СПЕЦИАЛНИ ГОСТИ
"Остава" и Домът на културата в Габрово - неочаквано добра комбинация
Или как се изгражда мост между културното наследство и съвремието
Автор : / 3246 Прочита 1 Коментара
"Остава" в Дома на културата в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)Популярната рок група, в партньорство с платформата Urban Tapes, по проект на фотографката и културен мениджър Росина Пенчева, създават две нови видеа на парчетата от албума "Моно" - "Лондон? Париж? Берлин?" и "Елвис/Радио".
В следващата година, предстои "Остава" да празнуват 30-годишнина и най-вероятно, да издадат нов албум. В разговора за Dir.bg - с Даниел Ненчев и Росина Пенчева, разбираме повече за първата среща на Свилен и Жоро.
Също, за детството на Свилен и за рок духа на Габрово, отпреди 30 години. За тайната на факта, защо "Остава" остават заедно. За нелегалното преминаване на границата за свирене в чужбина. За Лондон, Париж и Берлин.
Росина: В работата си имам силно отношение към културното наследство, но и към съвременните артисти от най-различни сфери. Работя с музеи, художници, театри.
В един момент започнах и в Габрово много да работя, да снимам за културата и изкуството там. Когато разбрах, че на Дома на културата "Емануил Манолов" му предстои ремонт, се притесних, защото това е една от най-емблематичните сгради в архитектурно отношение. Архитект Карл Кандулков я е създал, а той е автор още на сградата на общината, сградата на Дома на хумора и сатирата, както и на множество паметници и изобщо ключови градоустройствени решения.
В Дома на културата "Емануил Манолов" в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
Архитектурният облик на града, както го познаваме сега, е създаден от него през 50-те и 60-те години на миналия век. Сградата на Дома на културата е много известна, гостите на града винаги се впечатляват от външния ѝ вид. Обаче аз като фотограф забелязах, че на интериора няма никакви снимки. Никъде не можеш да намериш как изглежда отвътре.
В Дома на културата "Емануил Манолов" в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
Имам поводи да влизам там, снимам за местния театър, който има репетиционна в сградата. Всъщност съм израснала на тази сцена и зад кулисите ѝ, защото майка ми репетираше пантомима там. Била съм и на концерти и на други събития там, имам и лична връзка с тази сграда.
Сега, години по-късно, отивайки да снимам с професионален ангажимент, я виждам по друг начин. За нея и за много други културни институции няма отговорността, че трябва да има фотографски архив. За дейността, за интериорите, да остане документ, късче история. По-късно реших, че ще е готино фотографията да се съчетае и с нещо живо и съвременно. Да има интерпретация през погледа на новото поколение към предходната епоха.
В Дома на културата "Емануил Манолов" в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
Ние обаче нямаме емоционалната връзка с нея, защото не сме живели през комунизма. За нас това са едни много странни пространства - леко ретро, но интересни. И искаме да им дадем ново съдържание. И се сетих за платформата Urban Tapes. Тя прави музикални сесии в градски пространства и ми се стори, че е супер подходящо да ги поканя да направят новия епизод в Габрово.
В техните епизоди също има други сгради, които са архитектурно наследство - например Биологическия факултет на Софийския Университет.
В Дома на културата "Емануил Манолов" в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
Спонтанно се свързах с хората от Urban Tapes и те се изкефиха много, понеже харесват Габрово. И когато трябваше да избираме бандата, въобще нямаше съмнения, че това трябваше да е "Остава". Свилен е от Габрово и ние сме израснали с тяхната музика. Първите ми посетени концерти на живо са били техните. Примерно в този клуб, не знам дали си го спомняте - червения, на главната...
В Дома на културата "Емануил Манолов" в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
Жоро: HotSpot, беше брутално.
Росина: Там ходихме, бях в гимназията. Даже нямах право да съм там, понеже бях още ученичка в Априловската гимназия. И си търсех начини да вляза в клуба. Сега ми искат зелен сертификат, а тогава - лична карта.
В Дома на културата "Емануил Манолов" в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
- Даниел: Какво си спомняш от цялата тази работа тогава и срещата с тези музиканти?
Росина: Да, по онова време ММ беше големият хит, а пък преди ММ беше MTV, тоест изведнъж имахме български вариант на музикална телевизия. Бяхме доста млади, а от Urban Tapes са били още по-млади. Те са били тогава сигурно пети-шести клас.
И това е някакъв първи досег до българска музика, която звучеше като чуждестранна. Даже първият ми спомен за "Остава" беше, че си помислих: "Ей това е банда, която не звучи като българска!". По принцип не харесвам да правя такива сравнения...
