Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Орлин Горанов разказа живота си в автобиографична книга

ПРЕМИЕРА НА КНИГА

Орлин Горанов разказа живота си в автобиографична книга

"Да започнем отначало" е в съавторство с Веселина Паскова и ще бъде по книжарниците от 20 ноември 2018, с логото на Книгомания

"Да започнем всичко отначало", автобиография на Орлин Горанов в съавторство с Веселина Паскова, корица (Снимка: Книгомания)

На 20 ноември излиза от печат илюстрираната автобиографична книга на Орлин Горанов "Да започнем отначало" с логото на издателство Книгомания. Луксозното цветно издание на един от най-обичаните български певци е в съавторство с Веселина Паскова, а дизайнер на книгата и корицата е Тодор Манолов. Биографията е с твърда корица и суперобложка, състои се от 232 страници и включва над 180 снимки от личния архив на артиста.

С Юлиан Вергов във филма по книгата на Алек Попов "Мисия Лондон" (Снимка: Книгомания)

Официалната премиера на "Да започнем отначало" ще се проведе на 21 ноември от 19,30 ч. в Sofia Live Club.

"Да започнем отначало" е една от най-популярните песни на Орлин Горанов, позната на поне две поколения българи и неслучайно се превръща и в заглавие на книгата. Почитателите на певеца ще проследят пътя му в естрадата, завоя към оперната зала, бляскавите появи на вариететна сцена, авантюрите в киното и театъра, навлизането в езика на мюзикъла. Първите страници го представят като хлапе с ожулени от тичане по баирите край Берковица колене, научено на труд и дисциплина в редовете на хор "Бодра смяна".

С джаз певеца Васил Петров (Снимка: Книгомания)

Какъв ли е Орлин Горанов отблизо? В книгата са събрани и истории, разказани от негови приятели и колеги. Сред най-забавните са случките, подбрани от режисьора Борис Панкин и от "третия в дуета" с Кристина Димитрова - Агент Тенев. Веселина Паскова дава думата и на съпругата на Орлин - Валя, а покрай това научаваме някои от съставките на 30-годишната хармонична брачна връзка. Дъщеря им Жаки допълва картината с още щрихи от семейния живот. Пак тя издава бащината слабост към вицовете, за която и преди това сме се досещали покрай лекотата, с която той разказва весели истории от сцената и извън нея.

Снимка: Книгомания

И това си има обяснение: "Разбрах, че човек не трябва да се взима насериозно, защото е преходно явление на тази земя - казва Орлин Горанов в последната глава на книгата. - Не е лесно, но има лековито хапче: смехът, шегата. Много помагат позитивните хора и приятелите. С тях се чувстваш истински жив и достатъчно силен да продължиш напред по пътя. А и музиката го прави по-хубав..."

_________________________

Откъсът от автобиографичната книга "Да започнем отначало" на Орлин Горанов и Веселина Паскова, публикуваме с любезното съгласие на издателя - "Книгомания":

Първият ми дует беше в гимназията с моя приятел и съученик Христо Далевски. Свирехме на китарки, пеехме и правехме серенади на гаджетата. Бяхме полудели по Саймън и Гарфънкъл, пробвахме да сме като тях. Сигурно опитите ни са имали ефект, не ни липсваха внимание и публика.

Когато постъпих в Ансамбъла на Строителни войски, дуетите се заредиха един след друг. Първо направихме няколко с Росето Борджиева, след това с "Тоника" спечелих и първата си награда на Младежкия конкурс, с песента "Интимно" на Стефан Диомов. Последваха песни с Ваня Костова, с втората "Тоника" и с Марги Хранова - с нея изпяхме красивата песен "Изгарящо чувство".

Снимка: Книгомания

По-късно с "Мразя те" спечелихме "Мелодия на годината". С Марги и сега правим заедно интересен проект - комбинация на наши с популярни песни от български филми. Пътуваме непрекъснато из страната, навсякъде се усеща носталгията по мелодичната песен с хубави и смислени текстове. "Дано, дано, дано...", "И замирисва на море" и други като тях продължават да вълнуват публиката. А ако има местна детска вокална група, винаги правим с нея някои от любимите мелодии от филми за най-малките. Доставя ни удоволствие да създадем радост и настроение, неизменно се получава празник на българската песен.

