СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Нина Николина Haute couture: Фолклорът, народното творчество и любовта като от музикален бутик
"Важно е да познаваме корените си, за да можем да гледаме напред в бъдещето. Това те прави уверен, здраво стъпил на земята човек, знаещ, оттам нататък можеш да превземеш света", казва певицата
Автор : / 3329 Прочита 2 Коментара
Снимка: Александър Моллов/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
Нина Николина е единственият до момента български артист, записал и издал с абсолютен и категоричен успех проекти и албуми в пет музикални стила - фолклор, етно, поп, латино, етноджаз. Музикален продуцент, диригент и една от певиците в проекта "Магическите гласове на България" със спектакъла "Женските гласове на България",... нейното присъствие в културния живот е толкова ярко и многопластово, че очаквано се разгръща още в изложби и филми.
През 2017 г. Нина Николина прави своя дебют в киното с ролята на българската фолклорна певица Ана в копродукцията на Белгия, Холандия и България "Белгийският крал", получил световно признание.
По покана на режисьорите през 2018 г. участва и в снимките на продължението на "Белгийският крал" - "Босият император", заедно с Джералдин Чаплин.
Никой не успява да пресъздава автентичния ни фолклор, да пази духа му, и да носи национален костюм с такъв шик и финес като Нина Николина - творчеството, присъствието й на сцената е Haute couture, бутиково изпълнение, безкомпромисно и със страст непрестанно да открива и създава.
"Сякаш съм перпетуум мобиле... срещаш някого, който те провокира, дава ти заряд, идея и продължаваш напред....", обяснява Нина Николина с плам, който вече повече от 20 години нищо не успява да угаси, дори когато понякога иска да се откаже "но само за три дни".
Колко скъпо струва да си артист за отбрана публика, как се ражда и пази любовта към фолклора, дни преди на 16 февруари в Sofia Live Club Нина Николина и нейната етноджаз формация да изпълнят "Любовни народни песни", тя споделя пред Impressio за онази магия, която единствено фолклорът и любовта заедно могат да създадат:
- Защо точно сега се появяват "Любовни народни песни" и имат ли нещо общо, черпят ли вдъхновение от Фолклорния еротикон например?
- Имам и такива песни, като "Заспала е баба Дора" например. Когато сме я изпълнявали, винаги съм казвала на публиката си: "Ако има деца, запушете си ушите".... на моите концерти идват три поколения - баби, дъщери и внучки.
А сега ще бъде още по-предизвикателно, защото съм включила някои разкази от Фолклорния еротикон и песни и гатанки от "Блажния ни фолклор"
Знам тази песен отдавна, тя е на легендарния ни певец Павел Сираков, от него съм я учила. С бандата винаги много се забавляваме с такива истории като тази хумористично-еротична в "Заспала е баба Дора". От едни такива шеги и закачки тръгват повечето песни.
И сега в случая, когато обсъждахме със със Sofia Live Club февруарска дата за концерта ни, се спряхме около 14 февруари, който макар и католически празник, вече е толкова комерсиален, и се празнува от всички. Избрах любовта, защото тя винаги е добрата пътеводна сила, а Трифон Зарезан е другата - любовта и виното винаги вървят ръка за ръка.
Моя близка приятелка, Веселка Тончева доцент в БАН, много ми помогна в подбора на песните, а тя разказва и толкова завладяващи истории.
Ако се замислите, повечето любовни песни ги знаем, драматизмът на "Назад, назад, моме Калино" например, но исках да науча за други. Веселка ми подсказа за едни песни, които се изпълняват в различни региони, с един и същ текст, но различна мелодика.
А текстовете са много силни, със страст... и другото нещо, заради което се втурнах в тази идея за концерта е, че много отдавна имам две много любими, красиви песни - една албанска народна песен и една босненска. Търсих си отдавна повод къде да ги изпея. Сега те ще са акцентът на този концерт.
- Как изобщо може да се пази фолклорът сега, в отричащия всичко съвременен свят и модел на бърза консумация. Смятаме немалка част от традициите ни за пошли, фолклорът ни за недостоен, а ти все още не отстъпваш, напротив.
- По естетика и възпитание аз съм в книжовния фолклор. Учила съм народно пеене, майка ми е фолклорист и винаги много "чисто" съм гледала на фолклора. Има традиции, които днес някак си "прехвърляме" и те са комерсиализирани - не харесвам всички, затова не мога да кажа, че трябва да спазваме всички традиции.
