СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Майсторът на цигулката Иван Пенчев – когато музиката е мисия

Просто в точния момент, срещнах точните хора за това лудо приключение, споделя за колегите си от квартета музикантът

Автор : Мая Филипова / 29 април 2019 / 12:22 3584 Прочита 0 Коментара

Магнетичният цигулар Иван Пенчев е създател и примариус на Quarto Quartet - най-успешния български камерен състав за класическа и модерна музика, който днес е част от Софийска филхармония. Музикант с мисия.

Снимка: Личен архив

Завършва Музикалното училище "Л. Пипков" в София и Националната музикална академия "Проф. П. Владигеров", в класа на проф. Йосиф Радионов. Още в детска възраст е лауреат на национални и международни конкурси - "Виенявски", "Коциан", "Светослав Обретенов" и др. Участвал е в майсторските класове на Макс Ростал, Владимир Спиваков, Светлана Безродная, Бернхард Хартог. От 1990 г. насам Иван Пенчев заема различни позиции, включително концертмайстор, в многобройни български и международни оркестрови формации по диригентството на Клаудио Абадо, Карл Сейнт Клер, Росен Миланов, Невил Маринър, Емил Табаков и др.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Сценични изяви:
Софийска филхармония
Примариус на Quarto Quartet към Софийската филхармония
Дуо с пианиста проф. Димо Димов
Дуо с цигуларя Иван Въгларов
Трио Strings & Beats, с Деница Димитрова (арфа) и Стоил Иванов (перкусии)
"Акага" & Quarto
С пианиста-виртуоз Людмил Ангелов
С един от топ пианистите на Швейцария Христо Казаков
Със "Софийски солисти" и маестро Пламен Джуров и др.

Кварто на концертно турне в Дания 2017 г. (Снимка: Кварто)

Награди:

Наградите на Кварто (Снимка: Кварто)

Музикантът Иван Пенчев в едно ексклузивно интервю за Dir.bg:

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Винаги ли си свирил на цигулка?
- Откакто се помня. Още тригодишен започнах да свиря на пиано. На четири бяха първите ми уроци при Рашел Исакова, прекрасен музикант, пианист и човек.

Петгодишен имах най-скъпата ми случайна среща на стълбището на музикалното училище на Оборище 5. Чакайки за урок по пиано, срещнах цигуларката Стойка Миланова,

която преподаваше предимно в Брюксел, но се бе върнала и чакаше да види баща си Трендафил Миланов. Кабинетът му беше на 2-рия етаж в училището. Тя ме попита "За урок ли чакаш, момченце?" , казах "Да, по пиано." Тогава тя ми хвана ръката, обърна я и каза: "О, чудесни пръсти за цигулар." Така всичко се обърна.

- Трябваше ли ти време за размисъл?
- Нямаше елемент на колебание. След ден-два бяхме на гости у тях на бул. "Дондуков". Пипнах първата си "осминка" цигулка и още първите дни се упражнявах с часове. Исках да успея да извадя най-красивия звук от нея. Е, до днес се упражнявам.

Снимка: Василка Балевска/Софийска филхармония

- Много интересна история... Стойка Миланова ли е първия ти учител по цигулка?
- Първите ми учители бяха Трендафил Миланов и Михаил Щерев. Много ги обичах, беше взаимно, мисля.

Снимка: Василка Балевска

- Колко цигулки смени оттогава?
- За съжаление, родителите ми не бяха богати и след преминаването през учебните инструменти се сдобих със собствена цигулка едва 30 годишен. До тогава свирих временно на цигулки на проф. Елена Генева, проф. Боян Лечев, на проф. Йосиф Радионов... все скъпи мои преподаватели през годините. Сега имам два прекрасни инструмента - френска цигулка "Огюст Фалис" от 1925 г. и 250-годишна италианска цигулка, дадена ми от Фондация "Сердика" с вълшебен, запомнящ се звук. Не я заменям за нищо на света.

Със съучениците си от Музикалното училище (Снимка: Личен архив)

- Кога се качи на сцената?
- Още не бях в 1-ви клас, а вече имах първия си "концерт". Свирихме с други малки цигулари (между които, Мила Георгиева) на първата Асамблея "Знаме на мира". Често пътувахме на международни конференции на преподавателите по музика, за да представяме българската школа за деца. Най-ранната, която си спомням, беше 1980-81-ва година в Смолян или Широка лъка, не помня къде точно беше залата и къде хотела. Свирих един много сладък концерт за цигулка от Комаровски. Както се вижда от статистиката, българската цигулкова школа беше една от водещите в света точно през тези 20 години.

"История на войника" от Стравински, проект с актьора Валентин Ганев (Снимка: Личен архив)

- В Националното музикално училище "Любомир Пипков" в София учиш заедно с много известни днес музиканти. С кои от тях запази приятелството си във времето?
- Повечето ми съученици сега са или солисти, или на престижни постове в световноизвестни оркестри. Приятелите ми от група "Акага", с които правим често проекти заедно, техният съученик Веско Панталеев, както и много други, все добре известни, са плод именно на тази атмосфера у нас тогава, през 80-те и 90-те години.

