Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Кой прибира сутрин звездите на Димо от P.I.F.?

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Кой прибира сутрин звездите на Димо от P.I.F.?

"Вземеш ли се насериозно става голяма каша", споделя фронтменът на обичаната рокбанда малко преди представянето на личната си изповед в моноспектакъл с участието на P.I.F.

Димо от P.I.F. прави лична изповед в театър "Азарян" със спектакъла "Кой прибира сутрин звездите" (Колаж: Юлиян Илиев)

Каква е връзката между P.I.F. и легендарните Queen? Кой е най-ценният съвет за шоубизнеса, който една баба може да даде на своя внук? Тежи ли изборът да бъдеш музикант в България? Това са част от въпросите, на които Димо Стоянов ще отговори в моноспектакъла "Кой прибира сутрин звездите?", чиято премиера се очаква на 27 февруари на сцената на Театър Азарян. Сцена, която ще се превърне в "репетиционна" на група P.I.F. 

"Разказът се случва и с театър, и с музика - изкуствата, в които намирам центъра си. Разказвам живота си чрез театър, защото на сцената се чувствам като у дома си. Това е моята професия, това съм учил - да бъда ощастливител. Да създавам неща, които карат хората да се чувстват по-добре и им връщат усещането за нормалност", споделя Димо за моноспектакъла.

Зад силния емоционален заряд и интелигентната самоирония в текста стоят усилията на Здрава Каменова и Димо, режисурата е на Мария Банова, а останалите участница са Иван Велков (китари), Христо Михалков (бас) и Мартин Профиров (барабани). С глас се включва и Китодар Тодоров-Кито.

С Димо Стоянов разговаряме малко преди очакваната премиера за смелостта да се изповядаш на сцената, за силата на самоиронията, защо не бива да забравяш, че си Господин Никой, за смисъла на тъгата, как тя се превръща във вдъхновение и трамплин да продължиш напред:

- Димо, спектакълът "Кой прибира звездите сутрин" за първи излиза на голяма сцена, но всъщност вие вече сте го играли, а малко хора знаят за това.
- Имахме турне, което мина през в залите на куклените театри в по-големите градове на страната, защото още нямах смелост. 25 години не бях играл на сцена и исках да пробвам какво ще стане. Все пак съм куклен актьор и съм писал музика за много детски постановки, в които съм работил и с режисьорката Мария Банова, и със сценариста Здрава Каменова.

Турнето следваше най-старата форма на реклама: "Един приятел ми каза". Във Варна и Търново всичко беше разпродадено, което беше страхотно. Явно на хората им харесваше и съм благодарен за това. След турнето започнахме преговори с Театър Азарян, изгледаха го, хареса им и казаха, че застават директно зад нас като съпродуценти. Реално все едно имаме премиера, но не е премиера - турнето ни бе генерална репетиция, а сега следва представянето.

P.I.F. (Снимка: Адриана Янкулова)

- Казваш, че това е лична изповед. Кога човек е готов да направи такава и има ли възраст, която трябва да достигнеш, за да можеш да се погледнеш назад през годините?
- Всички мои песни са моя изповед. И когато решихме да направим такова представление, първо идеята бе да бъде само от песни на P.I.F. и да се рисува върху пясък на светеща маса. След като сглобихме цялата история, решихме че трябва да има и текст.

Тук идва мястото на Здрава Каменова. Започнахме един срещи с нея, в които тя ме разпитваше за живота ми. Направи 6 монолога, но тя е такъв майстор на писането, че всеки един човек се преоткрива в тях, независимо какъв си - хлебар, стъклар, баничар. Тя така го е измислила, че песента, която изпълняваме след монолога, е като естествен завършек на текста преди това. Коментарите на хората, които са фенове на P.I.F., бяха: "Човек, за първи разбирам какво точно си искал да кажеш с тази песен." Защото аз преди това 20 минути съм разказвал някаква случка.

Здрава Каменова е изключително добра с думите, и ти четеш нещо смешно, веселичко, лекичко, ефирно, но в един момент с едно изречение ти счупва главата и се разплакваш. Толкова й е точен текстът, че в него няма промени.

