ВИРТУОЗИ НА ЦИГУЛКАТА
Павел Златаров за отговорността да си на сцената
"Стремежът към недостижимото съвършенство е най-ценното, което съм получил от моите учители, и това бих предал на моите ученици", казва концертмайсторът на Софийска филхармония
Автор: / 896 Прочита 0 Коментара
Павел Златаров (Снимка: Софийска филхармония)
Едва ли има почитател на Софийската филхармония, който да не познава цигуларя Павел Златаров.
Близо 30 години във важната роля на концертмайстор, той е своеобразен медиатор между диригента и оркестъра. Виждали сме го и като солист, диригент и примариус на квартет "Филхармоника". Павел Златаров участва активно и в изготвянето на образователните концерти на националния оркестър от програмата "Фортисимо фамилия".
На 26 февруари на сцената на зала "България" той ще си партнира със Светлин Русев, който за малко ще смени цигулката с виола. Няколко дни преди това е и първият за 2023 г. концерт на квартет "Филхармоника".
Павел Златаров (Снимка: Софийска филхармония)
За концертите, за трудностите и радостите в професията и за удоволствието от музиката - Павел Златаров говори с Мина Такова:
- Ролята на концертмайстора е една от най-важните в един оркестър. Кое е най-трудното в нея?
- Концертмайсторът заема много особено място в оркестъра. От една страна той е оркестрант и равностоен участник в групата на първите цигулки. От друга страна, когато е необходимо, е солист, подобно на колегите си духачи. В същото време се намира в точката на съприкосновение между диригента и оркестъра и негова задача е комуникацията между тези две вечно враждуващи сили да тече безпрепятствено.
Всяка една от тези функции сама по себе си отнема достатъчно внимание и енергия, но основната трудност е в това, че всичко се случва едновременно - в един момент си тутист, в следващия - солист, като непрестанно трябва да чуваш и усещаш какво се случва в оркестъра и при необходимост да подпомагаш движението на енергията от диригента към музикантите или обратното.
Естествено, по време на концерт цялата тази работа трябва да изглежда за публиката като един безкраен празник.
- Има ли разлика в усещането, когато излизате на сцената като солист?
- Разликата е като между интензивно шофиране по софийските улици в час пик и пилотиране на Формула 1 по иначе не толкова натоварената писта. Някои колеги са ми казвали, че предпочитат да изсвирят един солов концерт, отколкото трудно и неблагодарно соло в оркестъра.
Соловото свирене предполага много по-високи изисквания и отговорност, но пък и удоволствието от него е много по-голямо.
- Най-добрите уроци, които сте научили от вашите учители и които бихте предали на следващите поколения?
- Изключително много дължа на моите учители по цигулка - Людмила Иванова, Минчо Минчев и Дора Иванова, както и на учителя ми по дирижиране - Васил Казанджиев. Има едно нещо, което е общо между тях, и това е критерият за качество.
Стремежът към недостижимото съвършенство е най-ценното, което съм получил от тях, и това бих предал на моите ученици.
Купи билет
- На 26 февруари сте солист в компанията на Светлин Русев - цигулар, когото публиката обича. В какви предизвикателства се изразява работата с него?
- Да застана на сцената до един от най-добрите цигулари в света е, разбира се, огромно предизвикателство.
От друга страна, обаче, Светлин, освен нечовешката си способност да свири на цигулка, притежава и изключително ансамблово чувство, което превръща свиренето с него в незабравимо изживяване. Очаквам концерта ни с огромно нетърпение!
- Разкажете малко повече за програмата и произведението, което ще изпълните в концерта.
- "Симфония Концертанте" от Волфганг Амадеус Моцарт има особена емоционална стойност за мен, тъй като досега винаги съм я изпълнявал със съпругата ми Милена Златарова и тя се е превърнала в нещо като семейно произведение за нас. Затова ще ми бъде много интересно какво ще се получи, като я изсвиря с някой друг.