В Дома на културата "Емануил Манолов" в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
- Даниел: Те просто звучат като световни изпълнители и други любими групи.
Росина: Да, и всъщност аз до онзи момент не се припознавах в друга българска музика. Дотогава музиката от България ми се струваше старомодна, не ме докосваше, не ми харесваше.
Но в музиката на "Остава" успях да се припозная. А тази пролет ме запознаха с Жоро и разбрах колко е достъпен и точен.
По предложение на наша обща приятелка, той написа музика за промо на предишния ми проект. С останалите музикантите от групата, се запознах в Дома на културата по време на снимките за проекта.
Разбрах, че са отворени към по-младите хора, които искат нещо да направят, подкрепят ги и им подават ръка, помагат. А да те подкрепят такива артисти е много готино.
"Остава" в Дома на културата в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
- Даниел: Това, което казваш, е есенцията на това какви са те всъщност. Защото не всички музиканти, не всички групи, не всички артисти са отворени към нови хора. Те винаги подават ръка и дават шанс, както и свобода на хората, с които работят. Това също ги прави космополитни - че работят свободно с хората.
Музикантите от "Остава" уважават другите артисти и другите креативни хора. И затова им се получават нещата. Затова толкова време имат толкова много последователи и голям кръг от съмишленици. Добре, а вие с какво си спомняте Габрово, господа?
Свилен: Аз си спомням родилния дом, първия път, когато проревах в ръцете на майка ми...
"Остава" в Дома на културата в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
- Даниел: И как беше?
Свилен: Тя каза: "Сине, трябва да се казваш Съби, но аз съм алтернативна и ще те кръстя Свилен".
Жоро: Яко - алтернативна майка. Но то учителка по английски няма как по време на соца да не е била алтернативна.
Свилен: О, да!
Свилен от "Остава" в Дома на културата в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
- Даниел: Добре, че не си Стивън. Защото можеше и Стивън да бъдеш.
Свилен: Ако имам втори син, може да го кръстя Стивън. На дядо Съби. Първо поколение габровец съм, роден съм в Габрово.
В родилния дом са ме дали на родителите и са казали, ето, готово бебе - гений! (СМЯХ) Габрово е страхотен град и аз имах много готино детство. Имах астма като дете и докторите бяха казали: "Това дете да играе по цял ден". И аз до 4 клас не можех да чета. Майка ми разбра, че аз в четвърти клас не мога да чета. Тя е учителка по английски, обаче учителката ни, която ни преподаваше от първи до четвърти клас, ѝ вика: "А бе, ти имаш тъпо дете!".
Жоро: Гений, но неразвит.
Свилен: И в един момент в четвърти клас сменят учителките. Идва новата, сериозна, и вика: "Свилен да прочете", ама Свилен: "Ъ-ъ-ъ". И учителката казва на майка ми: "Ноева, детето ти е неграмотно!".
Жоро: Сигурно са се почнали едни подготовки, спряла е играта...
Свилен: Не, не е спряла играта, но имаше неприятни моменти.
"Остава" в Дома на културата в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
- Даниел: Всъщност Свилене, ключовото в цялата тази история, която чудесната Росина инциира, е, че това с клипа и връщането в Габрово - е възможност да си спомниш първата среща с група "Остава". След която те от кумова срама и доброта те включиха в групата.
Свилен: Да, взеха ме от добро сърце.
Първата ни среща с Жоро беше, когато те свириха на един концерт в центъра на Габрово. Жоро се беше почерпил малко и почти падна от сцената. И тогава един мой приятел, Петро, ни запозна. Каза им: "Това е един мой приятел, той е музикант" и така нататък. Аз бях войник тогава. И като се уволних, почнахме да се виждаме по-често и станахме приятели.
Жоро от "Остава" в Дома на културата в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
Жоро: Благодарение и на стария ни барабанист, Драго, който направи връзката със Свилката. И тогава се тормозех.
Много музикално самотен се чувствах. Самотен човек в група "Добре дошли в Остава". Защото то в началото тръгна от кавър група в студентското общежитие.
С Боян и Драго бяхме големи приятели. С Драго много ходехме да пием по баирите. Етъра, Боженци, Кметовци, по всички села около Габрово. Студентските ни години, много хубаво беше. Целият този период беше свързан и с първите една-две години след 10 ноември.
Имаше тотална еуфория сред всички двайсетгодишни младежи. Имаше много надежда, беше много готино. Габрово беше пълно с хора. Имаше две-три кръчми - пънкарска, метълска, рокендрол... и много и различни банди - калифорнийски рок, по-алтернативни като нас, пънкарска банда... И всичко беше пълно! Имаше много хора на всякакъв вид концерти.