Акага и Кварто, концерт в зала 3 на НДК

За старите приятели от училище... Може би, най-близките станаха и мои постоянни спътници в живота. Всяка година правим едни от най-интересните си концерти точно с пианиста Христо Казаков, цигуларя Иван Въгларов, виолиста Борис Тонков, виолончелиста Александър Сомов... Това са все съученици. Радвам се, че независимо от местоположението им по света, когато стане дума за съвместен проект, веднага се намира начин да дойдат. Това е много хубаво чувство, да знаеш, че за всички твоят проект е празник.

Не е случайно и името на състава ми "Кварто". Идва от "квартира" а в квартирата понякога става купон.

Цигуларите Иван Пенчев и Иван Въгларов с Кварто-приятелите си (Снимка: Кварто)

- С Кварто ли "намери себе си" като музикант и от колко време сте заедно?
- Как да ти кажа, мисля, че всеки ден намирам различен нюанс от "себе си". Няма момент, в който се изкачваш по планината, поглеждаш доволно и си казваш "Ех, колко съм високо..."

Просто, в точния момент срещнах точните хора за това лудо приключение.

В същия момент в София дойде и виолончелистът Джон Коен от Филаделфийска филхармония, решен да свирим заедно камерна музика. Търсихме пианист и се обадих на проф. Димо Димов. Само за две години изпълнихме огромен брой триа заедно, паралелно с това и развивахме ядрото на Кварто. Започна се с концерт в Поморие, след това няколко в София, Русе, Добрич и другаде.

Кварто със Софийски солисти под палката на маестро Пламен Джуров(Снимка: Кварто)

От това ядро сега сме Татяна Тодорова (виола), Светлана Станчева (цигулка) и Атанас Илиев (кларинет).

Другите ги загубихме по житейския път. Започнахме с няколко години работа, неизброим брой конкурси, много награди и желание за все по-силно въздействие върху публиката.

По пътя срещнахме любимия ми проф. Козев, легендарен виолончелист и преподавател. Възлова среща. Очаквах, че ще ни спре в търсенията, той направи точно обратното. Казваше "никога не бих го изсвирил така, но ми харесва", "вие трябва да сте различни, това прави впечатление".

Кварто квартет преди концерт в Двореца Врана (Снимка: Кварто)

Поощри ме и в идеята за първите ни спектакли с балет "Годишни времена" и "Карнавал на животните". Когато след години го попитах дали сме достатъчно добри, той отговори, че в камерната музика има значение колко концерти имаш зад гърба си. "Всеки ансамбъл на сцената е с различен старт, но накрая печели, който е имал повече. Квартет след 200 концерта никога не звучи като квартет след 2." Мъдро, и се оказа абсолютна истина.

- Ангажиран си с толкова проекти, свириш и в Софийска филхармония, Квартета, солист си... Как намираш време за всичко това?
- Времето никога не стига, желанието е важно.

Ние сме "посланици на музиката" и това е водеща идея в Кварто.

Като концертмайстор на Фестивалния оркестър (Снимка: Личен архив)

Десетките концерти годишно с Кварто, Филхармонията, дуото ми с пианиста Димо Димо, с който записахме десетки сонати за "Златния фонд" на БНР, триото ми с Деница Димитрова (арфа) и Стоил Иванов (перкусии)...

С пианиста проф. Димо Димов (Снимка: Личен архив)

И това е само част от цялата работа. Всеки ден, всяка вечер, понякога и нощ. Никой от нас не търси отплата или реванш. Всичко е в името на музиката.

Кварто квартет на сцената на зала "България" (Снимка: Кварто)

- "Война и мир" е следващия ви тематичен концерт. Искате ли да заявите нещо с това заглавие?
- Естествено. Музиката е нашия начин да се изразяваме.

Идеята за този концерт възникна около проекта ни "Мисията" във Врана. След това попаднах на зловещата картина на Верещагин "Панахида" в геймърски тапети за компютър. Веднага след това реших да "изсвирим" мнението ни по този въпрос.

Избрахме точно Шостакович и Чайковски и рождената дата на Чайковски за дата на концерта.

Всичко при Кварто е низ от символика, дори и някои елементи от афишите ни. Често скриваме едва забележими детайли, които за нас означават нещо. Не пропускайте 7-ми май.

Веднага след това ще започнем трескава подготовка за 1-ви юни. Един много сложен проект със десетки малки балерини, изцяло музика на Сен-Санс и сюжет за магьостници, някои от които стават вещици.

- Говориш за спектакъла ви за деца "Вещици и магьосници" с малките балерини от Вая Денс студио?
- Да. Ще чуете Интродукция и рондо капричиозо, Хаванеза, Танц на смъртта, Концерт за чело, Фантазия за цигулка и арфа и още много нелеки, но много красиви произведения.

Кварто с балерини от Вая Денс Студио (Снимка: Кварто квартет)

- Разбрах, че композиторът Георги Андреев работи върху музиката на концерт за цигулка, който пише за теб и Кварто. Кога се очаква неговата премиера?
- След "пламенната" ни среща на "Балканска носталгия" тази година, аз му споделих една моя стара идея. Той веднага разбра какво имах предвид и сега заедно смятаме да работим по нея. Пред годините съм свирил десетки пъти Годишни времена във версията на Вивалди или репликата на Пиацола, но досега нямаме българска версия по въпроса.

- Това е новина!
- Още малка тайна ще издам...Ще свържем характерните българските обичаи и празници през годината. Останалото е в ръцете и главата на Георги.

С колегите си от Кварто квартет (Снимка: Личен архив)