Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

100 пътешествия, които ще ви променят завинаги (откъси)

НОВА КНИГА

100 пътешествия, които ще ви променят завинаги (откъси)

"Книгомания" пусна на българския пазар "Най-вълнуващите моменти в живота", с разкази на известни пътешественици

Празното каре - Оман, илюстрация от книгата "Най-вълнуващите моменти в живота ми", издател Книгомания (Снимка: Книгомания)

Известни пътешественици на нашето време, както и някои от авторите на издателство "Лоунли Планет" споделят незабравими мигове от свои пътувания, оставили ярка следа в съзнанието им. Представените 100 кратки разказа за вълнуващи преживявания са илюстрирани с разкошни снимки. В книгата ще намерите и полезни съвети как да организирате вашето собствено приключение. Защото без съмнение прочетеното ще ви накара да преосмислите отношението си към света и да погледнете по различен начин към преобразяващата сила на пътешествията. Ще бъдете сред горилите в планините на Руанда или на кон с гаучоси из Патагония. Може да тръгнете и по стъпките на сина, последвал майка си назад, към Александрия в Египет - града на нейното детство.

Снимка: Книгомания

Кой е най-вълнуващият момент в живота ви? Лесно е да се попита, но не и да се даде категоричен отговор. Убедил съм се в това. През последните няколко години задавах този въпрос на стотици хора, обикаляли по света, и обикновено ми се налагаше търпеливо да изчакам, докато получа от тях някакъв по-определен отговор. Защото в такива случаи събеседникът ми трябваше да пресее всичките си незабравими спомени, натрупани през годините. Сега мога убедено да заявя - заслужаваше си чакането.

За някои хора тези най-вълнуващи мигове са наистина повратен момент, разделящ техния живот на "преди" и "след" незабравимото преживяване. Аз също съм един от тях, доколкото животът ми коренно се промени след моето първо пътешествие до Индия. Там, на брега на река Ганг осъзнах, че най-голямата трагедия в човешкия живот е не да умреш, а да не изживееш живота си пълноценно.

Красотата и шеметното многообразие на дивата природа, която е дом за всички живи същества на планетата, са не по-малко важни като източник на върховни моменти за пътешествениците както с безкрайността на заобикалящия ни космос, така и с необятните пустини, с блестящите силуети на големите градове или откъсващите се от ледниците айсберги в океана. Колкото по-мащабен е природният декор, толкова по-вероятно е, съпоставяйки се с него, да осъзнаем собствената си маловажност и да открием подобаващото място на човека сред заобикалящата го действителност.

Насладете се на пет истории за пътешествия, променили живота на тези хора завинаги, които представяме с любезното съдействие на издателя "Книгомания":

***

ДА РАЗБЕРЕШ ЖИВОТА НА БРЕГА НА ГАНГ

Варанаси, Индия / разказва: Мат Филипс

Варанаси - Индия, илюстрация от книгата "Най-вълнуващите моменти в живота ми", издател Книгомания (Снимка: Книгомания)

Стягах се за пръв път в живота си да пътувам сам, и без да ви звучи твърде мелодраматично, възнамерявах да се върна у дома преобразен. Индия ме зовеше, а в раницата на гърба ми имаше 300 наполовина пълни подкожни инжекции. Преди няколко седмици ми бе съобщено, че точно на всеки 12 часа трябва да си бия по една такава инжекция. Макар да се страхувах за живота си, изпитвах непреодолимо желание да замина. По онова време бях млад и преуспяващ геолог без късмет в личния живот. Ето защо се надявах това индивидуално пътуване да ми даде външния тласък, от който душата ми отчаяно се нуждаеше.

Кацнах във Варанаси, може би най-поразителния индийски град. За индуистите това е много свято място, защото да умреш там означава да се избавиш от вечния кръговрат на преражданията. Поради това градът посрещаше неизброимо множество поклонници, наближаващи края на дните си.

Тук тленните останки са нещо обичайно - например няколко минути след кацането ми покрай мен отнесоха трупа на някакъв покойник. Улиците на града кипяха от живот, но и от мизерия, подчертавана от гледките, звуците и миризмите наоколо. Човешкото гъмжило беше в размери, които дори и не съм си представял, камо ли да съм виждал някъде другаде. Но когато успях да стигна до западния бряг на Ганг и погледнах надолу към погребалните клади и към покритите с трева заравнености на отсрещната страна, усетих необичайно спокойствие и мир.

