СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Свидетелство на доброто
"Ако противопоставим циничното и поетичното, доброволчеството е всъщност най-светлият израз на второто. То е вярата в човека, на която се уповава и поезията", казва Наталия Иванова от TimeHeroes
Автор: / 583 Прочита 0 Коментара
Фотографското списание "Ще участвам!" (Снимка: Денислав Стойчев)
През последните месеци най-голямата доброволческа платформа в България - TimeHeroes прави различни артистични акции, чрез които, освен че отбелязва 10 години от своето съществуване, опитва да разшири знанието за хората, които помагат безвъзмездно или да приобщят още повече хора към доброволческите практики. Последната подобна инициатива е създаването на специално фотографско списание (зийн), което се разпространява безплатно.
Този своеобразен визуален дневник на доброволческите усилия включва селекция от 27 акции, но в списанието финално влизат снимки от 22 от тях. Фотографиите са на Денислав Стойчев, а авторският зийн включва негови записки от изминатите над 5000 км. Част от единственото подобно издание е и творческата рефлексия на 8 съвременни поети. В него ще може да бъдат прочетени стихотворенията на Петя Кокудева, Иван Димитров, Стефан Икога, Румен Иванов, Албена Тодорова, Георги Гаврилов, Емилия Найденова и Валентин Томов.
Фотографското списание "Ще участвам!" (Снимка: Денислав Стойчев)
Представянето на фотографското списание "Ще участвам!" ще бъде на 09 март от 18:30 ч. в HyperSpace Social Tech Hub (София, ул. "20 април" №13). На 24 март ще бъде и представянето му в ТАМ във Велико Търново.
Именно създаването на фотографското списание е и поводът да поговорим за допирните точки между изкуството и доброволчеството с Наталия Иванова от TimeHeroes:
Наталия Иванова (Снимка: Денислав Стойчев)
- За десетгодишнината на TimeHeroes, която беше през 2022, направихте две фотографски изложби. През 2023 продължавате с фотографски зийн или фотографско списание, което включва селекция на снимки от 27 доброволчески акции, бележки на фотографа Денислав Стойчев и дори поезия. Какво беше вашата мотивация да създадете това издание?
- Мотивацията ни беше преди всичко да оставим нещо след себе си, да създадем физически обект, който хората да могат да приберат у дома, към който да се връщат, който да живее в библиотеката им.
Това добавя стойност към преживяното в галерията, а и разширява значително аудиторията, до която тези фотографии могат да достигнат - тъй като той ще се разпространява безплатно в София, Пловдив и Бургас, силно се надяваме, че дори ще запознае някого за пръв път с нашата платформа и с възможностите да бъдеш доброволец чрез нея.
Едновременно със създаването на списанието, пускаме и негова дигитална версия и на zine.timeheroes.org, a както знаем всички, интернет е споделена територия и с това се надяваме да достигнем до още повече хора.
Фотографското списание "Ще участвам!" (Снимка: Денислав Стойчев)
- Как свързвате изкуството и доброволческата работа - ако фотографията тук е документ, спомен, поглед към доброто - каква е ролята на поезията?
- Според мен солидарността, съчувствието и подкрепата, на които човек става свидетел или на които самият той е проводник, докосват съвсем същата струна във вътрешния свят на хората, която докосва и поезията.
Ако противопоставим циничното и поетичното, доброволчеството е всъщност най-светлият израз на второто. То е вярата в човека, на която се уповава и поезията.
Фотографското списание "Ще участвам!" (Снимка: Денислав Стойчев)
- Как направихте селекцията на поетите?
- Поканихме хора, за които знаем, че имат отношение към социални въпроси и които имат доста различни гласове и поетични почерци един от друг - Стефан Икога например е по-прям в писането си, докато автори като Албена Тодорова и Емилия Найденова използват повече метафори и разчитат на образност.
Петя Кокудева пък е прекрасна писателка на детска литература и това личи в стихотворението ѝ. Георги Гаврилов пък поканихме да пише по темата "Бежанци и хора, търсещи закрила", тъй като е съставител на книгата "Поезия срещу войната", събрала различни поетични гласове по темата още в първите месеци на инвазията в Украйна. Между другото, събраните средства от тази книга подкрепиха и една от каузите, поместена в списанието - създадения в Пловдив "Втори дом" за хора, бягащи от войната.
Иван Димитров пък, който е също драматург и прозаик, поканихме да пише за доброволчеството в подкрепа на културата - неговото стихотворение се нарежда до кадри от фестивала Open Buzluzdha, който има за цел да съхрани паметника и да го отвори за посетители.
