ЛИТЕРАТУРАТА И КИНОТО
Режисьорът Беноа Жако: И фестивалът в Кан има задкулисие
Жената е винаги кралица
Автор : / 1756 Прочита 4 Коментара
Филмовият режисьор Беноа Жако е една от легендите на френското кино. Той има над 40 филма като режисьор, от които 25 са пълнометражни ленти, на 25 от тях е бил сценарист. През 2005 г. е поканен за член на журито на кинофестивала в Кан. Тазгодишният кино-литературен фестивал CineLibri представя три филма на Беноа Жако: "Ева", "Вила Амалия" и "Сбогом, кралице моя". Кой е Беноа Жако и какво сподели специално за читателите на Impressio?
София, 2018 г. /Снимка: Авторката/
Беноа Жако е "болен" по киното. Другата му голяма любов са книгите и актрисите. Многократно е награждаван за умението си да екранизира литературата, а във филмите си е снимал едни от най-красивите и чувствени актриси. Във филма "Вила Амалия" ще гледаме голямата Изабел Юпер.
Изабел Юпер, в кадър от филма "Вила Амалия"
Беноа Жако е роден през 1947 г. в Париж. Първият му филм - "Музикантът убиец" /1975/, е екранизация по мотиви от творчеството на Достоевски. Режисьорът е изкушен да изследва човешката душа, също като знаменития писател, и постига до дълбоки прозрения на душевността на героите във филмите си.
Беноа Жако в София, 2018 г. /Снимка: Авторката/
Сред отличените му филми са "Крилете на гълъбицата" /по романа на Хенри Джеймс/, "Училище за страсти" /номинация за "Златна палма" 1998/, "Седмото небе", "До скоро виждане" /номинация в категория "Особен поглед", Кан 2004/, "Недосегаемият", "Адолф", "Сад", "Тоска", "Три сърца" /номинации за "Луи Делюк", "Люмиер" и "Златен лъв"/ и др.
През годините е работил с най-добрите актриси на френското кино: Изабел Аджани, Катрин Деньов, Ана Карина, Бриджит Фосе, Доминик Санда, Изабел Юпер, Даниел Отьой и др.
Освен в пълнометражното кино, Жако оставя името си като автор на много документални и телевизионни филми. Във филма му "Принцеса Мари" /2003/ играе Катрин Деньов. През есента на 2004 г. режисира "Вертер" на Жул Масне в Кралската опера "Ковънт Гардън" в Лондон.
2005 г. е знаменателна в живота му - поканен е за член на журито на 58-ия международен филмов фестивал в Кан. Това е голяма чест за всеки творец, свързан с киното.
Беноа Жако в София, 2018 г. /Снимка: Авторката/
Беноа Жако е носител на наградата "Рьоне Клер" /2012/, за постижения в областта на филмовото изкуство - отличие, което го приобщава към големи творци като Роман Полански, Клод Шаброл, Андре Тешине, Ален Корно и др.
Режисьорът има опит и като актьор - можем да го видим в епизодична роля във филма на Люк Бесон "Валериан и градът на хилядите планети" /2017/.
Филмите на Беноа Жако, които ни представя CineLibri 2018, са сполучливо подбрани - те носят характеристиката на основните черти на неговото творчество. Във филма "Вила Амалия" изневярата е повод за равносметка и бягство от житейската суета. Героинята Ан /Изабел Юпер/ не иска да се задоволи с агонията на една изчерпана любовна връзка - потегля в нова житейска посока, търсейки път към самата себе си. Беноа Жако не представя като патетична стъпка това ново състояние на героинята си - Ан е крехка, търси място за умиротворение. В същото време, обаче, не се самосъжалява, което я прави достатъчно решителна за промяна. Филмът е копродукция на Франция, Швейцария и Италия, и е отличен с номинация за "Кристален глобус" от фестивала в Карлови Вари.
"Сбогом, кралице моя" /2012/ на Жако е пищна творба с цели 11 номинации за "Сезар", включително за най-добър филм, режисьор и адаптиран сценарий. Печели награда в 3 категории - за най-добра кинематография, костюми и дизайн. Отнася и наградата "Луи Делюк", на френските кинокритици. Почакайте, има още номинации: за "Златна мечка", "Кристален глобус" и "Люмиер". Какво повече може да иска един режисьор?!