Със Светлин сме приятели от повече от 30 години и мисля, че лесно ще постигнем пълно разбирателство. Той ще изпълни партията на виолата и нашата публика за пръв път ще може да се наслади на майсторството му на този прекрасен инструмент.
В програмата са включени още Първа симфония на Йозеф Хайдн и Първа симфония "Класическа" на Сергей Прокофиев. И тук ни очаква интересно предизвикателство - програмата няма да има диригент, а Светлин ще ръководи изпълнението от мястото на концертмайстора.
Това е още една причина любителите на класическата музика да не пропускат този концерт - да видят как музикантите от любимия им оркестър поемат сами отговорност за една виртуозна и интересна програма.
- Няколко дни по-рано ще свирите с квартет "Филхармоника" в първия ви концерт за годината в Камерна зала "България". Какво ще представите на публиката?
- На 18 февруари ще представим подчертано романтична и мажорна програма, включваща виртуозния Трети квартет на Ф. Менделсон-Бартолди и прекрасния Втори квартет на Йоханес Брамс.
За начало на вечерта избрахме веселия, "закачлив" Девети квартет в ла-мажор от В. А. Моцарт.
Квартет "Филхармоника" (Снимка: Софийска филхармония)
Още
Струнен квартет "Филхармоника" закрива летния сезон на Софийската филхармония "Споделете музиката"
- Как подбирате програмите за камерните концерти?
- Най-важното при свиренето в квартет е разбирателството между музикантите. Затова винаги планираме програмите си заедно и свирим музика, която се харесва на всеки един от нас.
Търсим връзки между произведенията, така че да си подхождат по някакъв признак. Например, програмата ни на 18 февруари е светла, радостна. Друг път залагаме на драматизма или иновацията.
Всеки концерт има собствена драматургия, така че публиката да си тръгне с усещането за цялостност.
Павел Златаров (Снимка: Софийска филхармония)
- Различна ли е спецификата на подготовка за камерна и симфонична музика?
- Разликата е в това, че оркестърът е един организъм, съставен от много хора, под ръководството на диригент. Така отговорността за единството на изпълнението и интерпретацията е в ръцете на някой друг.
Камерното музициране, от своя страна, е солово - всеки е солист и в същото време е част от ансамбъла. Това прави процеса по подготовка по-труден, но много по-интересен - вместо да има една концепция, на която всички да се подчиняват, в процеса на работа четири различни концепции постепенно се сближават, докато се получи едно цяло.
- Всеки музикант има професионални срещи, които са белязали пътя му. Коя беше Вашата?
- Ако трябва да посоча една-единствена, то без съмнение това е срещата с невероятната ми учителка Людмила Иванова. Тя преобърна изцяло представите ми за свирене на цигулка, а също и за това какво трябва да прави един артист.
Всичко, което се случи по-нататък в живота ми като музикант - срещите със следващите ми учители, това, че станах концертмайстор на Филхармонията, оттам творческите срещи с изключителни музиканти като Лорин Маазел, Генадий Рождественски, Невил Маринър и много други, се дължи на нея и нейната всеотдайна работа, за което съм ѝ безкрайно благодарен.
- Какво прави Павел Златаров, когато не свири?
- Програмата Фортисимо е едно от нещата, с които се занимавам с огромно удоволствие, тъй като тя е съчетание от много дейности, - дирижиране, актьорска игра, подбор на музикалните произведения, участие в изработването на сценария и най-вече работа с талантливи млади хора.
А грейналите от радост детски лица в края на всеки концерт са най-голямата награда.
Преподаването е друга сфера, в която навлизам постепенно и вече започвам да добивам самочувствие. Всяка успешна стъпка на мой ученик ми носи огромно удовлетворение, особено на най-малката ми ученичка, която свири едва от 10 месеца.
Всяка сутрин отделям по един час на китайската гимнастика Тай-чи, а денят обикновено приключва с любимите ми филми и компютърни игри.
Интервю на Мина ТАКОВА
Пълната програма на Софийската филхармония може да намерите на: https://sofiaphilharmonic.com/
Следете страницата на филхармонията във:
Facebook | Twitter | Instagram | YouTube
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}