В спектакъла "Кой прибира сутрин звездите"

- С времето променяте ли текста?
- Развива се моето представяне на текста, защото аз постоянно откривам нови неща и елементи. Какво представлява самият спектакъл: публиката влиза и хваща група P.I.F на репетиция, на която аз закъснявам. И след като влизам установявам, че няма четвърта стена и ни наблюдават, но останалите от групата не го забелязват. Това е състоянието, в което си казвам монолозите, а иначе съм на репетиция с тях.

Това е един естествен процес при всеки творец, когато мислиш и пишеш музика, с който и да си, ти си сам. Изолираш се. Успяваш да се отдръпнеш от човека, с който твориш в момента. Съществуват само хората, за които го правиш. В спектакъла има много смешки и аз постоянно ги провокирам, защото те са на сцената, но не трябва да се кикотят.

- А ти на какво смееш?
- На самоиронията. Един човек трябва да се самоиронизира, да се смее на себе си, а после на това, което е смешно. Тогава нещата му се получават.

- Кой прибира сутрин звездите на Димо от P.I.F.?
- Това съм го написал в текста на песен, която бе базисна за спектакъла. Казва се "Кой си ти?", а една от ключовите фразите в нея е "Кой прибира сутрин звездите". Отговорът на този въпрос съм го дал по много начини в музиката на P.I.F., но сега ще ти кажа какво каза едно малко дете и това трябва да е отговорът на всеки един човек.

Питаш го "Кой прибира сутрин звездите?", и то отсича без да му мигне окото: "Аз!". И като се замислиш реално е така. Те си стоят там и този, който ги прибира, си ти. Ти ги караш да се прибират в твоето съзнание. Прибираш ги в себе си и после пак си ги показваш всяка вечер, за да им говориш.

- Детството, самотата, славата, любовта, магията да си родител. Така си подредил историите в спектакъла. Има ли ред в тази подредба и защо самотата е преди славата?
- Нито едно от тия неща не върви след другото, такъв е животът. Може да си самотен след като си създал семейство, деца, кариера. Това е много тъжно. Може да си самотен и преди да ти се случат, още като дете, а това вече си е трагедия. Няма подредба в живота. Всичко се случва едновременно. Бам! И оправяй се, брат, това е положението.

Единственият начин, по който можеш да се съхраниш, е да не се взимаш насериозно. Вземеш ли се насериозно, става голяма каша. Всичко е преходно, всички сме Господин Никой.

- Кога ставаш професионалист?
- Професионалист си тогава, когато се занимаваш с нещо, което имаш като дарба и го правиш с любов, за да си изкарваш прехраната.

Когато талантът ти стане професия, тогава ставаш професионалист. Има хора, които работят цял живот и казват: "Ей, много си мразя работата!". Ами, защо я работиш тогава, да тровиш всички?

- Връщам те към спектакъла и етюдите в него. Как би описал детството си?
- Свръхщастливо. Пожелавам го на всяко дете. Аз отраснах на брега на морето.

- Липсва ли ти морето?
- В началото ми липсваше, и то не точно морето и къпането, а това да го погледна. Когато дойдох в София преди 26 години усетих, че ми липсва каквото и да правя, едната посока да е безкрай, хоризонт, който го няма. И когато трябва да съм сам със себе си или нещо да изкрещя, просто да тръгна в тази посока. В София имаме планина. Да, но тя те затваря, предпазва те. Тук имаш другото усещане, че си сгушен сред природата. Близостта на морето ти дава усещането, че си свободен сред природата.

С приятеля си Ники Мутафчиев, режисьор на повечето клипове на P.I.F. (Снимка: Личен архив)

- Кое е твоето усещане за място?
- Страшно обичам планини, но не да ходя пеш и да катеря чукарите. Медитация ми е да стоя сред природата и да слушам звука на безбройните животи в нея. Нашият втори албум го записахме в една хижа между Рила и Родопите, където беше пусто. Просто излизаш и си чуваш дъха. Толкова е тихо, че чуваш всеки един звук, всяко мръдване, което е различно през различните части на деня. Ние записахме това. Понеже сме от Варна, това страшно ни вдъхновяваше. Просто морето го имах като даденост, а това не. И Витоша е красива, но морето си е море. Един ден, ако трябва да живея някъде в чужбина, ще е на море.

