Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Художникът Павел Митков: У нас си постоянно под такова напрежение, че все едно те удря ток

МАЙСТОРИ НА ЧЕТКАТА

Художникът Павел Митков: У нас си постоянно под такова напрежение, че все едно те удря ток

Може да ти гръмнат "бушоните", но може и да използваш този ток за нещо голямо

Из цикъла "Мокрите улици" на Павел Митков. Сн. Галерия "Митков"

Художникът Павел Митков е един щастлив човек, защото прави това, което харесва, а работата му носи удовлетворение и признание. Негови картини притежават световни знаменитости: руският президент Владимир Путин, кралят на Белгия Албер II, Папа Йоан Павел II, Папа Бенедикт XVI, бившият кмет на Москва Юрий Лужков, сенатор Хилъри Клинтън и др.

Най-любопитното в неговата история е, че той няма академично образование по изобразително изкуство. Животът му е като сбъдната приказка на един мечтател, роден в село Обеля, сега квартал на София. Всичко по-нататък е труд и дръзновение. Художникът е периодизирал своето творческо узряване дотук в хронологичен ред така: период на осъзнаване, на осмисляне и на обогатяване.

Павел Митков. Сн. Е. Мариянска

На 22 май от 14 часа в зала "България" на комплекс "20 април" в Копривщица, художникът ще представи свои творби, по покана на "Елаците Мед" АД, на тема "Вечната българка".

По темата "Вечната българка"

По темата "Вечната българка"

Още

Екстравагантни арт провокации

Екстравагантни арт провокации

Павел Митков е роден на 17.08.1977 г. , в семейството на инженери. Завършва механотехникум с изучаване на немски език и още от ранна възраст работи, за да подпомага семейството си.

Като най-обикновено момче, което живее в къща в покрайнините на града, не се срамува да отглежда зайци, да коси трева и да върши много други домакински работи, за да е полезен. В свободното си време рисува.

По темата "Вечната българка"

През 1997 г. е приет с две пълни шестици по рисуване да следва Ландшафт дизайн в Лесотехническия университет.

Така започва животът му на артист. При това в пълния "обем" на това понятие - защото Павел Митков има и филмова актьорска изява - във филма "Операция "Шменти капели".

Днес той е успял в професията си човек, има всички възможности да разгърне таланта си, но винаги се връща към онези трогателни спомени, как като студент опъва платната си от стари чаршафи, как отваря първото си ателие в "Студентски град" и как организира първата си самостоятелна изложба в музея "Земята и хората".

Павел Митков

След това се зареждат и някои недотам приятни спомени за бизнес-опити, които въпреки материалните си загуби, смята че са му били полезни в духовно отношение - отрезвяват го с урока, че не бива да променя "курса" на Пътя си - изкуството.

Днес Павел Митков е здраво стъпил на земята човек, който се себеизразява в творчеството си. То му носи удовлетворение и радост.

Художникът е истински космополит - един успял и уважаван човек, за когото светът няма граници, защото е канен и радушно приет в много географски посоки.

Павел Митков. Сн. Е. Мариянска

Излагал е свои картини почти навсякъде по света: в Монако, Люксембург, на много места в Русия, в Гърция, Турция, Полша, Унгария, Австрия, Швейцария, Германия, Испания, Филипините, Япония, САЩ, Обединени арабски емирства и мн. др.

Павел Митков. Сн. Е. Мариянска

Ето какво още научихме за онова, което не влиза в автобиографичните данни, а е дълбоко преживяно и осмислено в ума и сърцето на художника.

- Г-н Митков, от посланията в някои от картините ви, както и от ваши изявления, оставам с впечатлението, че вие сте езотерик - вярвате в тайнствата и тяхното присъствие в реалния ни живот...
- До известна степен е така, но с езотериката не се изчерпва цялото Познание. Смисълът е в това да си един постоянен експериментатор. Човешкото познание и целият човешки опит са само една проекция на Познанието за света.