С джаз певицата Камелия Тодорова (Снимка: Книгомания)

Дуетът ни с Камелия Тодорова "Думите отлитат" по текст на Матей Стоянов и музика на Сашо Бръзицов беше уникален с модерното си и ново звучене за българската естрада през 80-те години. Тогава се правеха продукции за радиото и телевизията, имаше активен концертен живот, конкурси и фестивали. Това поощряваше създаването на красиви български песни. За добро или за зло, имаше и специална комисия, създадена да следи за спазването на

критериите при формиране на българската популярна музика.

В момента за съжаление хубавите песни са изключения. И не заради липсата на комисия и художествени критерии. Времето е такова - нетърпеливо и забързано. Обществото става все по-прагматично и консуматорско, не губи време за романтика, красота и доброта.

Набързо се създават и песните. Правят се сякаш по шаблон, на конвейер, липсват им емоция и дълбочина. Жалко, че комерсиалното нахлу в музикалния свят без ограничения, че естетиката беше изместена от пошлото и безвкусицата. Мелодията изчезна, текстовете се сведоха до блудкави и понякога вулгарни речитативи.

През последните близо двайсет и пет години в световен мащаб границите между отделните жанрове се размиха и сценичното изкуство стана много широко понятие. Но пазарът в страните, които диктуват тенденциите в музикалния бизнес, е много голям - зад успешния и интересен проект стоят професионалисти. Това донякъде се случва и в България, но по-бавно. Тук все още всеки разбира от всичко и това невинаги води до качествен резултат.

В мюзикъла "Да пееш в дъжда" (Снимка: Книгомания)

Не, не съм песимист. Иначе нямаше да се занимавам с това, което най-много обичам - да пея.

* * *

За да направиш дует с друг изпълнител, трябва да си сигурен и в неговите възможности, и в своите. Сигурно ще се повторя, но към песента и партньора е необходимо да се подхожда с уважение и с внимание, няма място за надпяване и ревност. Целта е песен за наслада, всичко извън това е непрофесионално.

С никого от моите колеги не сме преживявали фалове или неспасяеми ситуации по време на участие. Проблеми имаше, но най-често заради техниката - компютърът забиваше, падаше напрежението или токът направо спираше и апаратурата угасваше. Случвало се е и по средата на песента да свърши батерията на радиомикрофона. Но винаги намирахме начин да излезем от непредвидимите ситуации - продължавахме акапелно или разказвахме интересни истории на публиката.

В българската популярна музика имаме изключително красиви гласове и аз се радвам, че направих дуети с Диана Дафова, с Петя Буюклиева, с Нели Рангелова, с Тони Димитрова, с Мариана Попова... С някои от тях продължаваме да пеем заедно и досега.

С Тони се познаваме и работим отдавна, тя е много отговорен и добронамерен човек. Винаги сме се разбирали, а се оказахме и почти рода по линия на съпругата ми. Двете дори не подозираха, че са братовчедки. Радвам се, че Тони започна да експериментира в театъра, стои добре на сцената. Получава ѝ се, защото носи и раздава много енергия.

Веднъж ми се случи и "еднократен" дует - пяхме заедно с млада дама, но не се срещнахме повече след това. С Йовчето Хаджиева се събрахме заради "Дай ми ръката си бяла" от Георги Тимев на "Златният Орфей" през 1979 година. Не се познавахме, видяхме се и си "подадохме ръка" буквално преди да излезем на сцената. И дуетът, и песента се получиха, но после пътищата ни се разделиха. Нямам представа дали тя продължава да се занимава с пеене, или е заминала нанякъде...

