Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Режисьорът Беноа Жако: И фестивалът в Кан има задкулисие

ЛИТЕРАТУРАТА И КИНОТО

Режисьорът Беноа Жако: И фестивалът в Кан има задкулисие

Жената е винаги кралица

Филмовият режисьор Беноа Жако е една от легендите на френското кино. Той има над 40 филма като режисьор, от които 25 са пълнометражни ленти, на 25 от тях е бил сценарист. През 2005 г. е поканен за член на журито на кинофестивала в Кан. Тазгодишният кино-литературен фестивал CineLibri представя три филма на Беноа Жако: "Ева", "Вила Амалия" и "Сбогом, кралице моя". Кой е Беноа Жако и какво сподели специално за читателите на Impressio?

София, 2018 г. /Снимка: Авторката/

Беноа Жако е "болен" по киното. Другата му голяма любов са книгите и актрисите. Многократно е награждаван за умението си да екранизира литературата, а във филмите си е снимал едни от най-красивите и чувствени актриси. Във филма "Вила Амалия" ще гледаме голямата Изабел Юпер.

Изабел Юпер, в кадър от филма "Вила Амалия"

Беноа Жако е роден през 1947 г. в Париж. Първият му филм - "Музикантът убиец" /1975/, е екранизация по мотиви от творчеството на Достоевски. Режисьорът е изкушен да изследва човешката душа, също като знаменития писател, и постига до дълбоки прозрения на душевността на героите във филмите си.

Беноа Жако в София, 2018 г. /Снимка: Авторката/

Сред отличените му филми са "Крилете на гълъбицата" /по романа на Хенри Джеймс/, "Училище за страсти" /номинация за "Златна палма" 1998/, "Седмото небе", "До скоро виждане" /номинация в категория "Особен поглед", Кан 2004/, "Недосегаемият", "Адолф", "Сад", "Тоска", "Три сърца" /номинации за "Луи Делюк", "Люмиер" и "Златен лъв"/ и др.

През годините е работил с най-добрите актриси на френското кино: Изабел Аджани, Катрин Деньов, Ана Карина, Бриджит Фосе, Доминик Санда, Изабел Юпер, Даниел Отьой и др.

Беноа Жако и Изабел Юпер

Освен в пълнометражното кино, Жако оставя името си като автор на много документални и телевизионни филми. Във филма му "Принцеса Мари" /2003/ играе Катрин Деньов. През есента на 2004 г. режисира "Вертер" на Жул Масне в Кралската опера "Ковънт Гардън" в Лондон.

Твоите любими заглавия в /market.dir.bg

slide 1 to 3 of 50

2005 г. е знаменателна в живота му - поканен е за член на журито на 58-ия международен филмов фестивал в Кан. Това е голяма чест за всеки творец, свързан с киното.

Беноа Жако в София, 2018 г. /Снимка: Авторката/

Беноа Жако е носител на наградата "Рьоне Клер" /2012/, за постижения в областта на филмовото изкуство - отличие, което го приобщава към големи творци като Роман Полански, Клод Шаброл, Андре Тешине, Ален Корно и др.

Режисьорът има опит и като актьор - можем да го видим в епизодична роля във филма на Люк Бесон "Валериан и градът на хилядите планети" /2017/.

Филмите на Беноа Жако, които ни представя CineLibri 2018, са сполучливо подбрани - те носят характеристиката на основните черти на неговото творчество. Във филма "Вила Амалия" изневярата е повод за равносметка и бягство от житейската суета. Героинята Ан /Изабел Юпер/ не иска да се задоволи с агонията на една изчерпана любовна връзка - потегля в нова житейска посока, търсейки път към самата себе си. Беноа Жако не представя като патетична стъпка това ново състояние на героинята си - Ан е крехка, търси място за умиротворение. В същото време, обаче, не се самосъжалява, което я прави достатъчно решителна за промяна. Филмът е копродукция на Франция, Швейцария и Италия, и е отличен с номинация за "Кристален глобус" от фестивала в Карлови Вари.

"Сбогом, кралице моя" /2012/ на Жако е пищна творба с цели 11 номинации за "Сезар", включително за най-добър филм, режисьор и адаптиран сценарий. Печели награда в 3 категории - за най-добра кинематография, костюми и дизайн. Отнася и наградата "Луи Делюк", на френските кинокритици. Почакайте, има още номинации: за "Златна мечка", "Кристален глобус" и "Люмиер". Какво повече може да иска един режисьор?!

В "Сбогом, кралице моя" Беноа Жако запечатва духа на времето на Мария-Антоанета Австрийска - емблематична фигура в историята на Франция. Във филма бушуват страсти, на фона на леност и разврат; разиграват се интриги, витаят слухове. Филмът виртуозно претворява едноименния роман на Шантал Тома, отличен с наградата "Фемина". Историята във филма разказва за промените във Версай - рухването на монархията. На фокус не е кралят Луи ХVІ, а влиянието на жените в двора.

Френско-белгийската продукция "Ева" /2018/ е последният /засега/ филм на Беноа Жако. Той е екранизация по романа на Джеймс Хадли Чейс и носи на режисьора трета номинация за "Златна мечка".

Сюжетът: Младият жиголо Бертран открадва ръкопис от умиращ клиент. Година по-късно се събужда като драматург и се пренася в луксозен парижки апартамент. Всичко изглежда идеално, но за жалост и плашещо - Бертран не е способен да напише самостоятелно нищо ново, а публиката го очаква. И тогава се появява Ева...Тя се оказва най-голямата заплаха за неговото бъдеще. А може би, и нещо като Възмездие?!? - Ева ще обсеби и ще съсипе живота му.

