"В симфоничния концерт с Плевенска филхармония с изцяло с моя музика ще присъстват и двете неща - класическото изсвирване на написана музика, но и импровизацията. Това отличава този концерт от всички останали", разказва виртуозният ни музикант и допълва: 

Настроението на концерта е палитра от настроения и емоции. Има всичко - и драматични моменти, има по-весели, танцувални мотиви, но при всички случаи инструментализмът и музикантлъкът стоят на първо място."

Двата празнични премиерни концерта с авторска музика на Христо Йоцов са по повод 70-годишнината от създаването на Плевенската филхармония и са на 17-и февруари в Плевен, и на 21-ви февруари в Зала "България". С тях той отбелязва и своя личен рожден ден. Произведенията са изцяло програмирани и специално композирани от него. Солистичните партии в тази програма са поверени на Василена Серафимова и Христо Йоцов - ударни, Михаил Йосифов - тромпет, Велислав Стоянов - тромбон. Концертите ще бъдат дирижирани от Борислав Йоцов, брат на композитора.

Маестро Йоцов е един от най-активните и креативни музиканти на българската джаз сцена и основен двигател на много български и международни проекти. Характерно за дейността му на инструменталист и педагог е привличането на млади музиканти с грижа за тяхното професионално израстване и отворен достъп до значими концертни форуми. 

Ето какво сподели Христо Йоцов пред Impressio:

Снимка: BulFoto

- Защо избрахте и каква е магията на ударните инструменти?
- Пристрастен съм, защото съм завършил класически ударни инструменти и те са голяма част от живота ми, дори и в момента като инструменталист.

Така се случи, че когато трябваше да избера пътя, по който да тръгна, времето беше малко за изпити. Бях свирил на пиано, но не исках да ставам пианист и ударните инструменти бяха добра опция за краткото време, в което трябваше да се подготвя. Не съжалявам, че така стана. Но пък пианото си остана моята неръждясваща любов и инструментът, който ми помага да композирам. Дори в момента ме уловихте да подготвям театрална музика и пианото много ми помага.

Но ударните инструменти могат да бъдат много внушителни, солистични и изразителни, а не само първосигнално ритмични. Сред тях има маримба, ксилофон... мелодични и хармонични, така че палитрата е много голяма.

Навремето професор Палиев създаде перкусионния ансамбъл "Полиритмия", който страхотно впечатли публиката, защото това беше нов свят от звуци. Въздействието на ударните инструменти е много силно.

Снимка: BulFoto

- Споменахте театралната музика, но ви предстоят два големи, празнични концерта с Плевенска филхармония.
- Театралната музика е към постановка на Катя Петрова, която започва да се прави в Народния театър по текстове на Гогол.

Но сега ми предстои Симфоничен концерт с Плевенска филхармония с изцяло с моя музика.

Концертът е част от честванията по случай 70-годишния юбилей на Плевенска филхармония и за мен е огромна чест, че първият концерт от този сезон е с изцяло моя музика. С чисто нови произведения, чиято премиера е на 17 февруари в Плевен и на 21 февруари в Зала "България" в София.

Купи билет

Върху това съм се концентрирал и това ме вълнува, защото не се случва всеки ден оркестър да предостави цяла програма на един човек. Много съм благодарен, защото на мен това ми се случва за втори път с Плевенска филхармония.

Снимка: BulFoto

- Какво сте подготвили за тях?
- Предложих на директора на Плевенска филхармония две мои нови произведения - едното написано специално за Мишо Йосифов и Вили Стоянов - тромпет и тромбон. Двоен концерт за тези двама утвърдени и страхотни музиканти и Симфоничен оркестър.

Второто е концерт за ударни инструменти за една страхотна възпитаничка на Плевенската ударна школа - Василена Серафимова. Тя е световнопризнат перкусионист, основно с маримба. Живее в Париж, но прави световна кариера и преди години аз й предложих да напиша парче за нас двамата и тя, разбира се, прие с радост.

Тези две пиеси послужиха за основа за формиране на програмата. Но тъй като двата концерта не стигат като времетраене, г-н Дяковски (директор на Плевенска филхармония, бел.р.) ми предложи да напиша пиеса във връзка със 70-годишнината на оркестъра. Така се роди една празнична увертюра, с която ще започнат двата премиерни концерта.

Снимка: BulFoto

- Каква музика ще чуем?
- Аз не съм композитор, аз съм музикант. И благодарение на натрупания ми опит, пиша музика, която ми идва отвътре, която интуитивно чувствам, която ми харесва и знам, че ще се хареса и на другите.