- Следващият етюд е самотата.
- Независимо дали си в творчески период или не, човек задължително трябва да има самота в себе си и да й се наслаждава. Ако й се отдаде, да я изстрада, той я подхранва и самотата се превръща в страдание.

Творческата самота е нещо друго. В нея откриваш себе си, тя е креативна, с нея съдваш други светове.

- Кога се наранява тази красива самота и става страдание?
- Ако го допуснеш. Важно е семейството, мама и тате. Неслучайно казват, че до седмата година те държат нещата и в тях е кармата. Ако те са успели да подготвят детето правилно за всички неща, които предстоят, научавайки го, че все пак гадни работи има, то ще може да се предпази от онзи момент, в който нещата се счупват. Защото ако си прекалено глезен, в едни момент като те тресне животът, започват депресии и всякакви други гадости. Оказва се, че си неподготвен.

Подготовката тръгва от семейството. Сигурен съм, че има още 500 мнения по този въпрос, но това е моята лична гледна точка. Мама и тати трябва да помогнат на детето да бъде готово, да няма стрес и шок.

Не му давай хапче, защото е хиперактивно, а отивай да тичаш и да играеш с него. Сигурен съм, че нашите родители са имали още по-щастливо детство, защото ги нямаше новите технологии, които те затварят на едно място. Като се сетя колко много съм си играл в кофите за боклук (смее се) и не съм се разболявал.

В спектакъла "Кой прибира сутрин звездите"

- Как опазваш твоето дете от технологиите?
- Няма опазване. Просто даваш всичко, нищо не спираш. Дъщеричката ми е на 5 годинки и половина - иска грим, купувам гримове, за да не може това да е табу за нея, да не го чувства като забрана. Каквото поиска получава, но до определен предел.

Децата са като една ненаписана книга и каквото направиш това ще бъде. Учим се и ние с тях.

Наскоро загубих майка си и дъщеря ми, с която още не бях споделил случилото се, ми заби въпроса - баба Рени от Варна почина ли? Аз взех да пелтеча, не мога да отговоря. Казах й: "Стана звездичка, тати. Отиде на небето и стана звездичка." И тя - рев. После се успокои, а преди заспиване си набеляза звездичка в небето и започна да говори на баба си.

- Продължаваме със славата...
- Проблемът на всеки един човек е егото му. Славата е постфактум от това, че професията ни е свързана с медиите. Тя е като да си купиш струни за китара. Ако правиш нещо качествено, хората го харесват и то става популярно. А медиите го обръщат в продукт - има ли продукт, има и слава. Талантът ни идва отгоре и нашата работа е това, което умеем, да го дадем на хората. Получаваш точно толкова, колкото ти трябва.

В момента, в който задържиш нещо за себе си, изядеш си десерта предварително - кранчето спира. Да, трябва да си популярен, защото това ти е бизнесът, но славата като слава трябва да е много далеч от съзнанието. Не бива да забравяш, че си Господин Никой. Никой не е някой.

Ние сме хора, абсолютно нормални, смъртни. Откъде накъде някой, ще е по-различен от мен, или аз от него? По-различен ще е този, който не задържа за себе си и дава, колкото може повече. Виждаш как се откроява, защото ти дава това, което му е дадено с пълна сила.

P.I.F. (Снимка: Адриана Янкулова)

- Къде остава гъделът от популярността?
- Слава Богу, успях да се измъкна от това. Да, аплодисментите са задължителни. Това ти е наградата. Всеки един актьор, музикант прави всичко това не заради парите, а заради онзи поклон накрая, за благодарността, която виждаш.

Някой ме беше питал какво работя и аз казах - ощастливител. Всеки, който е дошъл да те гледа, независимо от проблемите, той си е платил, за да види това, което си измислил, и ако ти направиш този човек нещастен, ще си най-големият тъпак. Той си е платил и трябва да излезе щастлив.