Но онова, към което се стремя, е фолклорът да достигне в една хубава форма до новото поколение, до следващата генерация. Както до мен са достигнали песните на баба ми например, която беше много добра певица, но като бях малка, на мен не ми харесваха. По интересни ми бяха историите за самодивите, не ми допадаше песенния фолклор, много по-късно започнах да го харесвам.
Ако има вариант дори една песен да бъде чута, да се хареса, един млад човек да вникне, това вече е събитие.
Затова съм много щастлива, че на нашите концерти идват три поколения.
Ясно е, че бабите сме ги "взели", но привлечеш ли един млад човек, вече е различно, това е победа. Виждам, че има възобновяване. Има много клубове за фолклорни танци например, в които можеш да ходиш вместо на фитнес да речем, да слушаш музика, да отслабваш по-приятно, в ритъм. Но това не е точната традиция.
А аз винаги искам да разказвам за точната традиция, а примерът да е съвременен. Защото не го ли покажем по съвременен начин, няма как да впечатлим младите хора и да грабнем вниманието им.
В този ред на мисли, именно с едни млади хора, театрален състав, се събрахме и създадохме спектакъла "Кральо Портальо", който се осъществява със съдействието на Национален Фонд Култура.
През пролетта ни предстои турне в Димитровград, Габрово, Дебнево, Шумен и Сопот.
- Как се приема този спектакъл, разбират ли го?
- Всички деца знаят за "Кральо Портальо", неслучайно избрахме това име. От една автентична народна песен, преплитане на различни светове до игри и митове, през обичаи, през песни...
Всичко това е разказано чрез кукли с прекрасни народни носии, колегите ми са куклени актьори, занимават се и с японски театър, много са интересни. С тези млади хора се чувствам много добре, виждам надеждата да продължиш - "закичвам" си това като успех, като постигната цел, че сме направили нещо толкова стойностно и качествено за най-малките. Досега не бяха правила нищо за тях.
Децата ми също не харесваха българския фолклор, едва сега започнаха да идват на мои концерти, но вече са големи. Докато най-малките... вярвам, че има начин да им покажеш, че това е интересна тема, защото тя е свързана с корените ни, с митични същества.
В детския спектакъл "Кральо Портальо" (Снимка: Личен архив на Нина Николина)
В детския спектакъл "Кральо Портальо" (Снимка: Личен архив на Нина Николина)
В средата на спектакъла става много интересно и страшно едновременно. През лятото излизат караконджули, всякакви същества. Децата са развълнувани още преди да си ги видели, те са запленени. Тях не можеш да излъжеш, ако не им е интересно, те ще извадят телефоните си на петата минута.
Така и започваме спектакъла си, като обясняваме, че някога хората не са имали телефони, а са се събирали да си говорят.
И сега имаме един час, за да си говорим.
Трябва да видите колко са развълнувани. Това е интерактивен спектакъл - те участват заедно с нас. Не намираме трудност да ги привлечем на сцената, а с това, че те не искат да си тръгнат, толкова са завладени.
- Би ли направила такъв интерактивен спектакъл за възрастни и какъв би бил той?
- Сега ми даваш идея...
- Ще бъде прекрасно да я реализираш... Ние сме изгубили спонтанност и не знаем как да се покажем автентични, да се харесаме един на друг, как да общуваме...
- Ние не знаем как да говорим помежду си, така е. Наистина имаме нужда да бъдем ентъртейнмънтвани, никак не обичам да използвам чуждици, но в случая сякаш попада точно - трябва да бъдем привлечени от нещо интересно, в което да се включим.
Дъщерите ми например, като всички останали деца, разбира се, са постоянно в телефоните си, защото там нещата се случват бързо, ако четеш книга, отидеш на концерт, там нещата се случват много бавно, в сравнение със света в телефона, на една ръка разстояние.
Илюстрация за спектакъла от Мария Попова
Ние сме загубили концентрация. А явно трябва да бъдем провокирани и идеята е чудесна.
- Какво поддържа вдъхновението ти, пламъкът в тези години. Как все още намираш мотивация?
- Лудостта и темперамента (смее се)
Винаги ми е харесвало да съм близо до природата и искам да се науча да пътувам с една раница. Опитвам се да съм по-далеч от телефона, от тези изкушения на съвременния начин на живот - не зная доколко са изкушаващи, но все пак...
Мисля, че трябва съзнателно да търсиш и да бъдеш в истинския свят. Полагам усилия, за да се справя с това. Тичам в планината всяка сутрин, разхождам се с двете ми кучета... има какво да ме отделя и да ме връща в истинския свят.