"Остава" в Дома на културата в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
- Даниел: А това пространство, в което сте заснели клипа сега, с какво си го спомняте от онова време?
Жоро: Да, там беше първият ни голям концерт. Ние бяхме може би на една година, там беше и най-известната местна банда, която свиреше калифорнийски глем рок, малко а ла "Guns N'Roses". "Yellow Rose" се казват. Всичко им беше супер - облекло, китари и така нататък, а ние бяхме някакви пръдльовци - студенти.
Дори нямахме някакви нормални дънки, за китари да не говорим - бяхме с някакви кремонки. Обаче имахме едно-две парчета, които хората почнаха да си ги искат.
"Остава" в Дома на културата в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
И всъщност бяхме поканени там от тази банда "Yellow Rose". Те имаха голям концерт, представяха албум, може би първия им албум, а пък ние ги подгрявахме.
И в тази зала вътре балкони, всичко пълно, отвън чакат хора - страшна работа. През всичките тези години със Свилен сме си говорили, че това, което много ни липсва, е невероятният дух на местата, откъдето сме. Особено Габрово. Казанлък също, там има художници и други готини хора. Обаче Габрово беше изключително буден град - като хора, като кипеж, като живот.
"Остава" в Дома на културата в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
- Даниел: Този разговор го правим в контекста на днешния ден, както и на утрешния, защото днес, 9 ноември, пада Берлинската стена, а песента ви, се казва "Лондон, Париж, Берлин". Най-хубавото нещо, което ни се случи откакто вие сте група и откакто имаме демокрация, е, че получихме възможността да пътуваме свободно. А тези хора, за които говорите - са отишли в по-големите градове и по света. Но това не е задължително лошо, защото България е навсякъде, където има дори и един българин. Нека си припомним и тези ваши истории - от Лондон и Берлин и Европа.
Свилен: Когато записвахме този албум, българите почнаха много да пътуват. И то бягаха от България - 2004 година, преди да влезем в Европейския съюз. Беше отвратително. Въпреки че и тогава имахме много готини фенове, животът беше много гаден.
И една нощ ми хрумна идеята за песента - хората бягат. Песен хем любовна, хем единият отива в чужбина. Тогава постоянно гледахме, че Лондон, Париж, Берлин, Ню Йорк са най-хубавите градове в света, но какво, ако не си ги пожелаеш? И хоп - парче. А в началото го има и това: "Бесен съм, и ти си може би, че всичко винаги от нищо нещо". Абсолютно класическа българска поговорка.
Жоро: Много е як наистина текстът на Свилен за "Лондон, Париж, Берлин".
В Дома на културата "Емануил Манолов" в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
- Даниел: И рифът на песента, освен текста, е специален.
Жоро: Някой път просто стават нещата хомогенно. Всеки в групата знае много добре какво може да даде другият.
При нас няма състезание. Даже не знам дали някога е имало. Да, спорим и си правим всякакви тъпи шеги помежду си: "Аз съм най-великият, гледай си работата!". Но няма някакво гадно съревнование - някой да прави нещо нарочно, за да се изкара по-добър от другия. Това според мен много ни запази като хора най-вече и ни е спасявало в тежките моменти, за да останем заедно.
Дани от "Остава" в Дома на културата в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
- Даниел: Способността да бъдеш приятел е ключово за вашата група. И ви отличава от всички останали, които се скараха и разпаднаха. Какво си спомняте от Лондон и Берлин?
Свилен: Вчера си говорихме с Мишо точно за първото ни свирене в Берлин.
Ние бяхме абсолютни космонавти, не бяхме ходили толкова много в чужбина. Пътувахме с бус и най-гадното беше, когато не ни пуснаха между Сърбия и Унгария. Трябваше един документ, който струваше 2-3 хиляди евро, но го нямахме.
Жоро: Документът беше за инструментите.
"Остава" в Дома на културата в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
Свилен: Да. И чакахме смяната на един много злобен унгарец да изтече, през нощта спахме в буса и после минахме границата. Следващият човек ни пусна. Това беше 2005 година, на българите по границите изобщо не се гледаше добре.
То сега ни казват "източноевропейци" с насмешка, а тогава съвсем никакви не бяхме. Бяхме като бандити всички натоварени.
И в Берлин стояхме една седмица. Имахме организирано турне, шест или седем дни. С Жоро спахме при Шейкъра - Иван Милев, наш легендарен приятел, а другите спаха в посолството. Голям кеф, Шейкъра по цял ден ни разхождаше. Тогава станахме приятели със Сашо китариста, когото после извадихме от нищото.