- Как намираш баланса между това, което искаш да изразиш ти и това, което очаква зрителят отсреща?
- Ето, тук е щастието. Когато правиш това, което можеш и ти е дадено, консуматорите които са дошли да го вземат, идват защото са го харесали и чули за него. А това става чрез медиите, заради които идва и славата. Затворен кръг. И ти в този порочен кръг трябва да успееш да се съхраниш, да си останеш Господин Никой и да продължиш да даваш това, което трябва, без да ставаш звезда. Слава Богу, при нас така се случиха нещата, че хората харесват това, което правим и ние продължаваме да правим това, което обичаме. Това е т. нар. естествен подбор.

- Продължаваме с любовта...
- Тя е всичко. Всичко, всичко. Базата на всяко едно нещо, което измисля човек.

Не правиш ли нещо с любов, по-добре не се захващай.

Със семейството си (Снимка: Личен архив)

- Продължаваме с магията да си родител...
- Никога не си готов да бъдеш родител. Колкото и да си готов, винаги нещо си объркал, забравил. Стараеш се много, но все нещо си нескопосан (смее се). Учиш се постоянно. Колкото и книги да изчетеш. Тя тази книга не е написана за твоето дете.

- Има ли нещо много важно, което искаш да оставиш на детето си?
- Един задвратник (смее се)... Шегувам се, разбира се.

Опитвам се да не съм виновен, за това което й оставям. Като се роди се замислих каква планета ще наследи. Уча я да я пази.

- Как изглежда детето в теб сега?
- Малко уплашено, защото ми минават едни странни мисли, че съм сам от много години. Дете, чийто баща е куклен актьор, расте по един малко различен начин. Всичките кукли са живи и така се вдетеняваме в играта с дъщеря ми, че на моменти тя е по-голяма от мен.

На театрален фестивал в Сибир (Снимка: Личен архив)

- Завръщане към театралната сцена ли е този спектакъл? Все пак си куклен актьор.
- За мен беше голяма чест, когато професор Любо Гърдев гледа "Кой прибира сутрин звездите?" и ми каза: "Благодаря ти, правиш силно завръщане на театралната сцена". Много ценя това мнение, защото, независимо че бе професор на другата група, в която бе Любо Нейков, ние страшно си го обичахме.

Ценя мнението на всичките си преподаватели и дори след като завърших продължих да им се обаждам за всякакви елементарни неща. Примерно за песента "Невидимо дете" се обадих на професор Вера Стефанова да ми помогне малко. За стъпка, за носовки, за които съм сигурен, че в днешно време никой не обръща внимание, но аз съм научен колко са важни. Енергийното, звуково въздействие на текста, е най-важното нещо в една песен, иначе ще е стихотворение. Самата игра със звуците е много въздействаща.

- Какъв театър харесваш?
- Провокативен. Не обичам да гледам голотии и крясъци от режисьорско безсилие.

- Ще продължиш ли с театъра?
- Със сигурност, то като го отключиш един път и край. Като наркотик е, няма спиране. Винаги съм го обичал, просто досега съм се отдавал повече на музиката.

Скоро си говорихме с режисьорката Мария Банова колко песни съм написал за театър - оказа се, че са над 800.

Слушам нещо в колата и ми харесва, а се оказва, че това е моя музика, която съм забравил. Например в Бургаския театър съм правил музика за бебета, която е много емоционална, там е различна ритмиката, трябва да си много внимателен и деликатен. Но щом не си я познавам и ми харесва, означава, че съм си свършил работата добре (смее се).

P.I.F. (Снимка: Адриана Янкулова)

- Как се ражда твоята музика?
- Като започна да си самотнича умишлено с китарката. Имам една страхотна, която си купих наскоро. Страшно бижу от 1965 г., акустична, по-малка, точно за композиране, защото можеш да я носиш навсякъде. Самотнича и си дрънкам и записвам нещото, което ми харесва, забравяш за останалия свят. Така и си почивам, когато си дрънкам, когато вибрират тоновете. Много обичам различни инструменти, които да ме провокират. Всъщност почивката ми е най-силната креативна част, тогава работя.