Обичам да пътувам и не се уморявам от пътуване. Наслаждавам се като изследовател и се зареждам.
В детския спектакъл "Кральо Портальо" (Снимка: Личен архив на Нина Николина)
- А от хората, които срещаш? Какво откриваш в тях и носят ли вдъхновение?
- Много ми е важно да прекарвам време в семейството и с децата си - те растат и "отлитат" от дома, и не искам да губя ценни мигове. Целево го търся това време. В този смисъл нямам време за бурен нощен живот, но не ми липсва - това е смирението, намирам го в семейството си и съм щастлива.
Ценя добротата. Възпитавана съм така - да знам, че това е най-ценното качество, това предавам и на децата си. Винаги разпознавам добрия човек, усещам, когато някой е лицемерен или пък носи друго отрицателно качество.
Всички се изкушаваме в различна посока, но добротата е най-важното качество.
- Мислиш ли, че сме я съхранили?
- Да, убедена съм. Не можеш да срещаш тези добри хора по улицата, не можеш да очакваш доброта от всички. Като гледам вкуса на някои към живота, към музиката, която слушат, храната, която харесват и консумират, няма как да очакваш от тях това - да са от твоята порода. Затова и не съдя, гледам близо до себе си, моя кръг, и знам моите хора, моята порода и мога да си контактувам с тях.
Безсилна съм срещу простотията. Не мога да бъда в среда, в която да общувам с елементарни хора, ние няма какво да си кажем. Те ще заявят за мен, че аз съм луда, аз ще кажа, че те не ми допадат. По-лесно е за тях да не срещат мен, аз да не срещам тях.
- Може ли обаче музиката да бъде универсалният език, с който все пак да комуникираме - онзи човек, от различния за теб свят, ще разбере ли твоята музика?
- Не съм сигурна. Неслучайно поставих онази част от света, която не разбирам, като всички консуматори. Много бих искала да кажа, че моята музика е за повече хора, тя е възпитателна, и ако повече хора обърнат внимание на нея, може би биха вникнали, биха открили по-дълбок смисъл и мисли. Но това не можеш да го изискваш от хората.
Дори във фолклора ни има възпяване на хитростта, на дребния, всекидневен тарикатлък. Защо е толкова важно според теб, като човек, който познава толкова добре народното ни творчество, да бъдем хитри, а не умни?
Аз имам теория. Според мен, защото сме беден народ. Заради този недоимък трябва да прибягваш до хитрост, до други качества, с които да заобиколиш правата пътека. Това не е умно.
Но знаеш ли, след моите концерти, онези, които идват да ми поднесат цветя, са тези, които идват с желание, знаят какво да очакват, как да почитат този вид музика. Някак пренебрежително се приема народната музика, но те, от моята публика, са други.
- В повечето случаи я припознават в "Бяла роза", която със сигурност не е автентичен фолклор, в кръчмарското изпълнение на някое хоро, сватбарски ритми... Защо ги бъркат? Как да върнем музикалното образование така, че и фолклорът ни да бъде опознат и разбран и да бъде правена разлика?
- Някои дори искат "Бяла роза" да е химн... Химн може да е "Излел е Дельо хайдутин", "Калиманко Денко мари".
Всъщност ние имаме много такива примери за песни, не само " Бяла роза", които се приемат за български фолклор, а всъщност не е. А за музикалното ни образование... ще дам един пример. Преди време ми се обадиха с предложение да включат песента ми "Ти" в учебника по музика за четвърти клас.
Снимка: Личен архив на Нина Николина
Но когато попитах, кои са примерите във фолклора ни, кого са избрали, дори не искам да казвам коя беше песента, но мястото й със сигурност не е в учебник по музика.
Изтъквайки този пример, искам да кажа, че от поп музиката се подбират добри образци, но във фолклора някой повърхностно решава да представи нещо, на което не му е там мястото. Защо не попитат в БАН? Дори в холивудските продукции звучи нашият фолклор.
Много бих искала идеите, представянето ни да се разрасне, да бъде пред голяма публика, но това означава да сваля нивото, а аз не мога.
Преди няколко години на мой концерт дойде едно момче и ми каза: "Ако не беше ти, никога нямаше да чуя "Лале ли си, зюмбюл ли си" - това ми е достатъчно.
Знаеш ли, като че ли сама си се зареждам и заразявам. Като попадна на интересна песен, започвам да ровя и си казвам, колко е хубаво.
Има и друг феномен - трябва нещо да се случи, да сложиш съвременна рамка на една такава песен, защото тя мелодично, въпреки хубавия си текст, не би привлякла и моето внимание...