"Остава" в Дома на културата в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
Жоро: От Източен Берлин.
Свилен: От Източен Берлин го извадихме и го вкарахме тук в софийския комерс. Много готино си изкарахме тогава, но бяхме като индианци. Гледаш едни красиви сгради, разликите между Източен и Западен Берлин...
Сашо ни водеше по клубове, обикаляхме цяла седмица от сутрин до вечер. Концертът ни беше много успешен. Тогава точно след "Шоколад" бяхме доста известни за младите и албумът ни беше много хубав.
Имаше адски много хора в клуба, може би 700-800 души от цял свят, около 300 бяха българи. Беше много яко.
Жоро: Лондон - същият сантимент. Фенове сме на музиката, която идва оттам.
Обаче, ако трябва да сравнявам Лондон и Берлин, някак си Берлин ми е по на сърцето. Повече мулти-култи е. Има уют, въпреки цялата гмеж от култури и етноси. В Лондон също го има това, но е и много по-космополитно и по-студено като емоция. Което не го прави по-малко красиво.
В Дома на културата "Емануил Манолов" в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
- Даниел: Да се върнем към това, което направихте с Urban Tapes и Роси. Каква е ценността да свириш на подобно място?
Свилен: Стана многократно повече от това, което сме очаквали. Защото има натрупвания - в "Остава", в Културния дом, както и в Urban Tapes като професионалисти.
Жоро: И в Росина, като измисляне на проект.
Свилен: И хората постоянно пишат по сайтовете, че много ги кефи парчето, самата идея и самият Дом на културата. И кметицата също ни беше писала...
Жоро: И с Urban Tapes и проекта на Росина стана много хомогенно всичко. Приятелско, без напрежение. Явно наистина по този начин нещата се получават най-добре. Това е, което трябва да се прави.
Росина: Обединяването на културно наследство, съвременна музика, различни поколения, приемственост - всичко това е много важно за нас.
В Дома на културата "Емануил Манолов" в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
Свилен: Другото парче също стана много добре "Елвис/Радио".
Жоро: Ние сме много щастливи, защото когато са били тийнейджъри, хора са станали фенове на нашата банда. Свързват своето настояще или бъдеще с любимата си банда от тийнейджърството, което е велико.
- Даниел: Да помечтаем накрая. Не сте свирили в Париж. Какво си представяте, че трябва да се случи там?
Свилен: Аз се надявам като издадем нов албум, да свирим доста в чужбина. Много ме е яд, че не отидох да видя Триумфалната арка, опакована по проект на Кристо. Но съпругата ми Невена отиде и си изкара много готино.
И беше на едно парти с Джилиан Андерсън, която обожавам, обаче не се е запознала с нея. Било я е срам. А аз съм безсрамник, щях да го направя.
Жоро: Аз имам снимка от Париж от телефона си, пътувайки с автобус за Лондон. Беше когато станаха атентатите там, през 2015 година.
Снимката е невероятна, защото автобусът минава край Сена и слънцето изгрява в някаква зверска мъгла. И видях Париж от прозореца на автобуса като тотално мъртъв град. Апокалиптичен, въобще много странно чувство. Иначе много искаме да свирим там и се надявам да се случи.
В Дома на културата "Емануил Манолов" в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
Росина: Трябва да кажем, че проектът сега е финансиран и от община Габрово, което ни даде супер творческа свобода. За пореден път общината ми оказва подкрепа за подобни инициативи, налице е дългогодишно партньорство и това е много важно за мен, защото иначе тези творчески идеи няма как да ги реализирам.
Цялото съдържание на проекта "Дом на културата - визуално съхранение" е достъпно онлайн на: rosinapencheva.com
В Дома на културата "Емануил Манолов" в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
Иначе за интериора пропуснах да кажа, че той е много добре съхранен, поздравления за което към екипа на Дома на културата. Няма някакви съвременни намеси, евтини детайлчета, тоест интериорът по никакъв начин не е съсипан или компрометиран. Чисто като архитектурно наследство е много добре запазен.
В Дома на културата "Емануил Манолов" в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
Много е впечатляващо, защото все едно се пренасяш назад във времето.
И съвременните хора си прекарват живота в същото това пространство, така че тук има някаква много особена еклектика. Но мнозина не го усещат и осъзнават.
В Дома на културата "Емануил Манолов" в Габрово (Снимка: © Росина Пенчева)
Разговорът води Даниел НЕНЧЕВ
Снимки: Росина ПЕНЧЕВА / rosinapencheva.com