ОКОЛОСВЕТСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ
"Кино за пътешественици": Сърцето на приключенците не може да бъде опитомено
"Понякога филмите дават началото на нови приятелства и сформирането на нови групи за пътувания", споделят Здравко Григоров и Ангел Хаджийски от сдружение "Позор"
Автор : / 2409 Прочита 0 Коментара
Здравко Григоров и Ангел Хаджийски от "Позор" в Южна КореяЗа поредна година кино пътешествията стартират отново в началото на август.
В рамките на 16 дни "Кино за пътешественици" ще отведе зрителите до любими и малко познати дестинации, като началната точка за всички пътешествия са салоните на "Културен център G8" и "Евро синема".
С организаторите, приключенците Здравко Григоров и Ангел Хаджийски от сдружение "Позор", разговаряме за местата, които ще видим във филмите тази година, техните най-любими далечни дестинации като заклети пътешественици, защо биха се връщали отново и отново към уличките на Истанбул и любимата им сладкарница там, но и за надеждата скоро светът да бъде с отворени обятия за пътешествениците.
Здравко Григоров и Ангел Хаджийски от "Позор" в Аржентина
- Тази година в "Кино за пътешественици" ще покажете 18 филмови пътешествия, които ще ни отведат из много нестандартни за нас места и с това към много интересни възгледи за живота. Разкажете повече за програмата тази година и изобщо как събрахте тези истории?
- Здравко: Стартираме на 1-ви август и продължаваме до 16-и, като всяка вечер зрителите ще пътешестват из различни краища на света, а началните точки са две: "Културен център Г8" и "Евро синема". В програмата влизат както премиерни заглавия, така и обичани от публиката филми, които сме показвали и преди.
Четири от премиерите ще бъдат съпроводени с презентации, преди "Оризовите тераси на Филипините" двамата с Ангел ще разкажем за нашето пътуване из Филипинските Кордилери, преди "Моят север е на юг" Петя Кокудева ще сподели за нейните приключения из Южна Америка, Таня Свечникова от "Приятели на Тибет в България" ще поговори със зрителите преди прожекцията на "Всичко се променя", а Теодора Иванова ще разкаже за своите перипетии из Куба преди прожекцията на "По пътищата на Куба".
- Нека да открехнем завесата и да разберем повече за самите теми, които поставят селектираните от вас филми, какво ще видим, кои са най-любопитните акценти, които (може и да) изненадат зрителите?
- Здравко: Зрителите ще видят това, което очакват - филми за пътешественици, някои заснети в добре познати и любими места, други снимани из труднодостъпни и неизвестни региони. По-голямата част от предложенията са заснети от непрофесионални режисьори, които снимат своите пътувания.
По този начин публиката вижда в пътешествениците от филмите себе си. Тази близост е много важна за нас, защото прожекциите са един вид срещи между хора с подобни интереси. Често след филмите зрителите продължават да общуват помежду си, да разказват за своите пътувания, да планират нови и понякога филмите от "Кино за пътешественици" дават началото на нови приятелства и сформирането на нови групи за пътувания.
Здравко Григоров и Ангел Хаджийски от "Позор" в Куба
- Вие имате ли си любим филм от програмата тази година и защо, с какво ви впечатли той?
- Ангел: Ще ни се повече хора да видят филмите "Окото на Истанбул" за прочутия турски фотограф Ара Гюлер и едно от ексклузивните заглавия тази година "Легло с връзки" за сайта за разменно гостуване couchsurfing.com.
И ние сме ползвали този сайт на много места по света. Хубаво е хората да знаят, че има една приятна алтернатива на хотелите и къщите за гости, при която може да отседнеш безплатно при други членове на сайта, да се докоснеш до живота на местните, а и да се забъркаш в неочаквани приключения, какъвто е случаят и с автора на "Легло с връзки".
- Ще споделите с публиката вашите преживявания във Филипините, които посетихте в началото на тази година, преди да се случи "световната изолация". Далеч от нашата географска територия, хората там с подобни на нашите ли проблеми се борят, имам предвид общочовешките проблеми, които вечно ни тревожат?
- Здравко: Огромният проблем в големите градове там е замърсеният въздух, това е първото нещо, което ти прави впечатление като кацнеш в Манила или Себу. В планината пък няма ток и течаща вода. Така че освен общочовешките проблеми, които имаме всички ние, там има и една постоянна борба за въздух, вода и въобще за основни човешки блага, с които ние сме свикнали и ги имаме за даденост.
