев, който веднъж ни каза, че Панчо Владигеров, на когото е бил ученик, му е дал съвет :"Не е важно да свириш толкова хубаво, важното е да не е скучно".

- Възпитаник сте на Националната музикална академия, сега преподавате тук, какво се е променило ?
- Времената са много различни. По наше време имаше режим на тока, висяхме на опашки за мляко и хляб. Първата си електрическа китара получих когато бях на 21 години и тръгвах в чужбина. Имаше копнеж по това да се сдобиеш с желания инструмент.

Затова ходехме да работим в клубове в чужбина: да изкараме пари за инструменти. Тук нямаше такава възможност. Беше беднотия. Сега получават всичко по-бързо, превърнали сме се в консуматорско общество.

Наблюдавам как младите хора променят желанията си през половин час. Генералната разлика е, че ние имахме оскъдна информация за това какво се случва навън и особено в музиката. Непрекъснато търсехме и попивахме всичко, до което се докосвахме. Сега е обратното - имат всичката информация на света и трябва да я отсяват.

Снимка: © Huawei

- Какво е отношението ви към технологиите?
- Технологиите са удобство, но трябва да сме готови за тях. Гледам как моят 12-годишен син Мартин, с натискане на един бутон, може да гледа 10 клипа едновременно. Но това пречи на концентрацията на ума.

Съвременните деца не могат да задържат вниманието си повече от една минута. Някой казваше, че е добре да ги оставим да скучаят. Добрата страна на всички тези модерни технологии е, че развиват по-голяма адаптивност, комбинативен ум. Тийнейджърите успяват по-добре да се справят с нещо непознато. Знаят как да търсят, знаят кой е ключа.

Например бяхме със семейството ми в Италия, Мартин не знае езика, влязохме в "Макдоналдс" и там първо се поръчва на една видео стена с тъч скрийн. Избираш си от менюто и после си взимаш храната. Той отиде и с няколко натискания, извърши правилното действие, на непознат език. Умее да се ориентира.

В нашата работа технологиите са полезни по отношения на композиция, аранжимент, разучаване на пиеси.

Интервю на Боряна КОЛЧАГОВА

* материалът съдържа продуктово позициониране

Още

НМА "Проф. Панчо Владигеров" в партньорство с Huawei стартира конкурс за кратка музикална композиция

Още

Станаха известни глобалните победители в HUAWEI NEXT-IMAGE Awards 2020