Ето това ме вдъхновява - откривам нещо и си казвам, че искам да го подкрепим, за да достигне до повече хора. Не твърдя, че правя нещо, което непременно превръща народни песни в популярни, но опитвам те да бъдат извадени от прашясалите книги и скринове.
Снимка: Личен архив на Нина Николина
- Има ли кой да наследи твоят творчески продукт и заряд, да предадеш опита си?
- Искам много да помогна на някого. В изкуството е трудно да намериш човек, който да обича, да го прави, да намира смисъл в това, да вижда бъдеще. Мои близки приятели и колеги казват: "Сигурно има много млади хора, които искат да черпят от опита ти". Казвам: "Дайте ми ги." Ето, призовавам ги: "Елате да ми помагате, млади хора, искам всичко да ви дам".
А всъщност не е много лесно, специфична е посоката, в която се върви, естетиката, която спазваме, лишава от много облаги. Затова е и трудно.
Не ме е страх от новото поколение, напротив. Не ревнувам. Но не си представям и себе си до дълбока старост на сцената. Давам пример с майка ми, която преди време помолих да дирижира в един проект, който реализирахме в Страсбург... и майка ми, която е толкова деен, борбен човек каза: "А кой ще ти гледа децата, докато сме в Страсбург? Предпочитам да съм с внуците си..."
Чрез тази история искам да кажа, че нещата се преобръщат спрямо житейския път на човек. И може би в един момент няма да те привлича толкова сцената, колкото нещо друго, дори по-важно.
- С какво не би направила компромис и на сцената и в личния си свят? Балансираш много добре, но кога и от какво се изкушаваш?
- Много е категорично и много трудно да заявиш, че няма да правиш компромис.
Снимка: Личен архив на Нина Николина
Модерните времена те провокират да правиш компромиси. Така и младите хора, които те убеждават, че това не е компромис, а нещо ново, което ти не разбираш. Вслушвам се в новите и модерни неща. Известно време отхвърлях социалните мрежи например в опит да запазя света си, натуралния си начин на живот, но виждам, че те много помагат за популяризиране на онова, което правя, на музиката.
Но никога не бих влязла в жанр, който не ми отива. Много пъти съм получавала предложения за по-лесни неща в музиката. Естетиката ми не може да го позволи.
- Носиш и излъчваш много френски шик, елегантност на сцената, дори в носия си Haute couture, а не просто красива балканска жена в национален костюм, учи ли се стила?
- За мен е голям комплимент, много се радвам, когато хора от модните среди казват, че обличам носията по друг начин, аз и се чувствам по друг начин.
Знаеш ли, на много места по света, например на премиерата на филма "Белгийският крал", в който участвах на Венецианския филмов фестивал, бях с вечерна рокля, но бях и с народна носия на червения килим.
На такива места винаги има определен дрескод - или официални тоалети за господата и дамите, или национален костюм. Вълнуващо е да се появиш така, но трябва и малко смелост. На поне няколко подобни форума съм избирала национален костюм и винаги съм била сред най-оригиналните.
Има магия в традиционния костюм...
Нина Николина в "Магическите гласове на България" (Снимка: Личен архив на Нина Николина)
Наистина е важно да познаваме корените си, за да можем да гледаме напред в бъдещето. Това те прави уверен, здраво стъпил на земята човек, знаещ, оттам нататък можеш да превземеш света. Културата ни би могла да има много по- силно присъствие в нашето общество. Хората на изкуството биха "произвеждали" много повече, ако има кой да ги оцени, види, харесва. А сега всичко като че ли става по-бутиково...
Но хубавото на артистите е, че не се дават на комерсиализма по принцип. Онези, които са успели в чужбина, са изстрадали онова, в което са вярвали, че е стойностно и хубаво, и в един момент то разцъфтява, и света го вижда, получава публичност и оценка. Ето това си пожелавам.
Искам онова, което създавам да стане по-видимо за всички.
Да стане още по-голямо, да е по-мащабно като изразни средства... Така ще съм изпълнила мисията в живота си. Избирам нещата, които да правя, вярвам в тях и ги следвам, но искам и повече хора да ги следват.
В детския спектакъл "Кральо Портальо" (Снимка: Личен архив на Нина Николина)
Винаги казвам, че не искам много, а да правя това, което ми харесва на мен. Слава богу го правя. Благодарна съм.
Правя онова, което мога да правя най-добре и се чувствам удовлетворена.
Интервю на Галина ЧОЛАКОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}