Нямам никакви амбиции от гледна точка на композиционни техники, така че музиката ми винаги е базирана на нещата, които ни вълнуват, когато слушаме музика. Това са мелодията, ритъмът, хубавата хармония, това че слушателят трябва да участва и някак си да има предсказуемост към това, което ще чуе, за да може да следва музиката. Винаги съм се стремял към това.

Освен това, всичките ми парчета съм написал за определени хора, познавайки техния характер, техния музикален език, техните инструментални възможности.

И в случая е така - Мишо и Вили са страхотни музиканти и като мен те са хем в дългогодишната си практика в джаза, хем с един класически бекграунд. Винаги съчетавам тези два свята на класическата и джазовата музика.

Така че, в този концерт ние сме с двете си лица - аз като композитор, те като изпълнители. Редуват се епизоди с писана музика, типично в класически стил, в триделната класическа форма, но в пиесата се редуват и епизоди, в които те импровизират напълно. На тях е оставено да изградят солата и импровизациите си, така, както ги чувстват в духа на музиката.

Купи билет

В концерта ще присъстват и двете неща - класическото изсвирване на написана музика, но и импровизацията.

Това отличава този концерт от всички останали и го прави уникален.

С Михаил Йософов (Снимка: BulFoto)

А импровизацията никак не е лесна работа, трябва да имаш голям опит в това и да знаеш твърде много неща. Това е музика, която се създава в момента, а писането на музика пак е импровизация, но това е музика, която се пише на ноти.

Този тип музиканти и професионалисти трябва да са еднакво добри и в двете неща - и да четат музика по най-добрия начин и да импровизират по най-добрия начин. В импровизацията има и теория, и практика, и въобще не е шега работа. Човек трябва да има и усет и интуиция за този вид музициране.

Снимка: BulFoto

- Какво се случва в българската школа за ударни инструменти в момента?
- В България винаги е имало страхотна школа и тя е дело на проф. Добри Палиев, чийто ученик съм аз. Тя е българска дотолкова, доколкото проф. Палиев е българин и е базирана на много неща, свързани с българския фолклор и традиция, но и в синхрон със знанията на най-изявените преподаватели в света.

Проф. Палиев поддържаше силни контакти и беше изключително ценен на Запад в края на 60-те, 70-те, 80-те години, когато се оформя българската школа. И тя до ден днешен ражда страхотни музиканти. Да не изброявам колко имена има навън, колко солисти има в оркестри и колко имена има на българската сцена.

В момента отново класовете са пълни, в Музикалното училище има страшно много деца, които изучават ударни инструменти. Непрекъснато идват и навлизат нови лица и преподаватели.

- Да ви върна малко във времето. Работили сте с едни от най-големите наши музиканти и джазмени, ще ни разкажете ли нещо за тях?
- Аз съм от тези щастливци, които се появиха на терена на джазовата музика, когато имаше страхотни музиканти.

Ще започна със Симеон Щерев-Банана, който ни пое с Антони Дончев, точно когато прохождахме и бяхме вече заявили присъствието си. В неговия "Симеон Щерев квартет" заедно с басиста Теодосий Стойков обиколихме фестивалите в Европа през 80-те години и това за нас беше огромна школа. Ние и цяло едно поколение музиканти дължим страшно много на Симеон Щерев.

Работил съм с Людмил Георгиев, Данчо Капитанов, Милчо Левиев, Вили Казасян и Биг Бенда на Българското национално радио, Йълдъз Ибрахимова - години, които ме оформиха и ми дадоха и опит, и самочувствие, известност и какво ли още не.

- Съхраняваме ли добре паметта им днес?
- Наша задача е да припомняме на младите музиканти за всички тях и аз непрекъснато - с повод и без повод, разказвам на моите студенти случки с тези велики хора, или им обръщам внимание какво са били, какво са ни дали и какъв е пътят на приемствеността на поколенията.

Освен това съм сигурен, че има и медии, които се грижат паметта да остане. И във фондовете на БНР, и в БНТ се пазят архивни записи, които оживяват от време на време. Радио ДЖАЗ ФМ събира за отделни музиканти всичко, което е известно и като биографии, и като записи, за да остане в историята.

Така че, не е толкова черен дяволът. Някои са много отчаяни, но аз съм умерен оптимист винаги, защото нямам друг избор (смее се).

- А нещо натъжава ли ви?
- Тъжен ми е един единствен факт - че все още българската музикална култура е до голяма степен затворена в България, труден е експортът й, с малки изключения. И тук вече има натрупана енергия и желание, каквато е Българската музикална асоциация, на която и аз съм член, която много напористо лобира и работи с Министерството на културата и съответните структури, за да може това да се промени и българските музиканти да получат повече международни изяви и известност.

