Румен Бояджиев-син е роден на 19 юни 1979 г. в София.  Продължава пътя на своя баща - легендарния музикант от ФСБ, Румен Бояджиев. Той е един от най-талантливите млади композитори, за които класическата музика е кауза, кредо и смисъл на живота. Завършва Музикалното училище "Любомир Пипков" при Марина Миндова, със специалност "Ударни инструменти" и Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" със същата специалност -  при проф. Добри Палиев и проф.Татяна Кърпарова. Ученик по пиано на Стефан Траянов, Явор Димитров, проф. Иван Ефтимов, по композиция и оркестрация на проф. Александър Райчев. Изучава "Дирижиране" при Иван Маринов и Деян Павлов. 

Автор на  музика за документални, анимационни и игрални филми, балетна музика, Концерт за фагот и оркестър, Концерт за валдхорна и пиано, детската оперета "Малката Кибритопродавачка, Концерт за брасоктет, Ламенто за флюгелхорн и оркестър, Меса Реквием за голям симфоничен оркестър и хор, произведения за ударни инструменти, Романс за любовен обой и пиано и  други.

Правил е оркестрации и аранжименти за симфоничен оркестър за концертите "Владимир Ампов-Графа - 20 години на сцена" (2008), "ФСБ - Симфони" (2011), "БГ рок-Симфони" - по случай 80 години БНР (2014) и др.

През 2015-2018 реализира премиери на няколко авторски творби в областта на класическата и камерната музика.
През 2010 получава награда за филмов композитор на годината от Националната филмова академия, носител на многобройни международни отличия като инструменталист и композитор.

Барабанист в оркестъра на Националния музикален театър "Стефан Македонски", ФСБ, Мишо Шишков бенд и др. музикални проекти.

Снимка: Софийска филхармония

Румен Бояджиев-син ексклузивно пред Dir.bg:

  Снимка: Софийска филхармония

- Кога и как започна да композираш музика?

- Истината е, че никога не съм предполагал, че един ден ще мога да правя това нещо. Винаги съм си давал сметка колко е трудно и оставях тази мисъл да мине покрай мен, като нещо абсолютно недостижимо и върховно... Но един ден в Музикалното училище, чух пиеса за маримба на мой колега, по-точно колежка, която беше много хубава. Наистина много хубава. Тук е моментът да спомена, че ние бяхме един много силен клас по ударни инструменти в Софийското музикално училище, под вещото командване на проф. Добри Палиев и двете му дъщери, а аз учех до седми клас при невероятната Марина Миндова, на която ще съм благодарен до живот! Въпросната пиеса много ме впечатли и събуди в мен мъжката амбиция, типична за едно дете, навлизащо в пубертета - защо тя да може, а аз да не мога?!... Така започна всичко, от пиесите за ударни инструменти за вибрафон, маримба, ксилофон... и лека полека, прекарвайки стотици часове над партитурите, започнах да опознавам нещата и да придобивам смелост да пиша и за други инструменти,

но най-важното, че отключих в себе си магията да чувам музиката в главата си, като някакво съобщение, послание от един по-висш и по-добър свят.

- Имаше ли желание да продължиш пътя на своя баща - Румен Бояджиев от ФСБ?

-  Аз много обичам баща си, той беше единственият човек, който ми вдъхна вярата, че сам, слушайки хиляди часове музика над стария касетофон, ще припозная в себе си твореца. Той ме запали по филмовата музика, по калифорнийския рок, джаза, фънка и фюжъна, научи ме да бъда мултифункционален и да приемам всяка музика за ценна, за мъдрост, която може да окачиш на шията си и винаги да се обръщаш към нея в тежки моменти. Ние сме хора, живеещи за работата, нищо друго не ни отклонява, освен мисията, която винаги сме чувствали, че имаме на тази земя. Не смятам да продължавам пътя на баща си, защото той си го продължава сам и в момента, и то с невероятен успех. (Усмихва се.)

ФСБ и синове на концерта "Вълче време" (Снимка: Стоян Гребенаров)

- Носиш неговото име. Как се представяше като малък?

-  Малкия Румен..."Здрасти, аз съм малкия Румен!"...това, че бях едър и висок още от юноша обаче предизвикваше смях у всички, на които се представя по този начин. А беше неизбежно, защото познаваха баща ми и все по някакъв начин трябваше да се представям. (Смее се.)  Днес съм Румен Бояджиев-син. Не обичам прякори и умалителни имена, само за най-близките ми хора, така че Румен или Румен Бояджиев-син е добре!

- В едно интервю споделяш, че работата ти с него, можеш да сравниш с висше образование, с докторат. И все пак какво е той за теб?

