СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Катрин Ди: Самодивата Вида е олицетворение на младежкия бунт и инат
"Живеем във време, когато да си искрен, значи да си слаб, страхуваме се да обичаме, за да не ни наранят", казва младата писателка, която наскоро издаде "Лунно цвете"
Автор : / 3770 Прочита 0 Коментара
Катрин Ди (Снимка: Иван Матев)
Катрин Ди, която наскоро издаде дебютния си роман "Лунно цвете", е на 21 години, от София. Завършила е 22 СЕУ "Георги Стойков Раковски" с първи език испански и в момента е студентка в специалност "Журналистика" във ФЖМК към СУ "Св. Климент Охридски".
Писането на проза й е хоби, с което се занимава по-сериозно от 14-годишна възраст, но първите й опити за стихчета и разкази са още от 10-годишна възраст. До момента е написала 5 романа, но "Лунно цвете" е първият, който е издаден. Когато не пише, основно чете, гледа филми, слуша музика, излиза с приятели.
Обича морето, особено Созопол, казва че много повече от София. Преди "Лунно цвете" не била голям почитател на горите и планините. Тя е и автор в Life.dir.bg.
Представяме ви я пред Impressio:
- Катрин, как се подготви за романа - като фактология и всичко?
- Когато проучвах съществата и езическите вярвания, използвах предимствата на интернет. Ровех се в различни сайтове - както на български, така и на английски. По-непознатите места, споменати в книгата, открих главно благодарение на изрезки от вестници или чрез снимките на различни фотографи.
- Как те осени идеята за точно тази история?
- Всичко започна от един новогодишен репортаж по телевизията на тема традиции.
Вдъхновението, обаче, не дойде от съдържанието, а от фоновата музика.
Беше мистична и много красива мелодия на гайда. Представих си как главната героиня Вида язди своя черен жребец през мъглива гора, облечена в самодивски одежди. Тогава си казах: "Защо пък да не напиша такова фентъзи?".
- Млад човек с дебютен роман, не е често срещано явление, какво те доведе дотук?
- От малка съм мечтателка и обичам да онагледявам фантазиите си на хартия.
В началото се опитвах да рисувам комикси, после постепенно се насочих към писането - къси разкази, малки приказки, различни истории и мечтаех един ден да издам своя собствена книга.
С романите започнах от 14-годишна, "Лунно цвете" е петият поред. След първите петнайсет глави нещо вътре в мен изкрещя: "Трябва да издам това, заслужава си". Почувствах, че имам много какво да кажа с този роман.
Изключително благодарна съм на издателство "Ерове" за решението им да ме издадат - сбъднаха мечтата на едно дете.
- Кои са читателите, до които искаш да достигнеш?
- Ако говорим за целева група по отношение на възраст - може би най-близки до книгата ще се почувстват тийнейджърите и като цяло младите хора.
Главните ми герои са в тази възраст, а моята цел беше да покажа различни типове младежи по достоверен и непреувеличен начин. Въпреки това смятам, че романът ми би бил интересен на хора от всички възрасти.
Наскоро мой близък човек, прехвърлил 40-те си години ми сподели, че "Лунно цвете" е приказка за пораснали деца и всеки би могъл да научи много от нея, стига да иска. Радвам се, че съм успяла да достигна сърцата и на по-зрялата аудитория. Това означава, че намират смисъл в книгата ми и тя не се възприема просто като лежерен тийнейджърски роман (не, че има нещо лошо и в това).
- Разкажи като тийзър доколкото смяташ, че е подходящо, за героите, сюжета.
- Романът проследява историята на 17-годишната Вида - дъщеря на самодива и човек, която изненадващо е отгледана от майка си и още по-изненадващо за тази ситуация не иска да има общо с магията.
Вида е олицетворение на младежкия бунт и инат, но също така смелост и жертвоготовност. Когато майка ѝ е отвлечена от змей, тя се впуска в опасно приключение, за да я намери и спаси.
Нейни верни другари в това опасно пътешествие са: Деница - слънчевата ѝ най-добра приятелка, която е и малко суетна, Камен - скромният коняр от школата по езда, който е влюбен във Вида и Димитър - мистериозното зеленооко момче, което винаги разчита на разума, вместо на чувствата си, а между него и Вида има специална връзка, която в началото никой от тях не може да си обясни.
По пътя четиримата се сблъскват с множество познати и непознати същества от българо-славянския фолклор. Някои им помагат (овинник, юри, лесници), а други искат да ги убият (мори, диви люде, водник).
Повечето места, през които минават, са обвързани с древни митове и легенди.
Катрин Ди (Снимка: Иван Матев)
- Разкажи и за себе си повече - с какво се занимаваш и в какво бъдеще се виждаш?