В "Сбогом, кралице моя" Беноа Жако запечатва духа на времето на Мария-Антоанета Австрийска - емблематична фигура в историята на Франция. Във филма бушуват страсти, на фона на леност и разврат; разиграват се интриги, витаят слухове. Филмът виртуозно претворява едноименния роман на Шантал Тома, отличен с наградата "Фемина". Историята във филма разказва за промените във Версай - рухването на монархията. На фокус не е кралят Луи ХVІ, а влиянието на жените в двора.
Френско-белгийската продукция "Ева" /2018/ е последният /засега/ филм на Беноа Жако. Той е екранизация по романа на Джеймс Хадли Чейс и носи на режисьора трета номинация за "Златна мечка".
Сюжетът: Младият жиголо Бертран открадва ръкопис от умиращ клиент. Година по-късно се събужда като драматург и се пренася в луксозен парижки апартамент. Всичко изглежда идеално, но за жалост и плашещо - Бертран не е способен да напише самостоятелно нищо ново, а публиката го очаква. И тогава се появява Ева...Тя се оказва най-голямата заплаха за неговото бъдеще. А може би, и нещо като Възмездие?!? - Ева ще обсеби и ще съсипе живота му.
Във филмографията си Беноа Жако записва и филма "Дневникът на една камериерка", който критиците оцениха като "шокиращ". Всъщност, екранизацията е голямо предизвикателство за режисьора, след филмите с едноименното заглавие на знаменити режисьори преди него - на Жан Реноар /1946/ и Луис Бунюел /1964, с участието на Жана Моро и Мишел Пиколи/.
Версията на "Дневникът на една камериерка" на Жако, въпреки противоречивите критики, отново е номинирана - със "Златна мечка". Героинята му Селестин е една нова, осъвременена трактовка на вече познатия образ - тя е сластолюбива и суетна, безочливо сменя работни места, като се възползва от вниманието на господарите си, симулирайки свенливост.
Известна е една фраза на Беноа Жако, която ясно изразява неговото отношение към жените и в частност - към киноактрисите:
"Да имаш камера, да избереш момиче, което да те заслепи, и да го последваш - това е киното", казва Беноа Жако.
"Героините му са запомнящи се, ярки и неудържими в страстта си да живеят пълноценно, като най-"безцеремонно" изразяват себе си!...", пише един крити за филмовите героини на Жако.
А ето какво каза за Impressio.dir самият Беноа Жако, в едно кратко интервю:
- Г-н Жако, жените заемат особено място в творчеството ви...
- Жените са изначалната "Ева", но аз имам съвсем различно разбиране за ролята на първата жена и Сътворението на света. Това е мое философско схващане, което изисква повече време за разговор, затова ще ви предложа едно кратко определение за жената от мое име:
"Жената е винаги кралица!"
Кадър от филма "Сбогом, кралице моя"
- Имате опит като член на журито на най-бляскавия филмов фестивал в света - този в Кан. Кажете нещо от "кухнята" на този фестивал, в който участвахте?
- Интересно е да застанеш, така да се каже, от "другата" страна - да дадеш оценка на творчеството на другите. Не беше изненада за мен, че като във всеки фестивал, и в Кан има задкулисие. Имаше един интересен случай с един китайски режисьор, който никога преди това не бях чувал да говори, докато един ден не стана, за да каже, че ако не бъде награден, за него няма да е добре да се върне без награда в родината си?...И журито прие този довод за достатъчно мотивиращ, за да го награди...Политиката и много други фактори често стават причина за подобни "награди", затова най-важна за мен като творец, без да прозвучи помпозно, е наградата на публиката - нейното внимание.
- Филмите ви визират различни епохи. Ако можехте да избирате, коя епоха бихте избрали за себе си?
- Ако бях човек на 18-и век, сигурно щях да изуча по-добре онова, което е било през предишните 15-и и 16-и век, но аз не съм роден в 18-и век. Човек трябва да приема времето, в което е роден, за да живее пълноценно в него. Харесвам времето, в което съм роден, но това не пречи да се интересувам от миналото.
- Като добър познавач на човешката душа, което ярко демонстрирате и във филма "Сбогом, кралице моя", кажете - търпи ли, така да се каже, "еволюция" в съвременния свят интригантството, изобщо духовният разврат?
- Всяко време има своите примери за това, защото човекът изначално крие тези негативи на душата си. Но, разбира се, всяко време има и своя "принос" в това отношение, под влиянието на промените, свързани с историята, политиката и други фактори.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}