-  Той за мен е баща, учител, човек, на когото се възхищавам, признавам, че понякога не го разбирам, но той винаги намира рационалния път да постигне целите си, докато аз действам по емоционалния, който не винаги е правилен, уви... Много съм привързан към него, въпреки, че винаги е бил твърде строг с мен, сега обаче съм му много благодарен за това.

Работохолик, перфекционист, съвършен във всяко нещо, което прави. Непрощаващ грешките. Светът отчаяно се нуждае от такива хора, на фона на разкапващата се меласа, в която се е превърнало обществото ни. Но това е тема на друг разговор, важното за мен е, че съм имал възможност да се уча и следвам примера на такъв човек.

С майка си Даниела Кузманова (Снимка: Личен архив)

- Във Вашето изцяло музикантско семейство, няма как да не споменем и твоята не по-малко известна майка - Даниела Кузманова. Какви съвети ти дава тя?

-  Да, майка ми е светило, пътеводна светлина, мъдрец, съветник, наставник и приятел, всичко това в едно.

За моите родители известността никога не е имала никакво значение, за тях винаги е бил важен резултатът, ние сме хора, вярващи, че за да сме добре, трябва и другите да са добре. Никога не сме гледали себе си, затова и не натрупахме някакви богатства, както други, за които случващото се наоколо нямаше никакво значение.

С брат си Борислав Бояджиев-Борче (Снимка: Личен архив)

Тази наивност и идеализъм винаги ни е коствало много, но нито родителите ми, нито ние с брат ми се променихме. Понякога ми е мъчно, а понякога си казвам, че сме били на правия път и няма за какво да съжаляваме. Според настроението (Смее се.) Факт е, че майка ми преживя много сътресения в професионалния си живот, защото беше силна и не отстъпи и хората винаги ще помнят с уважение моментите на съвместна работа с нея, да не говорим на колко музиканти тя помогна да изгреят на българската сцена тогава, когато българската музика сякаш имаше много повече значение, отколкото сега. Тя е невероятен поет, писател и ние страхотно си партнираме като съавтори, вече в не една песен.

Сега готвим голям, епичен мюзикъл, който скоро ще е факт.

Снимка: Софийска филхармония

- Сега си вече доказал се музикант, композитор, продуцент, аранжор. Свириш и в оркестъра на Националния музикален театър, от няколко години си барабанист и на ФСБ. Извън музикалните ни пристрастия, какво обичаш да правиш?

-  Аз не знам дали мога да бъда наречен "доказал се", но тук е мястото да благодаря на всички онези хора, които са ме подкрепяли в моите творчески проекти. Те са много малко и винаги ще имат място в сърцето ми - семейството ми, членовете на ФСБ, диригентите Найден Тодоров и Григор Паликаров, учителят ми по дирижиране Деян Павлов, продуцентът Хелия Чавдарова, копистът ми, редактор и съветник Николай Темнисков, Виктор Стоянов - дългогодишен мой партньор, Влади Бояджиев - незаменим съветник за звуковата концепция на моите записи, колегите ми от всички български оркестри, които много обичам, уважавам и винаги ще подкрепям, колектива на Музикалния театър - моите колеги там от оркестъра, хора, балета, диригентите и солистите, които чувствам като моето друго семейство. Със сигурност пропускам някого, но е достатъчно да го видя, за да му отпратя най-положителната енергия и благодарност, на която съм способен. Всички тези хора са помогнали музиката ми да придобие този вид, който публиката харесва, а моята цел е винаги тя да бъде доволна. Но, подчертавам, не с цената на всичко. Само със средствата на цивилизацията, изградила ни като хора, част от европейското общество, със всички свои преимущества и недостатъци. Комерсиалното и достъпното също си имат своя граница и е добре тя много строго да се спазва.

Обичам автомобилите и да шофирам, винаги съм харесвал селата и манастирите. Един ден ще живея в едно от двете. (Смее се.)

Снимка: Личен архив

- За какво мечтае един творец в България?

-  Мечтае за реализация. За по-добър пазар, за по-сигурен достъп до публиката, за все пак някаква възвращаемост на труда му. За това най-накрая държавата и народът, комуто принадлежи да застане зад него и да се гордее с него, така че това да бъде забелязано и от другите страни. Мечтае за условия да създава все повече и повече. Мечтае за адекватен закон за меценатството, за адекватно министерство на културата и за нейното място в днешния ни свят. И разбира се за своята публика, причината да живее и съществува.

Накрая бих добавил и клишето, че мечтая за малко повече доброта... Отсъства осезаемо, все повече и повече...