Във филмографията си Беноа Жако записва и филма "Дневникът на една камериерка", който критиците оцениха като "шокиращ". Всъщност, екранизацията е голямо предизвикателство за режисьора, след филмите с едноименното заглавие на знаменити режисьори преди него - на Жан Реноар /1946/ и Луис Бунюел /1964, с участието на Жана Моро и Мишел Пиколи/.

Версията на "Дневникът на една камериерка" на Жако, въпреки противоречивите критики, отново е номинирана - със "Златна мечка". Героинята му Селестин е една нова, осъвременена трактовка на вече познатия образ - тя е сластолюбива и суетна, безочливо сменя работни места, като се възползва от вниманието на господарите си, симулирайки свенливост.

Известна е една фраза на Беноа Жако, която ясно изразява неговото отношение към жените и в частност - към киноактрисите:

"Да имаш камера, да избереш момиче, което да те заслепи, и да го последваш - това е киното", казва Беноа Жако.

"Героините му са запомнящи се, ярки и неудържими в страстта си да живеят пълноценно, като най-"безцеремонно" изразяват себе си!...", пише един крити за филмовите героини на Жако.

А ето какво каза за Impressio.dir самият Беноа Жако, в едно кратко интервю:

- Г-н Жако, жените заемат особено място в творчеството ви...

- Жените са изначалната "Ева", но аз имам съвсем различно разбиране за ролята на първата жена и Сътворението на света. Това е мое философско схващане, което изисква повече време за разговор, затова ще ви предложа едно кратко определение за жената от мое име:

"Жената е винаги кралица!"

Кадър от филма "Сбогом, кралице моя"

- Имате опит като член на журито на най-бляскавия филмов фестивал в света - този в Кан. Кажете нещо от "кухнята" на този фестивал, в който участвахте?

- Интересно е да застанеш, така да се каже, от "другата" страна - да дадеш оценка на творчеството на другите. Не беше изненада за мен, че като във всеки фестивал, и в Кан има задкулисие. Имаше един интересен случай с един китайски режисьор, който никога преди това не бях чувал да говори, докато един ден не стана, за да каже, че ако не бъде награден, за него няма да е добре да се върне без награда в родината си?...И журито прие този довод за достатъчно мотивиращ, за да го награди...Политиката и много други фактори често стават причина за подобни "награди", затова най-важна за мен като творец, без да прозвучи помпозно, е наградата на публиката - нейното внимание.

- Филмите ви визират различни епохи. Ако можехте да избирате, коя епоха бихте избрали за себе си?

- Ако бях човек на 18-и век, сигурно щях да изуча по-добре онова, което е било през предишните 15-и и 16-и век, но аз не съм роден в 18-и век. Човек трябва да приема времето, в което е роден, за да живее пълноценно в него. Харесвам времето, в което съм роден, но това не пречи да се интересувам от миналото.

Кадър от филма "Ева"

- Като добър познавач на човешката душа, което ярко демонстрирате и във филма "Сбогом, кралице моя", кажете - търпи ли, така да се каже, "еволюция" в съвременния свят интригантството, изобщо духовният разврат?

- Всяко време има своите примери за това, защото човекът изначално крие тези негативи на душата си. Но, разбира се, всяко време има и своя "принос" в това отношение, под влиянието на промените, свързани с историята, политиката и други фактори.

Еми МАРИЯНСКА

Още Робърт Фарбър - майсторът на романтичната еротика

Робърт Фарбър - майсторът на романтичната еротика

Още Израелският писател Дрор Мишани: Най-грозни са престъпленията зад стените на дома

Израелският писател Дрор Мишани: Най-грозни са престъпленията зад стените на дома

Още Марко Главиано - майсторът на черно-белите еротични сюжети

Марко Главиано - майсторът на черно-белите еротични сюжети

Още Майсторът на трилъра Херман Кох: Не вярвам, че моите герои са 100 процента зли

Майсторът на трилъра Херман Кох: Не вярвам, че моите герои са 100 процента зли

ИЗБРАНО
Коментирай4

Календар

«Април 2025»
ПВСЧПСН
31123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
2829301234
567891011

Препоръчваме ви

Йордан Славейков: Спазвам една мярка - да искам от себе си и хората повече, отколкото мислим, че можем да дадем

"На сцената в "Последна стъпка" се разказва историята на едно разбито българско семейство, което въпреки обидите, предателствата, липсата на любов и прекалената любов, се опитва да събере счупените парчета, да ги залепи и да се опита да продължи да е семейство", казва режисьорът и писател за най-новия си спектакъл

Пуерториканецът, който завладя колекционерите в САЩ

Американският артист с пуерторикански произход е професионален цигулар със значителни постижения, но в момента е успешен артист в САЩ и съветник на известни колекционери. Той говори лично пред Impressio за представянето на изложбата си в One Gallery в София през май

Ирен Кривошиева: Ако някой те накара да вървиш крачка с него, върви 10, ако е нужно

За театъра и киното, което е моята земна любов, имам доста проекти, разказва актрисата

Йордан Славейков за "Последна стъпка": Театърът е друга медия, която дава друга възможност

Спектакълът "Последна стъпка" може да се гледа на 17, 22 и 30 април в Народния театър

Йълдъз Ибрахимова: Джазът е начин на мислене, начин да се чувстваш свободен човек

"Според мен трябва да се прави нещо различно, което да предизвика хората да чуят джаза. Защо да не използваме джаза въз основа на националната музика?", коментира джаз примата

Фотографът Валерий Пощаров: В проекта "Баща и син" накрая винаги я има ръката, за която да се хванеш

"Днес фотографията е една нова писменост - всеки може да пише, всеки може да снима... Но кое всъщност е онова, което прави писателя - писател и фотографа - фотограф?"