Липсва видимостта ни от страна на Европа, за света ми е трудно да говоря, но поне като Европейска страна да се позиционираме доста по-добре. Говоря за музиката.

Нашата организация вече няколко години подред организира на щандовете на международните изложения, панаири, борси за музика, като jazzahead! в Бремен и Womex, представянето и анонсирането на български продукти пред чуждите импресарии, агенции, промоутъри, фестивали и т.н.

Вече има някакви наченки на интерес. На няколко пъти западни радиа направиха плейлисти с български произведения, поканиха гости и групи за фестивали и т.н. Това е начинът, стъпка по стъпка, да престанем да бъдем бяло петно на картата.

- Намирате ли разлика в случването на тези неща преди и сега?
- Преди години, някак си, нещата бяха по-лесни, защото първо светът не беше толкова наситен и с информация, и с хиляди условности, които в момента се въртят в една затормозяваща въртележка.

Освен това по време на социализма някак си културата беше един от малкото конвертируеми продукти. Благодарение на една импресарска агенция, каквато сега няма и се борим да има, имаше експорт на българска култура.

Аз самият съм бил на десетки културни делегации, къде ли не по света, където имаше фолклорни ансамбли, хорове, камерна музика, оперни, джазови певци и т.н. Сега е много трудно български музикант без подкепа, самопродуциращ се, да пробие този океан от информация и от реклами. Това е трудното в момента.

Българските музиканти създават много качествен продукт, въпросът е този продукт някой да го продаде.

Снимка: BulFoto

- Чувствате ли се добре като музикант и човек на културата в България?
- Категорично да!

Изобщо не съжалявам, че съм останал тук, въпреки възможностите, които и аз, и мои колеги сме имали да си намерим някъде другаде мястото.

Но не съжалявам, защото в България страхотно активно се работи, страшно много музиканти има, има и много места за свирене. Да не говорим за клубове, джазови фестивали и всякакви други такива. Ние сигурно имаме най-много фестивали на глава от населението.

Като сравнявам в момента, да не говорим за ковид годините, когато всичко, буквално, в целия свят беше спряло, тук нямаше момент, с изключение на 1-2 месеца. Всичко бръмчеше, доколкото е възможно и културният живот не спря. Хората ни се чудеха какво правим.

Има културен живот. Има пари и за културата, колкото хората да мрънкат и да недоволстват, но и аз лично видях колко милиони се употребиха, за да не спре културата и музикантите все пак да имат някаква финансова обезпеченост.

Изисква се време тези неща да се нагласят, но пак казвам, аз съм умерен оптимист и гледам от полупълната страна на чашата. От всеки от нас, индивидуално, зависи как ще си построи и ежедневието, и бъдещето, и какви послания ще отправя към колегите или учениците си. Тези, които искат могат и го правят!

- Критичен ли сте към учениците си?
- Не съм много критичен, само в необходимата степен. Нашата работа е силно индивидуална. Аз работя с отделни хора, с тяхната съдба, с техните особености и желания, така че - да, критичен съм, но не в степен на педагог, който да тропа с молива по масата и само да прави забележки.

Ние правим една взаимна игра, навлизаме надълбоко и се занимаваме с джаз и попджаз, но винаги моите часове преминават като разговор между по-опитен в професията и не толкова, но никога като позиция учител-ученик.

- Нещо може ли да ви вбеси като педагог?
- Когато виждам безразличие и липса на амбиция. 

Това най-много ме нервира, защото човек сам избира къде да бъде, а да влезе в учебно заведение като Националната музикална академия и да проявява апатичност, за мен е липса на всякакъв смисъл. Аз си губя времето, а той парите. Така че, всеки си избира какво да прави (смее се).

Снимка: BulFoto

- Усещате ли липса на обща музикална култура?
- В България това остава малко недоразбрано, защото в музикалните училища и самите преподаватели гледат на заниманията си с децата като на амбиция за професионална и конкурсна кариера. Малко са местата като читалища, школи или частни уроци, където родителите пращат децата си за този вид музикална култура, която не е като професия, но остава за цял живот.

И тя е супер важна, защото ако този процес се развива по нормален начин - говорим за музика, литература, изобразително изкуство, ако човек още от малък не се докосне до тях, после виждаме какво става и какви хора с какъв общокултурен потенциал застават на ръководни места, стават политици... Гледаме едни неща, които често будят чувство на срам.

- Нека да завършим с вашия двоен празник на 17 февруари - вашия рожден ден и празничния концерт-премиера с Плевенска филхармония с ваша музика. Какво е настроението ви в тази музика?
- Моята музика я правя такава, че да бъде удоволствие и за тези, които я свирят, и за тези които я слушат.