Варанаси - Индия, илюстрация от книгата "Най-вълнуващите моменти в живота ми", издател Книгомания (Снимка: Книгомания)

Равносметката

На брега на Ганг видях живота и смъртта в техния истински вид и в този момент си дадох сметка, че обичам не само Индия, но и собствения си живот. Получих прозрение: най-голямата трагедия за човека е не неизбежността на смъртта, а че той може да не е живял истински, пълноценно. Бях прав в очакванията си. У дома се върна не онзи млад и изплашен от живота геолог. Върнах се аз - такъв, какъвто исках да бъда.

Полезни съвети

Варанаси е един от най-старите градове на Земята, обитаван без прекъсване може би още от ХІІ в. пр.Хр. Неговото значение чувствително се повишава едва две хилядолетия по-късно, когато индийският богослов Шанкарачаря обединява двете основни течения в индуизма.

Погребалните клади съществуват по тези места от хилядолетия и не са преставали да функционират (да се горят телата на покойниците). Но поклонниците не идват тук само за да умрат и да бъдат кремирани в Маникарника Гхат. Те идват да се потопят в свещените води на Ганг, за да отмият греховете си и да почетат самата река.

Най-вълнуващото време за наблюдение на реката е призори, когато тя и построените в подстъпите към нея гати (стъпала) току-що са огрени от първите слънчеви лъчи, или на залез, когато ритуалът ганга аарти се изпълнява на Дашашвамедх Гхат. Той включва огньове, посветени на богинята Ганга. Ще видите и безброй дия (глинени панички) с цветя и запалени свещи, които се носят феерично по тъмнеещите води на Ганг.

Варанаси има добре развити железопътни, автобусни и самолетни връзки с останалите части на Индия.

ХРАМОВЕ НА РАЗСЪМВАНЕ

Баган, Мианмар / разказва: Ники Холфорд

Банан -Мианмар, илюстрация от книгата "Най-вълнуващите моменти в живота ми", издател Книгомания (Снимка: Книгомания)

Небето беше още мастиленочерно, когато успях да пусна осветлението от челника и да си намеря велосипеда. Поех до пясъчната алея, а звездите над главата ми започнаха постепенно да избледняват на фона на просветляващото небе. Самотни палмови дървета стояха на стража на забелязващите се вече в далечината силуети на храмове. Потъналото в сутрешна мъгла море от свещени постройки с приближаването ми постепенно се открои от ландшафта. Скоро пейзажът беше изпъстрен с безброй заострени кули, каменни орнаменти, лъвски фигури и гигантски Буди.

Нови и нови храмове с различна структура и размер се появяваха на хоризонта, потънали в проблясващите златисти полусенки на утринната светлина. Тук се разкриваха статуи от пясъчник, там - ступи и скулптирани тераси. На места сградите надничаха като чудовища от дълбините на гъсталака, покрити целите с увивни растения. Тези странни творения, пръснати из тамариндовите горички, ме привличаха най-силно.

Продължих пеша и често краката ми се заплитаха из растителните израстъци. Бързах, за да не изпусна изгрева и когато открих един храм, едва очертаващ се на фона на гъстата растителност, се качих нагоре по достъпните му каменни стъпала. Внимателно излязох на тясна площадка в основата на скромната му кула. В този момент кървавочервеният крайчец на слънцето захапваше линията на хоризонта. Сърцето ми биеше до пръсване: пред очите ми се беше разкрил един забравен свят - магична, тайнствена земя, останала някъде назад във времето, окъпана от огнените багри на утринното слънце. При божествения изгрев на дневното светило всичко затихна в благоговение. За миг се върнах назад към славните времена на великите бирмански крале.

Равносметката

Докато стоях хипнотизирана от слънчевата светлина, която ме заливаше през великолепните древни храмове, аз усетих необикновена радост, която изпълни душата ми. Чувствах се като омагьосана. Предишното ми въодушевление и прилив на адреналин се бяха разсеяли. Никога няма да забравя изумителната тишина и възхищение, които усетих в онзи миг.

Полезни съвети

През славното за Мианмар време между ІХ и ХІІІ век (кралството тогава се е наричало Паган или Баган) на територия от около 67 кв. км по високите полета край р. Иравади (официалното ù име е Еявади) са били построени повече от 10 000 храма, светилища, пагоди и ступи. От тези съоръжения днес са оцелели 2230 и всяко от тях има свой личен чар и дълга история - като покрития със злато и построен през ХІІ век от червени тухли будистки храм Дхамаянги. Издигнат е от крал Наратху, известен с това, че избил семейството си и режел ръцете на работниците, които не спазвали инструкциите.

Големите, прецизно изсечени статуи на Буда, керамичните платна, стенописите с разказаните древни истории по тях и мрежата от сложни алеи и пасажи правят храмовете в района на днешния град Паган/Баган един от най-интересните култови центрове в Югоизточна Азия.