- Ти си автор на една класическа българска оперета - "Малката кибритопродавачка" по приказката на Андерсен, която вече пети сезон се играе около Коледа в Музикалния театър. А залите винаги са пълни. Музиката също е издържана в стил "Холивуд". Но жанрът е различен... Тя е част от един замислен от теб оперетен триптих. Преди две години Радиосимфониците изсвириха увертюрата към втората ти операта - "Али Баба". Кога да очакваме следваща премиера?

- Подготвят се в момента, паралелно с доста различни по същността си инструментални, камерни и симфонични произведения. Надявам се до 2020 г. "Али Баба" и още един много приятен детски мюзикъл да са готови, а триптихът ще бъде завършен с една опера, която все още няма да издам, но пак ще е приказка на Андерсен. По нея вече работи либретистът Венелин Методиев, с когото си партнираме още от "Малката кибритопродавачка". Тя ще бъде посветена на един много специален човек в живота ми, вдъхновил написването й. Много харесвам също либретата на Мария Донева, Петя Миладинова, Юлия Кръстева.

Още

Звуци от Холивуд в зала "България"

- След броени дни в зала "България" ще бъде изпълнен твоя Концерт за пиано и оркестър "Холивуд", който е с посвещение. Ще споделиш ли малко повече за това кой те вдъхнови да създадеш тази творба?

- Концертът за цигулка и оркестър е създаден през 2017-2018 г., специално за Софийска Филхармония и нейния блестящ концертмайстор Калина Христова - един впечатляващ цигулар и професионалист, добре познат на българската публика от редовната концертна дейност на водещия ни оркестър и реализиран с огромната подкрепа на директора й - маестро Найден Тодоров и неговия екип.

Идеята и вдъхновението за този концерт е романтичната музика на холивудските филми от 30-те до 70-те години, така наречените "Златни години". Те се открояват със силното значение и присъствие на музиката като драматургично средство в тях, огромната почит на американските автори към великите романтици и представители на новите школи от края на XIX началото на XX век и приложението й в киното, най-важния елемент за удължаване на живота на класическата музика изобщо, дори и в днешните объркани времена.

Потърсил съм характерното звучене на големия, мащабен и бляскав холивудски оркестър, комбиниран с красотата на цигулковия тембър, присъстващ в не една от емблематичните продукции на"фабриката за приказки", като в същото време съм се постарал да представя на публиката моя почерк, мисъл и характер.

Топлотата и експресията на концерта са и опит да се противопоставя на днешното студено, материално и електронно време, в което чувствата отново са дълбоко прибрани в душата на човека.

Концертът се състои само от две части, от които втората е разнообразна като дялове и спокойно служи за окрупняване на цикъла, а цигулковата партия е написана без излишни виртуозности и препятствия, максимално изчистена от прекалено много елементи или ефекти, за да концентрира върху себе си общата идея за топлота и експресивност. Това е едно от малкото мои произведения, в които не присъстват елементи от българския фолклор и култура, въпреки, че отново може да се долови любовта ми към нашите класически майстори, в определени похвати, търсения и елементи.

Концертмайсторът на Софийска филхармония Калина Христова, на която е посветен концерта на Румен Бояджиев-син (Снимка: Софийска филхармония)

- Самата Калина Христова ще бъде солист в концерта?

- Работата с Калина Христова е нещо, което всеки автор трябва да преживее, за да вникне в душата на изпълнителя и да открие колко неподозирани пространства има там. Добрият изпълнител е петдесет процента от създаването на един инструментален концерт и привилегията да работиш с такъв е може би най-хубавото нещо, което може да се случи на един композитор.

Работи се по представянето на концерта в Съединените Американски Щати през 2020 година.

Снимка: Софийска филхармония

-  Казваш, че допреди 5-6 години всеки холивудски филм е бил като една нова симфония, с прекрасна оркестрация. Може би не е случайно, че и този твой концерт ще бъде изпълнен като част от "Звуци от Холивуд" от Софийска филхармония?

-  Благодаря на екипа на Софийска Филхармония, че намери именно тази краска в моята музика. Ще бъда щастлив ако слушателите си излязат, изпълнени с оптимизъм и красота в душите си след този концерт. Да бъда поставен редом с Карл Дженкинс и исполина на големия американски симфонизъм, Джон Уилямс е повече от чест. Надявам се да отговоря на тези високи изисквания. Благодаря Ви от сърце!

Снимка: Личен архив/Колаж: Юлиян Илиев/Dir.bg

- Желая успех на концерта на 21-ви април в зала "България"!

Интервю на Мая Филипова

Още

Румен Бояджиев от ФСБ празнува рожден ден

Още

Даниела Кузманова: Медиите имат по-голяма вина и тя е, че вече не са Четвъртата власт