Обичам и "мъжките" дуети. С Деян Неделчев вдигнахме "Тост" с музиката на Хайго Агасян. С Васко Петров се допълнихме в "Полюси" на Александър Александров, а песента спечели първа награда на последния "Златният Орфей" през 1999 година. Васко има кадифен глас, истинско удоволствие е човек да го слуша, а още повече да е заедно с него на сцена.

С актьора Мариан Бачев в мюзикъла "Да пееш в дъжда" (Снимка: Книгомания)

Не ми омръзва и ще продължавам да работя в екип, това ме зарежда и обогатява. С много от моите колеги наистина направихме звездни песни и се радвам, че съм имал щастието да съм редом до такива професионалисти като Васко Найденов, Силвето Кацарова, Наско от Б.Т.Р., Любо Киров, Мария Илиева, Роберта. С Евелина Кънева направихме чудна комбинация от опера и джаз, а с Мариан Бачев си партнираме в оригинални мюзикъли.

* * *

В операта, макар спектаклите да се играят многократно, дуетите често се правят с различни колеги. Това не създава проблем заради класическата форма, която сме длъжни да знаем и да спазваме.

Все пак някои го правят по-добре, други - не съвсем, съответно и дуетът звучи различно. Има емблематични тандеми около вечни произведения, публиката ги обича и очаква с нетърпение. Понякога от тяхното изпълнение зависи успехът на целия спектакъл и е недопустимо да се правят компромиси.

Силата и непреходното въздействие на операта е в пеенето на живо. Удоволствието и изживяването от него е несравнимо. Независимо с кой колега си "на смяна", действието и емоцията се случват в настоящия момент, никога не са същите, колкото и да се е играл спектакълът.

На всеки може да се случи да не е във форма или да не си пасне с партньора, но музиката винаги е по-силна. Завладява те още със стъпването на сцената така, че забравяш за всичко останало.

Обичам тази безбрежност с непредизвестен край в емоциите. Дори когато създават проблем, както стана в мюзикъла "Човекът от Ла Манча". Там си партнирахме с колежка от Пловдивския драматичен театър, изключително талантлива и чувствителна актриса. Щом запявахме: "Живей с немечтани мечти, мини неизбродни води,/ стигни непристъпния бряг/ носи непосилната мъка, срази несразимия враг!", тя почти винаги се разплакваше. Сълзите ѝ се стичаха, аз поемах и нейната емоция, пък като ти заседне буцата на гърлото, а пей, де...

Но винаги е истинска магия, когато всички на сцената влезем изцяло в ролите си започнем да съпреживяваме заедно. Това е велик момент, за него мечтае всеки артист.

Понякога се случва да си позволим волности и закачки, но само при безупречен синхрон след дълъг живот на спектакъла. Веднъж с колега в Пловдивската опера изпълнявахме популярен дует и за майтап си сменихме партиите. Никой от публиката не видя трепването на палката на диригента, не усети кратката изненада, последвана от усмивките на музикантите. Безкрайно обичам колегите там, големи професионалисти са. Много ми помогнаха по пътя на израстването ми като оперен артист.

Трудното при песента е, че е къс и наситен с емоции разказ, затворен в рамките на 3 - 4 минути. Това изисква концентрирана всеотдайност. А операта е цял роман! Има продължително действие със силни и сложни образи, необходимо е време, за да се развият.

В мюзикъла "Мамма миа" (Снимка: Книгомания)

Много специален за мен е дуетът с Криси Димитрова. Той има дълга история, богат репертоар и вярна публика, която още иска да го вижда и слуша. И двамата имаме самостоятелни кариери, но с времето дуетът ни стана отделна единица. Има и такава приказка - случайните неща често се оказват постоянни. Така се получи и при нас.

С Кристина Димитрова, с която изпяха десетки хитове като дует(Снимка: Книгомания)

Спомням си как един ден ми се обади Иван Тенев, скоро след запознанството му с Криси. Виден столичен бохем, Агент Тенев и досега е човек със страхотен нюх към популярната музика. Той е изключително ерудирана личност, с широки познания в различни области. Не само писането му идва отръки, Иван е и много талантлив художник, награждаван е за карикатура. Когато ми се обади онзи път, той спомена, че работи с младо талантливо момиче, и ме попита дали ще се съглася да направим песен с нея. Има такива моменти - оказваш се на точното място, с точните хора...