Най-популярните светилища тук винаги са пълни с туристи, така че ако искате спокойствие, потърсете своя утринен или вечерен храм встрани от утъпканите пътеки. Всички посетители на Паган (на 190 км южно от Мандалай и на 690 км северно от Рангун/Янгон) са длъжни да платят такса за достъп до археологическите обекти (в размер на 25 000 кията). Билетът е валиден пет дни и покрива четирите главни исторически места: Няунг У, Стари Баган, Минкаба и Нови Баган. На много места се предлагат колела под наем (в различна степен на пригодност) срещу 2 до 8 хиляди кията дневно. Електрическият велосипед ще ви излезе 13 500 кията на ден. Полет с балон с горещ въздух струва от 325 щатски долара за 45 минути.

В ПЯСЪЦИТЕ НА АРАБСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

ПРАЗНОТО КАРЕ, ОМАН / разказва: Оливър Смит

Винаги съм обичал пустините повече от планините, горите, бреговете и океаните. Пътуването през пустинята неизменно е изостряло сетивата ми за най-важните неща в живота: водата, ходенето пеш, съня. В пустинната тишина се съдържа и особен вид духовност. Не е учудващо, че Иисус, Мойсей и Мохамед са избрали пустинята, за да разговарят с Всевишния. Нито че Люк Скайуокър открива Оби-Уан Кеноби в пустинните каньони на Татуин.

Бях ходил в много пустини, преди да посетя Руб ал Хали - Празното каре. Това е най-голямата пясъчна пустиня на света - море от заоблени дюни приблизително с размерите на Франция, където няма селища, няма пътища, няма хора.

Още като дете ми беше интересно да локализирам Празното каре на големия географски атлас на дядо ми: пространство без никакви обозначения, намиращо се в средата на Арабския полуостров, сякаш в печатницата нещо се е объркало и затова мястото на картата е останало толкова празно.

Тръгнах след моя водач в оманския град Салалах на шестчасовото пътуване към вътрешността на пустинята. Не след дълго се озовахме насред дюните - огромно пясъчно пространство, приличащо на развълнувано море, замръзнало във времето. В жегите по пладне пустинята е страшно място, защото там сянка практически не съществува. На залез-слънце подготвихме лагер за нощуване. Използвах момента, за да се поразходя наоколо. Празното каре сякаш се беше преобразило, беше придобило по-гостоприемен вид. Върховете на дюните хвърляха дълги сенки, цветовете наоколо се бяха превърнали в меденожълти. Усещах как пясъкът изстива под краката ми.

Равносметката

Когато си на място, където не съществува живот, всеки аспект от твоя собствен живот някак си при-

добива по-особено значение. За мен няма по-ценно нещо от това да се скиташ свободен сред изцяло

безлюдни области, когато останалата част от света е така пренаселена и оживена.

Празното каре - Оман, илюстрация от книгата "Най-вълнуващите моменти в живота ми", издател Книгомания (Снимка: Книгомания)

Полезни съвети

Празното каре категорично не е място за пустинни приключения за начинаещи. Тук хора загиват всяка година. Съществува голяма опасност да се изгубиш, както и да заседнеш в меки или подвижни пясъци, или пък да станеш жертва на пясъчна буря. От съществено значение е да се пътува в компанията на опитен водач, който разполага с въже за влачене, лопати, специални стълби за пясък и други необходими инструменти. Джипиесът и сателитният телефон също са много полезни в пустинята. По време на пътуването всеки човек трябва да разполага с по пет литра вода дневно.

Празното каре се простира на територията на Саудитска Арабия, Йемен, Оман и Обединените арабски емирства, но за туристически посещения са най-удобни подстъпите откъм Обединените арабски емирства и Оман. Няколко омански туристически компании предлагат екскурзии из пустинята с преспиване, тръгващи от град Салалах (вж. например arabiansandtoursservices.com). При тях се нощува в традиционни арабски палатки и се яде вечер - главно камилско месо и фурми. По-леки разходки из пустинята се предлагат от "Уахиба Сендс", също оманска компания, или "Ерг Чеби" от Мароко.

