СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Галеристката Цена Бояджиева пред Dir.bg: Търся провокацията и новото в изкуството
Внучката на Златю Бояджиев за предстоящия сезон на галерия "България" и за желанието си да направи изложба с картини на дядо си
Автор : / 6814 Прочита 1 Коментара
Цена Бояджиева (Снимка: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев)Цена Бояджиева е създател, галерист и куратор на едно от най-посещаваните арт пространства в София - столичната галерия "България", разположена в едноименния концертен комплекс - дом на музикалните състави на Софийската филхармония.
Цена Бояджиева е трето поколение от пловдивската арт фамилия Бояджиеви. Неин дядо е прочутият български художник Златю Бояджиев, а баща й е Георги Бояджиев-Бояджана - един от петимата големи от групата на пловдивските художници, заедно с Георги Божилов-Слона, Димитър Киров - Ди Киро, Енчо Пиронков, Йоан Левиев и Христо Стефанов.
Представяме Ви галеристката Цена Бояджиева ексклузивно пред Dir.bg:
- Цена, разговаряме в началото на 90-ия концертен сезон на Софийската филхармония, към която принадлежи цялото арт пространство на двата етажа на концертен комплекс "България". Тук всичко се подчинява на музикалния сезон. С какво се отличава настоящият 2018/19?
- Галерия "България" е основана през 2004 г. В началото подготвях по около 20 изложби на сезон, след което пространството на Първи Балкон също стана изложбено пространство и изложбите станаха до 30 на сезон.
Тази година точно в деня на откриването на юбилейния 90-и сезон стартирахме с една изключително силна фотоизложба, представяща архивни снимки на дългогодишния фотограф на филхармонията Василка Балевска.
Бих искала да откроя още една експозиция, която направихме с Фотогруп във връзка с честването, която беше експонирана в градинката пред НДК - на фотографите Антон и Божидар Маркови.
Изложба "Пластичен път" на скулптора Цвятко Сиромашки (Снимка: Личен архив)
-Ти ли каниш авторите или те сами търсят галерия "България"?
- Аз сама си намирам авторите, но през последните години идват художници, които са видели изложби на свои колеги или просто, защото им харесва мястото и пространството, а то наистина е уникално. И като място, и като атмосфера.
- Готова ли е програмата на галерията до края на сезона?
- Ще има фотографска изложба за жени в неравностойно положение, изложба живопис на Мичо Димитров /концертмайстор в Държавна опера Пловдив. Ще представим изложба живопис на художниците от Община Младост, изложба с икони на Димчо Петров Димчовски, изложба по повод 80-годишния юбилей на старозагорския художник Велин Динев, изложба "Блажар" - Мария Блажева-фотоси от сценични костюми, Людмил Блажев-скулптура, Сандра Блажева - живопис и Боян Блажев-живопис, изложба "Мъдростта на ръцете" - ЗМНХЗ - Задруга на майсторите на народни художествени занаяти - София и ще спомена някои автори, с които предстоят разговори уговорки и т.н. Христо Йотов, Георги Липовански, Стоян Цанев, Ясен Гюзелев и други.
Пред картината на баща си Георги Бояджиев-Бояджана - "Абстракция " (Снимка: Личен архив)
Вероятно до края на сезона ще станат около 35 различни експозиции. За мен е важно да са качествени и интересни автори, като търся разбира се провокацията и новото в изкуството.
Тук са правени документални фотографски изложби за - историята на Софийска филхармония, Панчо Владигеров, Борис Христов, Петко Стайнов, 50 години творческа дейност Райна Кабаиванска, 75 години от създаването на хорова капела "Светослав Обретенов" и много други.
- По повод Дните на японската култура преди дни беше открита изложба "Икебана". Това е тема, към която знам, че посягаш не за първи път?
- Да, с Школа "СОГА" работя повече от 10 години. Започнах още, когато неин ръководител беше прекрасната Рима Мирска, в момента е Мария Кеменчедчиева. По повод Дните на Японската култура, също в Мраморно и Партер фоайе има изложба Икебана.
- Кои са най-ценните експонати, с които разполага в своя фонд Софийска филхармония?
- Бих искала да започна с дарените 24 картини от големия музикант Алексис Вайсенберг (Бел.р.: световноизвестен френски пианист от еврейско-български произход) на Софийска филхармония. Те са част от постоянната експозиция във фоайето на Първи балкон, което носи неговото име. Всичко, което е във фонда на филхармонията е ценно, защото това са артисти, а артистът прави всичко с любов. Така, че който иска може да дойде и да разгледа двата албума, които направихме за историята на галерия "България" с 80 оригинални рисунки от автори, които са участвали тук и снимки от откриванията на изложбите им в галерия "България".
- Какво предстои в близък план?
- На 1-ви ноември 2018 г. ще бъде открита една изключително атрактивна изложба - "Карикатура", която подготвяме съвместно със Секция "Карикатура" на СБХ.
В нея ще бъдат включени 120 карикатури на художници от цял свят, като по-голямата част ще бъдат на тема музика - цветни принтове, които ще бъдат дарени на Софийска филхармония.
