СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Георги Андреев: На една сцена съм бил с Жан Люк Понти и с Робърт Плант, но мечтата ми е да свиря с Йо-Йо Ма
"Последният път, когато ансамбъл "Филип Кутев" съпровожда Президента, беше преди 6 години", споделя главният му диригент пред Dir.bg
Автор : / 2842 Прочита 0 Коментара
След концерт (Снимка: Личен архив)
Маестро Георги Андреев е главен диригент на Националния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев"(от 2000 г.), с който е обвързан професионално от четвърт век.
Докоснат от Бога музикант. Ненадминат майстор на гъдулката. Концертните зали се пълнят само при споменаването на неговото име.
Композитор и аранжор. Създал е над 400 песни и пиеси за оркестър, хор и солисти. Повечето му произведения са белязани от фолклора и звучат с много енергия, мащабно и експресивно.
Георги Андреев е носител на наградата на името на маестро Димитър Вълчев за музиката към спектакъла на Нешка Робева "Два свята".
Ораторията му "Меланхолична красота", посветена на спасяването на българските евреи прозвучава за първи път в САЩ на Втория фестивал "Песни на живота" през 2011 г., изпълненията са в Кенеди център - Вашингтон, "Ейвъри Фишър хол" в Линкълн център - Ню Йорк и Уанг Тиътър в Градския център за изпълнителско изкуство в Бостън, а отзивите в пресата са блестящи.
От 2001 г. работи с Националния ансамбъл на България по художествена гимнастика, за което го наричат "шестият състезател" в отбора. Той е автор на музиката за съчетанието с ленти на родните грации на Олиампиадата в Рио де Жанейро, като композицията "Ювиги хан" беше сред най-впечатляващите.
Последната му награда за композиция е на Международния конкурс за написване на симфонично произведение "7/8" - за "Земя на рози"(2018).
Представяме Ви световноизвестния композитор, диригент и гъдулар - маестро Георги Андреев есклузивно пред Dir.bg :
С танцьори от ансанбъл "Филип Кутев" (Снимка: Личен архив)
- Маестро, от 1994 г. професионалният Ви път е свързан с Националния ансамбъл"Филип Кутев", а от 2000 г. сте негов главен диригент. Каква е атмосферата сега в ансамбъла? Усеща ли се онази енергия на любов към Родината, провокирана от магията и красотата на българския фолклор?
- Атмосферата в ансамбъла е както творческа, така и чисто приятелска. Мога да кажа, че всички артисти отдават цялата си професионална и емоционална енергия по време на репетициите, което се отразява и на крайния резултат на сцената по време на концерт.
Единствено любовта към българския фолклор и към всичко Българско е онази сила, която ги мотивира за работа, защото всички сме наясно с финансовото изражение на ситуацията в сферата на културата въобще у нас, така че главното, което мотивира хората е удоволствието от работата.
- Има ли желаещи млади и талантливи певци и танцьори, които да станат част от ансамбъла?
- Не само певци и танцьори, но и много музиканти желаят да постъпят на работа при нас - именно поради гореспоменатите причини, но както е известно, това може да се случи само при освобождаване на работно място. Най-често това се случва в танцовия състав, там текучеството е най-голямо, защото възрастта е от решаващо значение.
- Кой се грижи за концертната дейност на Националния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев"?
- Имаме си организатор, който планира, подготвя логистично и рекламно всеки един концерт, но също така изнасяме концерти и по покана както на институции, така и на други частни или неправителствени организации. В това отношение нямаме ограничение.
- Канят ли Ви институциите - президент, премиер - по повод официални събития в чужбина?
- Напоследък не, поради причини, които не са ми известни, може би има политически привкус това.
Последният път, когато съпровождахме Президента в Будапеща беше преди 6 години, оттогава не са ни канили държавните институции, извън пределите на страната.
- А в програмата у нас, в Брюксел и по линия на Българските културни институти в ЕС по време на Европредседателството?
- Не, по този повод не, което както казах по-горе е необяснимо за мен,
защото бидейки единствения Национален фолклорен ансамбъл, първият при това, би трябвало да бъдем една от "визитните картички" на България, редом с Царевец, Мадарският конник и т.н.
- В момента имате ли специален статут и как успявате да съхраните ансамбъла, знам, че финансово Ви е много трудно?
- Нямаме специален статут, а би трябвало да имаме поради изключителната специфика на дейността ни. За нас, както и за много други културни институции е в сила методиката на финансиране на т.н. делегиран бюджет, което е пагубно за културата въобще, а за нас - още повече, затова имаме постоянни финансови затруднения.
С главния диригент на Оркестъра за народна музика на БНР Димитър Христов (Снимка: Личен архив)
- Какво предстои на формацията в най-близък план?
- Предстоят ни съвместни концерти с гръцки и сръбски състави както тук, така и в Гърция и Сърбия. Освен това сме в процес на подготовка за премиера, която най-вероятно ще се състои през първата половина на месец юни 2019 г.
