МУЗИКА
Кърт Колев: Аз съм просто човек от София
В музиката си Кърт Колев се връща към диското и соц шлагерите, на въпроса защо: "Дори не съм живял по онова време, но носталгията играе важна роля в творчеството ми. Възхищавам се на музиката, архитектурата и графичния дизайн от този период"
Автор : / 15354 Прочита 40 Коментара
Кърт Колев в кадър от клипа на парчето "Шлагер" сниман в двора на Музея на социализма (Източник: press.kurtkolev.com)
Кърт Колев е отраснал точно толкова в интернет, колкото и в столичния квартал Дианабад. Музиката му безстрашно смесва експерименталното с поп, повлияна от вейпъруейв, хаус и хип-хоп. Дебютният му албум "Рамония" е изцяло на български и коментира следите от социализма, младостта и остаряването, интернет културата и самотата. Песните му са цветен колаж от необичайни семпли, понякога иронични, понякога дълбоко искрени.
Хващаме го броени дни преди изявата му на Vola Open Air, фестивалът който ще с проведе този уикенд на прохладните поляни във Врачанския балкан.
Говорим за град София, музика, социализъм, Балкантон, диско...
Кърт Колев (Източник: press.kurtkolev.com)
- Кажи какво ни очаква на Vola Open Air?
- Взех песните от дебютния си албум "Рамония," разбих ги на съставните им части, и ще ги сглобявам отново на живо. Към микса добавям и любими бг диско парчета, Daft Punk, гръндж и hyperpop... манджа с грозде. Жанровете са измислица.
- Kак смяташ, че е настроена публиката след толкова затваряне?
- Ужасно много ми се ходи на концерти, нямам търпение за фестивала. Надявам се всички да са така. И ваксинирани.
- Разкажи за музиката, която правиш - очевидно си вдъхновен от градската култура, но и от социализма с неговата поп култура?
- Дебютният ми албум "Рамония" е изцяло на български и в него говоря за следите от социализма, младостта и остаряването, интернет културата и самотата. В началото на миналата година някой активно започна да качва каталога на "Балкантон" в Spotify и ми дойде идеята да направя албум, изграден от адски готините диско парчета, които чувах за пръв път там.
Заради пандемията не излизах много и в края на краищата записах, продуцирах, миксирах и мастерирах всичко сам в стаята си.
- Кои са нещата, без които не можеш?
- Дълбоко запознатите с творчеството ми вече знаят, но всъщност давам отговор точно на този въпрос в песента си "Шлагер." Време и тоник и Kenny Beats sample pack.
- Кое е най-интересното нещо, което си слушал напоследък?
- "Ние/Вие" на Неопит Пилски.
Този машъп на Азис и Death Grips.
Кърт Колев (Източник: press.kurtkolev.com)
- Как определяш себе си?
- Просто човек от София.
- Какво е за теб градът?
- Градът е голямо населено място, обикновено много по-голямо от селото. Градското население, за разлика от селското, се занимава с промишленост и търговия, а не със земеделие, животновъдство и други селскостопански дейности. Броят на населението е важен, но не и определящ показател за това дали едно населено място ще получи признание на град или село.
В много части на света, като например Индия (поне към 2004 г.), едно голямо село се населява от няколко пъти повече хора, отколкото малък град. Но в цялост гъстотата на населението е много по-голяма в градовете.
- Какво мислиш за социализма, защото очевидно се заиграваш с него в песните си?
- Дори не съм живял по онова време, но носталгията играе важна роля в творчеството ми. Възхищавам се на музиката, архитектурата и графичния дизайн от този период. Имат добра естетика. Вдъхновявам се от интернет жанровете vaporwave и plunderphonics, обичам да семплирам стари песни, реклами и филми. Опитвам се да ги реконтекстуализирам, да вляза в диалог с оригиналите.
Правя същото и във видеоклиповете към музиката ми - снимахме този на "Шлагер" в двора на музея на социалистическото изкуство. Видеото към "Изпуснах забвението" пък използва 4000 снимки от Български Визуален Архив от периода 1910-1990 г., които се сменят толкова бързо, че не можеш да фокусираш върху нито една от тях. Мисля, че творчеството ми е опит да изследвам културата ни като цяло.
- Откъде идва псевдонимът ти?
- Всъщност е забавна история, преди около година имах следния сън: бях легнал да спя на земята, например в квартал Мотописта, точно до колата ми. Изведнъж видях един гигантски булдог на паркинга в съседната кола, той бавно излезе и тръгна към мен, отвори вратата на моята кола, качи се на задната седалка, след което излезе от другата страна, за да стигне до мен. Проговори ми с човешки глас и каза, че тъй като е минал през колата ми трябва да го осиновя. И през цялото време ме наричаше "Кърт". Цялото преживяване беше ужасно, но името ми хареса.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}