ДИЗАЙН И ГРАДСКА СРЕДА
Дизайнерката Холи Перейра: Искам да изрисувам сграда, вдъхновена от българските шевици
"Получих обратна връзка от минаващ таксиметров шофьор. Току-що бях завършила типографско произведение на стена на сграда и той ми каза, че кернингът (разстоянието между формите на буквите) не е правилен. Определено приех съвета му" споделя тя
Автор : / 1777 Прочита 1 Коментара
Холи Перейра е артистка със сингапурско-ирландски произход и работи в областта на илюстрацията и стенописа (Източник: Личен архив)
Холи Перейра е артистка със сингапурско-ирландски произход и работи в областта на илюстрацията и стенописа. Творбите ѝ са пъстри, смели и силно експресивни. Стенописите ѝ често се позовават на народното творчество и типографията, вплитайки конкретни истории чрез внимателен подбор на цветове и мотиви.
След като завършва с отличие специалност "Изобразително изкуство" в Националния колеж по изкуство и дизайн в Дъблин през 2004 г., Перейра практикува като художник в продължение на седем години. Участва в различни резиденции и изложби в Сингапур (2008), Лондон (2009), Берлин (2010) и в Кери, Ирладния (2014). През 2011 г. променя посоката си на развитие и се насочва към илюстрацията, а няколко години по-късно (2016) започва да се занимава с публично изкуство и стенописи.
Настоящата ѝ практика черпи от различни дисциплини, сред които илюстрация, анимация, стенопис, дизайн на знаци, типография и др. Работата ѝ изследва ефектите на цветовете, светлината и дизайна в публичното пространство. Холи Перейра е сред четиримата улични художници, които са представени с колекция от марки за Ирландските пощи, издадена през септември 2022 г. Тя води гост-лекции в институции като Националната галерия на Ирландия и галерия "Хю Лейн" в Дъблин. Участва в The Minaw Collective, изцяло женски колектив за улично изкуство, базиран в Ирландия.
Холи Перейра е от гостите на петото издание на международния фестивал за дизайн МЕЛБА, който започва днес на 3 ноември и продължава до 13 ноември, като в програмата му е включено богато разнообразие от лекции, симпозиуми, изложби и дискусии.
Пред Impressio Холи Перейра споделя за вдъхновенията си от фолклорните мотиви, как случаен таксиметров шофьор е коментирал работата ѝ върху стена на сграда и защо рисуването по сгради е едно от най-демократичните изкуства изобщо.
- Холи, как се чувствате с участието си на Melba Design Festival? Знаете ли нещо за България?
- За мен е чест да бъда поканена и да участвам в Melba Design Festival. Никога досега не съм била в България, въпреки че винаги съм искала да пътувам до там.
Много ме интересува позиционирането на България и балканския регион като цяло като една своеобразна пресечна точка между Европа и Азия.
Исторически изглежда, че България има много богата и космополитна култура и очаквам с нетърпение да видя как това се проявява в изкуството и архитектурата на страната.
- Вашите ръчно рисувани стенописи често се позовават на народното и фолклорно творчество, каква магия откривате в народното изкуство?
- Интересът ми към народното творчество идва от няколко места. Образите, които съществуват от хиляди години, допринасят за общ визуален език, който се споделя от много култури.
От естетическа гледна точка също има жизненост и изтънченост, които се усещат толкова добре днес, колкото и преди векове. То показва как хората разбират света и какво е важно за тях.
Харесва ми също, че тъй като много народно изкуство се проявява под формата на текстил, тъкани, бродерии, често жените се занимават с това. Мисля, че понякога работата на жените артистки е пренебрегвана в канона на историята на изкуството.
Класификацията на текстилната работа и дизайна в областта на "занаятите" ги разделя от "изобразителното изкуство", което исторически е било зона на мъжете художници. Като изследвам народното изкуство по съвременен начин чрез моите стенописи, се стремя да отбележа работата на жените в миналото.
- Как искате да провокирате публичното пространство с работата си? Какви чувства бихте искали да събудите?
- В идеалния случай бих искала да накарам хората да изпитат чувство на наслада и може би да предложа момент на радост, цвят и живот в нашите обществени пространства.
Твърде често градът може да бъде почувстван мрачен и индустриален. Като добавям цвят и мотив към големи сгради, искам да предизвикам игривостта им и може би да представя нов начин да се изживее града.
- Вашата работа се основава на много дисциплини, включително стенопис, илюстрация, анимация и дизайн на шрифтове. Какво ви дава като артист това интердисциплинарно разнообразие?
- Харесвам много форми на изкуството, да не говорим за филми, представления, архитектура и музика.
За мен всички тези форми на изкуство са за комуникация - на идеи, мисли, преживявания и гледни точки. Какъвто и начин да се изрази тази комуникация, има стойност за мен.
- Кое е най-интересното преживяване, което сте имала като обратна връзка от публиката с публичната си работа?
- Удивителното в публичното изкуство е, че като цяло е доста демократично.
Избирам да работя в публичното пространство, тъй като смятам, че галериите и музеите понякога могат да се разглеждат като елитарни пространства - места, в които не всеки се чувства комфортно или добре дошъл.
- Като правите публично изкуство по улиците, вие отваряте работата си за всеки, който мине покрай нея. Това може да бъде доста брутално по отношение на обратната връзка. Някои хора не са срамежливи и с радост ще ви кажат, че смятат работата ви за боклук!
- Най-конкретната обратна връзка, която получих, беше от минаващ таксиметров шофьор. Току-що бях завършила типографско произведение на стена на сграда и той ми каза, че кернингът (разстоянието между формите на буквите) не е правилен. Определено приех съвета му!
- Променя ли се смисълът на уличното изкуство, може ли то да разбие стереотипа, че е непременно ъндърграунд?
- Мисля, че абсолютно се променя. Стенописите са се радвали на много дълго съществуване.
Хората са рисували по стените от времето, когато сме хората са били само ловци.
Първите примери за стенописи са едни от първите регистрирани произведения на изкуството, имам предвид, разбира се, пещерни рисунки. Те бяха последвани от фрески от Древна Гърция, до храмовете на маите, римските мозайки, до средновековните религиозни стенописи. Изглежда, че е естествен импулс у хората да поставят мислите си за света върху стената.
Графитите имат своите корени в Древен Рим като глас на несъгласие със статуквото. Мисля, че тази линия все още работи днес. Въпреки, че аз самата не съм графити артистка, наистина се радвам, че графитите съществуват. Мисля, че те играят значителна роля в нашия опит за възприемане на градската визуална култура.
Съвременните стенописи се радват на огромен интерес през последните години. Мисля, че това наистина показва тласък към по-демократично изразяване на изкуството. Имаме сгради, защо да не ги боядисаме?
- Тъй като обичате да работите с фолклорни мотиви, сигурна съм, че ще в Ви хареса дизайнът на българската шевица. Какво мислите за нея и ще ви вдъхнови ли в бъдещата ви работа?
- Абсолютно! Много харесвам мотивите и дизайнът на българската шевица. Смятам, че и двете са специфични за България, но и говорят за универсална фолклорна традиция. Нямам търпение да проуча повече за шевиците докато съм в София. Бих искала да се върна скоро в България и да нарисувам стенопис, вдъхновен от тях.
Още
КО-ОП представя Test Press vol. 2: Изложба, инсталация и поп-ъп книжарница за независими публикации
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}