Георги Андреев се надсвирва с Найджъл Кенеди, 2017 г. (Снимка: София Симфоникс)
- Вие сте майстор на гъдулката и често концертирате в различни формати, миксирате жанрове. Свирили сте на една сцена и с Найджъл Кенеди. Какво е да се надсвирваш с Найджъл?
- Съвместното музициране с "Найджо", както аз го наричам, е едно безкрайно удоволствие, провокиране, откривателство, непрекъснати изненади и приятелско общуване чрез езика на музиката! Ние сме големи приятели и това си личи и на сцената с нашите "музикални диалози".
Спомням си един от концертите в Бирмингам, когато той свири на концерта с анцуг на българския Национален футболен отбор, който му подарих (защото той е футболен запалянко и фен на Астън Вила), беше много забавно. А на друг концерт в Албърт Хол свирихме неща, които изобщо не бяхме репетирали, буквално импровизирахме пред 6000 души публика! Беше много забавно!
С Найджъл Кенеди след концерта на Фарьорските острови (Снимка: Личен архив)
- Във всичките Ви общи концерти изпълнявате само Ваши произведения?
- Не само мои, свирим и негови композиции, както и други популярни пиеси за цигулка(гъдулка), но общо взето си делим по равно авторството и импровизациите.
- С кого още не сте имали шанса да бъдете на една сцена?
- Бил съм с много големи музиканти на една сцена - с Жан Люк Понти, с Роберт Плант и много други, но мечтата ми е да свиря заедно с Йо-Йо-Ма.
- Публиката обожава музиката Ви. На последния Международен конкурс за написване на симфонично произведение "7/8" спечелихте първа награда със "Земя на рози". Поетично име, първата асоциация е с България. Как го създадохте?
- Малко ми е трудно да обясня творческия процес в детайли, защото съзнанието ми е концентрирано върху това "Какво създавам", а не " Как го създавам", но в общи линии имах за цел да напиша произведение, което от една страна да представя гъдулката в най-добрата й светлина, с всички възможни нюанси и художествено-технически възможности в съчетание с този "звуков космос"-симфоничния оркестър, а от друга - да използвам тези уникални наши неравноделни ритми и размери, ладове и техните разновидности в различните фолклорни области на България.
Затова го озаглавих " Земя на рози", за да насочи вниманието на публиката както към уникалността на нашата земя, така и към богатството на нейния фолклор.
- Имате една награда, която бележи партньорството Ви с Нешка Робева, за музиката към спектакъла "Два свята". Какво е да се работи с Нешка Робева?
- Работих с Нешка през 2000 г., когато създадохме "Два свята" - спектакъл, който имаше небивал успех! Над 40 представления само в зала 1 на НДК при препълнен салон! Работата с Нешка Робева е много интересен и увлекателен процес, защото тя е човек, който непрекъснато кипи от енергия и винаги ражда нови и нови идеи.
От друга страна, тя има един много фин и интуитивен подход към музиката, както и безпогрешен усет за жест, танцувалност и движение, така, че за мен беше голямо удоволствие да работя с нея, в този спектакъл се родиха "хитове", които продължават да живеят свой собствен музикален живот!
По време на концерт на Фортисимо (Снимка: Личен архив)
- Момичетата от Националния ни ансамбъл по художествена гимнастика също често играят на Ваши произведения. Това се случи и на Олимпиадата в Пекин през 2008 г., а на тази в Рио де Жанейро ансамбълът ни спечели бронз по Вашия "Ювиги Хан". В интервюта те споделят, че шестият състезател при тях е музиката. А Вие сте неделима част от изявите им вече повече от 10 години. Как започна това партньорство?
- Ами това е пак следствие на работата ми с Нешка Робева, както и с Лили Игнатова по спектакъла "Легендата". Явно музиката ми е много подходяща за съчетания по художествена гимнастика, което ме радва и ласкае.
А работата с националния отбор беше по молба и покана на Илияна Раева да напиша специално за тях музика, както за индивидуални, така и за ансамблови съчетания, освен тези, които вече съм написал, което беше много предизвикателно, защото цялата музикална драматургия и развитие трябваше да се вместят в точно определено време до секунда! 1.29 за индивидуално съчетание и 2.29 за ансамблово по регламент, което не е никак лесно да се изгради драматургично и логически да има завършен вид като произведение.
- Поводът да разговаряме е предстоящият Ви концерт "Балканска носталгия" с Quarto Quartet към Софийската филхармония на 20 ноември в зала "България". Как се стигна до този проект с Иван Пенчев?
- С Иван се познаваме и сме приятели отдавна и идеята за този концерт е негова, следствие на моята съвместна работа със Софийска Филхармония, както като диригент и композитор, така и като солист. Аз съм му много благодарен за тази негова инициатива и съм щастлив, че ще можем да работим заедно. Мисля, че този концерт ще има бъдеще не само в София.
- Там ще бъде изпълнена отново Ваша авторска музика. Какво ще видят Вашите почитатели?
- Да, една голяма част от програмата е с моя музика, която съм писал във времето, разбира се адаптирана за този камерен ансамбъл, с който ще ги представим.
- Успех на концерта в зала "България"!
- Благодаря за въпросите и вниманието!
Интервюто на Мая Филипова
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}