Първата ни обща песен беше "Сън" на Митко Пенев по текст на Иван Тенев, с Криси я записахме за Пролетния радиоконкурс през 1983 година. Песента моментално привлече внимание, харесаха ни и музикалните специалисти, и публиката. Окуражени, решихме да направим втори опит - това беше "Детски спомен", отново със същите автори. Получи се ефектът "уау!". Песента ни изстреля високо като дует. Сигурно е, че всеки има по някой "спомен жив" и с удоволствие и със сладка носталгия по младостта се припознава в текста. Песента вълнува публиката и до днес. Хората очакват и настояват да я чуят при всеки наш концерт.

С Криси продължихме да работим заедно. Не сме броили песните, но сигурно са повече от четиресет. Убеден съм, че успехът на дуета ни се дължи на мелодичното си средиземноморско звучене. Иван написа феноменални текстове за повечето ни песни и те

се превърнаха в златни български хитове. Времето - най-добрият съдник за всичко, го доказа. Музиката ни събра, тримата се сработихме страхотно, а и станахме добри приятели задълго.

С Криси и с Иван пропътувахме заедно хиляди километри в България и в чужбина, споделихме вълнуващи моменти заедно.

През 2013 година на турне в Америка се оказахме в Бостън по време на бомбените атентати на ежегодния маратон3. Най-голямото ми желание е никога повече да не се случват такива абсурдни дни в живота ни. Нямам обяснение откъде идва и защо изобщо съществува огромното противоречие у човека - от една страна, има дарбата да обича и да създава красиви неща, а от друга - да бъде изобретателен и безумен в жестокостта си.

На следващия ден след концерта в Бостън ние планирахме да се разходим из града и да погледаме финала на маратона. Не се случва често да си свидетел на спортно събитие от такъв мащаб. Бяхме отседнали в дома на организаторите на турнето, недалеч от центъра. Но се забавихме и докато още се канехме да тръгнем, чухме по телевизията ужасната новина. Целта на атентаторите беше точно финалът на маратона, най-голямото струпване на хора, където искахме да отидем и ние. Разминахме се за час. И този ден, вместо да се превърне в празник, в тържество на човешките възможности, приключи като безсмислена трагедия. Бяхме втрещени не само от случилото се, но и от късмета си - можеше да сме сред жертвите. Денят премина в телефонни разговори с близки, приятели, колеги и журналисти. Всички, които знаеха, че сме там, и се бяха притеснили.

През първите години на съвместните ни участия в страната превозното ни средство беше трабантът на Иван. Това беше страхотен и много специален Трабчо: не димеше, не тракаше и се движеше като куршум. Но при интензивната експлоатация нямаше как да не покаже проблем.

Веднъж пътувахме за Ямбол и някъде към тунела "Траянови врата" от двигателя започна да се чува странен шум. И аз - нали съм професионалист, завършил паралелка с изучаване на двигатели с вътрешно горене в гимназията, реших, че ще се справя с проблема. Да, ама трабантът е "сложна" машина и не успях. Сетих се, че имам приятели със сервиз за коли в Пловдив, затова, пуфтейки и подрънквайки, стигнахме до него. Моят човек погледа, послуша и отсече, че има счупени сегменти и е необходим основен ремонт. Майко мила!

Какъв ремонт, беше вече обяд, а ние вечерта трябваше да сме в Ямбол. Приятелят ми погледна часовника си и каза да отидем след час и половина, дотогава колата ще е готова за път. Преимуществото на трабанта е, че караш кола, а двигателят е като на мотор. Наистина за час и половина ни спретнаха чисто нова машинка, двигателят замърка доволно и стигнахме благополучно навреме. Този любимец ни служеше вярно, само от време на време ни погаждаше номера, сякаш искаше да му обърнем внимание.