Но хората са позитивни, което е най-ценното. Ние прекарахме около десетина дни из Кордилерите, там туристи почти няма, защото условията не са добри. Но пък срещите ни с хората из планината бяха много ценни.
Здравко Григоров и Ангел Хаджийски от "Позор" във Филипините
- Какво събира и различава като реалности 7-те държави от Латинска Америка в "Моят север е на юг", в който една чилийка тръгва на път и разказва за Куба, Венецуела, Колумбия, Еквадор, Перу, Боливия и Чили? Повече еднакви или повече различни са?
- Ангел: Всяка от тези държави се развива в някаква посока и така са се появили контрасти, но те не са фактор за трайни различия. Човекът, като жива връзка в езика, историята и традициите, винаги надделява над класата, революцията и корупцията.
Латинска Америка и държавите от Южното полукълбо държат на общите си корени и подчертават, че те са различни от останалата част на света. Оттам е и фразата на един уругвайски художник "Нашият север е на юг", който смята, че проблемът ще се реши като обърнем наопаки картата на света и видим нещата реално. Символ на независимостта им е и часовникът пред Боливийския конгрес, който дори с обърнат циферблат не върви назад, а показва времето точно.
Реалността е много различна, когато е през очите на туриста или я вижда носител на местната култура. Филмът е автентичен разказ на представителка на латиноамериканската общност. Тя намира своята реалност в джунглата, където на власт е природата и всички са равни.
- Като почитателка на Куба не мога да не Ви попитам и за филма "По пътищата на Куба". Каква Куба ще видим, на кръстопът, между стария и новия свят или просто онази, вечната Куба, за която най-важното е самият живот - музиката, любовта, слънцето и кубинския ром.
- Здравко: Точно - Куба на кръстопът. Куба на старото поколение и Куба на младите. Старите, които още боготворят Кастро и младежите, които искат да подражават на американските си връстници. Преди прожекцията Теодора Иванова ще ни разкаже за нейните приключения из Куба, така че зрителите ще имат много гледни точки за живота на Острова на свободата.
Здравко Григоров и Ангел Хаджийски от "Позор" в Киргизстан
- Вие като едни от най-отдадените пътешественици, които познавам, как се справихте с режима на изолация и дисциплината? Трудно ли издържате вече без далечните дестинации?
- Ангел: Ние сме от хората, които бързо се адаптират към новите предизвикателства. Просто приехме, че няма да се пътува за неопределен период от време и толкова. Освен това имаме големи пропуски из България, така че спокойно заменяме чуждите красоти с родните.
На 1 август е премиерата на филма "Оризовите полета на Филипините"
- Бяхте ли планирали пътуване преди изолацията заради пандемията? Къде?
- Здравко: Ние сме големи късметлии, защото се завърнахме от едно голямо пътешествие в началото на март. Освен Филипините, за които ще разкажем на зрителите, бяхме за седмица в Тайван, а след това и из Персийския залив - ОАЕ, Оман, Катар и Бахрейн. И с това пътуване може би ще си останем за тази година. И с надеждата, че скоро светът отново ще бъде с отворени обятия за пътешествениците.
Филипините (Снимка: Личен архив)
- Предполагам, че мнозина (включвам и себе си) мечтаят като отмине периода, в който е ограничено пътуването ни по света да заминем някъде много далеч. Какви предложения бихте отправили като опитни пътешественици?
- Ангел: Обичаме да пътуваме из Азия, без значение дали в Близкия или Далечния изток. Имаме чудни спомени от Индокитай, и до днес Лаос е една от любимите ни страни. Миналата година посетихме за първи път Япония и с радост бихме се завърнали там.
Сред държавите, в които винаги бихме се връщали е и Иран - един съвсем различен свят от представите, които са си изградили повечето хора.
- Имате ли си любимо място по света, където ходите, връщате се и отново бихте се връщали?
- Здравко: Всяка година ходим поне по веднъж в Истанбул. Имаме си любима баничарница, където рано сутрин отиваме, за да ядем току-що извадения бюрек, после безцелно се шляем из малките улички на кварталите Фенер и Балат, съзерцавайки красивите сгради, сядаме в любимата си сладкарница в Лалели и ядем до забрава екмек кадаиф и кюнефе, после с ферибота минаваме Босфора и отиваме в азиатската част, за да се потопим в приятната атмосфера, която витае в двора на къщата на Назъм Хикмет - винаги изпълнена с креативни хора на изкуството, които споделят идеите си...
Истанбул е градът, в който винаги бихме искали да се връщаме.
Интервю на Юлия Владимирова
Историческата кралска флотилия баржи на Тайланд дефилира по река Чао Прая за първи път от шест години