- Кое те вдъхновява?
- Случките в живота. Впоследствие. Сега очаквам да настъпи някакъв взрив след загубата, която преживях. Но то ще бъде след месец - два, когато успееш да го погледнеш отстрани.

Трябва са надсмиваш над всяка една случка, колкото и тежка и драматична да е. Трябва да го погледнеш с усмивка, защото животът продължава.

Тъгата е състояние, на което се отдаваш, и не трябва да стои много, много в теб. То е като ин и ян, трябва да го има, но не задълго. Аз като тъжа, тъжа. Разцепвам се, рева като магаре, избухвам, докато излезе всичко. За да може после да й се усмихна. Поне това ми се случва в момента, след драмата с майка ми. Но тя беше човек на смеха и щастието, и съм сигурен че в момента ми се смее. Аз вярвам, че там е по-хубаво.

- Това означава ли, че твоята музика е тъжна?
- Всичката ми музика звучи тъжно.

Чрез тъгата успяваш да извадиш поуката. Тя е трамплинът, за да продължиш напред.

В "Пощенска кутия за приказки" на Гери Турийска

- Последната книга, която прочете и ти хареса?
- Разказите на Христо Блажев. Страхотен е. Чета и пиесата на Виктор Юго "Кралят се забавлява", чиято стилистика и стъпка е много интересна, защото е в рими. Преводът е страхотен.

Интервю на Тина Философова

Още

Димо от P.I.F. с лична изповед в театър "Азарян"

Димо от P.I.F. с лична изповед в театър "Азарян"

Заповядайте на 27 февруари в Театър Азарян, за да се потопите в емоционалното море на Димо и момчетата от P.I.F. 

Билети за спектакъла "Кой прибира сутрин звездите?" се продават на касата на Билетен център НДК и на tickets.ndk.bg.

Коментирай 0

1/1

Димо от P.I.F. прави лична изповед в театър "Азарян" със спектакъла "Кой прибира сутрин звездите" (Колаж: Юлиян Илиев)

С приятеля си Ники Мутафчиев, режисьор на повечето клипове на P.I.F. (Снимка: Личен архив)

На театрален фестивал в Сибир (Снимка: Личен архив)

В "Пощенска кутия за приказки" на Гери Турийска

В спектакъла "Кой прибира сутрин звездите"

В спектакъла "Кой прибира сутрин звездите"

Със семейството си (Снимка: Личен архив)

P.I.F. (Снимка: Адриана Янкулова)

P.I.F. (Снимка: Адриана Янкулова)

P.I.F. (Снимка: Адриана Янкулова)

Календар

Препоръчваме ви

Португалската писателка Дулсе Мария Кардозо: Изкуството като част от живота е прегръдка към този, когото обичаме

В интервю за БТА Кардозо разказва за "женското" писане, за любовта, за социалната ангажираност на хората на изкуството

Анри Кулев: Свободата е територия за безхаберковците

"Всички сме продукт на времето си. Я си представете моите картинки по време на инквизицията. Сега щяхме да "разговаряме" в гробищата или кожата ми щеше да се вее на съседното дърво", казва творецът-космополит

Велизар Величков между пътешествието, театъра и бизнеса

"На първо място съм щастлив заради свободата, която имам", споделя Визо

Марио Хосен - Българския Паганини: Музиката е мост между световете, измеренията и битието

Тя ни свързва и зарежда енергийно, убеден е артистичният директор на Музикалното "Варненско лято"

Димитър Караниколов на среща с живота с мескал и пушен лют пипер

"Ако искаш да ме накараш да направя нещо, трябва да ми кажеш, че е забранено", казва визуалният артист, който обича да пътува с еднопосочен билет

Пламен Карталов пред Dir.bg: Откриваме сезона с грандиозна гала, посветена на Николай Гяуров

Честваме 90 години от рождението на великия бас, добавя директорът на Софийската опера и балет