Из цикъла "Мокрите улици" на Павел Митков. Сн. Галерия "Митков"

Още

Дъжд в картини

Дъжд в картини

- Вие казвате в едно интервю, че в картините човек може да види много повече от изобразеното на тях. Може би именно в това се състои и близката връзка между изкуството и езотериката?...
- Да, така е. Езотеричното познание прониква по невидими начини в творчеството, дори без разумът да се намесва... Както казва и Малкият принц: "Същественото е невидимо за очите!"

Гледайки една картина, с нейните образи, ти получаваш възприятие не само за конкретното в нея, но и част от един поток от информация, който въздейства невидимо.

Из цикъла "Мокрите улици" на Павел Митков. Сн. Галерия "Митков"

- Казвате, че една от картините си сте нарисували в транс. Как усетихте това?
- Това ми се е случвало не един път. Понякога това странно състояние е толкова силно, че губиш представа за време. И може би в това е и най-големият смисъл да създаваш изкуство?!?

Защото временното "отделяне" от реалния свят ти позволява да "крадеш" от информационната банка на мировото познание.

В "матрицата", в която живеем, без да получиш такъв достъп чрез едно особено състояние на духа, тази информация е недостъпна.

Из цикъла "Мокрите улици" на Павел Митков. Сн. Галерия "Митков"

- В живота ви е имало и сривове, и разочарования, но днес сте един успял човек с професия, която пълноценно го изразява и реализира. Пътувате постоянно по света, ваши картини притежават световни знаменитости. Как постигнахте това?
- Честно да ви кажа, не знам!...Това е нещо, което просто се случва.

- Как, например, ваша картина стигна до Путин?
- Поръча ми я църковното настоятелство на храм-паметника "Александър Невски". Те я подариха на Путин. Но когато тази картина отиде в "Кремъл", от мен се заинтересуваха в Москва и моят живот се насочи натам, където винаги съм искал да бъда - в Русия.

Там направих много изложби, някои от които на много високо държавно ниво.

- Как гледате на поръчковото творчество?
- С поръчките е интересен въпросът. Ако поръчителят ме заинтригува по някакъв начин и ме провокира творчески, приемам поръчката. Но ако си поръча картина заради "цвета на тапетите", отказвам.

И затова понякога казвам и висока цена - с цел тя да откаже клиента. Но знаете ли какво наблюдавам? - Много от този тип клиенти не се отказват. Това се оказва освен съвремеменна маркетингова стратегия, и един много любопитен психологически феномен, който е свързан с егото на човека.

Из цикъла "Мокрите улици" на Павел Митков. Сн. Галерия "Митков"

- Забелязвам, че някои от картините ви са зад стъкло...
- Това е акрилно стъкло с УВ-защита за някои от боите. Това се отнася за някои картини. А при други стъклото е чисто интериорно решение, свързано със съвременния интериор.

Картините зад стъкло се вписват органично с материалите, които използва съвременният интериорен дизайн. Те може да не изглеждат елитно като класическите платна, но канона понякога трябва да се "чупи" - времето изисква това.

Самият живот е постоянно движение в развитие. Ограниченията в канонични правила е равносилно на убийство - убива принципите на самото изкуство.

Павел Митков. Сн. Е. Мариянска

- Каква е спецификата на вашето творчество - вашият "личен подпис", така да се каже?
- Никога не съм се замислял върху това, защото докато творя, аз не изследвам себе си, а правя нещо, което търси себе си!...

Няма как да се погледна отстрани. Не мога да направя оценка на самия себе си, и не желая да го правя.

- Направи ми впечатление, че отбягвате да се фокусирате в лица в картините си - те са някак... размити...
- Знаете ли, зад всяко лице се крие един дух... Преди време във Венеция си купих една маска, която ме привлече зад една витрина през нощта. Купих я и я поставих в дома си. Започнах постоянно да изпитвам усещането, че това е душата на жив човек, който ме наблюдава...Накрая това чувство стана толкова силно и потискащо, че се принудих да я махна и да я изхвърля тази маска.