Купи билет

Това вече съм го правил доста пъти през годините и съм сигурен, че и на тези два концерта изцяло с моя музика в Плевен и София отново ще бъде така. С трепет ги очакваме!

Настроението на концерта е палитра от настроения и емоции. Има всичко - и драматични моменти, има по-весели, танцувални мотиви, но при всички случаи инструментализмът и музикантлъкът стоят на първо място. Преживявам всяка нота, не мога да отделя нещо по-специално. Емоцията е нещото, което най-много ме интересува. Но тази емоция идва, когато човек си свърши работата - както аз, така и всички, които са въвлечени.

Пропуснах да кажа, че диригент на тези два премиерни концерта е моят брат - Борислав Йоцов. Той е малко по-малък от мен, класически музикант, кларинетист, а от скоро време и дирижира. С него правим много общи неща и музикални проекти и дай Боже всекиму такива братски отношения. Въобще се оформя една прекрасна компания.

Борислав и Христо Йоцови (Снимка: BulFoto)

- Нещо очаквано и пожелано?
- Надявам се да съм здрав и енергичен, доколкото ми позволяват условията. В момента се чувствам доста активен и продуктивен, така че ни предстоят много неща.

И с Хилда Казасян, и с Плевенска филхаромония, с които сме имали стотици концерти, подготвяме нов проект по музиката на Гершуин. Както споменах, в момента работя и върху театрална музика, така че не спирам. Провокира ме, разбира се и киномузиката, но все още не са ме поканили (смее се).

Интервю на Тина Философова

Снимка: BulFoto

ХРИСТО ЙОЦОВ - барабанист, аранжор, композитор

Роден е на 17 февруари 1960 г. в семейство на музиканти. Завършва музикално училище и консерватория в класа по ударни инструменти на проф. Добри Палиев. Военната си служба (1979-81) отбива в Ансамбъла на Строителни войски, където свири в духовия оркестър. Там прави и първите си опити като аранжор.

От 1982г. свири с различни джаз групи в България и Европа. С "Акустична версия" печели двете най-престижни европейски награди за джаз-1985 в Белгия и 1986 - в Германия. С тази група има издадени 5 албума.

В периода 1982-89 е барабанист и аранжор на Биг бенда на Българското радио. От 1989 води клас по ударни инструменти в катедра "Поп и джаз" в Национална Музикална Академия, професор.

Свирил е със Симеон Щерев, Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов, Марио Станчев,Томи Смит, Анди Скофийлд, Адам Пиерончик, Ерик Про, Стив Хамилтън,Тим Гарланд, Алексия, Реджи Уоркмън, Бени Мопин, Стийв Слегл, Том Харел, "Мартинес Брадърс" и мн.др.

В момента е един от най-активните и креативни музиканти на българската джаз сцена и основен двигател на много проекти.

Характерно в дейността му на инструменталист и педагог е привличането на млади музиканти. Автор на музика и аранжименти за джаз формации, Биг-бенд, симфонична и театрална музика.

По-значими композиции:

"Началото" за кларинет, ударни и камерен оркестър /1998/

Концерт за кларинет и симф. оркестър /2002, запис със СО на БНР/

Концерт за обой и симф. орк./2003 по поръчка на френския обоист Давид Валтер, изд."Биладо", Париж, запис със СО на БНР/

Концерт за маримба и симф. орк./2004 - I награда на IV интернационален конкурс за ново симф. поизведение в неравноделни ритми - Пловдив, запис със СО на БНР/

Концерт за пиано и симф.орк. "The Spirit of Jazz"-2013

Концерт за комплект барабани и симф.орк./2015/

Концерт за чело и симф.орк./2017/

"Музикални моменти" за две пиана и уд. и-ти 2007

Пиеси за кларинет и пиано /2006,изд."Емерсон", Лондон/

Мюзикъл "Сън в лятна нощ" по У. Шекспир 2018 г.

Снимка: BulFoto

Музика за театър:

"Приказка за скитника крал", "Бурята"(награда "Златният делфин"), "Колекционерката", "Роня, дъщерята на разбойника"("Икар"), "Анна Каренина"("Икар"), "Момчето тигър" ("Златният делфин")

От 1995 г. свири предимно в собствени проекти с участието на български и чужди музиканти, за които създава оригинална музика - "Opium"-1998,, "Seven Steps"-2009, "Jazz Ball"-2013, "Funky"-2014, "Go Fusion"-2015, ,"Jazz Cats" 2017. "Next Step"2019 "Jazz Cats 2" 2019.

Има издадени над 30 албума за български и чуждестранни компании.