ЗАПЛЕНЕН ОТ КРАЙБРЕЖНИЯ ПЪТ

КОРНУОЛ, АНГЛИЯ / Разказва: Пол Блумфийлд

Корнуол - Англия, илюстрация от книгата "Най-вълнуващите моменти в живота ми", издател Книгомания (Снимка: Книгомания)

Корнуолският крайбрежен път почти ме ликвидира още от първия ден. Само няколко минути след като тръгнах от Бюд в мъгливото юнско утро, и 16-килограмовата ми раница сякаш натисна краката ми към земята. Още отсега! А до Боскасъл оставаха цели 27 км. Дреболия, казах си; при нормалните 5 км в час можеше да тръгна по обяд и пак да съм там по времето за чай. Само че не знаех какво ме очаква. Не предполагах, че този 307-километров живописен маршрут в английския Югоизток е не само най-красивият пешеходен път в цялата страна, изпъстрен с великолепни селца, призрачни изоставени мини и разкошни плажове. Той освен това се оказа пълен с изкачвания и спускания, при които общата денивелация, която туристът трябва да преодолее, надвишава тази при изкачването на Еверест. Ето защо до боскасълската Кобуеб Ин се влачих цели 10 часа, а като стигнах там, едва ми бяха останали сили да вдигна халбата бира към устата си.

Само седмица по-късно болките отшумяха, изместени от удоволствието. В походния ми тиган цвърчеше прясно уловена треска, а аз гледах към артистичния Сейнт Айвс и кроях планове да стигна до най-южната точка на Великобритания. По обяд на следващия ден вече дъвчех шафранова кифла и гледах отвисоко към нос Гурнардс Хед, вдаден навътре във водите на Атлантика, тюркоазени като тези на Егейско море. Няколко гръбни перки набраздиха морската повърхност - ето една, две, три акули, които похапваха планктон и се забавляваха край брега. Къде да опъна па- латка довечера? Дали да не ида до Сенън? Или пък да свърна към вътрешността на страната, за да потърся неолитни долмени или надгробни могили?

И тогава получих внезапно прозрение: тези два мои крака, толкова нестабилни само преди седмица, могат да ме отведат до която и да било точка по света.

Равносметката

Крайбрежният пешеходен маршрут ни зарежда с прекрасни гледки, но ни дава и възможност да се почувстваме наистина свободни, а това е най-важното. Зависещ само от обувките на краката и раницата

на гърба си, можех когато реша, да свия веднага наляво или надясно, без да се притеснявам дали ще има място за паркиране, дали скоро има влак и дали все още се пази резервацията ми в местния хотел. Пешеходният туризъм е пътуване в най-чистия му вид.

Полезни съвети

Югоизточният крайбрежен път е най-дългият национален туристически пешеходен маршрут (и така ще бъде докато през 2020 г. бъде завършен крайбрежният път около Англия). Той се вие на цели 1014 км по най-южните части на английското крайбрежие от Майнхед в Съмърсет до Саут Хейвън Пойнт край Пул в Дорсет. Така в него са включени изцяло крайбрежията на Девън и Корнуол. Средностатистическият пешеходен турист изминава целия път за шест до осем седмици, но повечето го разделят на по-къси участъци. Корнуолският крайбрежен път с дължина 307 км (между Бюд и Фолмът) е един от най-трудните и красиви негови дялове. Изминава се обикновено за две-три седмици.

По маршрута има достатъчно места за къмпингуване, но не навсякъде. Някъде единствената възможност за настаняване е квартира (легло плюс закуска) или хотел.

Това кара някои туристи да опъват палатката си сред дивата природа (което според официалните разпоредби е нарушение). Къмпингите през юли и август обикновено са пълни, но в тях има зони, запазени само за преминаващи пешеходни туристи. Много туроператори предлагат организирани туристически групи или помощ при преодоляване на дадени участъци от пътя.

По маршрута ще ви се наложи на няколко пъти да се качвате на ферибот, за да прекосите река или да се придвижите от едно пристанище до друго. За съжаление те не са много начесто и не работят в някои дни от седмицата. Освен това участъкът в Дорсет от туристическия крайбрежен път минава през забранена военна зона, наречена Лълуърт Рейнджс.

Там достъпът е позволен само в определени дни от седмицата, така че трябва предварително да се информирате и да го съобразите с вашия график.

НЕЩАТА, КОИТО ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ ПРЕДИ КРАЯ НА ЖИВОТА СИ

КАНЬОН ДЕЛ КОЛКА, ПЕРУ / разказва: Майк Хауърд

Каньон дел Колка - Перу, илюстрация от книгата "Най-вълнуващите моменти в живота ми", издател Книгомания (Снимка: Книгомания)

След тричасово пътуване с автобус от Арекипа със съпругата ми погледнахме в пътеводителя, за да видим коя е следващата отсечка по маршрута към Каньон дел Колка - втория по дълбочина каньон в света. Прочетохме текста, после табелата на града, в който влизахме, и стана ясно, че сме отишли на погрешното място, а автобус в нашата посока има чак на следващия ден. Ядосахме се, но от това решимостта ни да стигнем до известния природен обект изобщо не намаля.