Почувствах нещо като освобождение. Осъзнах, че колкото силна беше емоцията - почти любовна, когато придобих тази маска, толкова силно беше чувството, когато се отървах от нея!...

С този спомен ви обяснявам защо не рисувам лица. Нека всеки в празното петно на мястото на лицето, да интегрира собствената си мисъл, желание и чувство. Освен това не ми изглежда като нещо добро, да внасям чужди лица в домовете на хората.

По темата "Вечната българка"

- А правили ли сте портрети?
- Не съм портретист. Направо казано - не съм добър от гледна точка на академичния стил в рисуването на портрет. Това, което правят колегите портретисти, аз не мога да го правя.

Но сега, в изложбата която ще представя в Копривщица, имам лица. Темата, както знаете, е "Вечната българка", а Копривщица е едно много българско и много любимо мое място.

И още нещо ще ви кажа във връзка с това - за мен градивната енергия е женската енергия. Затова темата на изложбата много ми допадна.

По темата "Вечната българка"

- Един страничен въпрос: Честно да ви кажа, рядкост е човек да види и един толкова "спретнат" на външен вид художник като вас... Повечето художници са артистично "разхвърляни" ...
- Аз съм на мнение, че образът на художника не трябва да се свързва с безредието и неугледния външен вид; както и с нездраво стъпили на земята личности, зареяни в имажинерното. Защото преди да се обърнеш към някаква професия - независимо каква, ти си човек, който трябва да битува по нормално възприетия начин на хигиена и общуване със света.

Да не си окъпан и обръснат, не е признак на артистичност. Поне за мен е така. Другото е нещо като бягство от реалността, а при някои вероятно и поза.

Из цикъла "Мокрите улици" на Павел Митков. Сн. Галерия "Митков"

- Вие сте израстнал в село "Обеля", когато то още не е квартал на София, като едно почти селско момче. Отглеждал сте зайци, разбрах...
- О, имахме и прасенце. И сега в "Обеля" могат да се чуят петли от дворовете на къщите.

В това има някакво очарование - създава един уют и чувство за хармония с природата. Върху комина на къщата ни всяка година каца щъркел.

Из цикъла "Мокрите улици" на Павел Митков. Сн. Галерия "Митков"

- Обичате дома си...А всъщност доста пътувате. Освен в София, разбрах че имате галерии и в чужбина...
- Да, в Чехия - в Карлови вари имам една галерия, в посолството ни в Москва държа едно ателие, а преди това 4 години имах галерия в Берлин. Сега търся нещо подходящо в Мюнхен.

Чувствам се най-добре, когато сменям местата. Навсякъде има добри и лоши страни. И когато, например, ти писне от немския педантизъм и "смазаната машина" на живота в Германия, тръгваш в друга посока.

"Най-голямата енергия е тук, в България!"

У нас, в интерес на истината, често се чувствам болен и ограбен - в преносния смисъл на думата. Но същевременно най-голямата енергия е тук.

Тук, у нас, си постоянно под такова напрежение, че все едно ток минава през теб. Все едно те удря ток!...Може да ти падне "предпазителя" всеки момент, или да ти гръмнат "бушоните", но ако се научиш да използваш този ток за нещо съзидателно, за творчество, може да сътвориш нещо наистина голямо.

Из изложбата "Театърът - близо до сърцето"

- Вие сте и русофил, разбрах...
- Всеки път, когато отида в Русия, задължително посещавам две места - Третяковската галерия и Пушкинския музей.

Русия е един изключително силен духовен център на света. Там културата е издигната на такъв пиедестал, че това отношение само по себе си провокира и стимулира към творчество.

Що се отнася до политическите "зими", смятам че политиците, колкото и да се "стараят", никога няма да успеят да повлияят на топлите чувства между обикновените хора от нашите два народа - българския и руския.

Из цикъла "Мокрите улици" на Павел Митков. Сн. Галерия "Митков"

Из цикъла "Мокрите улици" на Павел Митков. Сн. Галерия "Митков"

Интервю на Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас