Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Режисьорът на филма "Времето е наше" Петър Попзлатев: Апел за покаяние!

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Режисьорът на филма "Времето е наше" Петър Попзлатев: Апел за покаяние!

Руши Видинлиев е с дисциплина и интелигентност на американски актьор, споделя авторът на дълго чаканата творба, която ще открие Киномания - 2018 на 15 ноември.

Петър Попзлатев (Снимка: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев)

Режисьорът Петър Попзлатев е роден на 4 февруари 1953 г. в София.

Френски възпитаник - учи в Сорбоната и института "Луи Люмиер", който завършва през 1978 г. Пробива в киното с документалния филм "Труден избор".

Първият му игрален филм е "Аз, Графинята", който печели награда за най-добър пълнометражен филм в Торино (1989); голяма награда - най-добър европейски дебютен игрален филм - от жури председателствано от Анри Алекан (оператор на Вим Вендерс "Небето над Берлин" (1990); "Сребърен делфин" за режисура и "Сребърен делфин" за операторско майсторство (1990) на "Фестроя" в Сетубал, Португалия; награда на ФИПРЕСИ (1989) и награда за женска роля на Червенокръсткия фестивал във Варна (1989).

Петър Попзлатев (Снимка: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев)

Режисира и продуцира и българо-френските копродукции "Нещо във въздуха" по сценарий на Константин Павлов (награда на европейските филморазпространители в Кан 1993 г.) и "И Господ слезе да ни види" (награда за режисура, награда на филмовата критика и награда за най-добра адаптация на литературно произведение на фестивала на българското игрално кино "Златна Роза" 2004 г.)

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Още

С "Времето е наше" започва Киномания в НДК тази седмица

С "Времето е наше" започва Киномания в НДК тази седмица

Автор е и на документалните филми "Бащи от бронз" (1984 г.), "Коми, хората" (1985 г. ), "Процесът" (1986 г.), "Чужденецът" (1987 г.), "Авторът... модела" (1988 г.), "Нашите деца" (2005 г.), на игралния филм "Аз съм ти, Адриана" (2012 г.)

Филмът му "Времето е наше" (2018 г.) е избран да открие "Киномания" 2018 г. на 15 ноември.

Разговаряме с режисьора Петър Попзлатев за цената да си отговориш на въпроса коя е Невена, залял цяла София през последния месец, за щастието да общуваш с ерудирани актьори, които да са твои съавтори, за помирението и покаянието, от които имаме нужда след раните, които близо 2 млн. 380 хиляди човека са получили от двете страни на чертата - тези, които са правили доноси и тези, за които са правени доноси за Държавна сигурност. Общо.

А това са 33 процента от 8-милионната тогава българска нация.

Нужно ни е покаяние.

Може ли да стане това?

Петър Попзлатев пред Dir.bg:

- "Времето е наше" е един изстрадан филм за Вас, работите го четири години. Разкажете кое ви мотивира най-напред да ползвате мотиви от "Разруха" на Владимир Зарев?
- Беше в далечната 2003 г. Владимир Зарев бе отстъпил правата на Иванка Гръбчева, по съседски. Живеят в една и съща кооперация. Този избор на автора на романа естествено ме озадачи... Непонятно ми се стори как сюжетът на една актуална, преживяна от толкова много българи история, може да бъде интерпретирана от дъщерята на генерал-партизанката Митка Гръбчева, която решаваше кадровите проблеми в държавата преди 10 ноември 1989 г., под дулото на пистолет.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Зарев бе любезен. Предложи ми друг текст, над който работеше тогава. Опитахме обща работа, друг проект, но нещата не се състояха.

"Разруха" се оказа апетитна хапка и за амбициозни българи зад граница. Всички кандидатстваха за субсидиране на филмов проект в България. У нас сценарните опити върху романа, за първите 12 години, са повече от три. Чел съм впоследствие два от тях. Не са на нивото на романа, но ми подсказаха нещо полезно.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

"Разруха" е актуална, талантлива картина на едно подивяло прераждане на българското общество през 90-те години. Но романът няма център, който да подчини преработката на литературата в драматургически текст, така че да се гарантира добрия изход на бъдещ филм.

Липсваше категоричен конфликт, който да кръстоса двете паралелни линии в романа - историята на служителя от Държавна сигурност, който се превръща в крупен бизнесмен от една страна, а от друга тази на писателя, който подчинен от ударите на съдбата, освен вдъхновението си за работа, губи и близостта на съпруга, деца и приятели, както и родители в друга паралелна линия. Двете сюжетни линии се допираха, едва в последната трета от разказа.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Впоследствие Стенли Семерджиев (проф. Станислав Семерджиев - ректор на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" - б. а.) изчака да изтекат откупените права за преработка, запретна ръкави и с благословията на Владо Зарев предложи драматургично преструктуриране на романа. Дори за капацитет като него, задачата се оказа не лека. Работи дълго.

В резултат, дни преди крайния срок за подаване на проекта пред комисия, предложи сценарий, който вместо да компресира структурно романа, бе удвоил обема с допълнителна трета линия, съответно добавил трета двойка герои и нов конфликт в традициите на позабравения соцреализъм, и подръчен, социално активен герой, като коректив на двойката основни герои от романа "Разруха".

Попзлатев с портрета на дядо си (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Освен обемът, позволяващ реализиране на сериал с общо продължение 6 часа, въвеждането на трета линия вярно решаваше проблема в драматургично отношение, но отнемаше актуалността на заложения от самото начало на прехода специфичен конфликт между власт и духовност.

За мен стана доста тежко в момента, в който така изготвеният проект премина успешно пред комисията в НФЦ с уговорката, че режисьорът има достатъчно драматургичен опит, за да се справи.

Оттук нататък, в мое лице трябваше да се задейства и продуцентът, за да изчистя драматургичната тъкан. Както времето на прехода разгражда, предстоеше ми да "деконструирам" структурно текста на изначалните му компоненти. Сетне да реша как да бъде гарантиран добрия изход от ситуацията.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Отказах се да кандидатствам с филма, за каквато и да е помощ отвън. Романът третира едно типично българско преживяване. Контекстът засяга в дълбочина съвременните българи, но - толкова... Няма потенциал, който да доведе до идентификация с проблематиката.

- И какво беше разрешението на въпроса?
- Реших с този минимален бюджет да направя достатъчно концентрирана драматургична структура от разфасования материал от сагата. Да открия в контекста на преживяното сериозен драматургичен конфликт.

Двамата герои от романа, сякаш бяха от едната страна на бариерата. Реших да вкарам тези двама герои в съвсем различна жанрова структура - от криминален порядък.

Романът притежава автентична среда, изследването показва нужда от ярка допълнителна нужда от конфликт в бекграунда на героите.

Зависимост, характерна за отминалото време, която да се разтвори днес с различна възможност по посока на изхода, което от своя страна да позволи две неща. Първо, да се извади истината за състоянието на взаимоотношенията интелигенция и комунистическа власт. Второ, да се подготви допълнителна и лесно разпознаваема интрига, която да доближи текста в посока реализиране на филм, с елементи на политически трилър.

Имах договор с Димитър Шумналиев. Поднових го. Реших да използвам мотиви от два негови разказа в сценария. Интрига, позволяваща да се изследва психологията на човек, принуден от обстоятелствата да "доносничи" и психологията на получилия информацията, чиято задача е да пази властта.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Владо Зарев разработи допълнително образа на ченгето-бизнесмен и на генерала. Написа прекрасен епизод между властелина генерал (Ивайло Христов) и ченгето-бизнесмен (Рушен Видинлиев).

Ивайло Христов във филма "Времето е наше" (Снимка: Киномания)

В тази посока, филмът "Времето е наше" следва безукорно романа "Разруха". Самият конфликт, заложен с мотиви от разказите на Шумналиев, дава по-далечен хоризонт на изследването. Хоризонт, който касае една трета от участниците. Една трета от българската нация.

- В крайна сметка между Вас като продуцент и режисьор и човек, който е сложил последните щрихи в историята, авторът на сценария преди Вашата намеса - Станислав Семерджиев и автора на романа "Разруха" Владимир Зарев, имаше ли някакви напрежения около текста?
- Текстът в киното е междинна суровина. Изисква талант, но не гарантира талантлив завършен продукт. В реализацията на филма е скрита възможността или посланието да стигне до зрителя, или да го остави индиферентен.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

- Да повдигнем завесата - какъв е основният конфликт между двамата главни герои - ченгето от ДС, който става бизнесмен и писателя?
- В романа те са от едната страна на бариерата!..

- Ченгето вербувало ли е конкретния писател?
- В романа няма такова нещо. Интригата е доста по-плаха, по-скоро в стила на соцреализма. Жената на ченгето, чистак скромна духовност, пише поезия, която няма кой да публикува.

Писателят трябва да свърши тази работа срещу подходящо възнаграждение, вместо да пише дълбоките си романи, очаквани от цялата мизерстваща нация. Това във филма го няма.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

- С какво е заместено?
- В единия от разказите на Шумналиев, писателят предава близък човек, без да подозира, че има родствена връзка с него. Ситуация, впрочем, характерна за класически литературни жанрове като античната трагедия. "Едип Цар" е парадигматичен пример.

В преходно време, когато се разомагьосват определени социални илюзии, двама души търсят идентичност, освободена от обективациите, които тоталитарният режим им е осигурил. Българският преход, в този случай, е показан през екзистенциалната оголеност на персонажите.

Художествена интерпретация на доносничеството.

В романа на Зарев, Невена е дъщеря на ченгето от ДС, в сценария е негова доведена дъщеря. Мария е жената на Тилев, но дали той живее в момента с нея или с друга? И ако е друга, коя е тя? Това е вторият въпрос, освен коя е Невена. За какво е донасял писателят, ако е донасял? И защо го е правил? Може би иска да изкупи вина. Как ще го направи? Ще му помогне ли Невена за това?