Всички творци, които искат да покажат своето творчество в галерия "България" се чувстват комфортно, защото получават не само едно наистина уникално арт пространство, но и разбирането и отношението към изкуството на маестро Найден Тодоров, директор на Софийска филхармония.
С директора на Софийска филхармония Найден Тодоров и Иван Яхнаджиев (Снимка: Личен архив)
- Правила ли си изложби с картини на дядо си - големият български художник Златю Бояджиев и на баща си Георги Бояджиев-Бояджана, тук в галерия "България"?
- Правила съм ретроспективна изложба на баща ми - Георги Бояджиев-Бояджана през 2013 г., която беше по повод неговата 80-годишнина. На дядо ми също имам намерение да направя, но това е въпрос на време.
Тук искам да отбележа, че с маестро Иван Яхнаджиев, който рисува с деца на музиканти /откриване и закриване на сезона във филхармонията от няколко години/ е рисувал по картини на дядо ми. Например животните в творбите на Златю Бояджиев. Такава изложба сме правили в къща музей "Златю Бояджиев" - Пловдив, а също и в Министерството на външните работи.
През 2013 г. представих в Старозагорската опера картини от фонда на Софийска филхармония, като една част от изложбата бе историята на зала "България" и историята на Софийска филхармония. Малко по-късно бяхме поканени на пленера в Стара Загора. Преди пленера организаторите направиха Уърк шоп, където уговорката беше пак деца да рисуват по картина на Златю Бояджиев. Тези изложби стават много интересни, защото аз лично виждам творбите на дядо ми по много различен начин. Усещането на децата и тази силна връзка между бита на българина, българското село и животните - възпитава децата. Такава изложба предстои да направим и в Сметната палата, по покана на Председателя. Всичко това го казвам като малка предистория за това, което ще се случи и въвФилхармонията.
Иван Яхнаджиев по Коледа ще направи изложба с неща, рисувани в Ню Йорк и Рим, като интересното тук е, че освен рисунката до нея ще има и снимка, която е вкарана в интересен екстериор или пред картини на художници от музеите "Гугенхайм", Момо" и др. На тази изложба ще заложим също и на българското, като с няколко деца, ще рисува по картина на Златю Бояджиев.
С Ники Сотиров и Иван Яхнаджиев (Снимка: Булфото)
- Малко хора знаят, че Златю Бояджиев е единственият художник в света, който има два периода - през първия рисува с дясната си ръка, а по-късно с лявата. Ти лично кой от двата предпочиташ?
- За мен и двата периода са достатъчно силни. И в първия, и във втория е застъпено това, което обича най-много - българското село, живота на българския селянин и общуването му с животните. Във втория не изневерява на себе си, но нещата стават вече по-гротескни. В картините човекът винаги е над всичко - дървета, къщи, планини. Характерна е кръговата композиция, където хората са винаги от неговото семейство - брат, сестри, братовчеди, съседи и винаги в присъствието на селскостопански животни. Не бих искала да правя анализ на картините на дядо ми, но искам да цитирам думите на изкуствоведа Ружа Маринска:"Ако някой иска да се усети българин, нека застане мълчаливо пред картините на Златю Бояджиев."
- Ти самата изкушавала ли си се да рисуваш?
- Не, защото човек трябва да прави това, което може. Като дете стоях в ателието на дядо ми и понякога вземах четката и нанасях някой щрих върху това, което беше нарисувал - просто ей така за самочувствие. Интересното е, че той разбираше, но никога не ми се скара и така остави картините с моите опити да се правя на художник.
- Когато човек те види, няма как да не усети, че се занимаваш с изкуство. Ти си цветна, артистична, екстравагантна. Всичко в твоето излъчване сякаш крещи: "Вижте ме! Аз съм Цена! Не понасям стандарта!" Това е представата на другите за теб, а твоята каква е?
- Аз за това обичам изкуството, защото във всичките му измерения, то е цветно!
Живопис, скулптура, музика, предметите от бита - обичам да са красиви и естетски пипнати, защото като ги използваш, удоволствието да се докоснеш до "мислещи" предмети е невероятно.
Харесвам "цветните хора", не само в облеклото, но и като мислене и начин на живот. Докосвайки се до тях животът е по-симпатичен, по-лесно смилаем и смислен. Сивотата ме убива и тя пречи на градивността във всяко отношение.
Сигурно съм цветна... (Замисля се.)
- Има ли още от старите бохемски места в София? Къде ходиш, когато искаш да общуваш с хора от "твоята кръвна група"?
- Местата ги има, но бохемите ги няма..., както казва големият Шарл Азнавур в своята песен "La Boheme".
- А ярките цветове, сякаш те зареждат? Към кой цвят посягаш, когато си щастлива?
- Не чакам цветовете да ме зареждат. Те живеят в мен, защото магията я нося в себе си.
С художника Иван Яхнаджиев (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)
- Имаш ли си артистичен съветник, с когото обсъждаш идеите, които са в главата ти?
- Моето вътрешно аз и общото ни творчество с маестро Иван Яхнаджиев.
Животът ми е една детска игра. Свят, който няма свършване...
И не си го давам... (Усмихва се.)
Интервю на Мая Филипова