Спомням си как имахме предновогодишни участия в Североизточна България, а в този край дойде ли зимата, става страшно. Вече беше натрупал толкова много сняг, че трабантът не се виждаше. Температурите паднаха под нулата, в допълнение духаше и вятър. Кучешки студ!

Около празниците правехме сборна програма, завършваща накрая с дискотека на Данчо Стълбицата4. След нашето изпълнение решихме да си тръгнем и се разбрахме с него и с останалите да се видим по-късно в хотела. Потеглихме за Търговище по проправената пъртина. Някъде по средата на пътя обаче се чу "къф, къф, къф" и Трабчо спря.

Такааа. Попитах Иван да не би бензинът да е свършил, но той отговори, че имаме достатъчно. Завъртя ключа, колата запали, но след няколко метра отново закъсахме. А най-лошото беше, че при трабанта угасне ли двигателят, спира и парното, студът сковава всичко за няколко минути. Пак пробвахме, същата работа - тръгвахме и след метър - два спирахме. Вече беше късно, тъмно и студено, наоколо не се виждаше жив човек, мобилни телефони още

нямаше. Повече от половин час мина в припалване, пуфтене, суматоха и студ, докато свърши дискотеката на Данчо. Дочакахме го да се появи като спасител в нощта с неговата "лимузина" - полски фиат. Само че и там нещата не бяха съвсем наред. Помпата пътьом се развалила и за да може колата да се движи, един от буфосинхронистите наливаше бензин с протегната през отворения прозорец ръка. Слава богу, имаха въже!

Ние с Криси се набутахме във фиата, а Иван остана в трабанта. От студа обаче предното стъкло беше замръзнало и за да следи пътя, Агента караше на отворен прозорец и с протегната навън глава. Криво-ляво, доста премръзнали, все пак се добрахме до хотела.

На другия ден дойде едно момче, майстор на трабанти, за да види какъв е проблемът. Отвори капака и извади стъклена чашка във вид на цедка под мотора. Оказа се, че тя била замръзнала и бензинът не можел да минава през нея. Той просто я отви, начупи и извади леда

- това беше цялата операция! Нищо работа, ама кой да знае?

Аз си купих първата кола през 1985 г. и се почувствах като най-щастливия човек. Взех си опел - заради изписването му на латиница се получава моето име. Шегувам се, разбира се! Но оттогава пътуванията започнаха да стават по-удобни и по-леки.

Коментирай 1

1/1

С джаз певеца Васил Петров (Снимка: Книгомания)

С Кристина Димитрова, с която изпяха десетки хитове като дует(Снимка: Книгомания)

Снимка: Книгомания

С актьора Мариан Бачев в мюзикъла "Да пееш в дъжда" (Снимка: Книгомания)

С Юлиан Вергов във филма по книгата на Алек Попов "Мисия Лондон" (Снимка: Книгомания)

В мюзикъла "Да пееш в дъжда" (Снимка: Книгомания)

В мюзикъла "Мамма миа" (Снимка: Книгомания)

Снимка: Книгомания

С джаз певицата Камелия Тодорова (Снимка: Книгомания)

Календар

Препоръчваме ви

Изненадващо двойно награждаване - Маргарет Атууд и Бернардин Еваристо са носителките на "Букър"

За първи път две писателки получават отличието за най-добър роман на английски език, а Еваристо е първата чернокожа жена носител на престижната литературната награда

Любимият Мечо Пух стана на 93

Първото издание на книгата е на 14 октомври 1926 г.

Шкумбата с "Хумористично селфи"

Известният шоумен отбелязва с автобиографична книга своята 65-годишнина и 45 години на сцена

"Изгубени връзки" - скритото послание на депресията

ИК "Изток-Запад" пусна на българския пазар книгата на Йохан Хари (откъс)

Емоционалната интелигентност: теория и практика на успеха

ИК "Изток-Запад" пусна на българския книжен пазар новата книга на Травис Брадбери и Джийн Грийвс (откъс)

Трима са претендентите за Нобелова награда за литература - две жени и един мъж

Кой ще грабне наградата, ще разберем по-късно днес