Ето ви някои от вратите, които се опитвам да отворя?

В рамките на два часа. Отговорите на всички тези въпроси са в този филм.

Елена Телбис и Леонид Йовчев във филма "Времето е наше" (Снимка: Киномания)

- Какво добавяте с Вашия филм по болезнената тема с доносниците на бившата ДС?
- Потребността от покаяние и помирение. Трябва да се преживее тази тъга, за да се затвори страницата.)

Отгръщането на тази страница чрез един частен случай, може би ще окуражи много хора да потърсят помирение със себе си и да я затворят завинаги.

Петър Попзлатев (Снимка: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев)

- Лично Вие имали ли сте проблеми с ДС?
- Близо 2 години бях с изтекъл паспорт във Франция, в студентските си години. Проблемите ми се задълбочиха, като се върнах. Бях строго наблюдаван в работата си. Документалните филми, чрез които се реализирах професионално, един по един бяха оставяни на рафта, лишени от публичност, за сметка на това бяха изпращани по международни фестивали като демонстрация на несъществуваща свобода на творческите изяви.

Това бяха едни прости документални кинонаблюдения, които да свидетелстват за онова, което съм свикнал да търся - състоянието на нещата.

- Как се спряхте на Руши Видинлиев и Леонид Йовчев за двата основни образа?
- Руши Видинлиев е човек с дисциплина, рутина и интелигентност на американски актьор. Седи автентично и психологически точно. Няма потребност от обиране на театрална клишираност.

Руши Видинлиев във филма "Времето е наше" (Снимка: Киномания)

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Леонид Йовчев е рядко ерудиран актьор. Всеотдаен в търсенето на точен ключ, който да мотивира разтерзаването на героя.

Изключително добре партнира, с точен прочит на всеки жест от по-възрастните актьори, с които има общи сцени във филма.

Леонид Йовчев във филма "Времето е наше" (Снимка: Киномания)

В този филм, работата с актьорите ме освободи в посока да импровизирам. Последните съавтори на режисьора, в крайна сметка, са актьорите.

- А Ицко Финци играе женска роля във филма Ви?!
- Ицко влезе с голяма охота в предложената роля. Той не учи лесно текстове, а тук за броени дни успя да се подготви много добре. Не ми се ще да издавам подробности около ролята на Ицко Финци. Нека зрителите сами да открехнат тази врата.

- Казвате, че сте гледали филма " Времето е наше" с куп "умни глави" - филмови критици и т. н., и те останали леко смълчани, леко стъписани след края на филма... Това не Ви ли притеснява, не се ли питате как ще приеме филма широката публика?
- Филмовите критици, изследователите бяха много по-възторжени на второто гледане. Част от образите водят до директна идентификация, друга поставят въпроси, на които не е задължително да намериш отговора веднага.

Петър Попзлатев (Снимка: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев)

- Премиерата на филма "Времето е наше" ще открие "Киномания"- 2018, но няма да го разпространявате веднага? Защо?
-
В рамките на "Киномания" - 2018 излизат 55 заглавия. За мен е комплимент, че се открива с "Времето е наше". Нескромно е да искам повече от най-утвърдения кино форум в нашата страна. Разпространението предстои и се надявам филмът да излезе на екран в началото на идната година.

- Успех на Вас и на филма!

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Коментирай 17

1/1

Ивайло Христов във филма "Времето е наше" (Снимка: Киномания)

Руши Видинлиев във филма "Времето е наше" (Снимка: Киномания)

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Попзлатев с портрета на дядо си (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Елена Телбис и Леонид Йовчев във филма "Времето е наше" (Снимка: Киномания)

Леонид Йовчев във филма "Времето е наше" (Снимка: Киномания)

Петър Попзлатев (Снимка: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев)

Петър Попзлатев (Снимка: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев)

Петър Попзлатев (Снимка: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев)

Петър Попзлатев (Снимка: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев)

Петър Попзлатев (Снимка: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев)

Календар

Препоръчваме ви

Анри Кулев: Свободата е територия за безхаберковците

"Всички сме продукт на времето си. Я си представете моите картинки по време на инквизицията. Сега щяхме да "разговаряме" в гробищата или кожата ми щеше да се вее на съседното дърво", казва творецът-космополит

Велизар Величков между пътешествието, театъра и бизнеса

"На първо място съм щастлив заради свободата, която имам", споделя Визо

Марио Хосен - Българския Паганини: Музиката е мост между световете, измеренията и битието

Тя ни свързва и зарежда енергийно, убеден е артистичният директор на Музикалното "Варненско лято"

Димитър Караниколов на среща с живота с мескал и пушен лют пипер

"Ако искаш да ме накараш да направя нещо, трябва да ми кажеш, че е забранено", казва визуалният артист, който обича да пътува с еднопосочен билет

Пламен Карталов пред Dir.bg: Откриваме сезона с грандиозна гала, посветена на Николай Гяуров

Честваме 90 години от рождението на великия бас, добавя директорът на Софийската опера и балет