Нещата тръгнаха на добре, когато едно такси ни осигури възможност да видим някои места с красиви гледки в околността. Така попаднахме сред дебрите на планината по път с остри завои и терасирани склонове, по които се зеленееха оризища, с накацали край тях селски къщи със сламени покриви. Зад един завой трябваше да спрем, защото попаднахме на фиеста. Възрастни перуанци - мъже и жени, танцуваха и пееха насред шосето.

Продължихме предпазливо с надежда, че ще направят място на колата, но вместо това една жена с традиционна бродирана носия почука по стъклото и каза на испански: "Елате да танцувате с нас!" А после добави с широка усмивка: "Докато не потанцувате, няма да ви пуснем да минете!"

Спогледахме се с жена ми и едновременно отворихме своите врати, за да слезем от таксито. Празнуващите се зарадваха и музиката от дървените им инструменти се усили. Неусетно се бяхме хванали на хорото от въртящи се в кръг жени, опитвайки се да повтаряме техните движения. Малко по-късно вече надигахме чаши със силна перуанска бира (чича). Продължихме с танците, ръка за ръка с нашите нови амигоси, чак до тъмно. Така и не стигнахме до Каньон дел Колка.

Каньон дел Колка - Перу, илюстрация от книгата "Най-вълнуващите моменти в живота ми", издател Книгомания (Снимка: Книгомания)

Равносметката

Имахме си списък с неща, които трябва да направим докато още сме на белия свят. Но този перуански оркестър и танцуващите под неговите звуци ни накараха да се опомним. Накъде сме се разбързали? Защо не изживяваме насладата на миговете, които непредвидените неща от живота ни поднасят?

Полезни съвети

Каньон дел Колка е два пъти по-дълбок (3270 м) от Големия каньон на р. Колорадо, но неговата необикновена популярност се дължи и на множеството природни красоти, богатата традиционна култура и история. Веселбата, на която попаднахме, беше по случай т.нар. Фиеста де Лас Крусес, празнувана на 3 май.

Повечето туристи се отправят към Каньон дел Колка от Чивай, който се намира на 3 часа и половина път с автобус от Арекипа. От Терминал Терестре в Чивай можете да хванете друг автобус и за 90 минути да стигнете до Крус дел Кондор. По онези места гнездят кондори и ще ги видите величествено да се реят във висините. За два пъти по-кратко време до там можете да стигнете и с такси. Ако имате намерение да останете няколко дни, използвайте като изходна база симпатичното градче Кабанаконде. Всички туристи в региона трябва да притежават болето туристико (на цена от 70 щатски долара), с помощта на който достъпът до най-интересните забележителности ви е осигурен. Билетите можете да купите от будка на входа на Чивай, по пътя от Арекипа. 

Още

Орлин Горанов разказа живота си в автобиографична книга

Орлин Горанов разказа живота си в автобиографична книга

Още

Стефан Данаилов представи "Романът на моя живот"

Стефан Данаилов представи "Романът на моя живот"

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Премиера на новата книгата на Стефан Иванов "Без мен" в ТР "Сфумато"

"Без мен" ще бъде представена на 27 март от 19 ч. в Театрална работилница "Сфумато" в разговор със Стефан Иванов и поетите Силвия Чолева и Кирил Василев

Писателите Горан Войнович и Андрея Расучану гостуват на новите пролетни „Литературни срещи“ през април

Фондация „Прочети София“ празнува 10 години с началото на „Литературни срещи“

Папа Франциск публикува мемоари, в които размишлява за живота и смъртността си

Книгата "Живот - моята история" са мемоари, написани заедно с италианския журналист Фабио Марчезе Рагона и ще бъде пусната в продажба на 19 март

"Разум и чувства" – първият роман на Джейн Остин, излиза в ново издание (ОТКЪС)

Разумът или чувствата са ключът към щастието, четем в един от най-обичаните романи на великата английска писателка

Непубликувана книга на Габриел Гарсия Маркес е издадена десет години след смъртта му

Тя е озаглавена "Ще се видим през август" (En Agosto nos vemos). В САЩ излезе на 12 март под заглавието Until August, а дни по-рано и в испаноезичните страни

Музеят "Гутенберг" в Германия дигитализира две исторически Библии

Две от 49-те оцелели копия на Библията на Гутенберг в света са в Майнц. Те са постоянно изложени, откакто са добавени към колекцията през 1925 и 1978 г.