Румен Иванов и Валентин Томов пък не са познати като поети, а по-скоро с работата си като копирайтъри - Румен обаче също е доста ангажиран със социални теми и организира куизове в подкрепа на различни организации, а Валентин е част от екипа на агенцията, направила нашия зин. Поканихме и още хора, а и мислихме да включим други автори, но времето и пространството ни ограничиха.
Фотографското списание "Ще участвам!" (Снимка: Денислав Стойчев)
- В зийна всички текстове са ръкописни - някак лични. Особено интересни са фрагменти от бележки на фотографа Денислав Стойчев, който е описвал акциите и има коментари към тях. От какво са част тези бележки в действителност?
- Бележките са част от записките, които Денислав е правил по време на своите пътувания, за да заснеме тези 27 акции.
Намирам ги за изключително ценни и даже за непреднамерено поетични - голяма част от тях звучат като хайку, отразяват неговите мимолетни впечатления от срещите с различни хора, от преживяванията, от специфичната светлина или гледка, които срещат очите му. Много са хубави, бих направила отделна книга само с тях!
- През последната година доброволчеството е особено много в дневния ред на обществото. Вие как оценявате тези промени - повече хора ли се включват в доброволчески инициативи?
- Колкото по-големи са нуждите, толкова повече хора откликват.
Когато говорим за кризи като пандемия, природни бедствия или война, реакцията е верижна и въвлича изключително много хора, особено непосредствено след случилото се.
Станахме свидетели на това многократно - и през март, когато доброволците поеха бежанския поток, и когато наводненията в Карловско привлякоха десетки доброволци още на следващия ден, а и съвсем скоро, когато земетресенията отново провокираха реакцията на стотици хора, помогнали с дарения.
- Как изглежда доброволчеството в по-малките населени места?
- Моето мнение е, че в малките населени места доброволчеството има дори по-голямо значение за общността - освен че компенсира отсъстващи държавни политики, то сплотява хората. Забелязвам, че често около доброволчеството се възраждат читалища, въвличат се млади хора, създават се възможности за оползотворяване на свободно време.
От друга страна, в малките населени места живеят и изключително много самотни възрастни хора или семейства, засегнати от пандемията, затова много от акциите на нашата платформа са в тяхна подкрепа - изпращане на хранителни продукти, хигиенни материали, вещи за бита. Вярвам, че и тази подкрепа има голямо значение за тях.
- Доскоро бяхте в активна кампания за номинации за годишните награди "Герои" на TimeHeroes. Какви са резултатите от тях?
- Събрахме около 200 номинации, тъкмо сме в процес на тяхното преглеждане, сортиране и допълване. Много от тях са признание към усилията на хората, застанали на първа линия и успели да помогнат по най-различни начини на хората, бягащи от войната.
Има и много вдъхновяващи примери за доброволци, инициирали сами кампании в подкрепа на различни уязвими общности, за организации, работещи активно в подкрепа на жертви на насилие, за хора, опитващи се да върнат към живот тъкмо читалищата, за които стана въпрос преди малко.
- Вече има ли официално жури на наградите?
- Към момента в журито ще се включат журналистът Светослав Иванов, активистката Рая Раева, както и академичната преподавателка, социален предприемач и маркетолог Жюстин Томс. Предстои да обявим и още едно име съвсем скоро.
- Вие работите с много организации и всъщност сте посредници между тях и доброволците. Доброволчеството, струва ми се доказва, че изрази като "няма ненаказано добро" са обикновена глупост, защото има добро, което не се стреми към никаква форма на отплата. Какви хора всъщност са доброволците?
- Често отговарям "непримирими" - защото включва в себе си и нуждата да действаш, и несъгласието да останеш безучастен.
Всъщност обаче не всеки доброволец би използвал толкова темпераментна дума за себе си и точно заради това избягвам обобщения: желанието да помогнеш не е чуждо на повечето хора, ние просто се опитваме да му намерим практическо приложение.
- Какво е основното нещо, което ти се струва, че е най-важно хората да знаят за доброволчеството (още повече, ако никога не са опитвали да бъдат доброволци)?
- Че не е задължително трудно, че не е бреме, че е всъщност преди всичко радост - да се чувстваш полезен, да си част от нещо по-голямо, да се срещаш с хора, които може би не би срещнал иначе.
Бих искала всеки да опита поне веднъж и да отдели няколко часа, за да разбере сам какво е. Понякога това е и шанс да се почувстваш по-добре и да се озовеш на по-светло място.
Интервю на Демна ДИМИТРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}