- На 21 години съм и в момента съм студентка в специалност "Журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет "Свети Климент Охридски".
Първото си стихче написах на 10 години, а на 12 години започнах да пиша повече разкази. Завърших 22 СЕУ "Георги С. Раковски" с първи език испански, като през последните три години от гимназията участвах в ежегодния конкурс за късометражни филми на испански език към Испанското посолство. И трите филма по мои сценарии и режисура спечелиха първа награда.
По това време мой кратък разказ (до 80 думи) беше отличен с първа награда в международен конкурс, организиран от Испанското посолство в Страсбург. От около 2 години се занимавам и с журналистическо писане за една от най-популярните български онлайн медии, но определено имам още много да уча в тази област.
В бъдеще се надявам да успея да се реализирам като автор и името ми да стане разпознаваемо, защото в главата си имам страшно много книги, които чакат да бъдат написани, издадени и прочетени. Искам да пътувам повече, да опознавам света и да продължавам да сбъдвам мечтите си.
Наистина ме е грижа и за българската култура, надявам се да успея да допринеса за подобряването на отношенията между нея и българина, както и за развитието й, дори да е с малко.
- Мислиш ли да направиш романа на филм или видео игра, май има потенциал?
- Много ми се иска, особено за филм или сериал (дори знам кой актьор ще поканя за ролята на змея). (усмихва се)
Когато пиша, винаги си представям как всичко се случва като на филм пред очите ми, включително каква музика звучи за фон на определената сцена. За видео игра не бях мислила, но с цялото това обикаляне и битки, би се получило нещо добро.
- Според теб кои са най-големите пречки за младите хора да се разгърнат тук и сега и как, през какво, човек най-добре разкрива себе си, както героинята ти Вида пътува, за да се саморазбере?
- Иронично, но най-голямата пречка за разгръщането и развитието на младите хора тук са именно възрастните, като дори не коментирам образователната система.
Възрастните много често ни подценяват, мислят си, че понеже сме млади няма какво толкова да кажем или покажем.
Това може да тръгне още от семейството, да продължи в училище и дори да се случва всеки ден на улицата. Включително и на мен ми се случи, когато заявих, че ще издам "Лунно цвете". "Защо ти е да издаваш книга толкова рано? Нищо не си изживяла още, че да има какво да разкажеш" това чух от двама или трима души. Годините могат да са мерило единствено за опит, нищо друго. Дори мъдростта може да не зависи от възрастта.
Човек най-добре разкрива себе си чрез катарзиси и кризи, независимо дали е на личностно ниво някъде надълбоко в теб или предизвикано от външни фактори. По този начин Вида успява да достигне до себе си, да се опознае. По същия начин и аз опознавам себе си най-често.
- Предполагам тя прави избори в търсенето на майка си, кои избори са най-трудни?
- За всеки човек е различно. Аз съм от типа хора, които много се колебаят и трудно взимат решение за повечето неща. Според мен един от най-трудните е да избереш понякога да си егоист, за да предпазиш себе си.
- Защо е трудно човек да е искрен, да пожелае любовта? Сякаш много млади хора бягат от това и предпочитат да са в тренда, както се казва.
- За жалост, живеем във време, когато да си искрен значи да си слаб. Младите остават с впечатлението, че ако са искрени и открити в любовта, този човек ще използва слабостите им, за да ги нарани или злепостави в един момент.
Трудно им е, защото ги е страх да не бъдат отхвърлени или да не бъдат наранени.
Затова нахлузват маските, правят се на нещо, което им се иска да бъдат или което мислят, че ще се хареса, докато и те самите не повярват, че маската е лицето им.
- Кое е най-голямото богатство, с което един човек може да се сдобие?
- Колкото и клиширано да звучи - любовта във всичките ѝ форми. Тази, която идва от семейство, приятели, партньор... А сред най-ценните видове любов е тази към себе си.
Ако се приемаш и обичаш, животът ще ти се струва поне една идея по-лесен.
- Ще представяш ли романа из страната като на турне?
- За момента с издателство "Ерове" нямаме такива планове, но е нещо, което ми се иска да направим в един момент, надявам се догодина.
- Ако ти имаше магични сили, какви щеше да искаш да са?
- Със сигурност ми се иска да можех да се телепортирам от чисто практическа гледна точка.
Другата подобна способност, която би ми била интересна, е контрол над времето или сенките.
Всяка магична сила си има чар. Мисля, че преди всичко трябва добре да познаваме себе си и собствените си слабости, след което да търсим магична сила вътре в нас, която да ни помага да ги преодоляваме и да ни прави по-добри. (усмихва се)
Интервю на Боряна КОЛЧАГОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}